Стъклени ли са човешките съдби

Какво е илюзията и храни ли писането в България - два възлови въпроса за една дама: писателката Людмила Филипова, надеждата на съвременната ни литература. На първия тя отговаря в дебютната си книга „Анатомия на илюзията”, а вторият се изяснява след успеха на трите й издадени досега книги. „Стъклени съдби” е последната й творба, която гарантирано ще ви заинтригува - разказва за желанието да си майка и „фабриките за деца”, които днес съвсем не са илюзия. Към тях я повежда собствената й мечта да има дете, за чието сбъдване най-добре разказва сама.      

Как и защо се заинтригувахте от „стъклените съдби”?

Всичко тръгна от няколко реални човешки съдби. От хора с широки сърца, но удавени в тиня от страдание, борещи се с всички сили за оцеляването на анемичните си надежди за по-добро. И някъде в този лабиринт от черно и бяло едни от тях с най-добри намерения продават своите деца, а други със също толкова розови надежди ги купуват. Информация няма по въпроса, освен от специалистите, които свързват едните с другите, и в интернет, разбира се, където пише всичко. И това изглежда много естествено до момента, в който не потърсиш обективните причини защо го правят едните и другите и най-вече – какво може да се случи с тези деца. Какъв е мащабът на този процес?

Самата вие сте имали проблем със забременяването – разбра ли се в какво се състоеше, или остана загадка?

Все още не съм сигурна дали съм имала проблем или не. С мъжа ми решихме за по-сигурно да потърсим мнението на специалист и така влязохме в един затворен цикъл от изследвания, мнения, медикаменти, процедури до момент, в който забравяш за какво си започнал. И когато решихме да спрем с всичко и да си поема дъх, няколко месеца по-късно забременях естествено.

Запознахте ли се с много майки с репродуктивни проблеми - какво научихте от тях и кое ви впечатли?

Запознах се с много и различни семейства. Разбрах, че хората не говорят за проблемите си, докато не срещнат сродна душа. Онова, което най-много ме впечатли обаче, бе да осъзная, че много жени са готови на всичко в името на бъдещото си дете. Дори да поеме сериозни рискове за здравето си и външния си вид. Проблемът е, че с времето тази готовност има склонност да се превръща и в отчаяна мания.