Baner 600x80
Вторник, 08 Март 2016 11:52

Това го могат само майките


fotolia 83208592 subscription monthly m-mom-getting-a-gift-from-boy1

Нека го кажем на висок глас – има неща, които могат само майките. Дали е природно обусловено „шесто чувство" или придобит с практиката рефлекс, все едно - в определени ситуации децата търсят само мама, защото знаят, че това е единствено правилната стъпка. Защо майките са толкова специални?

Уникална интуиция

Първо, жените имат вродена способност да различават емоциите. Ние познаваме и диференцираме огромно количество човешки състояния. И не само по изражението на любимите хора, можем да усетим това в интонацията на гласа, по степента на „блясък в очите", дори по честотата на дишане. Всички тези признаци мигновено проясняват картината на настроенията у близките ни. С раждането на собственото ни дете способността да разпознаваме състоянията се развива още повече. Можете без дори да погледнете лицето, да разберете дали съпругът ви, който се е върнал от работа, има неприятности, дали го боли глава или някой е обидил скъпото мъниче в градината. Никакви уговорки от типа: „Така ти се струва, всичко е наред!" не могат да ви убедят, че няма повод за тревога. Тази способност да улавяме емоциите ни е вродена и й се доверяваме несъзнателно.
Второ, жената е много внимателна към детайлите. Ние анализираме много и най-различни, незначителни на пръв поглед „дреболии" в поведението на човека. Детето изведнъж е станало послушно и сговорчиво, прибира играчките си, без да дочака поканата ви, ляга си, без да предяви някакви претенции. Подобно поведение би озадачило всяка майка: „Какво става, зле ли се чувстваш, да не си се скарал с приятелчетата си?" Обикновена женска интуиция. Жената винаги усеща какво се случва в семейството – дори да няма видими доказателства за това. Понякога тези ни способности може да попречат – внасят безпокойство, тревога, но именно благодарение на тях може навреме да се открият и отстранят възникнали проблеми.
Трето, жените по природа са много емоционални. Чувствата, които изпитваме, са много разнообразни (в сравнение с мъжете), затова с разбиране приемаме емоциите на околните. Повечето жени сериозно се отнасят към душевните преживявания на близките си хора, способни са да изслушат, да проявят съчувствие и да успокоят. И накрая, жената може да даде добър съвет, дори да не е професионален психолог.

Рисковете на „професията"
Ако сте добра, разбираща, търпелива и готова да помогнете винаги, с времето може да ви възприемат като психотерапевт. В какво може да се превърне това? Може просто да се уморите от своята „роля" и от това, че собствените ви желания и чувства трябва да бъдат потиснати във вас самите. Всъщност децата много ясно долавят майчиното състояние, разбират, че емоционалното благополучие на семейството за вас е приоритет, и могат да се опитат да ви манипулират. Да бъдете внимателни и търпеливи, не е задължение. Това е качество, което би трябвало да е присъщо на всеки член от семейството ви, и лично вие имате право на всякакви емоции, на разбиране и съчувствие.

Със собствени сили
Работата не е само в това, че вие имате способностите да помагате на семейството си. Необходимостта от това ще се появи. Професионалната помощ невинаги е достъпна, а колкото и странно да звучи, невинаги е желателна. Представете си такава ситуация. Дете на пет години сменя детската градина. „То е вече голямо и лесно ще свикне с новата атмосфера" – мислите вие и го оставяте цял ден на новото място. Но детето незнайно защо не свиква. Ден, втори, трети, то прекарва насаме с играчката, която си е донесло от вкъщи, и не желае да общува с никого. Когато госпожата го кара да разкаже на останалите деца каква е била предишната му градина, се напикава от притеснение. Има проблем и то сериозен! Ако обаче веднага тръгнете да търсите професионална помощ от психолог, може само да влошите нещата. Петгодишното дете вече е достатъчно голямо, за да свърже събитията, дори и да инсценирате случайно посещение при психолога. И разбира се, веднага ще започне да мисли за малкото „произшествие" като за голям проблем - особено ако долови притеснението ви. Дори да не говорите открито и да не обсъждате ситуацията пред него, мисълта, че нещо не е наред, ще витае във въздуха. Едва ли това ще допринесе за адаптацията, а чувството за неловкост ще се затвърди. Това е случай, в който вие сами можете да помогнете на детето си, доверявайки се на интуицията и познаването на особеностите на собствената си рожба. Поставете се на нейно място. Как бихте се чувствали, ако тази неприятна история се случи с вас? Какво бихте искали да стане? Вероятно всичко да бъде забравено колкото може по-бързо. Би ви се искало някой да ви каже успокоително – това е дреболия, може да се случи на всеки, да го забравим. Така трябва да постъпите и спрямо детето си. Просто да го успокоите и да му кажете, че в случилото се няма нищо страшно, и да забравите. Това ще бъде най-добрата помощ.

Вие имате талант!
Представителките на нежния пол са по-успешни в общуването изначално. Ние можем по-добре да прогнозираме развитието на ситуацията. Когато жената слуша, тя си представя цялата история в детайли, думите и емоциите, улавя не само ясните мотиви, но и скритите, усеща лъжата. А ако отчетем и факта, че ние, жените, по-често четем книги и списания на психологически теми, би трябвало да сме по-информирани по въпросите на теорията и практиката. Затова може да сте сигурни, че сте напълно готови да окажете психологическа помощ на близките си.

Стожерът на семейството

Най-важна е атмосферата!
Тя на практика напълно зависи от вас. Жените формират общия емоционален фон на семейството, а мъжете и децата го възприемат. „Характерът" на семейството в голяма степен зависи от характера на жената и майката в това семейство. Именно жената установява емоционалните правила и решава кое е приемливо и кое не. Създайте условия на доброжелателност – такива, при които всеки член от семейството да е сигурен в подкрепата за себе си и в безусловната любов към него. Така ще може да разкаже всичко, което го тревожи, и открито да обсъжда това с останалите. Децата трябва да чувстват, че вие сте винаги на тяхна страна, каквото и да се случи. Може да ви се стори превзето и необективно. Така е. Но именно това е показател за здрави семейни отношения. Всички хора имат нужда някой да ги обича винаги, независимо от обстоятелствата. Разбира се, такова отношение не изключва критика и съвети. Но - след това. В началото е топлотата, разбирането и подкрепата.

Задавайте много въпроси
Особено ако имате син. Мъжете по силата на своите психофизически особености не са склонни да говорят за проблемите си (и по принцип са по-малко активни в речта), това се проявява в ранно детство и се запазва за цял живот. Не бива обаче да мислите, че не им е нужна подкрепа. Неразговорчивостта и потискането на емоциите е причина момченцата по-често да изпадат в състояние на тревога, неврози, а възрастните мъже по-често да страдат от сърдечно-съдови заболявания. Разговаряйте с тях, задавайте много въпроси: „Как премина денят ти? Защо си тъжен? На какво играхте? Какво се случва в работата ти?" Постепенно момчетата и мъжете свикват с това, че такива разговори са норма, и дори изпитват потребност да споделят.

Не подценявайте семейните традиции. Дори най-обикновените: „В неделя правим палачинки и караме колелета, два пъти в месеца ходим на кино." Всички те дават усещане за стабилност у децата, чувство на покой.

„Не навреждай!" е главният принцип на всички, които оказват помощ.
Ако сте довереното лице в семейството, не преразказвайте споделените с вас проблеми на приятелки и близки. Дори децата могат болезнено да възприемат такава откровеност и следващия път едва ли ще са готови да обсъждат с вас своите лични неща. Още повече, че вашето възприятие за събитията може съществено да се отличава от тяхното: „Едно момченце от предучилищната група ми каза, че ме харесва. Проблемът е в това, че то е най-ужасното момче в групата – само клюкари другите и реве. Аз казах на мама какво ми се е случило, а после я чух да го разказва на приятелката си по телефона. Много й се разсърдих, а тя ми каза, че нищо особено не се е случило. Затова вече нищо не й казвам, въпреки че постоянно ме пита какво се случва в училище." Разбира се, вие може да имате съвсем благородна цел – да споделите с приятелка и да поискате съвет как да реагирате. Но казаното винаги може да се обърне срещу вас. Ето например подобна неприятна ситуация: срещате позната на улицата и тя веднага казва на детето ви: „Ето че не заекваш толкова, майка ти напразно се притеснява!" А да разкажете на другите членове на семейството - може. Освен ако това не е някаква „страшна" тайна и ако примерът е позитивен. Когато с нас се случва нещо неприятно, ни се струва, че е уникално. Никой никога не е попадал в толкова глупава ситуация, никой никога не е чувствал такова поражение. А всъщност всеки човек може да изпадне в неловка ситуация. При това - неведнъж. И ти става по-леко, ако разбереш как изглежда всичко това отстрани. Децата на 5-7 години често питат родителите си: „А на теб случвало ли ти се е такова нещо?". Сигурно често изпитвате желание да кажете: „Не, аз никога не съм се държала така с родителите си!", „Аз никога не съм ходила с ненаучено стихотворение на училище!" Елементарната логика е, че подобна информация трябва да предизвика у детето желание да бъде толкова добро и забележително като родителите си, да се стреми към успеха като тях. Но на практика е точно обратното – това предизвиква чувство за непълноценност. Това чувство е полезно само в малки дози, в по-големи може да те потисне. Затова, разказвайки за своето детство, си спомнете всичко най-лошо – вие също сте се страхували от тъмнината, също сте чупили чаши по невнимание и сте били наказвани понякога.

Малко професионална хитрост
Когато искаме да успокоим някого, ние несъзнателно използваме техниката на приобщаване. Започваме да говорим в еднакво темпо, с еднаква височина на гласа, в същия ритъм, дори дишаме едновременно. Правете това понякога – преднамерено, като упражнения по техника на успокояване. Заемете определена поза като човека, с когото говорите, и извършвайте същите движения. Вслушайте се как диша и дишайте по същия начин. Направете същото и с мимиката. Това упражнение позволява не само да уловите състоянието на събеседника, но и да го накарате да се почувства по-добре. Ако в процеса на разговора напълно се приобщите към него – с мимика, жестове, дишане, той несъзнателно ще започне да ви следва. Това означава, че можете да смените неговото вълнение с вашето спокойствие.


Янка Петкова

Последна редакция Сряда, 17 Август 2016 13:13
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини