Baner 600x80
Петък, 06 Март 2015 13:37

Нашата втора голяма Победа


IMG 0332Времето, в което трябваше да остана в болницата, минаваше. Пет дни след раждането бях изписана, а бебетата останаха в неонатологичното отделение за наблюдение.
По време на престоя ми в „Майчин дом" всеки ден ходех до етажа, където бяха настанени децата ми, за да ги видя за няколкото минути, които ни разрешаваха. Да ги погледам за кратко, макар и през кувьозите, да направя някоя снимка, която със сигурност ще остане спомен както за нас, така и за децата ни, когато пораснат.


Последва прибирането вкъщи - никога досега не се бях чувствала толкова самотна и тъжна! Всеки ден с нетърпение чаках часа, когато трябваше да се обадя, за да ми кажат как са децата ни – дали вече се хранят самостоятелно, колко изяждат, колко са наддали...
Няколко пъти ходихме до София преди самото изписване на малките и тайно се надявахме да можем да ги видим, поне за миг, но тогава имаше забрана за свиждания.
Усещането, че там някъде имаш деца, а дори не можеш да ги видиш, е много плашещо. Не знаеш как да се чувстваш – да се радваш или не! Завиждах на майките с доносени деца, когато идваше време за храненето на бебетата, защото им разрешаваха да си нахранят децата и да ги погушкат. А аз само чаках времето да мине...
На 31.05.2010 по обяд се обадих за поредната информация за състоянието на децата, когато ми казаха на следващия ден да отидем, за да вземем Мари. Бяхме много щастливи, но в същото време ужасно се притесних. Мислех си, че няма да мога да се справя – та коя жена е напълно уверена в себе си и знае как се храни и облича бебе?! И двамата с мъжа ми не можахме да спим цяла нощ от нетърпение да видим поне едно от децата си.
Сутринта на 01.06. тръгнахме към София. Денят на детето и само след няколко часа щяхме да се радваме на едната си дъщеря! Какъв по-хубав подарък от това да държиш детето си в ръце?!
Пристигнахме в болницата, почакахме и ни казаха, че могат да изпишат и Лора. Добре, че бях приготвила още дрехи и шишета за хранене, защото си мислех, че може да стане точно така.
Влязох в отделението и една сестра доведе бебе в легълце. Видях само, че е ужасно малко и русо... Това беше Лора! Сестрата я облече и ми я връчи. Не знаех как да я държа дори! Тя беше толкова мъничка, че не смеех да я поместя...
После донесоха и Мари – малко по-голяма и с по-тъмна коса.
Сестрата ме попита дали да залепи етикетите с имената на бебетата върху дрешките им? Казах й: „Да".
Честно казано, в нощта преди изписването на децата по някое време изпаднах в ужас, мислейки си: „Ами ако си приличат и не мога да разпозная коя коя е?! Наистина е плашещо...
Последва пътуването до вкъщи. Бебетата си спяха спокойно в кошчето (бяха толкова мънички, че можеха да се поберат и двете в един нормален кош от количка!), а аз ги гледах и не можех да повярвам, че вече мога да ги имам само за себе си!

u0432u0438u043Au0438Виктория трябваше да остане още 2 седмици в болницата, защото имаше много нисък хемоглобин – било нормално при недоносени бебета. Беше ужасно да знам, че е и на антибиотично лечение.
Кураж и сили ми даваха другите две момичета – Лори и Мари. Грижите за тях ни ангажираха изцяло и денонощно.
Дойде денят, в който трябваше да отидем да си вземем и Вики. Така вече грижите за децата трябваше да се утроят.
Когато малките станаха на 2-3 месеца, ни посъветваха да ги заведем на преглед при невролог. Така се правело при недоносени деца и многоплодна бременност. Записах час при може би най-добрия невролог в София и само след няколко дни вече пътувахме за срещата си с него.
Предупредиха ни предварително, че самият преглед преминава в много подхвърляне на чисто голите бебета, много премятане. Така че това не ни изненада. Отидохме напълно спокойни, че всичко е наред, че децата ни растат съвсем нормално, без каквито и да било проблеми.
Прегледът започна с Виктория. Докторът ни обясни, че на определена възраст децата трябва да реагират и правят определени неща и по това ще се ръководи, преглеждайки нашите бебета.
Както си бях усмихната в началото на прегледа, така бързо усмивката започна да слиза от лицето ми... Оказа се, че при Вики има доста неща, които не са в норма. Всъщност ставаше въпрос за централно координационно смущение (мозъкът забавя развитието на някои бебешки рефлекси, които до определена възраст трябва да изчезнат/коригират, в противен случай това ще доведе до декоординация на ръцете и тялото. Ако тези смущения се запазят до 2-годишна възраст, се поставя диагнозата детска церебрална парализа). Докторът ни обясни, че трябва да се прави рехабилитация при специалист, който да прилага метода „Войта".
С мъжа ми бяхме изумени, нямахме думи, не знаехме какво да попитаме от притеснение. Лекарят не можеше да каже дали Виктория ще се оправи напълно, или не....
Няма да описвам притеснението, което преживяхме тогава, защото биха ме разбрали само майки, които са минали през тези изпитания. Само ще кажа – ужасно е!
Свързахме се с едно невероятно момче – Тодор Ловков от в Банско, който всъщност е специално обучен да прилага „Войта". Той се зае с нелеката задача да помогне на Вики, за да расте тя здрава. Последваха дълги месеци на всекидневна рехабилитация – по 2-3 пъти на ден дори!
Повече от 6 месеца продължи борбата ни (нашата и на Вики) за здраво, развиващо се нормално бебе. Един от най-щастливите дни беше 20.09.2011, когато беше и последният преглед на Виктория. Тогава д-р Чавдаров още в самото начало на прегледа ме погледна и каза: „Тръгвайте си. Детето е напълно здраво и нормално развиващо се за възрастта си!"
Толкова месеци чакахме да чуем точно тези думи, че очите ни се напълниха със сълзи!
Ненапразно хората са казали – всяко човешко същество се ражда с името си. Това важи в пълна сила и за Виктория. Защото заедно с нея осъществихме и втората си голяма Победа!

 

Последна редакция Петък, 06 Март 2015 13:46
blog comments powered by Disqus

19731885 1588698044497127 1006336300224858960 n

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини