Baner 600x80
Сряда, 25 Май 2016 12:23

Успешните родители – кои са те


happyparentswkidsЕдва разбрали, че ще ставате родители, вие обещавате пред себе си, че ще бъдете най-успешните. Но детето се появява на бял свят, расте и вече не сте толкова уверени дали ще изпълните обещанието, което сте си дали. Нека изясним кои са качествата, присъщи на успешните родители. Вече сте установили, че възпитанието съвсем не е елементарна задача.

Универсална рецепта няма. Но все пак има действия, които са неизменна част от този процес. Ето как изглеждат препоръките на опитни семейни психолози, които могат да ви помогнат да бъдете родителите, които искате. Какво правят успешните родители?

Знаят кога да дадат свобода
Тъжно е да осъзнаеш, че децата са пораснали и искат да изградят живота си така, както те смятат за добре, без да следват съветите ти. Но ако от детството не са свикнали да бъдат самостоятелни, в периода на юношеството може да извършат доста неразумни неща. Затова е много важно от най-ранна възраст да бъдат учени на независимост: да мислят нестандартно, по своему; да решават проблемите си сами и да не търсят помощта на възрастните; да вярват в собствените си сили. Ако детето е навършило 2 години, то е напълно в състояние да се облече само, а не да чака мама. Разбира се, първоначално трябва да бъде научено как се прави това, и то с дрехите, лесни за обличане. Но не бива да го отменяте, докато дойде време да тръгне на училище – тогава вече ще е късно. Освен това така му отнемате възможността да се радва на малките си ежедневни постижения. По-важно е да подтикнете детето към размисъл за последствията от действията му, отколкото да се опитвате непрекъснато да го предпазвате от грешки. Вместо да прибирате разхвърляното от него, попитайте: „Как мислиш, защо не трябва да се прави така?" Когато дадете на детето възможност само да стигне до вярното решение, шансовете да започне да се справя без помощ ще се увеличават. Да, не е лесно да сте само наблюдатели на грешките на малчугана, когато прави нещо не така, както би ви се искало, но това е единственият начин да го научите да бъде уверен в себе си.

Имат собствен стил
Ключът към това да си добър родител е да откриеш подхода, който работи за теб, твоето семейство и конкретните особености. Не се насилвайте да следвате нечии сигурни формули и съвети - намерете своите: тези, които ви подхождат и ги усещате като правилни. По някакви неясни причини обаче сме склонни твърде лесно да се поддаваме на сляпо поклонничество пред всепризнати експерти, оставящи усещането, че притежават всички отговори. Идеята, че е възможно да има готов универсален отговор за всяка ситуация, е също толкова „реална", колкото да предлагаш един и същ чифт дънки на хора с различни размери, но тази „подробност" като че ли ни убягва. Истината е, че бихме сме справяли значително по-добре, ако разчитаме само на себе си - в крайна сметка със сигурност сме прочели поне 10 пъти повече книги и статии за родителството от нашите собствени родители, а те са се справили учудващо добре, нали? Няма нищо лошо, разбира се, да търсите експертно мнение и съвети, когато имате конкретен проблем. Просто не се предоверявайте на цялостни стратегии и „уловени" тенденции, защото когато един експерт каже, че съвременните деца са твърде разглезени, а друг установи, че същите тези деца са ежедневно „тормозени" от прекалено взискателни родители, ще ви е малко трудно да се ориентирате къде все пак е истината. Освен ако не потърсите своя независима „трактовка". За да избегнете почти задължителното объркване от прекаленото количество информация, съвети и „моди" в грижата за децата, добре е да си изградите собствен родителски филтър, през който да минават (или не) всички новости и „универсални" препоръки. Така ще си спестите много погрешни за вас (вашето дете и вашето семейство) ходове.

Избягват битките за надмощие
Истинската ви сила като родители произхожда именно от силната ви връзка с детето, така че е добре да се стараете да съхраните точно този „източник".
Често прекарваме прекалено много време в тревоги около поведението на детето, пропускайки факта, че понякога по-малко е по-добре. Колкото и нелогично да звучи, понякога по-малко контролиращия родител постига значително по-добри резултати, просто защото и детето изпитва по-малка нужда да се бунтува и противопоставя на този занижен (или добре прикрит) контрол. Именно „манията за контрол" е най-сериозният източник на напрежение и битки между родителите и децата - битка, която между впрочем сте обречени да загубите. Все пак 3-годишното фокусира цялата си енергия и сили в победата, а вие „воювате" за нея между другото, между всички онези поне 100 неща, които в момента занимават мислите и действията ви. При всички положения е по-добре да „заложите" на силната емоционална връзка с детето, в името на която то ще е склонно да прави всичко, за да получи одобрението ви. А и стилът на контролиращия родител няма да работи винаги - според много изследвания най-проблемни се оказват тийнейджърите с най-стриктни и авторитарни родители. Така че - превключете на вълна „силата на разговора" вместо „защото така казах": за предпочитане рано, отколкото късно.

Поставят си реалистични цели
Уверете се, че очакванията ви от детето са реалистични и не искате от него повече, отколкото то може да ви даде, дори и да се старае. Хубаво е да опитвате да мотивирате и вдъхновявате хлапето, поставяйки пред него високи стандарти, но границата е наистина тънка - прекалено завишени, те (стандартите) ще го потискат и обезсърчават.
Ако детето ви има проблем или просто усвоява по-бавно дадено умение (или знание), няма да му помогнете, като го сравнявате с други деца, а на себе си категорично ще навредите, ако търсите съвети от майките на същите тези деца. Повярвайте, ако една майка не се е сблъсквала с даден проблем, тя няма как да ви помогне. Нещо повече - често родителите си приписват заслуги, за които може да претендира само и единствено майката Природа. Ако детето ви проходи бързо - това не е ваша заслуга, както и нямате вина, ако това се забави. Ако търсите съвет от майката на детето, което е проговорило най-рано сред приятелските ви семейства, най-много да получите снизходителното й отношение - тя искрено вярва, че „успехът" на детето й е нейна заслуга. Решите ли да търсите родителски съвети, правете го от родители, които имат вашия проблем, а не от такива, които не знаят за какво говорите и са убедени, че вие бъркате някъде. Изисквайки съвършенство от себе си (и от околните), всичко, което постигате, е да увеличите шансовете си да се провалите. Направете си услуга и преразгледайте родителската си ценностна система - няма съвършени родители, както няма и лоши такива (с някои патологични изключения, които не са обект на разглеждане в момента). В повечето случаи става въпрос за очарователни в несъвършенството си обикновени хора, които правят за децата си най-доброто, на което са способни. Научете се да сте поне така търпеливи към себе си, както сте към грешките на прохождащото човече. В крайна сметка, всички сме просто хора, нали?

Имат силни семейни връзки
Отношенията между родителите много силно влияят на детския светоглед. Според някои психолози възрастните, които са изградили успешна връзка, са по-успешни родители. Те са по-търпеливи и внимателни към нуждите на децата. Родителите в нещастен брак по-често са непоследователни и прекалено взискателни. Неуспели да преодолеят собствените си проблеми, те нерядко се „губят" във взаимоотношенията си с децата. Макар, че подобни обобщения са края. Има едно много важно условие – личният фактор. Ако възрастният е отговорен и всеотдаен, липсата на пълноценна връзка не би трябвало да е причина да изпълнява ефективно родителските си функции.
Когато наблюдава щастливата връзка на родителите си, детето получава първите си уроци по човешки взаимоотношения. То разбира, че големите преодоляват трудностите заедно и че конфликтите се разрешават с разговор, съчувствие, толерантност и когато е необходимо - с компромис. Изразяването на обич и привързаност пред децата им създава усещане за комфорт и безопасност.

Намират време за веселие
Успешните родители не са непременно винаги сериозни и строги. Намерете време за съвместни игри, прекарвайте часовете за забавления заедно. Това естествено не означава, че трябва да оставите всичко и да се развличате денонощно. Но вие трябва да споделяте с децата удоволствието им от игрите и при възможност да се включвате в тях. Забавленията с детето не са изгубено време. Не забравяйте, че това е основната „работа" на вашия мъник. В играта той се учи на привързаност, намира своето място в заобикалящия го свят, учи се на увереност, изгражда умение за споделена отговорност, за съществуване в общност. Освен това най-хубавото на играта е възможността чрез нея да преодолееш тревогите и вълненията си. В играта децата изразяват външно емоциите си. Например когато мама не се чувства добре, детето си спомня как за него се е погрижил педиатърът и веднага се превръща в „лекар". Така, грижейки се за нея, успява да преодолее тревогата си. Уморените след работа родители невинаги са готови да се включат в подобни развлечения. Но ако го направите, ще установите, че това е много добър начин да преодолеете стреса, да се почувствате по-добре и да усетите прилив на енергия.

Умеят да казват „не"
Много възрастни не са в състояние да бъдат строги с децата си – последствията са разглезване, безпричинни истерии, капризи. Такива родители не могат да установят правила – те заплашват, споменават всякакви страшни последствия, но в крайна сметка нищо не предприемат. Лошото поведение е ненаказано и детето увисва на врата ви с усещането, че му е простено. „Никакъв телевизор!" – казва вбесената майка, а привечер малчуганът отново е пред екрана с поредното филмче. Този компромис е лоша услуга за детето ви. Когато са малки, децата имат нужда от рамки. Те дори обожават правилата, но не обичат да отстъпват. Ако от ранно детство не сте успели да се превърнете в авторитет за наследника си, в периода на тийнейджърството той започва да търси авторитети другаде и понякога това може да са много неподходящи хора. Най-добрият начин да предпазите детето от лоши влияния е да бъдете абсолютният авторитет за него от най-ранна възраст. Някои се плашат: а ако на детето не му харесат тези правила, а ако съм твърде строг? Не забравяйте, че ако сте твърде отстъпчиви, детето просто ще престане да ви слуша. Трябва да намерите баланса между подкрепата, отстъпчивостта и ясните правила на поведение. Това е умение, което отличава успешния родител – постоянното поддържане на баланса „любов - ограничения".

Ролеви модел за детето си
Всички ние искаме да отгледаме отговорни, умни, добри и състрадателни хора. Но моралните ценности не се придобиват като останалите умения. Тук най-доминиращият фактор е личният пример. Ако вие сте щедри и състрадателни, няма причина и детето ви да не е такова. Ако в семейството материалното не е превърнато в култ, пораствайки, детето ще знае, че не всичко има паричен еквивалент. Родителите, които се вслушват в детето, в неговите чувства и желания, ще го научат да се отнася така и към хората, които неизменно ще срещне в живота си. Ценностите са нещо, което не може да бъде научено – те се възпитават с ежедневното отношение и действия на възрастните, във всеки момент на общуване с детето.

Ценят детето си
Научете се да обичате този, с когото сте - съвет, полезен не само в сферата на романтиката. Същото е и при родителите. Вместо да губите време в пожелания детето ви да е малко по-спокойно (или по-енергично) или по-малко упорито, просто вложете всичката тази енергия в оценяването му такова, каквото е - в пълния му блясък, а не „редактираната" версия.
Понякога това означава приемането на факта, че вие и детето ви сте напълно различни личности - харесва ли ви или не, детето не е просто ваш мини вариант. Безсмислено е да обяснявате на срамежливо дете колко е „забавно" да си има купища приятели (като вас) или на буйно хлапе, колко е „зареждащо" да си поседи тихо и кротко с книжка в ръка. Вместо да се борите с вродения темперамент на детето си - опознайте го, оценете го и осъзнайте неговата уникалност. И помислете как да му помогнете да се разгърне в целия си блясък. В крайна сметка в това е целият смисъл да си родител.

Умеят да изразяват любовта си
Това е най-важното обстоятелство. За щастие природата ни е програмирала да обичаме децата си повече от живота. Прегръдката, целувката, усмивката – това са естествените начини да покажем на детето, че го обичаме. Но любовта има и други проявления – чрез разбиране на това, което е нужно на детето във всеки период от живота му. За бебето – това е нуждата от сигурност и безопасност, за малкото дете – поощрението, за ученика – примерът, а за младия човек – правилният съвет. Най-висшето проявление на любов обаче е да присъстваме в живота на детето си, с игрите, с разговорите, с грижата. Всичко това създава устойчиви семейни ритуали и връзки и ви гарантира успеха като родители.

Янка Петкова

Последна редакция Сряда, 25 Май 2016 12:28
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини