Baner 600x80
Вторник, 21 Юни 2016 12:57

Аз никога няма да съм такава майка!


VL093537dww copyДве жени пишат за майчинството (и всичко останало) така, както на вас ви се иска, но не можете. Всяко тяхно изречение е изстрадано в собственото ви битие на родител, но те са намерили думите, които карат и най-баналните и скучни моменти в него да изглеждат забавни като хитов чиклит*. Всъщност с някои текстове те направо могат да заврат чиклита... в най-тъмния ъгъл на библиотеката.
Ами, забавлявайте се!

За „Майкомила"

Maikomila.bg е сайт, роден с една основна цел – да даде на майките облекчение и подкрепа, а заедно с това – и да ги развесели, показвайки им, че много други майки имат същите преживявания и терзания като тях.
В обществото битува усещането, че жените инстинктивно и по подразбиране знаят какво е да си майка, което създава очакването те да се справят с този труден и непознат етап от живота им безгрешно и с усмивка на уста. Реалността е съвсем друга – майчинството не е свободно избираем предмет в училище и нито една жена не е подготвена за нещата, които ѝ предстоят.
Отглеждането на дете е истински кръстоносен поход, който изисква много мотивация, добра физическа подготовка, безкрайни часове обикаляне с пълно бойно снаряжение в анормални климатични условия, експертиза в най-неочаквани области и безапелационни умения да убеждаваш местното население (децата), с аргументи или сила, че е крайно време да тръгнат по правия път.
Въпреки това всички майки си приличаме – ние сме онези готини мацки, които доскоро са кръстосвали баровете и клубовете със същия плам, с който сега кръстосват парковете и градинките, и продължаваме да бъдем забавни, весели и амбициозни – въпреки тежестта на битието.

Елисавета Белобрадова
Като начало, редно е да се знае, че Елисавета има не едно, не две, а три деца, което следва да се приема като смекчаващо обстоятелство за всички нейни действия. Трите деца са във всякакви разновидности – момчета и момичета, бебета, подрастващи и тийнейджъри. Това автоматично превръща майка им в жена, която е виждала всичко, тоест – никой няма шанс компетентно да ѝ пробута лафовете: „Ааа, ами те момченцата прохождат по-късно" или „Сега ти е лесно, но ще видиш какво е като стане на 11". Елисавета много добре знае кой кога прохожда и какво е, като станат на 11.

Красимира Хаджииванова дълго време се подвизаваше волно из този свят, работейки за множество медии, развличайки се по партита, социални събирания и пътешествия в чужбина. С годините, заради огромното количество свободно време на жена без деца и чувството си за хумор, стана популярен и обичан блогър и автор. Но дойде време и тя да роди едно великолепно дете, което наричаме „Косатката", поради това че още на 5 месеца вече имаше около 65 зъба, правеше циганско колело, можеше да казва „непротивоконституциоснователствувайте" и беше овладяло куп други немислими умения, с които да потиска другите деца.
Красимира знае десетки неща, които могат да са от полза за всяка една млада майка – как да плаче безутешно, как да свари морков до съвършенство, как да разхожда Косатката по 6 часа на ден и как да напише това, което ви е необходимо, за да се почувствате малко по-добре.

Вероятно не са много момичетата на тоя свят, които израстват, мечтаейки единствено и само да станат майки. Ето, аз си признавам, че никога не съм срещала момиче, което едва чака да приключи с матурата по география, за да започне трепетно да си изчислява овулацията, да тича да си купува еднократни гащи за раждане, да чете рецепти за пасирана тиква и целият този битовизъм да е най-голямата ѝ радост и утеха в живота.
И това, разбира се, е съвършено нормално. Децата несъмнено са огромна радост и незаменимо щастие, но такива са и пътуванията, срещите с приятели, концертите, изложбите, баровете, яденето, сексът и още два милиона извънредно приятни за правене неща. Докато все още нямаме деца и сме заети с други дейности, родителството ни изглежда далечно и непознато, но също и елементарно и лесно. Едновременно съжаляваме хората с деца, но също така не пропускаме сгоден случай компетентно да ги скастрим, че са глупави и си гледат децата неправилно.
Всички сме чували заканите на хора без деца – твърде често и от собствените си усти.
Те никога няма да дават на своето дете да си играе с телефона, да гледа телевизия, да се тръшка по градинките и да се гъне като жилав октопод, когато се опиташ да го сложиш в количката!
Да яде боклуци от земята?? Ха-ха-ха, ама моля ви се, бе!! За какво ги правите тези деца, като не знаете как да ги възпитавате!!
Освен това когато отиде в ресторант с родителите си, нероденото дете никога няма да крещи като откачено, да блъска по стъклата с мазни ръце и да ровчи в кофата за боклук, а ще седне прилежно с прибрани крака, ще си поръча картофи сотѐ и ще си сърба сока от вишни (тихо!), докато чете някоя увлекателна книга. Абе въобще, не сме родили, не сме ви показали вие какви сте нещастници и колко по-успешно ще се справим ние като родители!
Ако сте се разпознали в описаното – честито. И аз бях такава, както и 90% от останалите хора. Затова вместо да се чувстваме неловко и неудобно, нека разгледаме къде най-много бъркаме с изявленията преди и след появата на дете.

