Майки срещу деца - кой ще победи?

Как да запазите и контрола, и нервите си, когато подрастващото хлапе нарушава правилата

Като майка на малко дете вече са ви известни основните правила:

• Строго следите часовете за сън и правите и невъзможното, за да не ги нарушавате (само една майка знае какво следва в противен случай).
• Обезопасявате всичко в дома си и въпреки това никога не изпускате от погледа си малкия „беглец”.
• Никога не отстъпвате по време на нервни изблици (на детето, пред вашите собствени често сте безсилни).

Знаете ги наизуст, но ги нарушавате достатъчно често, за да живеете с непрекъснатото чувство на вина, че поради възпитателските ви неуспехи детето ви расте в блажено невежество и все още няма понятие що е то дисциплина.

Истината е, че някои деца са трудни по характер (и по рождение), а при други „лошото” или по-скоро неуместно поведение е по-скоро отговор на объркващите сигнали, които ние като родители им изпращаме. Доказано е достатъчно ясно и категорично, че малките деца се нуждаят от ясни правила и строги граници. И когато си казвате „Само още веднъж ще се направя, че не съм видяла”, вече е твърде късно.

А ако сте забелязали, че все по-често прибягвате към тази пораженческа тактика – дали защото вече нямате сили или поради липса на време, редно е да възобновите строгите правила, този път отнасящи се и за самите вас.

Изпитан метод е написването на основните правила и окачването им на видно място – например на хладилника. Най-добре е и да ги илюстрирате, за да са достатъчно ясни за детето. Правилата трябва да са съобразени с възрастта и умението на детето да ги следва, а за да бъдат запомнени, ги посочвайте на хлапето при всяко нарушение (нещо като „червен картон”).

След като утвърдите (и онагледите) основните правила, ви остава само и да ги отстоите в конкретните, често влудяващи ситуации:

Хвърляне на храната

Всички бебета минават през тази фаза, обикновено в края на първата си годинка – хвърлят всичко, което попадне в ръцете им, дори и храна. Това е по-скоро тест за действието на гравитацията, отколкото за вашето търпение. Но, за съжаление, опитите не приключват, когато научният факт стане очевиден. Напротив – забавлението нараства – детето вече знае, че всичко хвърлено пада на земята и това му доставя неописуема радост. Често хлапето се научава така да дава сигнал, че се е нахранило – ако не успеете да дръпнете храната в точния момент, чистенето е за ваша сметка.

Какво да правите: настоявате детето да почисти само – няма никакво значение как ще се справи (най-вероятно ще ви отвори допълнителна работа). Важно е детето да расте със знанието, че всяко действие има своето противодействие (след като е такъв почитател на физичните закони). Не се предавайте, докато не видите искрено старание за почистване, дори и то да е фона на хленчене и сърцераздирателен плач.

Друга идея: Измислете примамка. След третата годинка децата са особено податливи на внушението с последствия – излизане в парка, нова игра или любимо филмче ще са достатъчен мотив за прекратяване на дейността по разпръскването на хранителни продукти.

Достигане на нови висини

Тригодишните хлапета обожават да се катерят – за ваш ужас, често основателен. В този период от израстването, всички маси, бюра и фотьойли в съзнанието ви изглеждат с надпис „счупена ръка” например.

Какво да правите: опитайте с близък контакт очи в очи, придружен с внимателен, но сериозен тон. Кажете достатъчно твърдо и убедително „Никога не се качвай там отново – ще се нараниш!”. После бавно и внимателно преместете детето от опасната „височина”.

Може да помогне и ако изведете детето на въздух след това напрежение – по-скоро като отдих за вас, а не като наказание за него.

Акробатика в количката

Ако децата можеха да си стоят тихо и кротко в количката, разходките им нямаше да са така изтощителни за самите нас. Мечтите са хубаво нещо, но реалността е съвсем друга. Дали ще се извива в позиция „мост” в количката си или просто ще реши, че е крайно време да я разглоби поне на очевидните й съставни част, хлапето рядко ще ви доставя удоволствието да седи и да се наслаждава на пейзажа.

Какво да правите: магазините със специални пазарски колички, предвиждащи возенето на храна и хлапета, са на особена почит в майчиното съзнание. Но все пак ще ви се налага да придвижвате малкия акробат и на собствения ви комплект колела. В този случай е добре да се снабдите с наистина примамливи снаксове и напитки, които рядко давате на хлапето у дома (тук можете да включите близалка или поничка), както и с богат избор на играчки и занимавки. Ключът в тази ситуация е да внушите на детето, че когато е в количката (и само там), се случват наистина забавни и интересни неща, стига да стои кротко и да им се наслади.

За още по-сигурна наслада опитайте предварително да си изготвите план за нужните ви покупки и изберете най-бързото „трасе”, за да останете в супермаркета минимално време. Ако детето се държи добре, наградете го с посещение в детския център на мола - в противен случай си спестете наградата и ще изпратите правилното послание на хлапето.

„Не” на дрехите!

Основен закон на ежедневието с малко дете е, че колкото повече бързате, толкова по-категоричен е отказът на хлапето да бъде облечено.

Какво да правите: разиграйте сценка – ако, разбира се, имате енергия и нерви за това. Превърнете обличането в игра - гонете хлапето, смейте се заедно, преструвайте се, че ви е „победило” и т.н. Постепенно ще стопите моментната враждебност и хлапето ще е готово отново да ви „сътрудничи”. От друга страна е добре да имате предвид, че често става въпрос за поредната битка за самостоятелност на малкото човече. Напълно възможно е, когато позволите на детето само да избере дрехите си или да опита да се облече, съпротивата му да изчезне напълно. Да, почти сигурно е, че няма да одобрите дръзкия подбор на несъвместими според вас дрехи и цветове, но е достатъчно да скриете от погледа на детето дрехите, неподходящи за сезона, да броите наум до 10 и да сте готови да отговаряте на любопитните погледи с: „Днес тя сама си избра дрехите!”.

И накрая можете да прибегнете към по-категоричен подход - в момента, в който хлапето изпадне в нервна криза по повод нуждата от обличане, обяснете, че ако не се облече веднага, следващият път ще го обличате за излизане веднага щом се събуди, още преди да си е поиграло. Заявете, че това положение ще се запази, докато не се научи да се облича без хленчене и проблеми, непосредствено преди излизането.