Baner 600x80
Вторник, 26 Септември 2017 14:01

Приказка за щастието 3 или свободата да бъдеш различен!


19849100 1357564664351416 1612714457 nЗапознайте се с Христина - почти на 34, работи в медия и се грижи за 4-годишния си син Микаел заедно със своята спътница в живота.

Какво е да си „различен"?
Не се чувствам по-различно от всеки друг и не смятам, че има значение дали съм гей, или не съм. По-важното е какъв приятел, колега, родител съм, имам ли чувство за хумор, може ли да се разчита на мен, как си върша работата.


Какво е да си „различен" у нас и в Европа? Къде е по-лесно да се живее?
Едно и също си е – човек се ражда или не такъв и просто го дооформя и избира как да живее с времето. Често чувам репликата „В България аз лично не съм дискриминиран" – да, аз също не съм – в смисъл че не съм била обект на вербално и физическо насилие, но за мен гей-хората в България са дискриминирани като цяло, като права, като възможности. С една дума: можем да плащаме данъци наравно, но нямаме равните права на всички останали. Не можем да осиновим биологичното дете на партньора си, не можем да осиновим дете и заедно, нямаме право на информация в болнични заведения, право на онаследяване, право на брак, право на регистрирано съжителство дори.
В Германия, където живяхме две години и където синът ми проговори и за първи път тръгна на детска градина, имах щастието да се „сблъскам" с прекрасно отношение. Какво ще рече „прекрасно"? Ще рече „нормално". Не съм била третирана като част от малцинствена група, просто съм била една от всички и навсякъде е било съвсем окей да декларирам коя съм и кое е детето ми. То има две майки и дори в детската градина уважаваха и зачитаха това, и съобразиха всички формуляри, в които фигурираха родители, с факта, че има дете на еднополови родители. Бях искрено щастлива и спокойна. Време е да пренесем добрите европейски практики и в България.

Къде и как срещна половинката си и как разбра, че това е твоята половинка?
Запознахме се преди много години случайно. Аз се натресох погрешка на масата на нейната компания. После започнахме да си пишем, да се виждаме и така. Разбрах, че е Тя от втори поглед, втора среща – на първата бях твърде притеснена от обстоятелствата. Сърцето знае тези неща по-добре от нас. Както се пее в една песен, „Любовта не е дете на логиката".

Как е решено съжителството между еднополови двойки?
В България – никак. Няма законова рамка и норма за това. В Конституцията е заложено, че брак се сключва между пълнолетни лица от различен пол. Проблеми нямам дотолкова, доколкото мога да живея с партньора си, но нямаме никакви законни граждански отношения.

19987249 1357563454351537 1919580523 nКога се появи мисълта за дете?
Сравнително късно – познавахме се вече от много време и бяхме от години заедно. Аз лично винаги съм искала дете и винаги съм знаела, че ще имам син. Никога не съм искала дъщеря – някак не би ми импонирала на темперамента. Решихме го с времето, назряваше идеята. Беше като естествено развитие на отношенията. Микаел е едно изключително обмислено, преценено, избирано и чакано дете. Оттам – и много обичано, и много слънчево.

Мислили ли сте и за осиновяване?
Микаел е заченат чрез инсеминация. Не сме мислили за осиновяване, защото това в България няма как да се случи и на двете. Може да осинови едната, и то – евентуално. Детето отново няма да е и на двете ни.

Какво си помислихте, когато разбрахте за пръв път, че вече чакате бебе?
Никога няма да забравя този миг. Резултатът беше категоричен и тогава си помислих, че това дете ужасно дефинитивно иска да се появи и да го има на света, за да го направи по-добър. Моята първа мисъл – още в първата секунда – беше убедеността, че е момче, макар всички да бяха сигурни, че ще е момиче. Другата му майка също беше много щастлива, макар че беше харесала количка на цветя.

Помага ли половинката?
Помага много - до него е, възпитава го, показва му кое е добро и кое – лошо, учи го на труд, на това да цени нещата, да бъде добър, насърчава активността и комуникативността му, радва се на отношението му към момичетата. Те двамата много си приличат – дори физически, еднакви инати са. Имат специална връзка още преди раждането и много се обичат. Микаел я слуша и уважава.

Какво е различно в едно семейство с еднополови родители и какво би искала да разберат хората за вас?
Ще те изненадам може би, като кажа, че разлика в отглеждането от двама еднополови родители няма – майка му е сменяла памперси броени пъти, но никак не обичаше и даже избягваше да го прави. Тривиалността и битовизмите нямат пол. Детето ни е обичано, здраво, караме се, целуваме се, прегръщаме се, играем, възпитаваме се. Това е двустранен и ежедневен процес. Променяме се много и виждаме света през очите на сина си. И нашият син е захранван, и той имаше болки покрай никненето на зъбите, и той е прохождал, и той е имал кръщене, тротинетка. Луд фен е на автомобилите – за гордост на другата си майка. Изявява готовност и желание да помага вкъщи, дори си има задължения: бърше прах и носи боклука, когато излизаме навън. Другата му майка има бизнес, той често помага там и е научен на труд. Ние двете имаме спорове по отношение на детето, разбира се, но нямаме разногласия. Винаги сме били страхотен екип във всяко едно отношение и се гордея, че е така и спрямо Микаел. Споделяме еднакви възгледи за възпитанието детето, но му поднасяме различни гледни точки по различен начин. Всяка от нас носи различни неща и мисля, че това обогатява емоционалния му свят. Едно дете има нужда от еднакви неща в какъвто и семеен формат да расте. Повярвайте ми – полът на родителите няма абсолютно никакво значение. Микаел не е лишен от контакт с различни хора, от всякакъв пол, общува с всичките ни приятели, живял е в мултикултурна среда, пътува много и единствено по пода не е плавал. Адаптивно дете е и главната ни идея е да бъде верен на себе си и да стане гражданин на света.

20045955 1357563844351498 2009363631 nКакво е чувството да си родител?
Винаги съм искала синът ми да расте с идеята, че не е по-малко, но не е и повече от всеки друг, че е абсолютно равен на всеки друг и има абсолютно същите права и задължения като всеки друг. Искам да му дам възможност да се развива, за да може един ден да каже „Аз не съм повече или по-малко от хората, но съм най-добрият в това, което правя!"

Изпитваш ли страх да коментираш с хората темата за децата?
Никога не съм изпитвала страх от това коя съм, нито да го заявя при нужда. Нямам табела на челото, но не го и крия. Най-вече, не го крия от близките си и детето си. Ако с тях лъжа за най-важното нещо – коя съм – то към кого трябва да съм искрена?! Микаел приема всичко за нормално, животът такъв, какъвто е. Никога няма да спра да тъгувам за неравноправието обаче.

Ако сега трябваше да поемеш отново по пътя на сбъдване на мечтите си, би ли го направила пак?
Бих изживяла живота си по същия начин. Имам си един много хубав авторски лаф: „Не допускам грешки – правя избори."

Има ли разлика между децата в еднополови и разнополови семейства?
Не зная дали има разлика, според мен – не. Рутината е еднаква, нещата са същите. Децата са си деца, всички сме хора. Разлика между децата не виждам. Нуждата от обич, грижи, възпитание и личен пример за човешкото – това е заложено у всяко дете, у всеки новопоявил се човек. Любовта няма пол, раса, религия, ориентация – любовта е усещане, състояние на духа, позиция, отговорност. Възпитаваме у децата си същите неща като всеки друг и искаме за децата си най-доброто – като всички родители. Това е раждане, живот, избор (или по-скоро липса на такъв, в добрия смисъл на думата), път. Обичаме еднакво, ревнуваме еднакво, боли ни еднакво, липсваме си еднакво, плачем еднакво. Всички сме равни.

Какво би пожелала на хората, които сега тръгват по пътя ти?
Да са здрави, да вярват в себе си, в хората до себе си, да вярват и умножават доброто. Да не се отказват. Да обичат. Да обичат така, както им диктува сърцето. Да търсят нов път, нов начин – своя път, своя начин. И когато един ден станат родители, никога и за нищо на света да не лъжат децата си. Да не предават доверието им. Защото те няма да им простят. Живейте в хармония със себе си. Слушайте хубава музика, четете силни книги, пътувайте – навън и навътре към себе си.

Елена Хаджигенова
smilenewslenny.wordpress.com

Последна редакция Вторник, 26 Септември 2017 14:12
blog comments powered by Disqus

3

baner 300x300px

baner 300 300

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини