Baner 600x80
Вторник, 21 Юни 2016 13:13

Работим за спомени


DSC 1904Мария е автор на блога mamanindja.bg. Домът й е пълен със синове, животни и смях. Жени като нея задължително трябва да пишат, за да не забравяме, че семейството е най-важният малък свят за детето. Ние влязохме в нейния свят, смяхме се, завиждахме, от време на време тъгувахме, с две думи – бяхме прелъстени. Затова решихме да споделим „откритието" си с вас.

Как възниква идеята за блога и кои са героите в него, най-добре разказва тя.
Казвам се Мария, но рядко си чувам името. По-често ми казват "мама". Първо мислех да направя моден блог, но момчетата се разсмяха с глас. Предложиха ми да направя кулинарен, на което пък аз се изсмях. В крайна сметка реших да направя блог, в който ще споделям ежедневието на едно (не)съвсем стандартно българско семейство с мама и татко, четирима сина, две кучки и котарак. Семейство, откачено в границите на нормалното, щастливо в границите на възможното и шумно извън всякакви граници. Ето и героите на моя живот, в който за жалост или за късмет, отдавна не играя главната роля:
Ванката, известен още като Пеев - съпругът, алфа и омега, баща-мечта, през свободното време работохолик, запален фен на „Ливърпул" и майстор на барбекюто и каламбурите. Теди– чаровният, 22-годишен компютърен гений с диплом по психология, уреден с най-готиното гадже на света Яна.Косьо – умникът, 13-годишен, навлизащ в дебрите на пубертета математик и спортист, лидер по дух и овен по зодия и нрав.Коко– артистът, 9-годишен красавец, добротворец и храбрец с неприсъща за възрастта си склонност към афоризми и житейски мъдрости.Алекс – диктаторът, 3-годишен автомобилен маниак с вроден усет към драматичното и силен, но за сметка на това пронизителен, глас.Чара и Алекса - две сестри хъскита, готови да оближат дружелюбно всеки крадец и да изядат всяко куче. Фройд - неустоимо красив персиец с лошия навик да ляга върху клавиатурата ми и да залага бомбички от котешко ако в душ-кабината.
Мама, известна още като Мими или Мерката - Коко понякога ме рисува като нинджа, незнайно защо. Иначе съм домакиня/преводач/съпруга и чат-пат хулиганка. Когато погледна назад към детството на най-големия ми син, единственото, за което съжалявам, е, че не сме прекарвали повече време с него. Вечно имах изпити или работа, все бързах за някъде, постоянно отлагах разходката до зоопарка, планираната кино вечер, екскурзията до Рилския манастир. Вярно, оправдания колкото искаш, но детството му отлетя толкова бързо и дойде моментът, когато го канехме да дойде с нас тук и там, но вече не му бяхме интересни. Съжалявам за тези пропуснати мигове, но поне си взех поука и с по-малките му братя не повтарям тази грешка. Работата си е работа, но децата винаги са на първо място. Всеки час, следобед, ден, прекаран с тях, ми е безценен, защото животът ме научи как времето е единственото, което изгубиш ли веднъж, не можеш го върна за всичките пари на света. Затова сега семейно инвестираме в спомени. Весели, забавни, понякога тъжни или откачени, всички преживявания, които споделяме с децата си, оставят у тях неизличима следа. Най-голямото наследство, което можем да им оставим.
И като говорим за спомени, изумително е колко различно може да бъде запомнена една и съща преживелица. Когато седнем на вечеря например, се случва да се сетим за някоя ситуация от близкото минало, и всички сме на различно мнение какво точно се е случило. Спомените на всеки минават през призмата на собствените му емоции. Веднъж си говорехме за една семейна почивка на море, на която валя безспирно, ако щете вярвайте, цели две седмици. Беше толкова гадно и студено, че нито един-единствен път не успяхме да влезем във водата. На всичкото отгоре бяхме наели едно доста скромно бунгало, потънало в гъста зеленина, което изглеждаше толкова романтично на снимките, но на живо се оказа... как да се изразя... така си представям колибата на някой сериен убиец - с тесни, неудобни легла с железни рамки, мръсни матраци със съмнителни петна по тях, масичка, застлана с изтъркана мушама, и огромни кървави петна от размазани комари по стените. Кракът на единия стол постоянно падаше и момчетата си умираха да си го подлагат един на друг, при което двама се заливаха от смях, третият ревеше, а ние с баща им крещяхме до бога. Та заприказвахме се за въпросната почивка и аз изохках:
- Кошмарно беше! Помня как на третия ден вече бяхме изцапали всички дебели дрехи и се наложи да си купуваме анцузи и суитшърти от пазарчето в близкото село.
При което децата гракнаха в един глас:
- Излагаш се, мамо! Това беше най-яката почивка! Скъсахме се да играем карти, шах и монопол по цял ден! И ви разбихме!
Излиза, че дори когато сме толкова далеч от съвършенството, децата пак са щастливи. Малко им трябва на тях - мама да се засмее, татко да ги похвали. И най-вече да сме всички заедно. И сега, винаги когато се случи някоя щуротия, когато нещо не потръгне според очакванията и надеждите ни, се споглеждаме и се засмиваме: "Няма нищо, работим за спомени." Изработили сме им невероятни, неповторими спомени - как татко стъпи в новогодишната баклава, как лепихме тапети на тавана, как Коко повърна на главата на батко си, как веднъж забравихме да вземем Теди от училище, как ми размениха Косьо в родилния дом, само че аз веднага си го познах, как теглихме чоп, за да изберем името на Алекс, как кучето ни си осинови коте, как паднах и си разбих зъбите, бременна в петия месец, но спасихме бебето... десетки, стотици запечатани усмивки и сълзи. С Иван си имаме един принцип - не се плашим от нищо, което някой ден можем да разкажем със смях на семейната вечеря. Защото спомените са нашата най-голяма инвестиция в бъдещето. Всеки забавен гаф, всяка споделена радост, грижа, болка, всеки миг, запечатан в съзнанието на децата ни, остават в тях сега и завинаги. Те ще им вдъхват утеха в тежки моменти, ще връщат усмивката на лицата им и лекотата в сърцата им. Спомените са основите, върху които ще изградят дома на собствения си живот. Дай Боже, да ги положим здрави и солидни, с малко смях, малко мъдрост и много любов.

Мария Пеева

Последна редакция Вторник, 14 Март 2017 18:08
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини