Как да надхитрим злоядото дете?

Вие се опитвате да склоните малчугана си да опита поне една хапка от приготвената с много старание от ваша страна храна. Оказва се, че тя съвсем не е толкова апетитна за него - въпреки сериозните усилия, които сте положили. Можете ли да замаскирате късчето с лъжица от любимото пюре? Възможно е тази ваша хрумка първоначално да успее, но едва ли ще ви се удаде да я приложите повече от веднъж. Детето ви е злоядо и претенциозно? В такъв случай ще ви се наложи да се въоръжите с търпение и да извикате въображението си на помощ.

Ситуацията е позната на много майки: детето яде само определен вид храна, която по правило не е най-полезната като съдържание на хранителни вещества. Класацията оглавяват обикновено кренвиршите, пържените картофки с кетчуп и дежурните макарони. За съжаление тези храни никога не омръзват на мъничето ви, а опитите да разнообразите „полезното” меню остават неуспешни. Това, разбира се, ви безпокои. Все по-често си задавате въпроса: Получава ли детето ми всички необходими му хранителни вещества, след като изборът на храни е силно ограничен? Не се ли противопоставя твърде упорито на опитите ви да въведете нови продукти в менюто му? Нима ще трябва непрекъснато да готвите отделно, специално за него и няма да се приучи на яде от общата храна? Като начало нека се опитаме да разберем какви са причините за подобно отношение към храната.

1. Консерватизмът е характерен за децата до тригодишна възраст и той се разпространява върху всички сфери от живота им. Те предпочитат всичко да се случва по точно установен от тях ред и всякакви промени се приемат „на абордаж”. Такова отношение към новостите е типично за тревожните и боязливи деца. Те се чувстват по-уверени, ако всеки ден от живота им прилича на предишните, а разнообразието, макар и приятно, ги изкарва от равновесие. Как да помогнете на малките „консерватори” да преодолеят собствените си ограничения? Това, с което трябва да започнете, е личният пример. Удивлението, възторгът от всичко ново и интересно детето трябва да види най-напред в собствените ви очи. Превърнете се в любопитно дете и собственото ви мъниче скоро ще се присъедини към вас.

2. Понякога отказът от определена храна може да означава нещо съвсем различно от злоядство – просто детето ви е осъзнало своята потребност от независимост. Отхвърляйки храната, която преди това е била по негов вкус, то отстоява правото си да избира и да доказва своята отделност от вас. Помогнете на детето си да прояви своето „аз”, не го притискайте и не се опитвайте да го надвиете. Не противопоставяйте своята воля на неговите чувства и желания, това ще доведе до постоянни „батални” сцени по време на хранене. Бъдете гъвкави – позволявайте на малчугана да прави избор, но отстоявайте спазването на правилата, които смятате за необходими.

3. Физическото развитие на детето също се отразява на храненето. През втората година детето забележимо забавя темповете си на растеж в сравнение с първата година. Това може да доведе до снижаване на апетита му. На детето не му е нужно да яде много, за да се чувства сито. В тази възраст за децата е по-важно да играят и да проявяват физическа активност, отколкото да си изработват собствен вкус.

4. Последната причина за отказа от храната, която вие предлагате, може да бъде повишената в сравнение с тази на възрастните чувствителност на вкусовите рецептори. В резултат на това детето отказва храна, която има ясно изразен вкус.

Тактика на победата

Разбира се, повечето майки смятат за свой основен дълг да нахранят детето си по всички изисквания. Но как е възможно да се осъществи това намерение, ако се налага да водите битки за всяка лъжичка? Опитайте да следвате няколко прости правила и тогава храненето няма да бъде „арена на бойни действия”.

Намалете порцията – дори дете със завиден апетит не би могло да се справи с порцията на един възрастен. Предложете половин филия хляб, краставичка (или друг зеленчук), колкото да се събере в ръката на детето, парче пилешко или друго месо с размера на кибритена кутийка и една трета от ябълка (или друг плод). Постарайте се да предоставите избор от няколко храни и не се вълнувайте от това колко точно ще изяде детето ви. То ще получи всичко необходимо като хранителни вещества, ако хапне по малко от всичко.

Въвеждайте новите продукти постепенно – не попадайте в капана на еднообразието дори да знаете, че детето ви с охота ще изяде порция макарони. Редовно му предлагайте нови продукти и не се отчайвайте, ако първоначално то упорито отказва да ги яде. Проявете настойчивост. Практиката сочи, че родителите се отказват от даден продукт, ако детето не го е приело при три до пет опита. Диетолозите твърдят, че новите продукти трябва да се предлагат не по-малко от петнайсет пъти, за да бъдат приети. Най-добрият начин е да предлагате непознатата храна в съчетание с добре познатата.

Създайте режим на хранене – децата през първата година се хранят на всеки три-четири часа. Не правете малки закуски в паузите между отделните хранения, дори да сте сигурни, че детето не се е нахранило по време на обяда или закуската. Дете, което е получавало всякакви хранителни „залъгалки” между храненията, едва ли ще бъде достатъчно гладно, за да си изяде целия обяд. Междинното хранене (към 2-3-годишна възраст) трябва да се осъществява два часа преди или след основното ядене. Следете закуските да не са твърде хранителни, но да са полезни – плодове, зеленчуци, зърнена закуска.