Децата изобщо и въобще
Преди да имам дете, имах котки, куче, скалария и гупи. Сега пак имам котка, но имам и дете, и мога да ви кажа, че не е същото – по-хубаво е. Преди често обяснявах, че не ми трябват деца – има хиляди котки за гледане, също и кучета, таралежи, а за бездомните щъркели с разрушени гнезда просто да не говорим! Освен това винаги можеш да осиновиш злощастната проскубана мечка от зоологическата градина или да се занимаваш с градинарство – но истината е, че просто не е същото. Уважавам много хората, които правят съзнателен избор да нямат деца – това със сигурност е сериозно обмислено решение, което има своите железни аргументи. Същото обаче е и решението да имаш деца – и то не е по-лошо, смешно, срамно или досадно от това да нямаш. Това са просто две страни на една и съща монета, наречена човек – единият има куче (папагал, пор или морско свинче), а другият – дете (и морско свинче, пор, папагал или къртица).

Физически измерения на бременността
Преди да забременея, недоумявах как може една и съща жена да се видоизмени от фиданка към презокеански пътнически лайнер за 9 месеца. Гладна била, ядяло ѝ се, не издържала. Ама какви са тия лиготии, бе, госпожи? Начи, аз, ако забременея, няма да кача повече от 5 кила и триста грама! Строга диета, репички, варени яйца и броколи. Тренировки пет пъти седмично, ходене по планини и всякакви спортни занимания за бременни, благодарение на които ще приличам на леко преял със сарми олимпийски атлет, а не на нашишкавял пингвин с опорно-двигателни проблеми.
След като забременях, изненадващо и за мен настъпи някаква вакханалия. Калъпи кашкавали, ядки, сирена и банани се прескачаха с буркани мед, лешникови тахани, орехи и смокини, а запасите от пресни фурми бяха на път да се изчерпят в световен план. Да, хранех се с хубава и вкусна храна, избягвах тестото и бях заклет враг на отвратителното схващане „яж за двама", но рядко успявах да си наложа да спра навреме – винаги беше около половин час и три хиляди калории по-късно. Фактът, че 95-килограмовият ми мъж учтиво се тъпчеше колкото мен, допълнително ме успокояваше, докато поредната, хиляда петстотин и първа, АДСКИ вкусна фурма потъваше някъде в бездънната ми паст. Да е жива и здрава докторката, че в последните месеци не ме караше да се качвам на онзи текезесарски кантар за мерене на говеда – спести ми много нерви и сълзи. В края на краищата, справих се добре и влязох в дрехите си на втория месец след раждането. Но никога повече няма да се заричам!

Общи схващания за родителството
Преди много се чудех на родители, които не успяват да забранят на децата да правят това или онова – предимно неща, които ужасно дразнят възрастните. Пищенето, говоренето на висок глас, взимането на фасове от земята и тръшкането бяха неща, които ме дразнеха ужасно!
След като и от мен излезе човек, разбрах колко съм била несправедлива. Първо – бебетата и децата винаги пищят и говорят на висок глас, и ако не го правят, да знаете, че нещо не им е наред. Не познавам дете, което да мълчи от раждането до втората си година и след това, в някоя слънчева утрин, внезапно да се обърне към майка си и спокойно, на книжовен език да ѝ заяви: „Скъпа майко, бихте ли ми подала рохките яйца, ако обичате?".
Второ – всяко дете се тръшка и се гъне, включително и моето, особено когато се опитам да го изтръгна от някоя пързалка. Освен това често мога да бъда видяна да преследвам едногодишния си син по парковете, крещейки: „Какво се разбрахме с тия фасове!!!" и „Не яж камъни!!" – и въобще не съм единствената! Просто такава е природата – създала е малките деца, за да търчат, да крещят, да играят и да ядат пясък, а не да седят кротко на пейка, да решават задачи по математика, да съзерцават романтичния залез и да го пресъздават на бял лист с водни боички. Това е положението!

Жените с деца са скучни
Постулатът за безкрайно досадните майки, които се затварят вкъщи, след като родят, вместо да си облекат малка черна рокля, да обуят токчетата и да отидат да повръщат по баровете, сме го чували нееднократно. Преди и аз съм се чудила – абе, кво пък толкова правят тия жени, та не могат да излязат за по едно питие вечер? Зарязваш детето и изчезваш! Егати скучните – родят и се затворят вкъщи!
След като се сдобих с дете, по емпиричен път разбрах защо се получава така. Първо, няма такова нещо като „зарязваш детето". Къде го зарязваш? На топло в пералнята? Връзваш го пред бара? На мъжа ти, с инструкции като огладнее, да го накърми? В най-близкия магазин? Второ, дори и да можеш да го зарежеш и си се нахъсала, че ще се изкъртиш от забавление, истината е, че в 9 часа вечерта силите окончателно са те напуснали и единственото, за което мечтаеш, е да се изпружиш кротко в някой ъгъл и никой да не те закача. Трето, излизането винаги е свързано с изваждането на пари – никой не ходи на бар, за да пие нектар. Всичко това наистина превръща майката в скучна жена, която броди като алтава по градинките вместо да обръща текили по клубовете, но това е временно. Все някога тая майка ще се върне в бара, ще си поръча едно голямо питие, ще го изгълточи и позорно ще заспи зад някоя врата.

Майки с колички
Преди майките за мен бяха изключително странни същества – едни такива уморени, неадекватни, не гледат къде ходят, като влязат някъде с количка, започва едно бутане и наместване, накрая заемат цялото пространство и веднага започват да говорят за деца. Господи, каква досада!
Първите излизания с количка, след като се появи бебето, бяха ужасни. Да излезем на разходка, означаваше два часа по-рано с мъжа ми да изградим стратегия за маршрута (който да изключва минаване през подлез), също така стратегия за хранене, както и да се опитаме да предвидим часа на насиране (на детето, не нашето). При първите три опита едва не се разведохме. Единия път натоварихме всичко в колата и когато стигнахме в парка, се оказа, че не сме взели колелата на количката. Втория път бебето внезапно заспа и докато го изчакаме да се събуди, навън мръкна и денят приключи. Третия път дори не го помня. Ходенето навън пък се оказа не приятна разходка, в която майката лежерно и с два пръста бута количката и свежият бриз развява красивата ѝ коса, а нещо между пехливанска борба и онова състезание, в което мъже носят съпругите си на гръб. Темата скоро ще бъде разнищена в друг разказ, но казано накратко – избягвайте да се подигравате на майка с количка, която се бори със софийската (българската) пътна и пешеходна инфраструктура. Защото ако не сте зидаро-мазач, който по цял ден тътрузи нагоре-надолу колички с тухли, въобще не можете да си представите какво е.
Що се отнася до това, че майките много говорят за деца – ами, нормално е! Бъдете сигурни, че много от тях могат да говорят и за стокови борси, таблици в Ексел, бюджети, екстрасистоли или квантова механика. Просто сега в живота им се е появило нещо ново и невиждано, което трябва да бъде обсъдено, изкоментирано и снимано – по същия начин, по който някои хора си снимат до припадък чиниите с храна или котките. Еднакво мило или еднакво досадно – въпрос на гледна точка и толерантност. Важното е да не се заричаме – защото утре може едни да почнат да пускат снимки на бебето, а някой друг – да започне да си снима мусаката. И това ще е съвършено нормално.

*чиклит – художествен жанр, който представя съвременния свят на жените. Терминът чиклит идва от английското „chick", което се употребява със значение „мацка" и съкращението "lit" за литература.

Красимира Хаджииванова

Последна редакция Петък, 29 Юли 2016 10:32
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини