Baner 600x80
Понеделник, 29 Май 2017 14:26

Приказка за щастието


unnamed 3Седнете удобно, вземете си чаша горещ шоколад и се потопете в едно своеобразно интервю с две уникални жени, създали своите уникални семейства и радващи се на едни прелестни деца. Оставям ви в компанията на Стели и Лори, които ще ви представят прелестта на родителството видяна през техните очи!


Казвам се Стелияна Попова, на 30 г., по професия съм биолог и ако в близките години спра да бременея и да раждам, може и да си защитя дисертацията. Занимавам се със змии и гущери, имам участие в различни проекти, свързани с оценка и опазване на околната среда, изобщо доста динамична, интересна и разнообразна работа. Отскоро живота ни стана още по-интересен, тъй като вече съм мама на трима, но нека върнем лентата от начало.


Къде е как срещнахте половинката си и как разбрахте, че това е ТОЙ?
С милият ми мъж се запознахме, т.е. ни запознаха съвсем нарочно, през октомври 2006 г. След две срещи, на третата му отидох на гости за по чаша вино и така и не си тръгнах. Още с влизането си в къщата му, аз за първи път от много време се почувствах „вкъщи" и така разбрах, че това е ТОЙ. А именно Томислав, 20 години по-голям от мен, с прекрасно чувство за хумор, влюбен в мен и още от самото начало в идеята за голямо семейство. Още на 3-4 ти месец от връзката ни той подхвърли въпроса за дете и аз му казах, че не искам дете, преди да се омъжа... Може да съм му поизвила ръцете за брак, но съм си старомодна, винаги съм искала да се видя булка. И така на 8-мия месец ми предложи брак (изключително романтично, на Айфеловата кула), а на 10-ия се оженихме.


Кога се появи мисълта за дете?
Опитите за дете започнаха още тогава – на нашата сватба – 19.08.2007, но нищо не се случваше. Не се шашкахме особено първите 2 години, аз още студентка, не бързахме, но на третата година нещо почна да се прокрадва. И така започна ходенето по лекари. Къде да отидем първо? Ами Майчин дом, разбира се! Наслушахме се на всякакви глупости. Била съм с обърната матка, била съм правила аборти, правиха ми странни прегледи, отчайващо ми звучаха всички тези неща в 23-годишната ми глава, а никой не се сети да прати Томи за една спермограма, било то и само защото беше вече над 40.


Лесно и бързо ли стигнахте до темата – инвитро?
Отидохме в частна клиника, където от вратата ни огледаха и казаха: „ Ооо, при вас само ин витро ще стане!". Това беше първия път когато чухме тази дума. Звучеше ни толкова страшно и невероятно, че повече не стъпихме там. След период на затишие, пак се заоглеждахме къде да отидем и кого да питаме за това „ин витро". След питане по познати и приятели се озовахме в друга частна клиника. Позволявам си да кажа, че това е клиника Щерев, а докторката, която ни пое е д-р Савова. Невероятен специалист, работохолик и човек. Прие ни без час, но ние чакахме пред кабинета й 8 часа за да можем да влезем. Веднага назначи изследвания, както на мен, така и на Томи, което показа отново, че ще се наложи ин витро поради мъжки фактор (малко живи и годни сперматозоиди). Веднага ни насочи да кандидатстваме към Фонда за асистирана репродукция, за който не бяхме и чули до този момент. Първи опит – 9 оплодени яйцеклетки, два върнати в мен ембриона, 4 замразени за всеки случай. За жалост неуспешен. Не можех да повярвам. Д-р Савова ми каза: „Нищо сега пускаме към Фонда за втори опит, а през това време ще опитаме със замразените ембриони. Ще стане, ще видиш!". Но не стана. Върнаха в мен и четирите ембриона, но нито един не се хвана. Бях много огорчена. Всичко това се случи за 3 години. 3 години изследвания, чакане за одобрение от фонда, опити ин витро и горчивина от неуспеха. Писнало ми беше, ама много! Докато чаках второто одобрение дойде и 27-ия ми рожден ден. Събудих се, наревах се едно хубаво, защото ако всичко беше ок, щях вече да имам дете в първи клас! Винаги съм искала да бъда млада майка, а вече съм на 27! Не бях недоволна от докторката си, напротив! Но два пъти нищо не стана, нещо трябваше коренно да се промени! Вдигнах телефона и се обадих в „Надежда" (моя приятелка, минала през подобен ад, непрекъснато ме убеждаваше да си запазя там час, но мен все ме спираше това, че много се чака там, а и аз си харесвах докторката). Вдигна ми изключително мила телефонистка, обяснявам аз какво, що, тя обяснява, че много ще чакам за час, аз се съгласявам, при което ме пита за записването на час кога съм родена. Моят отговор: „Днес, но 86-та година!" Последва радостно честитене, от нейна страна. Дойде време за срещата с новата за мен д-р Персенска. Изключително директна, пряма и обрана в думите си. Ако не я питаш конкретно няма да обяснява. Тогава не разбирах защо е така, но сега си давам сметка, че колкото по-малко ми се обяснява, толкова по-малко се натоварвах. След определени изследвания (Пак!), коментара й беше, че е ок да опитаме с инсеминация. Ние с моя мъж се спогледахме и почти един през друг и заобяснявахме как ще ни е 3-ти опит и искаме ин витро, че сме получили одобрение от Фонда, при което тя се съгласи и започнахме отново. Две върнати ембриончета в коремчето на мама и 5 замразени. И чакане! Най-дългите ми 10 дена!


Какво си помислихте, когunnamedато разбрахте за пръв път, че вече чакате бебе?
Направих си кръвен тест за отчитане на бременността на 10-ти ден и за първи път имах резултат различен от 0. Всъщност доста различен – 699, което е доста или както каза д-р Персенска: „Мирише ми на близнаци!" Бях толкова радостна, че подскачах, а всички във фоайето ме гледаха като НЛО.


Когато разбрахте, че чакате близнаци, какво беше чувството, усещането?
И с радостта ми започнаха да изскачат въпроси и страхове – 2 деца наведнъж, как ще ги гледам, кърмя, ама всъщност, как и ще ли ги износя до края, а кувьозите...
Имах прекрасна бременност с близнаците! Не ми ставаше лошо, бях много подвижна, пътувах доста, събирах си материал за дисертацията, нито един от страховете ми не се сбъдна. Е, накрая бях и доста огромна. Появиха се в последния ден на 38-ма седмица на 05.02.2015 г. Иво (3170гр/51см) и Анита (2750гр/49см) със секцио, тъй като и двамата бяха застанали изключително неблагоприятно за нормално раждане. В началото беше адски трудно, после не става по-лесно, но просто свикваш с лудницата!


Помага ли таткото?
Нямаше да оцелеем, ако таткото не помагаше. Особено нощем, защото аз ги кърмех, но нощем бях толкова изморена, че не ги чувах. Той ставаше, преобуваше и подаваше за кърмене. Така станахме четирима, те поотраснаха, навършиха година.


Кога и как разбрахте, че в сърцето ви има място за още едно дете?
След низ от различни приятни и не до там събития, към края на март миналата година разбрах, че чакаме още едно бебче. Не ин витро. И така на 11.11.2016 дойде нашият Божи дар – Рая (3570/52см). Толкова са чакани и искани и тримата! Винаги съм искала 3 деца! Е, не си представях, че ще са в рамките на две години, нооо така да е!


Ако сега трябваше да поемете отново по пътя на сбъдване на мечтите си бихте ли се колебали, отлагали и уплашили?
Всичко си струваше и нищо не бих променила, защото това, което съм преживяла за да ги имам, ме е направила по- благодарна, по-осъзната като родител.

текст Елена Хаджигенова
снимки: личен архив



Последна редакция Понеделник, 29 Май 2017 15:01
Още в категорията: « Как да скачаме на въже?
blog comments powered by Disqus

300-250-1

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини