Baner 600x80
Вторник, 12 Септември 2017 10:04

Децата и спортът


10669137 10202801377612343 4971499184096701771 oЗащо е важно децата да спортуват и как да ги стимулирате ще научите от Иван Георгиев, треньор на националния отбор по кикбокс, направление – татами спорт, и старши треньор на клуб „ИККЕН", София. Има петгодишна дъщеря и определя работата си като най-любимото му занимание, което го прави щастливец и късметлия едновременно.

Кога започнахте да се занимавате със спорт?
Когато бях на 7 г., започнах да тренирам лека атлетика на стадион „Раковски". На 13 г. постъпих в школата по карате на спортен клуб „Иккен" в 73-о училище, което по-късно се оказа доста важна крачка в моя живот. Сравнително бързо започнах да усвоявам елементите, техниките и комбинациите, които се изискваха от мен (най-вече заради добрата ми база като вече някакъв спортист), и през 2004 г. успях да защитя 1 дан – черен колан, което си е едно истинско събитие в живота на хората, занимаващи се с бойни изкуства. Почти не минава ден, в който да не съм имал ангажираност към спорта, било като трениращ, помощник-треньор или треньор. Присъствието си в спорта въобще дължа на шихан Димитър Ангелов.

Кога станахте треньор?
В залите за бойни изкуства думата треньор има малко по-особено значение. По времето, когато израствах в моята зала и клуб, имаше много строга йерархия и много ясни правила какво трябва да направиш и какъв път трябва да извървиш, за да намериш своето място в света на бойните изкуства. Някои стават добри състезатели, други добри демонстратори, трети добри мениджъри и, разбира се, при н12495233 10205846358774969 5734570668714897563 nякои щастието се усмихва и успяват да се изградят като треньори. Казвам щастието, защото това наистина е много динамично и много трудоемко занимание, но ако знаете само колко си струва... всеки преодолян проблем, всяка пораснала личност пред теб, всяка спечелена точка на състезание, всеки новозаписал се член в групата, даващ доверието си на теб, и всяка спечелена титла просто действат като свръхмотиватор за хората, които се занимаваме с това. Та конкретен момент, в който съм станал треньор, дори не мога да посоча - когато моят треньор ми е поверил да проведа първата загрявка и да се изправя пред другите от групата, определяйки какво да правят, може би там някъде е започнало всичко.

Какво ви накара да работите с деца?
Беше шанс за мен, още като ученик водех начинаещи подгрупи в моята група. Децата те учат повече, отколкото ти тях, странно звучи, но е така. Те те държат много здраво на земята и когато искаш да постигаш нещо с тях, трябва да намираш правилния подход. Това те кара да не се предаваш, да имаш търпение, да импровизираш и да търсиш начини да подтикнеш някого да бъде отдаден в нещо, което или не знае какво е, или има объркана представа за него. Децата са чисти и реагират първосигнално и директно, помагат ти да не се самозабравиш. А удоволствието да видиш нещо изградено в тях, дали умения или характер, е просто несравнимо.

КаквIMG 2281 4о дава спортът на децата, и в частност кикбоксът?
Зависи от времето, за което говорим. Преди, да кажем 10-15 г., спортът беше занимание и цел за много деца. Целеустремеността се поддържаше от факта, че местата за спорт бяха в пъти по-малко от сега и това даваше много енергия на занимаващите се деца. В днешно време масовите спортни занимание се превърнаха в пълнеж за времето, в което родителите не могат да бъдат пълноценни. Много по-лесно децата се предават и отказват, просто защото на 150 м има друг спорт, където отиват и се пробват. Изчезват целеустремеността, отдадеността и навикът препятствията да се преодоляват. Това е вредно за изграждането на характера на едно дете и аз лично полагам много усилия да се боря трениращите да не се отказват, а да приемат предизвикателството на трудното, на изглеждащото непосилно, защото постигайки го, след време ще знаят, че няма невъзможни неща, стига много силно да ги искаш. Така ще бъдат и в училище, в университета, в работата си, в семейството си... навсякъде. Човек в днешно време повече от всякога трябва да има характера на боец, нравите и ценностите ни са много закърнели и именно хората с характер имаме отговорността да избегнем оплакването, да не го възпитаваме в другите, да не го толерираме. Спортът дава много на децата, физически и психически ги прави много по-добре израстващи, стига да се работи правилно. Като част от някаква неформална среда това води до изграждане на личностни качества. В спорт като кикбокса нямаш шанс без дисциплина, а колкото повече искаш да станеш първи на световно първенство, да кажем, думата малко се променя и се превръща в самодисциплина, да можеш и сам да налагаш ограничение на това кое може и кое не както в залата, така и извън нея.

Кога е най-подходящото време детето да започне да се занимава със спорт?
Спорт – след 5-6-годишна възраст. Състезателна дейност – след 9-10-годишна възраст. Ще поясня защо ги разграничавам. Спортът като такъв за малките деца би следвало да бъде игра, но игра, в която загубите се забравят, а победите се поощряват. Децата трябва да изградят ловкост, хитрост, бързина, технически умения и много други неща, които впоследствие да им придадат увереност и да бъдат основа за по-сложни ребуси за разрешаване при една среща с противник. Струва си да се изградят технически и физически умения, да се създаде навикът за спорт, без да има медал, и едва когато имат натрупан стаж зад гърба си като трениращи, явили се на един или два изпита за степен, преодолели „бойното кръщение", тогава да стартират състезателна дейност. При състезанията победителят е един, при 5-9 годишните деца шансът всички освен победителя да се демотивират и откажат е голям. След 9 г. не е така, вече има как да се намери подход и да се обясни защо може да губиш понякога, защо победите и загубите са само стъпки към черния колан и титлите, че медалът не е самоцел, а е награда за моментното ти надмощие и си длъжен, ако го искаш отново, да уважаваш противника и да се стремиш следващия път да си още по-добър от сега. Като цяло няма неподходяща възраст за начало на занимания по спорт. Особено кикбокс, в спортен клуб „Иккен" тренират всякакви възрасти и има много примери за успешни спортисти в клуба, които са стартирали тренировки след 15, дори 17-годишна възраст.

mihail copyЗащо е важно децата да спортуват?
Банално е, но това е най-простата истина. За да са здрави и ангажирани. Ако едно дете или тийнейджър има 3 свободни часа през деня си, то той се превръща в най-големия лентяй и после е супер сложно да се върне обратно в режим. Това се отразява на всичко - настроение, училище и т.н. Всички деца трябва да спортуват, не е важно какво, но е важно при кого, трябва да е при някого, който наистина има сърцето да ги научи и волята да изисква от тях неща, които те ама хич не биха направили, ако не бъдат накарани да направят.
Какви допълнителни умения и знания получават децата?
Преди броени дни бяхме домакини на международен кикбокс камп в България, правим го традиционно и винаги каним топ треньори от чужбина, които да водят тренировъчната дейност. Тази година един от този екип треньори беше словенецът Томаш Барада – изключително успешен състезател от близкото минало, който приключва кариерата си с 5 световни и 5 европейски титли по кикбокс и, забележете – без загуба. Към днешна дата е пряко свързан със спорта и е вицепрезидент на олимпийския комитет на Словения. В края на една от тренировките си той стартира свободен разговор с групата и каза най-ценното, което спортът ни дава, а именно: „Възможността да комуникираме, да обменяме познанства по целия свят, да говорим свободно езици от малки, да създаваме приятелства и да свързваме имената на държавите с конкретни хора, на които можем да звъннем един телефон, за да кажем „Хей, как си?". Спортът те прави адски отворен към света, не те оставя да мислиш за дребнотемие и глупости.

Какъв съвет бихте дали на родителите?
Най-големият проблем напоследък е, че родителите са просто свръх амбициозни. Искат от децата си на по 5-6-7 г. да правят невъзможни неща. Изискват се победи, постигане на цели, сега, тук, веднага. Родителите станаха по-взискателни от треньорите, а това е неправилно, дори вредно. Спортът е загубил много деца заради амбициите на родителите им. Родителите трябва да са опората, да са приемащите спорта като начин на живот, а не като състезание на всяка цена. Пазете децата, поддържайте искрата в тях, така това, което правят, ще е за дълго, а няма да е само краткосрочно преживяване. Почти всички деца спортуват, родителите много се гордеят с децата си и това е страхотно, просто трябва да има баланс и цел номер едно да е искрата да остане в децата, в самите тях, никъде другаде. А един добър треньор знае как да постигне това, но трябва и помощ от родителите. Съветът ми е да намерят правилната среда и треньор. Сега изборът е голям и това променя много нещата, дори методиката на тренировки, търсете истинските треньори и структури, за да разчитате на възпитателен ефект върху децата си.

mihail1 copyКакво мислят децата за спорта?
Михаил Георгиев, 12 г., София
Учи в 54-о СУ „Св. Иван Рилски". Тренира в националния отбор по кикбокс и СК „ИККЕН". Освен кикбокса обича да играе футбол, тенис на маса и да плува. В момента е вицесветовен и вицеевропейски шампион по кикбокс и многократен републикански шампион. Последната му титла е 1-во място на Световна купа „Best Fighter" в Италия.

Кога започнахте да се занимавате със спорт?
Започнах да се занимавам със спорт от 6-годишен, главно с кикбокс.
Кой ви насочи към кикбокса?
Любовта ми към кикбокса дойде благодарение на моя по-голям брат, който също тренира в момента с мен.mihail2 copy

Какво ви дава и какво ви отнема спортът?
Спортът ми дава много: дисциплина, възпитание, здраве, упоритост, самочувствие, приятни емоции и много приятели. Отнема ми малко лично време, но след това всичко се възнаграждава.

Каква е ролята на вашия треньор в живота ви?
Треньор ми е Иван Георгиев. Освен треньор той е и мой приятел. С него всичко мога да споделя, независимо дали е добро или лошо, винаги ме подкрепя.

Докато новият на списание "Моето бебе и аз" се появи на пазара, българският национален отбор по кикбокс спечели 43 медала от Европейското първенство за кадети, което се проведе в Скопие, Македония. Доброто представяне на децата класира България на осмо място по медали от 39 нации. 

Последна редакция Вторник, 12 Септември 2017 11:11
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини