Baner 600x80
Петък, 03 Февруари 2017 12:22

Частен случай


Photo 12-23-16 11 58 04 AMКато прочетете малко, току-виж се сетите, че познавате такива "частни" случаи, но вече ще знаете, че те имат и друга страна.
Някои семейства са нормални, други не толкова.
Такова едно семейство, което изглеждало нормално – две поотраснали деца, родителите - образовани хора, работещи, кой знае защо решило да си причини неудобството да си роди и трето дете.

И така тези уж нормални хора след известни перипетии се сдобиват с трето дете, което, за да следим по-лесно събитията, ще наречем Виктор (идва от победител).
Виктор е прекрасно бебе, майка му е щастлива, гледат се с огромно удоволствие. Но отпуснатата от държавата година изтича и мама се връща на работа. Малкият Виктор без проблем се класира в яслата (защото получава точки като 3-то дете и изпреварва конкуренцията). Ясла като ясла – сутрин мрънкане или откровен рев, памперси, биберони, сестрите са що-годе усмихнати и благоразположени, което не е случайно, просто една добра приятелка на мама работи в тази детска градина и така Виктор от малък е връзкарче.
Идва време да се атакува детската градина и Виктор попада отново безпроблемно (или почти) в желаната, точно до блока, в който живее.
Всички отново са щастливи и доволни.
Омръзна ли ви?!
Е, спокойно, екшънът предстои.
Ново място, нови хора, нови порядки. Госпожите изглеждат свестни, обещават да научат децата на много неща. Виктор обаче продължава месеци наред да плаче сутрин и да не иска да се разделя с мама (нещо, което в яслата било изчезнало). На всичко отгоре все още е „бебе", не му се разбира много какво говори и не се е справил съвсем с памперса. Абе той и не е много послушен и като излязат в двора на детската градина, тича, скача, катери се...(?!).
Госпожата уведомява мама, че Виктор е доста палав и трудно се работи с него. Оплакванията стават все повече: „Може би трябва да се заведе на лекар това дете, защото трудно се справя и вероятно има някакъв проблем". Мама учтиво благодари за съвета и започва полека-лека да се опитва да се занимава с Виктор у дома.
Малкото, любвеобилно иначе човече се прибира като кълбо от нерви всеки път, един ден мама вади лист с рисунка за оцветяване и наръч моливи и... остава потресена - Виктор изпада в истерия, реве бута листа и моливите, моли я: „Не... бебе... не може рисува, не е хубаво... недей..."
Е, все пак на някои деца им трябва повечко време, мама намира добър логопед и започват да работят за проблемите с говора на Виктор. В края на лятото Виктор заминава на море, след това отново тръгва на градина – няма и седмица по-късно е обявена родителска среща.
Родителите на Виктор я пропускат, защото при наличието на още две деца и още две родителски срещи просто се налага да не посетят третата.
Тук вече грешката си е тяхна.
На въпросната родителска среща възмутен баща взима думата и поставя ребром въпроса:
– Какво правим?! Защо децата не научават нови стихчета и песнички, защо при хубаво време не са на двора? Защо... защо, защо...
Учителките са малко притеснени, те са професионалистки, с опит, разбират си от работата, естествено веднага могат да обяснят - проблемите идват от... Виктор! Той е непослушен, по време на занятията не стои мирен, вдига шум, хвърля играчки, чупи столчета. И на двора не извеждат децата пак заради него, защото учителката не може да гледа и него, и още 35 деца, а той не стои на едно място!!!
Проблемът вече е изяснен, сформира се родителски актив, който иска среща с директорката на детската градина с молба проблемът "Виктор" да бъде разрешен.
Директорката звъни на родителите за среща, дискутиране и решение на „проблема"!
Майката е, меко казано, шокирана?!
Какво значи среща с родителски актив, какво значи решение на „проблема"? Как така предмет на дискусия би могъл да бъде един 3-4 годишен палавник и то с хора, които не са част от семейството му?!
Родителският актив има вече сериозен набор от диагнози за Виктор, той вероятно е аутист и освен това е хиперактивен, и определено страда от дефицит на внимание. Със сигурност е агресивен и опасен, чупи играчките, които после родителите на другите деца се налага да купуват?!
Директорката установява, че нещата не са само черни и бели, и намира соломоновско решение – в детската градина вече ще има психолог в групата на Виктор, който ще следи как се развива детето, какво се случва в групата и ще се опита да помогне за адаптацията на това така „проблемно" дете.
Присъствието на психолога дава отговори на много въпроси, най-вече на тези на шокираните родители на Виктор.
Виктор на практика просто излежава дните си в детската градина подобно на затворник – закусва, играе си малко, обядва, спи и си го взимат.
Занимания ли?!
Ами той не желае да се включва!
Когато госпожата събере децата за работа, Виктор си намира играчка и отива в някой далечен ъгъл да се занимава понякога шумно, понякога тихо...
Госпожите понякога (най-вече когато психологът е там) правят опит да привлекат Виктор за каузата и той да участва в обучението, но той вече си има модел, който му позволява да се чувства поне малко по-комфортно в този объркан и недотам приятен за него „втори дом".
Вечер е нервен, мрънкащ и некомуникативен.
Родителите му все по-притеснени започват надпревара с времето – всяка свободна минута (и доста от недотам свободните средства) отиват в занимания с логопеди, монтесори педагози, психолози и всякакви практики, даващи макар и минимален шанс за развитие. Притеснението на майката расте, започва да чете и да търси прилики и разлики в изброените от останалите „родители специалисти" диагнози.
Същевременно почти на всяко „извънкласно" занимание Виктор реагира с познатия вече модел – тотален отказ да работи и опит да бъде оставен на мира. Според настоятелността на водещия заниманието реакциите му варират от игнориране до отявлена проба да се отърве.
Защото вече е наясно, че няма да се справи, и няма нужда да опитва.
Защото е чувал, че рисунките му са грозни драсканици, че влакчето от пластилин не прилича на нищо, че не може да говори добре и е бебе.
Иначе когато забрави за тези неща, Виктор строи невероятни кули от кубчета, с удоволствие и завидно умение реди всякакви пъзели, обожава да играе с влакчетата и количките си, цитира наизуст цели сцени от любимите си анимационни филмчета, катери се, тича, скача, обича батковците и топките, обича торта и сладолед, научава се да плува и да кара колело, смее се и прегръща мама и татко, иска да свири на барабани и да плува в морето, лесно се сприятелява с по-големи деца и е много грижлив и внимателен към по-малките от него, но към тези на неговата възраст е подозрителен.
Слава богу, психолозите се заемат за работа и след 2 месеца от престоя им в детската градина съобщават на вече сериозно притеснените родители, че детето се е аклиматизирало в групата, вече е прието от останалите деца (но не и от родителите, защото те са наясно, че детето не е съвсем обикновено) - колко е хубаво понякога да имаш работа с деца, защото те наистина са светли и чисти души. Психолозите смятат, че е време вече да се оттеглят и че нещата в групата ще вървят по-гладко. Виктор все по-често се прибира усмихнат в къщи, почти всеки ден носи рисунки или апликации.
Родителите отдъхват и продължават да работят с изоставащата реч на сина си.
Облаците като че ли се вдигат.
Психолозите са си тръгнали, идват празниците по Нова година, отминават и Виктор се връща отново в детската градина. След няма и месец родителите установяват, че детето демонстрира много и явни признаци на стрес – гризане на нокти и пръсти – огромни рани покриват пръстчетата му, върнало се е напикаването(!), дребният напредък в говора му отново бива стопиран, сутрин пак започват мрънкането, плачът и молбите да не ходи на детска градина, отново спират да се виждат негови работи от дневните занимания в градината, все по-често отказва да работи и с логопеда, и с останалите педагози в извънкласните си занимания. Оплакването на педагозите се подновява, отново полека-лека се споменават някои диагнози. Родителите решават да направят консултация със светилата по психология и записват часове за преглед във водещи клиники и при най-добрите налични специалисти – чака се с месеци - от октомври... часът им е за април. Някъде в началото на май на финала получават заключението на професионалистите - месеци, в които те самите за една бройка не са повярвали на „заключенията", валящи отвсякъде върху детето им.
Заключенията са, че детето има известно изоставане в говора, но интелектуалните му възможности са напълно в нормите за възрастта. Констатиран е обаче проблем в поведението му, който е следствие от липсата на педагогически подход и последователност при работата с него. Поведенческият модел естествено би могъл да бъде преодолян, особено ако се вложи макар и дребен опит за индивидуална работа с детето, истинска работа от педагози - можещи, знаещи как и искащи да го направят.
Препоръките на специалистите са детето да продължи да работи с логопед и при нужда да бъде подпомагано от психолог при адаптацията си на място.
Пред родителите на Виктор няма много пътища.
Вариант 1 – частна детска градина – вариант, които не е по силите на всяко средностатистическо семейство, особено на такова с повече от едно дете.
Вариант 2 – намиране на място, на което на педагозите ще им се занимава с проблема (Виктор) и той най-накрая ще бъде приобщен към тази общност, в която пребивава вече 2 години без никаква полза.
Търсенето на сърцати учители, които не биха се поколебали да работят с Виктор, продължава почти година, накрая той попада в нова детска градина в началото на януари.
В група, в която госпожите и леличката го приемат като свое дете; в която има приятелчета, с които играе всеки ден и след детската градина;
в която родителите не дърпат ужасено децата си, а напротив - Виктор е канен на рождени дни (нещо, което дотогава не му се е случвало). На следващата година резултатите отново са добри, не са блестящи, но на фона на пропуснатите 2 години... След броени дни Виктор тръгва на училище. Той може да се окаже приятел на вашия син или на вашата дъщеря, помогнете им, дайте им шанс да бъдат приятели!
Нищо друго не е така важно за Виктор, колкото това да е обичан и да се чувства приет!
Разказвам това с една единствена цел - поне един човек да се замисли, да промени нещо малко в себе си и да го коментира по подходящ начин с детето си - за мен ще е награда и някое малко човече ще живее усмихнато.
Елена Хаджигенова
Още от споделения родителски опит на Елена можете да прочетете на: smilenewslenny.wordpress.com.

Последна редакция Петък, 03 Февруари 2017 12:32
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини