Baner 600x80
Петък, 29 Юли 2016 10:16

На лагер


13405712 10208589887078377 1339096845 oЕх, лято, дългоочаквано, слънчево, шарено, тръпчиво-сладко на езика като лимонов сладолед. Децата те очакват цяла година. Мечтаят си за сутрините, когато няма да бързат за училище, а ще изскочат навън за весели игри, за следобедите, които ще прекарат на сянка и сладки приказки с приятели, вечерите, в които до късно ще скитат по притихналите улици. Нямат търпение за морето, топлите вълни и горещия пясък и планината с дългите походи, туристически приключения и прохладни вечери. Прекрасно звучи, чак малко да им завидим, нали?

Защото за мама лятото не е чак толкова вълшебно. Нейната отпуска не е три месеца за разлика от ученическата ваканция. И ако няма подръка някоя полезна баба, била тя селска или градска, която чака с отворени обятия любимото внуче, мама започва да търси варианти. А първият възможен вариант, който спасява положението е ДА ПРАТИМ ДЕЦАТА НА ЛАГЕР. За мое злощастие (или късмет), константата „баба" при нас е извън уравнението и затова всяко лято избираме по някое хубаво местенце, на което да пратим момчетата за седмица-две. Ей така преди четири години младежите осъмват една прекрасна лятна сутрин със стегнат багаж. Записали сме двамата, второкласникът и малчото, който е още на градинка, на чудесен планински лагер, в хубав нов хотел, с най-любимите им учителки и куп приятелчета от класа, съответно групата. За първи път се случва и двамата да заминат някъде по едно и също време. На всичкото отгоре Теди, по онова време гимназист, е изразил категорично мнение, че вече е самостоятелен и никога повече няма да отиде на почивка с нас, и си е организирал море с приятели по същото време. Така че изведнъж се оказва, че ние с татко им оставаме цяла седмица в пълно спокойствие, без никакви хлапета, които да ни се пречкат с постоянни искания, претенции и нужди от здравословно и редовно хранене, игри, водене по спорт и други занимания, обгрижване и ежеминутно внимание. Изпращаме децата до автобуса, въоръжени с чисто нови удобни малки куфарчета със старателно подредени дрешки за всеки ден, пижамки, резервни обувки, анораци за планински походи, бански, шапки, очила и още цял куп незаменими и жизненоважни джунджурии, плюс пълни раници храна за из път и съответните найлонови пликчета за повръщане. Теди вече е отпрашил за морето с цяла тайфа младежи и нашият втори меден месец в градски условия започва. Всяка вечер е предварително планирана и посветена на културни и социални ангажименти. Първата вечер ще ходим на кино. Прибирам се до вкъщи да свърша малко работа, и о, не! Виждам на масата козметичните чантички на момчетата – и двете! На пръв поглед, нищо фатално – ще изкарат една седмица без да си мият зъбите. Но майчиното сърце се свива в шок и ужас! Ами лосионът против изгаряне? Ами антибактериалният сапун? Ами ампулите с физиологичен спрей за промивки на носа? Ами противоалергичното лекарство на Косьо? Не, няма да стане. Обаждам се на нашия татко, който се опитва да ме разубеди, но след петминутна лекция за приоритета на детското здраве пред неотложните работни проблеми, въздъхва примирено, връща се вкъщи, грабва тоалетните чантички и заминава да гони рейса. Вечерта минава в приятно, приповдигнато настроение. Прибираме се в нормален час и решавам да звънна на децата за лека нощ. Часът е едва десет и подозирам, че все още не спят. Никой не ми вдига телефона. Колебая се дали да притеснявам учителката, но решавам, че не е удобно. Лягаме си и заспивам, при което ми се присънва ужасен кошмар, в който децата кротичко си спят в планинската хижа, уж е лято, но изведнъж започва да вали сняг, те треперят в тънките си пижамки и се увиват в завесите от прозорците (помня много ясно тези завеси от съня си, бели на големи червени макове) и плачат безутешно „мамо, мамо, къде си?". На другата сутрин Иван е експедиран да носи допълнителни одеяла и по-плътни пижами до лагера. За вечерта съм планирала романтична вечеря на свещи. Домът е дразнещо празен и непривично тих. Няма кой да се засмее, да изпищи, даже няма с кого да се скараш. Подреждаме масата перфектно, с бяла покривка и ленени салфетки, Ванката ми носи рози, сядаме един срещу друг, пием бяло вино и си говорим за... децата. На третия ден отиваме на гости у приятели. Прекарваме си чудесно, смеем се, хапваме, пийваме. Не е чак толкова лошо човек да се позабавлява без деца от време на време. Угризенията ми сякаш започват да се изпаряват. На четвъртия ден гледам реклама на бебешки пеленки по телевизията. Сладко бебче се обръща в креватчето си и се усмихва. Почвам да рева, все едно съм гледала зловещ филм за Втората световна. Мъчно ми е за децата. „Положението е тежко", заключава Иван. „Не искам децата да порастват", хлипам безутешно. „Искам да са мънички и все да си стоят при нас. Никакви лагери повече!"
На петия ден Коко вдига температура, Иван отива до лагера (за трети път) и прибира и двамата.
На шестия ден започвам да се чудя дали да не ги пратя на друг лагер, може би следващия месец. А защо не още този?
След девет месеца се ражда четвърто бебе – Алекс. И много прилича на онзи бонбон от рекламата. Поне когато спи.
Децата продължават да ходят на лагери всяка година. Никога едновременно.

Мария Пеева

mamaninja.bg 

блог за деца, животни и оцеляване в голямо семейство 

Последна редакция Вторник, 14 Март 2017 18:06
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини