Baner 600x80
Петък, 07 Април 2017 12:48

Синдромът „Мамомамомамомамамо" или защо децата никога не млъкват!


Photo 2-27-17 1 52 33 PM„Това дете просто не спира да говори! Никога не млъква! Повечето пъти започва изречение, без дори да знае как ще го завърши. Често се случва да гледаме телевизия и той започва: „Мамо, какво ще стане след това във филма? А досега какво стана? Кой е този? Какво ще направи?"


Отговаряме му: „Ако замълчиш за малко поне, ще можем да чуем какво става във филма и ще разберем!", и тайно се молим поне за няколко минути да млъкне.
Познат ли ви е този сценарий? Понякога родителите имаме усещането, че детето НАИСТИНА никога не млъква – може би само когато спи.
Истината обаче е, че да имаш приказливо дете, всъщност улеснява живота ни. То може да ви каже от какво има нужда, какво го тревожи или дразни. Въпреки това действително да си от другия край на този безкраен монолог, може да е адски изцеждащо. Педагози и детски психолози ни успокояват, че можем едновременно да помогнем на детето да се научи да изразява себе си и в същото време да знае кога да замълчи, така че да не полудеем.
Въпросът, който трябва да си зададем тогава, е: Защо детето е като латерна? Какво се крие зад тази логорея? Имате ли усещането, че всяка мисъл, дори и незавършена, която мине през главичката на детето ви, излиза през устата му?
До известна степен сте прави.
До около 7-годишна възраст децата мислят на глас, това е част от процеса на развитие и израстване. Всъщност детето говори на себе си повече, отколкото на вас. Някои деца са по-разговорливи, други – по-малко. Детските психолози обясняват това със сравнението, че ако колата ви започне да поднася на завой, ще вземете решение да намалите скоростта мислено, докато детето ви ще го направи на глас.
Това не е непременно лошо. Да си говорим сами, е положително, стъпка в посока да се научим как да решим даден проблем и да развием вътрешен самоконтрол в критична ситуация.
Често децата обясняват всичко: „Камионът се движи нагоре по улицата. Сега завива зад ъгъла. Сега се движи бързо." Това е като обяснение на света, стъпка по стъпка. Около осмата си годинка детето се научава да мисли за околния свят, без да изказва на глас мислите и наблюденията си.
Не е задължително обаче да участвате в монолога на детето или дори да му отговаряте, защото детето говори на себе си, не се нуждае от публика. В неспирното бърборене обаче има много повече от процес на развитие. За някои от нас е напълно естествено да обсъждаме всяко нещо от всекидневието си, докато други са по-мълчаливи и не споделят мислите си. Помислете за това как детето ви реагира на околния свят. Ако денят ви е бил дълъг и тежък, колата се е развалила и сте имали проблеми в работата – ако сте екстроверт, вероятно ще искате да споделите с други хора преживяното и как се чувствате. Това общуване ви разтоварва. Интровертите, от друга страна, е по-вероятно да се затворят в себе си, да предпочетат да четат книга или да имат друго занимание сами, за да релаксират.
Освен това момчетата и момичетата са различни по отношение на говоренето и споделянето. Това не е просто стереотип – жените наистина са склонни да обработват информация повече на глас.
Понякога неспирното говорене на детето е начин да ви привлече вниманието. Децата, които се чувстват пренебрегнати, търсят внимание и публика. Бърборенето е един от начините да го забележите. За съжаление този навик няма да му помогне в социалното общуване някой ден, защото никой не харесва хора, които монополизират разговора, но на този етап му помага.
Какво да направите, за да помогнете на себе си и на детето в този период?
Научете го да слуша
Обяснете на детето важността от слушането. По този начин го учите и на съпричастност и емпатия. Попитайте го например как според него се чувства някой, който много силно е искал да сподели нещо вълнуващо, но не му дават думата.
Повечето деца се научават да слушат в училище, но за някои е по-трудно. Можете да им помогнете, като им заявите нещо просто, например: „Знам, че имаш много за казване и споделяне и искам да го чуя, но е важно и другите хора да могат да споделят историите или идеите си."
Понякога се чувстваме виновни заради това, че не слушаме внимателно непрестанното бърборене на детето, но няма нужда да се съдите прекалено строго.
В това нещо трябва да има баланс. Да, искаме да дадем глас на детето и уважаваме мнението му. Искаме да чуем гледната му точка. Не искаме да стъпчем желанието за споделяне на детето. Въпреки това обаче детето не може да изисква от нас целодневно изключително внимание само за себе си – така ще го приучим да изисква същото от други хора, което не е правилно.
Факт е обаче, че и ние като родители трябва да се научим да слушаме и под това имаме предвид наистина да слушаме. Не може да сме фиксирани върху детето непрекъснато, но децата имат нужда да знаят, че са най-важното за родителите си. Дори да са няколко минути, но отделени само на него, са по-смислени от часове вяло внимание, когато хем физически присъстваме пред детето, но умствено никакви ни няма.
Да сме изцяло посветени на детето, дори за кратко, е изключително важно за него. Детските психолози предупреждават да избягваме реплики като: „Престани да говориш!" или „Ти никога не млъкваш!". Дете, което често чува такива думи, се затваря в себе си и може да има трудности със споделянето по-нататък в живота си.
Добре е да планираме и време за разговори. Представете си следните, често действителни ситуации: приготвяте вечеря и внимавате да не изгорите нещо, да не се порежете и така нататък, опитвате да се преоблечете насаме или искате да отидете до тоалетната, а в този момент детето ви следва на всяка крачка и бърбори. Можете да му кажете: „Това звучи наистина интересно. Като приключа с това, ще седнем и ще си говорим."
Дайте на детето място и час за този предстоящ разговор. По този начин детето знае, че тогава ще получи цялото ви внимание. Може дори да планирате един ден предварително. Например: „В работните дни ще си говорим от 6 до 6:30 или след вечеря, или след като си напишеш домашните." Планирайте го около или след някаква рутина от всекидневието на детето, за да свикне по-лесно.
Бъдете подготвени. Искате ли дълга дискусия как се сглобява лего по време на сватбата на леля му? А може би не? Вземете превантивни мерки. Кажете на детето: „Знам, че е трудно да седиш на едно място дълго време и че искаш да си говорим, но по време на това тържество всички трябва да седят мирни и да мълчат. Какво да направим заедно, за да ти е по-лесно и ти да си мирен и да мълчиш?"
И после заедно намерете решението. Ако детето само́ предложи решение, вероятността да мълчи кротко е по-голяма.
Починете си
Изтощително е да имате дете, което не спира да говори. Времето, което родителите са сами, както и времето, в което децата са сами, е важно. Поставете граници. Например от толкова до толкова часа мама има време само за себе си. Дори и да погледа телевизия, това не е чак толкова страшно за детето, стига да ви даде малко спокойствие и свобода.
Може да запишете детето на някакво занимание или спорт – това хем го държи заето и изчерпва енергията му, хем през това време вие ще си почивате (или ще правите каквото там искате да правите). Ако усещате, че вече сте на границата на издръжливостта си, споделете с детето, кажете му, че сте изтощени и имате нужда от малко време, за да съберете енергия и пак да си говорите или играете.
И все пак, ако говори прекомерно много?
Има ситуации, в които прекаленото говорене дава индикация за проблем, който изисква по-задълбочен подход.
Свръхумните деца често говорят повече. Непрекъснатото говорене може да значи, че имате надарено дете, което е отегчено, и трябва да измислите с какво да занимава ума си.
Раздразнителното дете често говори за страховете и притесненията си или за „свой приятел", който има подобен проблем - по същия начин, по който възрастните обсъждат някакъв проблем или инцидент в опит да го проумеят. Ако това се случва с детето ви, обърнете внимание да не е стресирано или да страда от безпокойство. Децата, които страдат от синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието, също говорят прекомерно. Този проблем по-често като че ли се открива у момчетата – заради традиционното схващане, че момичетата принципно говорят повече, което често забавя поставянето на такава диагноза при тях.
И накрая – ако имате съмнения или притеснения, че детето ви говори твърде много, най-добре поговорете с неговия учител – той все пак прекарва достатъчно часове на ден с него и би забелязал някакво отклонение.

От Майко Мила!

Последна редакция Понеделник, 28 Август 2017 11:08
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини