Baner 600x80
Сряда, 08 Януари 2014 15:30

Хлябът, който ни прави по-добри


hlqbТози път ви предлагаме един необичаен поглед към темата за храненето. Защото е празник и защото имахме късмета да се срещнем с „две души", които създават хлебни къщи (с много съмишленици), за да има къде хората да се опознават, сближават и да усетят радостта от съпричастието. Кои са те?

savovaД-р Надежда Савова
Основател на мрежата от хлебни къщи, доктор по културна антропология от университета Принстън в САЩ. Обича да пътува и изучава различни култури (особено техните храни и занаяти), рисува икони, посещава манастири и църкви в различни краища на България и света.
Evgeni Mitev 2013Евгени Митев
Има богат опит в творческите индустрии, работата с групи и маркетинга. Основите му интереси и занимания са тясно свързани: различните аспекти на хляба и приготвянето му – социален, културен и духовен преди чисто кулинарния. Интересува се и от социална и поведенческа психология, работа с т.нар. „активно въображение", символи и езикови игри, драматургия, творчески подходи в образоването и много други интердисциплинарни интересни неща.

Защо в основата на всичко, което правите, е хлябът?

Д-р Надежда Савова:
"Нашата философия е да създаваме радост и сплотяване за най-различни, често отритнати и самотни хора и от уязвими групи, около споделеното месене на хляб и други видове творчество. Вдъхнових се във Витлеем (Витлеем на иврит означава "хлебна къща/къща на хляба") и от православната християнска традиция на причастието, в което хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв на самия Бог. Тогава си казах: „Защо хлябът като творчески процес, а не като религиозна практика за определена група, да не обедини всички, независимо от вярата им. Именно като православна християнка това ми се стори най-искрения и човечен начин за генериране и изразяване на любовта към ближния."

Как възникна идеята, че ритуалът на създаване на хляба е възможност за общуване между различни социални общности или терапия за хора със специфични потребности?

Д-р Надежда Савова:
"Това не е ритуал, а творческо действие, нещо като традиционните кръжоци в читалищата, от които съм вдъхновена и за които написах доктората си в Принстън. Силата му е в това, че е просто, хлябът не е сложен и не усложнява: той успява да свали онези, които имат пиедестали на гордостта си, както и да издигне други от тежкото положение, в което са попаднали, и така да сложи всички на една равнина – равни около кръглата маса за месене!"

Какви са методите, които използвате? Интересен е паралелът с правенето на хляба.

Евгени Митев:
"Силата ни е повече в поезията, отколкото в кулинарията в чист вид. Затова решихме да използваме кухнята, масата, пещта и приготвянето на хляб - т.е. „материята" - като отправна точка за едни по-одухотворени измерения. „Театър на трохите" е основният ни метод, а от него развихме и методика за тийм-билдинг, която нарекохме "бред-билдинг". В работата си с хляб установихме, че етапите на приготвянето му са метафора на различни процеси от груповата динамика в даден екип. Отварянето на брашното, пресяването му, добавянето на закваска, захар, сол, вода, замесването на тесто, втасването, печенето, „обикалянето на нивичката", разчупването и споделянето на хляба са нещо повече от етапи. В тях се крие древна мъдрост и чрез тях преживяваме и осъзнаваме на практика процесите в самите нас и в хората около нас. В крайна сметка разбираме, със сърцето и чрез ръцете си, нуждата да се издигаме над всекидневните материални грижи и да открием най-ценното в споделената човечност, добруване и приятелско общуване. Важно е да посочим, че думите "компания" и „компаньон" идват от латинското com (със) и panis (хляб), т.е. „някой, с когото споделям хляб", а хлябът означава мир, приемане и добра воля!"

Какви са дейностите, насочени към децата, как протичат заниманията с тях, какъв е ефектът, какво научават?

Д-р Надежда Савова:
"Заниманията с деца често са заедно с родителите, а мечтата ми е да се развие цяла програма за неформално образование "Културна антропология за всички възрасти", в която да се изследват различни страни и култури, като се минава през месенето на традиционен хляб (ако има такъв) и се учат традиционна музика, танц, със снимки и видео. Водила съм такива занимания в детски център за деца до 10 години.

Как да превърнем правенето на хляб в успешна семейна терапия, нова възможност за общуване и опознаване на децата си?

Д-р Надежда Савова:
"Нека родителите започнат да месят един с друг и заедно с децата си! Това е прекрасна комуникация, връзка между поколенията и абсолютно незабравим спомен за децата след години. Мирисът на топъл хляб винаги припомня за уюта на дома, за майката, за бабата... Както един мой студент казва: „Огнището е било телевизорът на миналото", с тази разлика, че около него е имало разговори, докато сега пред телевизора има или мълчание, или раздори!"
Евгени Митев:
"Всичко това можем да наречем „хлеботерапия". Чрез метода „Театър на трохите" биха могли да се разказват приказки, да се създават сюжети извън екрана на компютъра и телевизора. Въображението и при децата, и при възрастните е неизчерпаем ресурс и заслужава да бъде насърчавано. Ние правим това чрез брашното, хляба и кифличките. Рисуваме и създаваме заедно приказки, чийто край освен щастлив е и вкусен!"

С кого ви „срещна" хлябът – най-ценните приятелства и интересни преживявания?

Д-р Надежда Савова:
"С много, много, много хора, с които иначе никога не бих се срещнала - както много активни, вдъхновяващи, раздаващи се (вече в 17 града имаме доброволци, или по-точно казано - „хлебоволци", които организират и провеждат общностни месения на хляб), така и с много самотни, изолирани хора, които просто имаха нужда да им се подаде ръка, за да могат заедно с другите да помесят и да успеят да повярват в себе си!"
Евгени Митев:
"Все повече фирми, екипи и мениджъри се обръщат към нас със запитване за провеждане на бред-билдинг сесия. Това означава, че бизнесът се отваря към територия, която доскоро като че ли беше запазена само за жените – приготвянето на храна. След такива сесии екипите са много по-сплотени, усмихнати и с променени нагласи. Това наричам интересно преживяване!"
Край на карето

Кога, как, с кого трябва да се прави хлябът, за да стане хубав?

Д-р Надежда Савова:
"Абсолютно задължително: с любов и доброта! И то се усеща после много ясно в надигането на хляба и вкуса му – той е лакмус за човешките отношения!"
Евгени Митев:
"Тайната на вкусния хляб е много повече в споделянето му, отколкото в съставките, които влагате."

Къде родителите могат да заведат децата си да месят хляб?

Д-р Надежда Савова:
"В София ще имаме хлебна къща след около година. Към момента имаме физически пространства в Габрово, в Златарица, във Варна в храм „Св. архангел Михаил" веднъж в месеца, в Пловдив сега започва ремонт на Хлебната къща, която се намира в Стария град точно под църквата „Св. св. Константин и Елена". Скоро ще се открие място и в Кюстендил. В Стара Загора имаме много събития, макар все още къщата да не е построена, но имаме много активен сътрудник в града. В Нова Загора – в Гимназията по земеделие, се организират събития всеки месец. Повече информация за това има на нашия сайт www.bread.bg".

Последна редакция Сряда, 08 Януари 2014 15:56
blog comments powered by Disqus

3

baner 300x300px

baner 300 300

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини