Baner 600x80
Понеделник, 19 Октомври 2015 14:18

Заедно с надежда


10626872 390170784504782 2042930918716227448 nПреди време ви разказах за Къщата на надеждата на Фондация „Надежда за малките" в Княжево. Това е онова място, в което за изоставените бебета се грижат като за свои собствени, докато ги намерят хората, с които да направят семейство. Сега тези Къщи са две, малчуганите към момента 14 и е все така уютно, спокойно и щастливо усещането, когато влезеш в тях. Докато уточнявахме с Магдалена Стефанова къде да проведем разговора си, дъщеря й разтревожена приближи и попита: „Нали няма да вземете Даринка*?"

После си дадох сметка, че момичето вероятно ме е взело за осиновителка, а споменатата Даринка е дете, към което е силно привързано. Изобщо в тези къщи всички са много привързани един към друг, децата изглеждат спокойни и щастливи, няма нервен плач, чува се само гукане и смях. Това е втората ни среща с Маги Стефанова – изпълнителен директор на Фондация „Надежда за малките" – зад консервативната длъжност стои всъщност една усмихната, добра и много дейна жена. Мястото е новата Къща на надеждата, в Южен парк в столицата. Поводът за разговор е проектът, по който започва работа екипът – Консултативен център за лица и семейства „Заедно с надежда". Той се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Идеята му е организирането на тематични групи с родители – биологични, осиновителски, приемни. Целта е по време на тези срещи хората да споделят своите тревоги, притеснения, вълнения и радости и да получат мнения и съвети както от специалисти, така и от родители, които вече са натрупали опит и са минали по същия път. Срещите започват през септември 2015 г. и ще продължат до март 2016 г.

Какво наложи решението за изграждане на Консултативния център?
Недостатъчните ресурси за инвестиране в семейството. Детето е добре, когато е в семейна среда. Ние работим с родители от създаването на първата Къща, но тази работа беше между другото, не така структурирана, систематизирана. С годините натрупахме много опит и разбрахме, че тези родители имат нужда да бъдат подкрепени точно когато изграждат връзката с детето, независимо дали са биологични, приемни родители или осиновители. Веднъж попаднало при нас, детето прекъсва връзката с биологичния си родител, след това тази връзка трябва да започне да се изгражда, там където то ще живее със семейството си. Има нужда (при някои повече, при други по-малко) от професионални напътствия и съвети, за адаптиране към детето. С излизането на малчугана от социалната услуга и настаняването му у дома нашата връзка с родителите продължава. Ние ги консултираме по телефона, виждаме се. Всяко от нашите деца има ментор. И когато родителите са изградили връзката и с ментора, те започват да го чувстват като близък на детето и на тях самите. Продължават да се виждат, да излизат заедно, да го канят на празниците си.

Към кого е насочен този проект?
Основната група родители, с които работим, е биологично-осиновителската. Приемните родители са по-малко. Нашето огромно желание беше да структурираме, синтезираме и да предложим на родителите опита, който сме натрупали. Оказва се всъщност, че осиновителите са родителите, които са най-малко подкрепени и са оставени да се справят сами. Защото при биологичните родители се инвестира, социалните работници се занимават с тях, правят им посещения, оценки, дават напътствия, съдействат при консултация, застъпничество. Приемните родители са нон стоп под надзора на институциите. И изведнъж са оказва, че осиновителите преминават обучение за два-три месеца, вземат дете, получават едно посещение от социалния работник и контактът с тях спира до там. А това са хора, които в по-голямата си част са преживели драмата да нямат собствени деца, минали са през тежки инвитро процедури, след това са преживели и тежката процедура на осиновяване. Те не по-малко от останалите имат нужда някой да ги въведе в света на детето и да им помогне да се справят с него. Много от тях нямат нито знания, нито умения за гледане на дете дори за елементарните неща – приготвяне на храната, смяна на пелените, къпане, режим, възрастови особености. Всичко, за което една жена, изкарвайки деветмесечна бременност, има възможност и време да получи информация и подготовка. Тези родители споделят, че имат нужда да се събират с други като тях, да научат как се справят, да се допитат до професионалист при разрешаване на проблемите. С родителите правим тематични групи, което всъщност е едно пространство за срещи на осиновители, приемни родители, в което свободно могат да споделят, разказват, да чуят опита на другите, да получат съвет и подкрепа и да се убедят, че не са сами. Невинаги проблемите и предизвикателствата идват от това, че детето е осиновено, а защото това е нормален процес на израстване като при всички останали.

Какво искате да разберат родителите за децата, които вземат от тук?
Най-важното е да обичат детето си и да приемат, че това е тяхното дете, не детето, което са осиновили. Да се обичат, да се приемат и да разберат, че предизвикателствата и проблемите, с които се сблъскват, не са типични само за тях. С времето те започват да се справят много по-добре от нас. Сега ние виждаме, че децата, които са били отглеждани при нас, са щастливи, и това потвърждава факта, че семейството е най-доброто място за отглеждане на детето. Ние гледаме деца, това е по-добро място от популярните институции, обичаме ги, грижим се за тях, даваме максимума, но най-доброто място си остава семейството.

Как ще се развива проектът?
За начало организирахме едно откриващо събитие, на което поканихме социални работници, неправителствени организации и казахме: "Ето, ние имаме този Консултативен център, имаме ресурса – финансов, материален, човешки, за да ви подкрепим във всичко, от което имате нужда, ние не съществуваме сами да себе си, винаги работим в сътрудничество с другите." Много често отделите нямат никакъв ресурс, за да го вложат в родителите. Точно това, което на тях им липсва, ние можем да осигурим - да се заемем с родителя, да го консултираме, информираме, ако трябва да го придружим до някоя институция. Тръгваме от децата, които са били или са настанени при нас – това ни е фокусът – родителите на тези деца, но не отказваме, ако трябва да подкрепим и родители в общността. Една социална услуга е многокомпонентна и тя трябва да бъде подкрепена и от други дейности, услуги. Центърът от семеен тип не събира просто деца, които известно време живеят в него. Тази услуга трябва да подкрепя и семейството на това дете, за да може да се получат нещата добре. Затова новият ни проект е много естествено вплетен в нещата, които ние правим. Така затваряме кръга - едно дете е попаднало тук, но това е временно, след това ще отиде в семейство, това семейството ще бъде подкрепено отново от нас, защото ние познаваме детето, знаем историята му, ние сме хората, които могат много добре да се справят и с тази задача – подкрепа на родителите.

Как ще се осъществява работата на терен, която се предвижда в този проект?
Работата на терен включва осиновителските семейства – една от нашите дейности. Със съгласието на Отделите за закрила на детето, когато мине делото за осиновяване, детето може да направи посещение вкъщи. Ние смятаме, че е задължително да се осъществява по време на целия период, докато осиновителското семейство приключи процедурата. Това трябва да стане със съдействието на човек от нашия екип. Това е подкрепа на място, в семейството, в това, от което има нужда – стаята, леглото, храненето, организирането на битовата среда, изграждането на взаимоотношения, всичко онова, което стряска родителите в началото. За по няколко часа с нашия представител те могат да се организират, за да са подготвени за времето, когато детето ще заживее при тях. Другото е работа с биологичните родители, там където се върви към реинтеграция или убеждаване да си вземат детето обратно – няма го като ресурс при социалните работници. Те боравят с писма, които много често се връщат, защото няма никой на посочения адрес. Ние сме тия, които отиват на място, за да видят как може да се подкрепи семейството. Това е най-ефикасният начин – да помогнеш и да научиш някого в неговата среда.

Още за биол10985925 408870752634785 4057492695345832496 nогичните родители
Оказва се, че при 80% от родителите, които оставят децата си, това не е осъзнато решение. По-скоро е следствие от преживяна криза, липса на подкрепяща среда, невъзможност да се справиш сам при тази промяна в живота си. Много често причините са толкова тривиални, че ние дори не можем да повярваме, че могат да съществуват: „Нямам легло, няма къде да сложа бебето" или „Нямам пелени". Много малка част от тези хора нямат потенциал да бъдат родители, трябва да им се помогне, за да се убедят, че ще се справят, и най-слабото място на системата ни е, че години наред се работеше по този начин: „Щом има проблем в семейството – изваждаме детето и го настаняваме в държавна институция". Всъщност това не е по-добрият вариант. Майката, която иска да остави детето си, трябва да бъде подкрепена точно в този момент, така децата остават в семейството и има една добре функционираща социална система – помощта трябва да е на място, индивидуална. Не се прави дълбочинно изследване при тези хора – защо нямат подкрепа, защо нямат работа, а е важно да се открие истинската причина и да получат подкрепа в началото, да бъдат окуражени, че могат да се справят сами. Много често биологичните родители са заклеймявани, че са бедни и не могат да бъдат родители – напротив, могат. Като втълпиш на един човек, че не може да се справи, той започва да вярва, че държавата ще се справи по-добре. Специалистът трябва да покаже, че е до него, за да го подкрепи и да го научи как да се справя сам. За съжаление социалната система учи точно на обратното. Социалната работа е работа индивидуална, така както зачитаме индивидуалността на детето, така да работим и с всеки родител.
Това започваме да правим систематично от септември. Всеки месец ще имаме по две тематични групи, едната в делничен ден, другата в почивен, по определена тема – пет обучителни модула по два часа, капацитетът на една група е 10 човека. Продължаваме да работим на терен, както сме го правили и досега. Това е нова дейност, която ще се осъществява в рамките на 10 месеца. Но и след този срок, ако видим, че има смисъл, бихме направили всичко възможно да продължим.

 

Последна редакция Понеделник, 19 Октомври 2015 14:27
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини