|
Двама са малко, но достатъчно ли са трима? Веднъж вкусили от родителската радост, знаете по-добре от всеки колко ценно и вдъхновяващо преживяване е появата на наследник. Съзнавате и не се уморявате да повтаряте на непросветените, че това е истинският смисъл на живота. Намерили сте разковничето - ключът към щастието е в ръцете ви. И изведнъж ви се приисква всичко това да се повтори, удвои или може би утрои? Така сме устроени - колкото повече имаме, толкова повече искаме. А радостта от собственото дете е толкова безгранична и неповторима, че е неизбежно да не мечтаем за още и още от нея. В следващия момент обаче мечтите се сблъскват с реалността - подходящ ли е моментът, можете ли да си го позволите (физически, емоционално, финансово); трябва ли да изчакате и ако да – колко; има ли правилна разлика; ще се справите ли всъщност? Няма да е пресилено, ако кажем, че точно това решение е наистина съдбовно - с него променяте своя живот, живота на вече роденото си дете и предопределяте детството и „мястото” в семейството на следващия си наследник. Тежестта на привидно непосилния избор обаче може да бъде намалена мигновено - достатъчно е да си припомним на какво ни е научил опитът: до съдбовните решения не се стига с мислене, премерване на плюсове и минуси и опити за гадаене - те се вземат със замах, сърце и интуиция. Успеете ли да чуете и да последвате вътрешния си глас, всичко се нарежда с времето... и с малко помощ от ваша (и наша) страна, разбира се. |
|
Готови ли сте за второ дете?
 Kога е най-подходящият момент за второ дете? Труден въпрос с почти невъзможен отговор. Ясно е, че рядко се достига пълна готовност в това отношение и като че ли е безсмислено да я чакаме. Така излиза, че по-скоро говорим за добре премерен риск, при който от всички плюсове и минуси на различните варианти избираме единствената работеща за самите нас комбинация. Много специалисти са опитвали да намерят теоретичен отговор на този иначе откровено емоционален въпрос и въпреки че няма категоричен срок на изчакване на „удобния” за следващо дете момент, направените проучванията дават известна, макар и груба, времева рамка. Според лекарите изчакването от 18 до 23 месеца след появата на първото дете дава известна гаранция за здравето на втория наследник. Второ раждане след по-малко от 17 месеца се свързва с повишен риск от преждевременно раждане или новородено с тегло под нормата. Рискът е още по-голям за бебета, заченати по-малко от 6 месеца след първото дете. Същата опасност съществува и за бебета, заченати след повече от 59 месеца (около 5 години) след първото раждане. Гинеколозите са категорични, че майчиният организъм се нуждае от възстановителен период след първото раждане преди да е готов за второ. Смята се, че при второ зачеване в рамките на 18 до 23 месеца, втората бременност ще се „възползва” от промените в организма, които са резултат от първата. Например все още повишеният кръвен поток към матката от първата бременност ще е от полза и втория път. Този „бонус” обаче важи само до 2 години след първото раждане. Психолозите пък твърдят, че оптималната разлика във възрастта на децата е или под една година или над четири - в тези рамки според тях се развиват най-здравословни отношения между братя и сестри и в семейството като цяло. Ако първото дете е под 1 година, то още не е развило усещането си за неповторимост, а ако е над 4 години - вече достатъчно се е наслаждавало на пълното внимание на мама и татко. |
|
продължава>
|
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 Следваща > Край >>
|
|
???????? 1 от 5 |
