Baner 600x80
Петък, 18 Декември 2015 13:23

Всичко, което искам за Коледа


christmas-happiness-institut-heldenКакво искаме за Коледа всъщност? Оказва се, че няма по-лесен въпрос, защото това, за което всеки копнее, е да бъде сред хората, които обича. Не са изключение и дамите, които ни гостуват в празничния брой. Поканихме ги да разкажат за своята незабравима Коледа, защото предчувствахме, че ще е интересно. И никак не се излъгахме.

Всичко, което искам за Коледа, е мир, любов и светлина.

Peti i PetyaПетя ми е откритието за този коледен брой. С нея ме свърза свекърва й Марина (нещо за свекървите?), близка до сърцето ми жена. Познавам от малък и съпруга й Калоян. Беше изключително колоритен мъник. Помня един негов разказ, който започваше така : „Аз като бях войник...". Когато се чухме с Петя, тя никак не беше сигурна, че умее да разказва, и че, както се изрази - ще може „да ми свърши работа". Но нейният разказ ме погълна. В него видях човек, какъвто досега не съм познавала – тотално лишен от суета, задълбочен в нещата, в които вярва, който може винаги да си създаде празник, независимо къде се намира, защото го носи в сърцето си. Радвам се, че я срещнах!

Петя Чаушева
Компютърен инженер, занимава се с йога от шест години. Интересува се от детска психология и системи за обучение на деца. Синът й Петър е на 2 години и осем месеца.

„Незабравимата Коледа и незабравимите моменти в живота на един родител започват да се случват, след като в живота му се появи едно малко дете - чиста душа, за която всичко е за първи път и всичко е незабравимо. А вълшебството и привилегията да погледнеш през тези детски очи... това е не просто незабравимо, това е дар от Бога. Това се случи и на нас с появата на малкия Петър.
Решението да пътуваме за Индия заедно с детето ни беше прекрасен подарък за Коледа. Тогава то беше на 1 година и 10 месеца – буден, любопитен експериментатор, с нестихваща енергия и безкрайно желание да опознае света около себе си.
Фактът, че ще прекараме Коледа в Индия, в началото повдигна много въпроси: от „Кой ще украси елхата?" до „Ами лозовите сърми, които приготвях миналата година, сега кой ще ги направи?" За щастие това беше нашият Ум, който се чувства комфортно в статутквото и който иска всичко да е проверено и да е по план. Сърцето ни обаче казваше, че не разстоянието сближава хората, а светлите мисли и любовта, която носят със себе си.
Знаехме, че макар и на хиляди километри от дома и семействата си, ние сме заедно с тях. А и сега имахме едно свое малко семейство, което щом е заедно, винаги може да си направи незабравима Коледа.
Така пристигнахме в Източна Индия, областта Бихар. Това е една от най-бедните части на страната, но и място, от което можеш да научиш страшно много. В ашрама, където бяхме, аз и съпругът ми сме ходили и преди, така че за нас мястото не беше ново. Сега обаче имахме нов член на семейството и бяхме изпълнени с любопитство как той ще премине през всички тези културни различия, часови пояси, езици, нрави и обичаи. За наша голяма радост за него всичко това беше като безкраен увеселителен парк, все едно си в Дисниленд, но не за 1 ден, а за 1 месец. Ашрамът е място, където хората се опитват да живеят по-осъзнато, близо до Учител, в синхрон със законите на природата, в среда, изолирана от суетата на света и материализма на деня. Учудването ми беше голямо, защото едва ли има държава с повече празници и религии от Индия и въпреки това за тях Коледа беше празник като всички останали, наред с Наваратри, Дивали или Шиваратри. Те се подготвяха за Коледа толкова тържествено, колкото и ние в България. Целият параклис беше в коледна украса. Имаше специална програма за празника и, разбира се, Дядо Коледа раздаваше подаръци на децата. Единствената разлика е, че празничната трапеза не беше център на празника и макар че имаше специални лакомства, това не беше най-важното нещо за вечерта. По-важни бяха песните, танците и празнуването на това, че на земята е слязъл Христос. Малкият Петър беше запленен от празненството, хората, украсата и празничния дух. Стараеше да попие всяко ново лице, всяко ново събитие и усещане, което достигаше до него. Целия ден всички бяха заети с много приятни задачи по организирането на празника. Някои украсяваха, други подготвяха сцени и декори, трети репетираха песни и танци. Хубавото беше, че макар и толкова малък, Петър можеше да се включи в подготовката. Нашата задача беше да украсим едно дръвче, което не беше елха, но това не го правеше по-малко празнично.
Вечерта, когато програмата започна, милото дете беше толкова изморено, че след като се увери, че Дядо Коледа е дошъл, и децата, които репетираха цял ден, танцуваха прекрасно, просто легна и заспа в скута ми въпреки целия шум и суматоха около нас. На самия празник той не можа да получи подаръка си от Дядо Коледа, но със сигурност се бе докоснал до коледния дух и цялата любов и отдаденост, с която празникът беше изпълнен. Интересното беше, че след това така и не спря да нарича Дядо Коледа момчето, което се беше преоблякло като вълшебния старец за програмата в празничната нощ. За него той нямаше друго име и така имахме Дядо Коледа до края на февруари.
Усещането, с което разказвам за тази незабравима Коледа, е, че празникът всъщност не е около нас, не е в мястото, не е в хората или традициите. Ние носим Коледа в сърцето си. И както една малка звезда е изгряла в небето в тази приказна нощ, така и ние трябва да помагаме цялата тази любов, съпричастност, отдаденост и грижа за ближния, която е донесъл Христос със себе си, да огрява сърцата и душите ни през целия ни живот, а не само по Коледа.

Каква е първата ти асоциация, свързана с Коледа?
Колкото и тривиално да звучи - цялото семейство заедно около празничната трапеза, украсена елха и печена тиква.

Кой е любимият ти момент от празника?
Украсяването на елхата и приготвянето на коледните сладки.

Кои са вашите семейни традиции на този ден?
Всички помагат за приготвянето на празничната трапеза и за всеки е отредено да приготви по едно коледно ястие. На някой се пада да счупи орехи, на друг да сготви пълнени чушки с боб, важно е всеки да има задача за този ден.

Кой е любимият ти коледен „аксесоар" (играчка от елхата, елемент от украсата)?
Коледните картички, които изработваме ръчно и за които измисляме пожелание за всеки член от семейството.

Как би продължила изречението: „Всичко, което искам за Коледа..."
... мир, любов и светлина.

Всичко, което искам за Коледа е... моето семейство - заедно!

Нати е предишният ни рекламен мениджър. С нея сме имали много задълбочени разговори по темата: „Привилегията да си зодия Скорпион". Тя е неугасима – с еднаква страст се отдава на семейството, на работата, на хобитата си, тотален авантюрист, дама, която непрекъснато движи някакви проекти и изпада в съмнение, че мускулите й атрофират, ако е пропуснала да отиде на рафтинг например. Нати е вихър, затова не съм имала съмнение, че и Коледата й е същата.
Да прочетем какво ни е написала.

2012-08-24 841d Наталия Митева
Певица и актриса. Обича да се ангажира с безброй разнородни проекти и дейности. Нататък ще цитирам: „Имам две приказни деца - дъщеря ми Ния е в спряганата с присъщата й "лекота" 14-годишна възраст, а синът ми Сава - все още в свободата на безгрижните лудории със своите 4 годинки."

„Случи се така, че излязохме извън пределите на страната ни - само физически, емоционално сме напълно в границите на България. В момента живеем в Южна Испания и тук вече трета година на Коледа се събираме с нашите приятели - разбира се, българи. Спретваме си типичната за всяка българска трапеза коледна вечеря, с присъщата топлина и уют, и... преяждане с вкусни ястия! Хубаво ни е, защото сме като едно голямо семейство, имаме невероятен късмет да се намерим с тях извън родината ни.
Коледата, която ще остане във всеки един от нас, несъмнено обаче ще бъде единствената ни Коледа в Аржентина.
Заминахме за Буенос Айрес преди 4 години и половина и там се роди Сава.
Мисля, че самата коледна вечеря е като избледнял в съзнанието ни сън, но цялото коледно суетене, подготовката, духът на Коледа ще помним винаги - това бе най-необичайният празник за нас.
Първия миг, в който осъзнахме, че Коледата е невъзможна, бе, когато отидохме да напазаруваме за празничната трапеза. Влязохме в магазина - огромен супермаркет, в мол, дотук всичко си е познато. И изведнъж – о, не, объркахме магазина ли, сезона ли, всъщност кой месец е?! - до коледните играчки - бански?! Настана пълен хаос в главите ни. И как не?! По времето, в което ние чакаме дядо Коледа в зимната Свята нощ със звън на звънчета от шейната му, в Аржентина можеш да се надяваш единствено на малко разхлада през нощта след поредния горещ летен ден.
За нас това бе абсурд. Къде ни е Коледата ?! Всичко бе напълно наопаки. И в този момент трябваше някак в тъгата по дома, по заснежените улици, пощипването на студа... да си измислим нашата Коледа.
Запретнахме ръкави, направихме си хартиени еленчета и елхички, закачихме ги с дървени щипки из целия дом, уших от плат елхичка, та даже си я сложихме в саксия и така Коледата ни, различна макар, стана някак уютна и наша си.
За трапезата най-трудното ни бе да си подсигурим баница (там не се намират нито кори, нито сирене). Ние имахме късмета да сме обгрижвани от едно гръцко семейство. Дядо Яни правеше най-вкусното сирене. Благодарение на него баницата бе на трапезата ни. Оттогава насетне това е и най-ценното ястие на нашата коледна трапеза - баница с късмети!!! Обожаваме я - всички до един!!!

Каква е първата ти асоциация, свързана с Коледа?
Пухкав бял сняг

Кой е любимият ти момент от празника?
Трепетът на децата, когато отварят подаръците си.

Кои са вашите семейни традиции на този ден?
Имаме само една традиция - топла баница с късмети. Макар да е по-скоро новогодишна, за нас коледната трапеза не минава без късметите от баницата.

Кой е любимият ти коледен „аксесоар" (играчка от елхата, елемент от украсата)?
Нямаме си любима играчка, затова пък всяка година си взимаме по една нова, която да прибавим към елхата си.

Как би продължила изречението: „Всичко, което искам за Коледа...."
Онази година (за, която разказах) дъщеря ми Ния трябваше да пътува на Коледа за България. Бе неописуемо трудно и самотно в сърцето ми, затова всичко, което искам за Коледа, е... моето семейство - заедно! Двете ми най-прекрасни деца и мъжът ми! Това е моят свят и само него си искам!

Фирмената рецепта?

Няма да уча българските домакини как се прави баница, но за нашата в коледната нощ ще споделя най-важната съставка - много късмети и всички написани от децата!

Всичко, което искам за Коледа? – Имам го!

Нези познавам от много години и от също толкова много години бяхме изгубили връзка. Господ да благослови социалните мрежи! Открихме се там и тайно (от нея) си я запазих за коледния брой. Нези е добър човек. И за да е още по-дефицитна стока - оптимист. Такива като нея може да не се занимават с нищо друго освен да отглеждат щастливи деца и светът ще е наистина по-добро място. Затова много се зарадвах, когато разбрах, че семейството й си има Яна-Мария. Точно с нея е свързана незабравимата Коледа на Нези.

522945 539172506093839 2055304509 nНезабравка Кирова-Христова
Журналист, интересува се от фотография и кулинария. Има два блога – единият е личен дневник, в който все по-рядко й остава време да споделя мисли и чувства - neizi.blogspot.bg , а вторият е с тествани от нея рецепти - sgotveno.blogspot.bg . Дъщеря й Яна-Мария е на три години и три месеца.

Незабравимата ни Коледа е Коледата на 2012-та година. Подаръкът го получихме месец и половина преди това. Празник, който никой от семейството няма да забрави никога. Ще го помнят и приятелите ни, истинските. Подаръкът нямаше панделка, но беше с пухкави бузки и с черни като маслинки очета - любопитни и искащи да видят всичко. Имаше си и име – Яна-Мария. Дар, който чакахме отдавна... Даден ни бе шансът да имаме дете, а на едно дете да има родители. И да – беше подарък, защото не очаквахме нещата да се случат толкова бързо.
До преди 2012 година семействата ни се събираха за Коледа. Този път обаче Бъдни вечер прекарахме у дома – тримата. Бяхме си самодостатъчни.
Приготвихме си празнична вечеря у дома и така посрещнахме Коледа. Мама, татко и бебе Яна в кенгуру. На другия ден беше каквото беше. На гости у прабабата, при леля и т.н. И всеки друг спомен, който сме имали за Коледа избледня. Това беше най-истинската за нас, защото мозайката вече беше пълна. Ние самите бяхме някак вече завършени и празникът не се изчерпваше с това да седнем на масата, да хапнем, да пийнем и да си разменим подаръци. Имаше за кого да украсяваме коледното дърво и за кого да спазваме традицията, на кого да я предадем. Тази Коледа остави своята следа. Беляза ни по свой си начин!

Каква е първата ти асоциация, свързана с Коледа?
Преди време прочетох някъде, че Коледата не е традицията, че не е събирането на семейството край празничната трапеза, че не е украсата, а че е вътрешното ни Аз, че е силата на чувствата ни, че е онова човече вътре в нас, което пази живи детските ни нрави, което ни кара да се усмихваме на топящата се в ръката ни снежинка и да даряваме любов. И в същото време тя е миризмата на домашно печени курабийки с канела. Коледа са и хората, които обичаш, дори и цветните светлини по улиците. Коледа са също суетата и еуфорията, които ни обхващат преди самия празник – да украсим празничното дърво, да планираме празничната трапеза, да купим подаръци или да изработим сами такива.

Кой е любимият ти момент от празника?
И да не ви се вярва – кулинарстването е сред любимите ми моменти. Да приготвя изпитани рецепти, както и да импровизирам с нещо ново и непознато за домочадието. Не робувам на максимата, че на жената мястото й е в кухнята, но пък се чувствам комфортно там. Разбира се, не на последно място е и моментът, когато всички сме заедно – ние и родителите ни.

Кои са вашите семейни традиции на този ден?
Традициите са общоприетите. Да съберем семействата си. Било у дома или при родителите на съпруга ми, или у баба ми. Да почетем за празника по-възрастните и да засвидетелстваме уважението си.

Кой е любимият ти коледен „аксесоар" (играчка от елхата, елемент от украсата)?
Нямам любима играчка или украса. За мен всичко е еднакво ценно. Може би с времето, докато дъщеря ни расте, ще се появят любими неща, които ще свързвам с нея.

Какво си пожелаваш на Коледа?
Тривиално или не – пожелавам си здраве. Да сме здрави със съпруга ми, за да отгледаме дъщеря си, да я възпитаме – да стане човек. Да й се радваме, да я гушкаме, да я обичаме! Има една приказка, която започнахме отскоро да й разказваме. За това как сме я взели от къщата за бебета, защото мама и татко не е имало кого да обичат, да люлеят на люлките и т.н., а сега вече са щастливи, защото нея я има. Ето това си пожелавам – да я има, да ни има и нас.

Как би продължила изречението: „Всичко, което искам за Коледа ...
Имам го!

Не знам вие какво ще запомните от разказите на тези три жени, но ще ви кажа аз какво няма да забравя – Коледа не е в суетата около нас, ние я носим в сърцето си, Коледа е истинска, когато има дете, чиято радост да споделиш, Коледа е пълна, когато всички, които обичаш, са около теб.
А за край ще открадна изречението на Нати:

Весела Коледа и свята и бъдна Нова Година за всички!

 

Последна редакция Понеделник, 21 Декември 2015 15:25
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини