Baner 600x80
Петък, 17 Август 2012 09:41

Родител в Германия


blagorodna_grigorova_1Благородна Григорова заминава за Германия през 1999, за да следва (политология и икономика). По време на обучението се запознава с бъдещия си съпруг Кейван (майка му е французойка, баща му иранец). По-късно сключват брак, но изчакват с плановете за дете, докато завършат образованието си и се наложат на работното място. Кейван е физиотерапевт, а Благородна е журналист. Имат двегодишен син Киан.

Първи впечатления
Зеленина, накъдето и да погледнеш – поддържани градинки и паркове в сочно зелено, дори в края на август. Това бе първото нещо, което ми направи впечатление в Бон. В началото бях озадачена, че на всяка спирка има разписание на автобуса, който при това пристига винаги навреме. В автобуса пък ме впечатли колко много хора от цял свят са като у дома си в Германия. Първите седмици в Бон имах чувството, че в автобуса почти не се водят разговори на немски, а на всякакъв друг език - било то руски, испански, турски или италиански.

Здравеопазването
В Германия повечето хора са осигурени в държавни здравни каси - над 140 на брой. Само една малка част се осигурява частно, което често е по-скъпо и, разбира се, е свързано с определени привилегии. Но държавната осигуровка е повече от достатъчна. Всички разходи, свързани с бременността и раждането, се поемат от касата. Три прегледа с видеозон се поемат от касата, всички останали се плащат частно – в това число и тридимензионалния видеозон. Цената е между 80 и 150 евро, сума, която всяко средностатистическо семейство може да си позволи. По време на бременността се ходи на редовни прегледи при гинеколог и при акушер.
Акушерките тук играят голяма роля по време на бременността, но най-вече при раждането. Те са онези, които остават през цялото време при родилките и им дават съвети как да постъпят. Лекарите имат по-скоро наблюдателна функция и се намесват при усложнения. В Германия жените имат възможност сами да избират как да раждат – нерядко жени раждат вкъщи, само с акушерка. Нещо, което в България е немислимо и се смята за скандално.
Всяка болница редовно предлага информационни срещи за бъдещи родители, на които присъства част от лекарския екип. Лекарите разясняват каква е философията на болницата, отговарят на въпроси, накрая се посещават както родилната зала, така и свободните болнични стаи. Почти винаги се чува препоръката за естествено раждане, на цезаровото сечение се гледа по-скоро като на последна опция, която се налага най-вече при усложнения.
Бащите присъстват на раждането и могат да останат след това в болницата с майката и детето в т.нар. „семейна стая”. Тя трябва обаче предварително да се резервира, което струва към сто евро на нощувка. През първите две седмици след раждането акушерката посещава младата майка всеки ден. Освен това можеш да й се обаждаш винаги и да я питаш за съвет – всичко това се поема от касата.

blagorodna_grigorova_2Родителски съвети
На подготвителния курс акушерките ни съветваха първите седмици след раждането да не приемаме посещения от родителите, а да си останем насаме, за да свикнем с новата ситуация. Това е някак си прието в Германия. Моята акушерка, която е изключително сърдечна жена, не можеше да разбере защо майка ми ще дойде да ни помага през първите седмици след раждането и се опитваше да ме разубеди. Разбира се, с майка се посдърпвахме, особено относно храненето, но помощта й беше неоценима.

Социалната политика
В Германия, най-вече в западната част, дълго време е било прието жените да си остават първите няколко години вкъщи и да си гледат сами децата. В днешно време дори в богата държава като Германия малко семейства могат да изкарват само на един доход, пък и жените не искат да се отказват от кариерата си. Преди пет години от страх, че се раждат прекалено малко деца, политиците решиха да въведат майчинство в размер на 64 % от заплатата преди раждането, като таванът е 1800 евро месечно. След 12 месеца се полагат само детски. Това донякъде имаше ефект. И при нас също, защото повлия на решението ни за дете.
Проблемите обаче идват след майчинството. Липсват места в ясли и детски градини, особено в големите градове. Аз тръгнах да записвам сина си на ясла веднага след раждането, за да получи място, като навърши годинка. Посетихме поне 20-тина ясли и навсякъде ни казваха, че за едно място има поне стотина чакащи. В някои детски градини дори искаха молби със снимка на семейството, за да могат „да добият по-добра представа дали пасва в детската градина“.
Политиците се опитват да наложат със закони строежа на достатъчно ясли и детски градини, но това често не допада на съседите от квартала. Те се притесняват от шума или пък, че цените на имотите им ще паднат, ако наблизо се открие „шумна“ детска градина. Пък и движението по улицата ще се натовари, ако всеки ден родители водят децата си на градина. Звучи налудничаво, но с подобни аргументи в много германски градове съседите завеждат дела срещу строежа на детски заведения и успяват да осуетят откриването им. Тук хората често се шегуват, че на кучетата в Германия им е по-добре, отколкото на децата, и в много отношения имат право.

Децата в чуждата страна...
Още преди да се роди синът ми Киан, много се безпокоях дали ще успее да научи всички езици, които се говорят в семействата ни. От самото начало му говорех на български, съпругът ми на ирански. Редовно пеем детски песнички на двата езика в интернет, което ни връща и нас в детството ни. Вкъщи говорим немски, а от година и детегледачката ни му говори на немски. Киан говори като водопад, и то на три езика едновременно, естествено немският е доминиращ. Бабите и дядовците често се нуждаят от превод. И тук е болката, тъй като са далеч, Киан е лишен от грижите им. Но благодарение на модерните технологии не се стига до ситуации, в които, виждайки баба си един път в годината, той да не я познае и да се разплаче от страх.

blagorodna_grigorova_3...и у нас
За съжаление успяваме да се приберем само веднъж годишно, но винаги ни е хубаво. Засега предпочитаме да си идваме, когато е топло, защото почти навсякъде се пуши и не се внимава дали има деца наблизо. Големите градове растат и се сдобиват с все по-големи и модерни молове, но тротоарите все още са цяло предизвикателство за сама майка с количка. Удобствата, на които съм свикнала в Германия - като помещения за кърмене и повиване на бебета в почти всеки голям магазин, липсват в България, където често ми се налагаше да кърмя по градинките или да сменям памперси на някоя пейка. Липсват ми и поддържаните детски площадки.

Дали си струва
Не знам дали детството на сина ми в Германия непременно ще е по-щастливо от това в България. Не е задължително. Знам обаче, че ще е по-спокойно, защото ние в Германия не сме подложени на ежедневния стрес в България, като се започне сутрин с нервите в градския транспорт, мъките с ходенията по административните учреждения, та до намусените физиономии на касиерката или сервитьора. Знам също, че Киан ще израсне в едно шарено общество, ще има приятели, чиито родители – или те самите – идват от цял свят. Ще опознае чужди култури и нрави, без да му се налага да пътешества. Вярвам и че тук, в Германия, за него в бъдеще ще има повече отворени врати, отколкото в България, макар да ми е жал да го призная.

 

 

Последна редакция Петък, 17 Август 2012 09:50
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини