Всичко за захранването

Едва ли има по-спорна тема от захранването на детето. Това се обяснява с факта, че между отделните педиатрични школи все още няма единодушие относно въвеждането на основните храни и възрастта, в която те трябва да бъдат предлагани на детето. Безспорно е обаче, че, захранването е важен етап от развитието на детето и от правилното му осъществяване зависи в голяма степен здравето и нормалното му физическо развитие.

Кога да започнете захранването

• Възраст не по-малка от 4 месеца.
• Детето е удвоило теглото си от раждането.
• Изчезнал е рефлексът на езика да изтласква.
• Детето може да седи. В състояние е да се наклони към лъжичката или назад и умее да контролира обръщането на главата, като с това показва, че не иска повече.
• Ако на бебето му е недостатъчно литър адаптирано мляко на ден, а ако е на кърма – изяжда всичко от двете гърди и е още гладно.
• Ако може да хваща играчка или друг предмет и да го слага целенасочено в устата си.
• И основното – ако проявява огромен интерес към вашата храна – следи ви с интерес, когато се храните и дори иска да пробва това, което ядете.

При всяко дете периодът, в който са налице повечето фактори е различен, но е между 5-ия и 9-ия месец. Затова е препоръчително захранването да става в интервала 4-и – 6-и месец.

Основни принципи

1. Уверете се, че бебето е здраво в момента на захранването. Не се въвежда нова храна, когато детето е болно.

2. За да се следва нормалната схема на захранване, физическото развитие на детето трябва да е в норма. Ако има някакви проблеми, е възможно отклонение от обичайната схема на захранване.

3. Новата храна се въвежда на възрастта, на която е препоръчано това да стане.

4. Прекалено ранното или прекалено късно въвеждане имат негативни последици.

5. Много е важно при въвеждането на първите храни, след като бебето е свикнало само на кърма или мляко, консистенцията да бъде гладка и еднородна, без бучки. Ситната цедка ще ви бъде от полза при приготвяне на плодовите пюрета (напр. от сварена ябълка). Получената смес е гладка и към нея може да се прибави кърма или адаптирано мляко.

6. Въведете постепенно новата храна. Започнете с малко количество – половин-една чаена лъжичка. Дори детето да изяде съвсем малко, не трябва да го насилвате. Просто го дохранете с кърма или адаптирано мляко.

7. Дайте само един нов продукт – например само ябълка или само круша. След като детето свикне, трябва да мине поне седмица, докато се въведе друга храна. Така, ако детето прояви алергия, веднага ще установите от какво е.

Постепенно увеличавайте количеството, докато замените едно цяло хранене. После може да разширите асортимента, като комбинирате два изпитани продукта, например ябълка и круша.

8.. За предпочитане е захранването да е с готово пюре, заради гарантираното качество на продуктите.

9. Водете си хранителен дневник, колкото и трудоемко да ви се струва това. Така, ако детето направи алергична реакция, ще знаете от какво е.

10. При захранване на бебето е важно да не забравяте, че млякото (майчино или адаптирано) е все още негова основна храна. Краве мляко - прясно или кисело, не трябва да се въвежда преди навършване на 1 година (при липса на алергия може да се включи кисело мляко около 10 месец).

Варианти на захранване

Вариант І – Ако сте сигурни, че бебето ви няма алергия, може да пробвате да го захраните със сок, но едва след 4-ия – 6-ия месец, тъй като дотогава храносмилателната система е незряла. За предпочитане е да въвеждате новата храна сутрин или на обяд. Това се прави, за да имате време за реакция – и вие, и бебето. Дайте му сок от един плод, например ябълка – ако всичко мине добре и няма реакция, на следващия ден увеличете количеството. След 3-4 дена може да пробвате със сок от друг плод.

Вариант ІІ – Ако детето ви не е предразположено към алергии, може да започнете захранването с безглутенова каша (царевична, оризова), като бързо разнообразите менюто му с плодова каша с ябълка, круша, банан, а по-късно с праскова, кайсия, горски или тропически плодове и т.н.

Различно ли е времето, в което се захранват кърмачетата и децата на смесено и изкуствено хранене?

Честотата на кърмене определено има отношение към поддържането на лактацията. Затова съществува вариант децата, които са на естествено хранене, да се захранят две седмици по-късно от изкуствено хранените с цел максимално да се запази шесткратното кърмене. Общо взето, при навършване на 4 месеца (или края на 4-тия и началото на 5-тия месец) децата получават първата си немлечна, по-гъста храна – зеленчуковото пюре. Това е възрастта, в която е нормално да започне захранването.

Захранването се прави с цел детето да свикне с различните видове храни и между 10- и 12-месечна възраст, в зависимост от физическото развитие, здравословното състояние и броя на зъбите (4 отдолу, 4 отгоре), да премине към т.нар. преходна храна. Тя е готвено ястие без запръжки, подходящо по състав, което да е пасирано. Това е храна, която по вкус прилича на храната на възрастните, а по консистенция е по-близка до храната на кърмачетата, само че е малко по-едра. Важно е майките да знаят, че разнообразието поддържа апетита.

Захранване на дете с алергия към белтъка на кравето мляко

Децата с алергия към белтъка на кравето мляко се захранват в същите срокове и със същата по вид храна – пюре, кисел и т.н., както останалите деца. Освен ако няма по-особени симптоми от страна на храносмилателната система, например диария. В такива случаи педиатърът преценява индивидуално.

В храната на алергичните деца не трябва да има „проблемни продукти”. Категорично от менюто на всички деца с алергии към белтъка на кравето мляко се изключват млякото и млечните произведения от всички видове животни. Козето и овчето мляко не са алтернатива на кравето мляко. Махат се бобовите храни (боб и леща по принцип не се дават на бебе), а също така и соя. Според последни проучвания соята в 75% от случаите дава кръстосана алергия с кравето мляко. Изключват се говеждото и телешкото, защото имат видово специфичен белтък. Не се разрешават цитрусовите и горските плодове, банани, както и риба. Яйцето се изключва като силен алерген.