Baner 600x80
Понеделник, 20 Октомври 2014 12:48

Новото семейство – да отглеждаш деца без брак


happy-familyТемата е достатъчно експлоатирана и едва ли ще предложим нова гледна точка. Защо тогава се обръщаме към нея? Неотдавна бе публикувано изследване, според което около 60% от родените през миналата година български деца са извънбрачни. Наистина сериозен процент. И може би основателно дойде въпросът - дали отглеждането на деца в безбрачие дава отражение върху развитието им?

Първосигналният ни отговор, разбира се, е, че децата трябва да се отглеждат в среда на любов и разбирателство и затова не е необходим подпис. От друга страна, не можем да не се запитаме – доколко се чувстват стабилни и сигурни родителите в подобна връзка? Въпросът е важен, защото от тяхното емоционално състояние зависи и комфортът на детето. Както във всеки друг случай, когато въпросите са повече от възможните отговори, ни е необходима лична история. В този случай бих казала дори – много лична.

Мъжът и жената живеят в малък град, противно на общото мнение, в него не всички се познават, но специално тези двамата се знаят отдавна. Срещали са се и преди, имат общи познати и по няколко непълноценни връзки зад гърба си. В случаен (или може би не съвсем случаен) момент интересът им един към друг надскача обичайното любопитство. Първите им срещи са тайна (слуховете „тръгват" бързо, а двамата не са сигурни дали искат нещо повече от секс един от друг). Ситуацията е дълбоко конспиративна до момента, в който им се изяснява, че отношенията им не са толкова повърхностни, колкото дават вид. Излизат от „прикритието" си и тръгват по главната улица (всеки малък град има много дълга главна улица), хванати за ръка. Докато слухът за хванатите им ръце се разпространява главоломно, мъжът прави неподозирана крачка – появява се един ден в офиса на жената с пръстен. Тази импулсивна крачка определено изненадва дамата, за чиято ръка е предназначено бижуто, но тъй като то е поднесено от мъжа, който й причинява системно безсъние и вълнение напоследък, не устоява на предложението.
Двамата заживяват заедно (фактически сгодени) и установяват, че е по-лесно отколкото са мислели, че може да бъде. Преживяват еуфорията покрай новината за новото им „положение" и след момента на емоционален взрив провеждат един много прагматичен разговор. Той мисли, че тя иска голяма сватба с всички екстри за подобно събитие. Тя, по една случайност, иска голяма сватба с всички екстри, но е наясно, че финансово това няма как да се случи. И темата за сватбата е изтикана назад, защото двамата имат да решават по-важен проблем – преместването в големия град, защото в малкия вече им е трудно да съществуват.
Новото място им струпва куп проблеми за разрешаване, но това вместо да ги изплаши, просто затвърждава усещането, че могат да решават проблеми заедно. Към страстта постепенно се присламчва увереността, че разчитат един на друг, нещо повече – те се сприятеляват. Сприятеляват се и оцеляват, защото са в ситуация, в която имат само себе си и другия. Така покрай усилията да си създадат живот на новото място някак случайно (но много искано) жената забременява. Този факт не предизвиква очаквания шок у бъдещия татко, което още веднъж доказва на жената, че мислите им са удивително еднопосочни.
Пак сядат да говорят (спомняте си краткия им разговор за сватбата) и мъжът настоятелно предлага да „подпишат". Точно подписът обаче е последното, което занимава пряснобременната половинка. Тя отдавна се е простила с мечтата за див сватбен купон и е категорична, че полагането на подписи в стая с непознати не е точно вълнението, от което има нужда. Няколко месеца по-късно мъжът инициира още един разговор по темата - със същия резултат. Отхвърлили този делови момент, двамата се съсредоточават върху това, което предстои. Като всички щастливи „семейства", които си приличат, и тези двамата мечтаят, ремонтират, пазаруват, докато чакат бебето. Мъжът е проучил всяка стъпка, която трябва да направи, за да „признае" пред останалите, че детето е негово и на никой друг.
То, разбира се, се ражда, за да потвърди популярната теза, че всички „умни и красиви момиченца приличат на бащите си". Майката временно минава на заден план (не много заден, все пак), защото мъжът й е станал татко и това е основната причина за съществуването му в момента.
Първите години, естествено, поднасят подмолните си изненади на младите родители. Трудностите и конфликтите обаче нямат нищо общо със семейното положение. Просто имат нова отговорност, която трябва да свикнат да „носят" и това е повод да загладят останалите тук-там необработени камъни. В момент на умопомрачение майката решава да се регистрира за социални помощи като „самотна". Угризенията й са никакви, защото на последното работно място е била с граждански договор, а както е известно, това е един изключително неблагоприятен документ за „гражданите" по договора. Отива във въпросното учреждение, нарежда се с ромките на опашка пред гишето и докато се моли наум да не лепне нещо, което ще отнесе при детето си, й става ясно, че мястото й не е там. И без това после се оказва, че „колосалният" й деклариран доход, разделен между нея и детето, надвишава базовата сума с 5-6 лева, и решава повече да не се занимава с глупости.
Детето расте, родителите му също, към семейството се присъединява и куче. Явно при тия хора подходът е „обърнат", защото обикновено кучето предхожда детето. „Попълнението" се вписва моментално в семейната картинка. Казвам „семейната", защото имаме майка, имаме татко, имаме дете – какво друго ни трябва, че не ми е ясно.
Времето си минава, а двамата герои на личната история се сещат, че всъщност „съжителстват", само когато трябва да попълват документи за банков кредит (просто има такава графа, знаете, че банките бързо усвояват новите тенденции) и са все така всичко един за друг. Такива са обстоятелствата, те наистина са сами в този град и имат да изпълняват много функции в живота на партньора си. Готвят се да остареят заедно (дано не мине котка път), но първо трябва да отгледат извънбрачното си дете.

Моля, не ме разбирайте погрешно! Това е само една лична история, която в никакъв случай не е довод против брака. Просто доказва, че за да е щастливо едно дете, е достатъчно родителите му да се обичат.

Какво казва психологът
Това дали детето е родено без брак няма особено значение за неговото емоционално развитие, ако и двамата родители нямат проблем с факта, че не са легализирали взаимоотношенията си пред държавата. Когато се роди дете, е важно то да израства в хармония и любов. Функцията на семейството му е да му създава усещането за сигурност и спокойствие, да го обгражда с грижа и внимание; родителите му да бъдат адекватни ролеви модели на мъжко и женско поведение, на пример за междупартньорски отношения. Сами разбирате, че това са неща, които не се влияят от това дали си сключил брак в ритуална зала, дали си се венчал в църква или на екзотична церемония на плажа.
Проблемът с това, че детето е родено без брак, се появява тогава, когато единият от двойката се чувства дискомфортно от факта, че не е сключил брак. Това е една доста деликатна ситуация, която принципно би трябвало да касае само партньорските взаимоотношения, но на практика родителите трудно успяват да държат неудовлетворението си в този тесен кръг. Безпокойството идва, когато и детето е въвлечено (или става свидетел) на родителското напрежение.


текст Янка Петкова, психолог Галя Даскалова

blog comments powered by Disqus

3

baner 300x300px

baner 300 300

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини