Baner 600x80
Понеделник, 06 Август 2012 10:27

С деца по света


S_deca_po_sveta_Angkor-Seam-Reap-CambodiaКогато прочетохме за необичайното пътешествие на Гергана, съпруга й и трите им деца, се възхитихме на авантюристичния дух и дързостта на българката, която осъществява мечтите ни, пътувайки по изпъстрения с изненади и хубости свят. Напуснала страната още през 1995 година, Гери открива сродната си душа в Австралия, създава семейство, раждат се трите им деца. И всичко изглежда съвсем закономерно и добре планирано - до момента, в който решават да си „подарят” година в пътешествия по света. Сега разбирате защо сме толкова нетърпеливи и щастливи от възможността да „поговорим” с една от най-интересните майки, които някога сме представяли в списанието.

Кратката семейна визитка гласи: Гергана и Стърлинг, безработни пътешественици с три деца – на 12, 7 и 3 години. Любопитната история на пътуването им можете да следите на страницата на блога – http://snapsandblabs.com/blog.

Каква подготовка изисква околосветското пътешествие с три деца?
Няма еднозначен отговор. Подготовката зависи от това какво е самото пътешествие. Идеята за нашето беше доста гъвкава и без лимити от самото начало, затова повечето време и подготовка отиде в освобождаване от многото вещи, които бяхме насъбрали, от почти цялата ни собственост. Не можехме да си позволим да поддържаме къща, кола и друго имущество в Австралия, докато ние пътуваме. Единственият начин бе да намалим до максимум притежанията си. Имахме нужда от всеки долар, който можехме да получим от ненужните вещи, а това отнема време. Много време. Останалото беше лесно. След като решихме да не купуваме околосветски билети, направихме бюджета, събрахме информация за визи, решихме какво да правим с ваксините и… не остана какво да се върши по въпроса.

Изготвянето на маршрута съобразено ли е с факта, че пътувате с малки деца, и как преценявате кои да бъдат местата, които ще посетите?
До известна степен, да. Нашите изисквания относно това кое е подходящо за деца са минимални – да няма гражданска война, за да е голям шансът да напуснем живи и здрави. Не сме посетили нито един увеселителен парк, а имаше доста препоръчани по пътя. Децата са способни да се веселят и забавляват с каквото имат под ръка дори когато сме си вкъщи, сега не е много по-различно. От друга страна, избирали сме различни спирки с оглед на това, че би било интересно или поучително за децата.

S_deca_po_sveta_Li-River_Yangshuo-ChinaКак се адаптирате към дадено място, което посещавате?
Изненадана съм колко лесно се адаптираме към новите места – както ние, така и децата. На тях не им „мига окото”, независимо дали сме в бедни или богати държави. Всичко се приема за чиста монета.
Когато пристигнем на ново място, обикновено търсим приятни кътчета за храна и фермерски пазари. Разглеждането на забележителности е част от дългите разходки, лежерните спирки в паркове, градинки и пробването на вкусотийки по улиците. Честно казано, още в началото на пътуването „забележителностите“, насочени към туристи, ни станаха скучни. Прекарвали сме много повече време в разговори с хора, в готвене в малки кухнички и вечери с игри.

Как трябва да бъде представена дадена забележителност, за да е интересна за децата, подготвяте ли се предварително какво да им разкажете?
Избягваме да представяме забележителностите целенасочено, за да не се превръщат в скучни образователни обекти. Говорим си за предстоящи дестинации и ако децата проявят интерес, се впускаме в кратки обяснения. Предприемаме всичко с лекота и като част от всекидневието си. Децата знаят кое е интересно за тях и нямат проблеми да изискват нужното от нас.

Децата все пак имат нужда и от срещи с връстници – как компенсирате липсата на социални контакти за децата и въобще съществува ли подобен проблем, при положение че са три - може би са си самодостатъчни?
Защо се приема за даденост липсата на социални контакти за децата? Ние не отскачаме от един хотел на друг, където прекарваме времето си заключени в стая. Срещаме нови хора, нови семейства и нови деца през няколко дни. Обикновено се настаняваме в малки къщи за гости, които често са поддържани от семейства и има много млади хора. Децата ми комуникират и пребивават в различни общества. Малката ми дъщеря например води разговори с журналист от Асоциираната преса във фоайето на хотелчето ни в Кайро или играе с децата в съседната къща в градче в Индия, където едната от големите сестри й рисува хена на ръчичката. Да, сигурно им е по-лесно, че са три, но социалните контакти са неразделна част от начина, по който пътуваме. Може би единствено им липсват приятелчетата. От време на време им става мъчно.

Имате ли възможност да обучавате децата си по време на пътуване, още повече, че най-голямото е в ученическа възраст? Как се осъществява „семейното училище”?
Ние обучавахме децата вкъщи и преди да заминем, така че промяната не беше голяма. Нещата просто станаха много по-лесни. Когато виждаш нови земи, нови традиции и подходи, църкви, джамии и всякакви храмове, храни, изкуства и история като част от всекидневието си, нуждата от умишлено и целенасочено обучаване става почти излишна. Въпреки че поддържаме някакво официално ниво на математика и език, то не е чрез уроци, домашни и оценки. Попълването на тетрадка с упражнения е най-организираната част от тяхното образование, и то става рядко. Не мога да си представя по-неудачно време за сухи уроци от това, в което светът се върти около теб с всичките си красоти, проблеми, цветност, вкусове и аромати. Вдигни си главата и ще видиш почти всичко, което учебниците се опитват да ти покажат, от първо лице.

Кое в организирането на това пътешествие ви създаде най-много трудности и кое се оказа най-лесно за реализиране?
Тъй като пътуваме с много ограничен бюджет, най-трудната част за мен е проучването и намирането на информация как най-добре да похарчим малкото си пари. Коя къща за гости е китна, но и евтина? Кой е най-разумният начин да се придвижим от Китай до Япония? Кое ресторантче сервира хубава местна кухня, защото туристическите капанчета са безбожно скъпи и рядко автентични? Нуждата от информация никога не секва. Най-лесно се оказа самото пътуване – живот на път. Преди да тръгнем, не бях сигурна как ще ни се отрази, но сега всички до един сме като „риби във вода”.

S_deca_po_sveta_The-Big-Mosque-Abu-Dhabi-UAEКои са любимите за децата ви дестинации и към кои вие, родителите, имате предпочитания?
Мисля, че изборът ни горе-долу се припокрива. Япония е винаги първата, която споменаваме. Незабравима държава. Индийските Хималаи и тихите селца там бяха една прекрасна глътка свеж въздух и почивка. Малайзия и нейните Малака, Пенанг и Чератинг са чести във въздишките ни около спомените от изминалата година. Виетнам като цяло (с малка въпросителна около Халонг Бей) бе една чудесна дестинация, въпреки че изглежда сме от малкото семейства, които имат такива чувства към страната. Камбоджа с безкрайните си оризови плантации, забравени селца и Ангкор не е за пропускане. Банкок е един от любимите градове на децата. Оман ни омая и беше една от приятните изненади при пътуването ни, както и Южна Корея, и Сърбия. Будапеща, Линц и Прага се наредиха сред любимите ни европейски градове. И накрая, но не на последно място - България засия за всички ни. За първи път, откакто не живея тук, усетих гордост и уют. Децата са влюбени в родината ми. София е освежена, хората се усмихват, такситата спираха на улицата да ни дадат път. Нещо немислимо преди няколко години. Копривщица, Трявна, Жеравна, Велико Търново и Русе са прелестни.

Кой е най-емоционалният момент от пътуването ви досега?
Един? Невъзможно е да посоча! Разделите с хората, които срещаме и обикваме, не са лесни. От друга страна, изгледът към Хималаите от висок проход, усмивките на жени по малките пазарчета, щедростта на непознати, първите стъпки по новооткрити улички или просто времето, в което стоим заедно и си спомняме случки и места, са моменти, които дълго ще топлят сърцата ни.

Променят ли се децата при едно толкова продължително пътешествие и в каква посока, как пораснаха през изминалите месеци?
Определено. Най-малкото порастват, ха-ха-ха... Това, което виждам сега, е, че двете ми срамежливи с други хора деца вече нямат никакви проблеми да комуникират с околните, независимо какви са. Изградили са толерантност, която като че ли липсва в много от нашите общества. Издържливостта им е невероятна, било то за дълги, неудобни пътувания по земя и целодневни разходки, или да носят раницата си в горещи дни по улици, които спокойно могат да бъдат наречени „лудница”. За знанията им за света мисля, че няма нужда да споменавам. Надявам се, че нещо от това преживяване ще остане с тях, но отговорът ще дойде след много години.

Кои са местата, които ви предстои да посетите, кога мислите да завършите семейното пътешествие?
Плановете ни са гъвкави и подлежат на промяна във всеки момент, но засега те са да продължим обиколката си из Европа, после да „скокнем” до Северна Америка, с надежда да успеем да хвърлим бърз поглед на Канада, преди да купим кола за посещението ни в САЩ. Оттам дълбоко се надяваме да имаме някакви останали пари и да можем да посетим поне малка част от Латинска Америка. И ако всичко върви по-добре, отколкото сме го планирали, още една спирка в Япония би била чудесна.
Кога? Единственият лимит на пътуването ни е финансовият. Едва ли бихме успели да продължим по-дълго от още една година.

Какво вие самата научихте за децата, семейството и пътешествията след толкова дни на път?
Научила съм много и абсолютно нищо. Затвърдих мнението си, че децата са невероятно способни не само да се адаптират, но и да намират хубавото във всичко около себе си. Познанията ми за света се обогатиха, и то по най-добрия начин, събрах ги със собствените си сетива. Но това преживяване не е гръмотевично за мен, в смисъл - животоразтърсващо. Не станах друг човек и не загубих недостатъците си по пътя, както може би тайничко се надявах да се случи. Пътешествията са обогатяващи и незабравими преживявания, нищо повече и нищо по-малко.

 

 

Последна редакция Понеделник, 06 Август 2012 10:41
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини