Baner 600x80
Понеделник, 11 Май 2015 13:28

Един за двама – изпитанията пред самотния родител


o-SINGLE-MOM-facebookТрябва да признаем, че моделът „аз и детето" все пак „прави" семейство, макар и със своите особености. Да, родителят е един и често е самотен в най-прекия смисъл на думата. Точно за него и предизвикателствата, които ежедневно преодолява, става дума.

Самотните майки – кои са сте
Ако се замислите, това словосъчетание - „самотна майка", е странно. Все пак става дума за жена, която се готви да стане майка или вече е родила, следователно е създала... семейство. Жените, които по силата на определени обстоятелства възпитават детето си без мъж (в последните години и според световните тенденции), не са никак малко. В същото време в ежедневието ни такава майка и такова семейство предизвикват асоциации с не съвсем „нормална" ситуация – майка, но самотна, семейство, но непълно.

Опит за профилиране

1. Съвсем млади жени (девойки)
Тяхната бременност протича в семейството на родителите им, тъй като те самите все още не са достатъчно самостоятелни, за да живеят отделно. Това е ситуация, в която по-скоро в старото семейство се появява още едно дете. Функциите по отглеждането поемат родителите на младата майка, която все още не се е отърсила от опеката им. Подобни случаи предизвикват нееднозначно отношение. Ясно е едно, за да стане ситуацията приемлива в такова семейство, и със самата млада майка трябва да станат много промени – тя трябва да порасне, за да е адекватна на реалната жизнена ситуация. Това никак не е лесно, а в дадения случай е наложително буквално да пробяга през някои жизнени етапи.

2. Жени, при които бременността е резултат от планирано самотно майчинство
Те са взели напълно съзнателно решение, подготвени са морално и често дори финансово. Въпреки това могат да се окажат не по-малко крехки психологически от жени в друга жизнена ситуация. Причината може да е в предишния им начин на живот, в лични неудачи, натрупани във времето. Техният изграден и поддържан в скъпа обстановка свят обаче също може да е неустойчив.

3. Жени, при които бременността е настъпила неочаквано, често на фона на неособено успешна връзка
Много често в такава ситуация жената е изправена пред дилемата дали изобщо да роди. Но правейки този избор, се оказва самотна майка.

4. Жени, родили деца във връзка, която на по-късен етап се разпада – най-често срещаният вариант.

В общия случай това е жена, направила достоен избор, въпреки давлението на множество обстоятелства. След това обаче се оказва в ситуация, която е доста сложна психологически.

Как да се справите?
Много от самотните майки правят това интуитивно. Преди всичко опитват да намерят някой, който може частично на поеме функциите на отсъстващия партньор. Оказва се, че такива възможности не липсват. Става дума за чисто техническото решение на въпросите, свързани с психологическата поддръжка. За самотните майки е важно да се научат да откриват тази подкрепа и да я търсят. Не изпадайте в крайности: „Много ми е трудно, нуждая се от помощ" или „Никой не ми е нужен, мога да се справя сама".
Добре е подкрепата да бъде разпределена между няколко души, за да не се окажете прекалено зависими от желанието и възможностите на един определен човек – например собствената ви майка.

Отношенията с бившия партньор
Това е връзка с особени характеристики – много безотговорност от едната страна и много обида и емоции от другата. Жените често изпадат в крайности – от пълен гняв до тайни планове за „реванш". Фантазиите са нужни само когато ви помагат да оцелеете, струва си повече да помните рационалната страна на нещата.
Опитът показва, че в по-голяма част от случаите (макар и невинаги) в подобна ситуация също има ресурси за получаване на нужната помощ и подкрепа. Най-голямата сложност възниква, когато отношенията са прекъснати по инициатива на партньора: не си струва да започвате да общувате с бащата с тайната надежда, че ще се върне при вас и ще разбере грешката си. Полезно е да помните, че нещата помежду ви не са вървели по принцип и детето няма нищо общо с това. Зрялото поведение изисква да поискате помощ обмислено, ясно да поставите границите на общуване, да отправяте разумни молби. Подобен опит за партниране в общуването помага да получите търсената от вас помощ. Нормалните (доколкото е възможно) отношения с другия родител носят само полза за детето и могат да ви помогнат в много ситуации, които е напълно възможно да не се превръщат в повод за конфликт.

Вашата самооценка
В действителност подобна ситуация създава не по-малко, а повече поводи за самоуважение. Не изпадайте в крайната позиция: „аз срещу всички". Много често усещането за отхвърляне и неприемане от околните е по-скоро плод на въображението ви и подозренията, които ви измъчват, създават затворен кръг. Възможно е да отблъснете дори хора, които изначално са били приятелски настроени към вас.
Възможно е да приписвате на другите много от ситуациите, създадени от собственото ви въображение. Спокойната, дружелюбна жена при всички обективни трудности и препятствия може по-лесно да получи това, което иска. Затова въпросът за личния душевен комфорт е важен.

Връзката с детето
Причина за психологическите усложнения в тази ситуация става честото и тясно общуване на майката с детето. Тя започва да вижда в детето си съсредоточие на всички свои интереси и потребности, а това може да го натовари сериозно. Посланието: „Ние с теб сме сами в целия свят и се чувстваме добре заедно, затова никой друг не ни е нужен", е опасно и нездравословно за него. Малкият човек не е равностоен психологически партньор на майката по редица причини. Това пречи както на жената да има естествено партньорство с връстници, приятели, с бъдещ съпруг, така и на детето да изгради нормални отношения с околния свят. Рано или късно ще се наложи да го оставите да се справя само и затова трябва да мислите още отсега.
Разбира се, сложно е да си единственият активен родител. Но това е и възможност да станете по-силни и по-опитни.

Как да обясните на детето отсъствието на другия родител
Децата започват да питат за бащата значително по-рано, отколкото са в състояние да проумеят закономерностите на отношенията в света на възрастните и причинно-следствените връзки в тях. Те не обичат обяснения, които започват с „Ами..." или „Как да ти кажа...". Дори и най-малките знаят, че това е начинът на възрастните да съобщят нещо неприятно, да откажат прям отговор или да скрият нещо. Те очакват от нас ясни и конкретни отговори. Независимо от това как ще бъде построен отговорът, на детето му е сложно да приеме подобна ситуация. Колкото и „модерни" и напредничави да сме, дори да сме привърженици на отворените връзки и какво ли още не, при децата всичко си е по старому. Ценностите са все едни и същи – мляко, топлина, играчки, грижа. И разбира се, родители – мама и татко.
Бъдете ясни и конкретни
Не помисляйте да предлагате измислена версия, рано или късно истината излиза наяве и тогава разочарованието на детето неминуемо повлиява върху психиката му. Поднасяйте истината на малки достъпни „порции", разпределени в етапите на порастване на детето. Истинският сериозен разговор оставете за по-късно, когато то е достатъчно голямо, за да разбере мотивите зад решенията ви, и реалността вече няма да е толкова болезнена за него.
Овладейте емоциите
Децата са чувствителни към интонациите. Вашата тревога, съмнения, страхове или недоволство – всичко това се възприема несъзнателно от детето. Постарайте се отрано да обмислите как точно да му кажете, за да сте готови с приемлив и за двама ви отговор.
Бъдете кратки
Не се увличайте в детайли, те невинаги са приятни. Няма нищо смущаващо в това на някой въпрос да отговорите с „не зная".
Положителният образ на другия
Сигурно ще ви е трудно, но би било добре да поддържате положителна представа за таткото. По този начин ще удовлетворите потребността от чувство на защитеност и правилното формиране на представата за своето място в живота. Не отстъпвайте от това правило.
Не използвайте образа на таткото с възпитателна цел:
„Държиш се отвратително, същинско копие на баща си!" - подобни изявления само ще усложнят отношенията ви с детето. Обикновено веднъж получили отговор, въпросите за бащата престават да бъдат актуални. Децата са реалисти, лесно привикват към всяка семейна ситуация и много от тях имат по-важни проблеми от представения тук. Разбира се, информацията за таткото е само част от условията за пълноценно развитие на детето. Важно е какви отношения ще изградите вие с него и как ще се чувствате в ролята на единствен родител. Това е определящо за светоусещането на детето, за изграждането на представата му за самото себе си.

o-SINGLE-PARENT-facebook12Самотният татко
Трябва да признаем, че той е екзотика, но все пак съществува и се бори с проблемите като всеки самотен родител. Типично за него е нежеланието да осветли статуса си заради комплекса „изоставен мъж". Под достойнството му е да споделя трудностите си с когото и да било, а това го поставя в нездравословна психологическа ситуация. Рано или късно напрежението намира отдушник и това по правило винаги е вредно за детето. На практика този родител води „нелегално" съществуване – не търси съдействие от социални институции, съчувствие и помощ от близки и приятели. Това обаче не го прави по-малко отдаден на детето си. Всички компенсаторни механизми работят на пълни обороти и при него, както при самотната майка, той се стреми да поема функциите на липсващото звено, доколкото му е възможно. Всъщност в голяма степен днешният мъж се справя по-добре, просто защото е преодолял много от предразсъдъците на предшествениците си.

Още няколко „изстрадани" съвета, предложени от групи за взаимопомощ за самотни родители:

1. Не прекъсвайте отношенията си с родителите на другия. Разбира се, те може да носят сериозна вина за разрива ви, но ако случаят не е такъв, все пак са баба и дядо и такива ще бъдат завинаги. Всички останали роднини (бивши за вас) също могат да бъдат полезни. Те са хората, които глезят, които одобряват всичко, което прави детето, и в техните очи то е най-способното просто защото не са в състояние да проявят критичност при никакви обстоятелства. Тези хора могат да бъдат полезни и за вас, когато ви е нужна помощ, за да се справите с многото задачи, които трябва да решите.

2. Не отказвайте помощ. Да, понякога гордостта не позволява да признаете дори на приятелите си, че ви е тежко. Но ако не искате да се доведете до крайно изтощение, приемете предложената помощ. Сближете се с други родители във вашето положение, те най-добре от всички знаят какво ви струва оцеляването като самотен родител. Така ще можете да бъдете по-гъвкави и да си организирате „дежурства", редувайки се, да организирате дори посещения в кино, театър, разходки сред природата. В голяма и весела компания няма да ви остане време да тъгувате.

3. Не се опитвайте да сте всичко за детето си. Колкото и да се стараете, не можете да замените другия родител. Детето няма да страда повече заради това.
4. Уговорете навреме всичко, което ще споделяте с отсъстващия родител - графика за посещения, финансовата помощ. В момента на раздяла чувството за вина е много силно, ако, разбира се, става дума за нормален човек. Това не означава да извивате ръце, но използвайте момента на готовност към отстъпки. По-късно това ще ви се удаде значително по-трудно.
5. Най-важното: не бъдете жертва! Жертва на непорядъчен партньор, на обстоятелствата, на безскрупулния шеф. Макар психолозите да твърдят, че това е много удобно състояние, което често избираме подсъзнателно. Защо е лошо? Жертвата е отхвърленият партньор, когото всички трябва да съжаляват и подкрепят. Помислете как се чувства детето, което вижда вечно нещастния си родител, озлобен на целия свят? Вероятно мисли, че не е в състояние да го направи щастлив?
В края на краищата във вашия случай не е толкова важно има ли татко или майка, или не. Важно е, че вие сте родител, гледате позитивно на света и искате да изградите добър живот на малкото човече. Двама също е семейство. И само от вас зависи дали това семейство ще е щастливо.

Последна редакция Понеделник, 11 Май 2015 13:37
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини