Baner 600x80
Понеделник, 23 Юли 2012 10:20

Китайска дисциплина


teodora_peneva_1Теодора Пенева получава стипендия за едногодишна специализация на китайски език и заминава за Китай през 1999 г. Запленена от богатата на впечатления и емоции страна, решава да остане и през първите 5 години завършва образованието си, след което започва работа. През юни 2010 г. се връща в България, убедена, че предпочита да отглежда детето си тук.

Първи впечатления
Впечатленията ми дори и в началото бяха смесени. От една страна, всичко е много колоритно и пъстро… една объркана палитра от университети, дворци, китайски стени, храмове, площади, музеи, забързани хора, пълни улици, клаксони, красиви йероглифи, пъстри цветове, невероятни ястия, различни аромати навън. От друга страна - мръсен въздух, гъсто население, движение, шум по улиците, малки и големи дръпнати човечета, облечени обикновено, без много разлика един от друг, говорещи неразбираемо.

Здравеопазване и социална система
Ако си от късно омъжилите се и късно раждащите (след 25 и след 28 години мисля, че беше), майчинството е всичко на всичко 4 месеца, а иначе 3 месеца. В нашата чисто китайска фирма накуп забременяхме около 6-7 майки… единствено аз си взех неплатена отпуска, след като ми изтекоха 4-те месеца. Една колежка се върна на втория месец, защото вкъщи й било скучно. Като цяло системата предразполага младите да работят максимално много. Жените се пенсионират на 55 г. и се заемат с постоянната длъжност баба. Децата се гледат от бабите и дядовците. Като чужденка винаги съм вървяла по друга здравна система - плащах застраховка и ползвах здравни услуги на частни болници със смесени инвестиции, в които и обслужването, и професионализмът на докторите, и апаратурата, и условията в самата болница бяха с много висок стандарт. Имаше доста американски инвестиции, но и чисто китайските частни болници бяха инвестиции на китайци със западен опит и ноухау. Към пакета ми от прегледи за бременност имах включени часове по йога и курсове за бременни. Такива болници в България няма. Била съм в частна болница тук и не смятам, че нивото е добро. А и едва ли някоя частна българска фирма би ми заплатила подобна застраховка, която там ползвах от работодателя без проблеми. Китайските ми колежки ходеха в държавните болници, където единственият проблем беше, че трябваше да се записват за ултразвук 1-2 месеца предварително, тъй като напливът беше много голям.
Направи ми впечатление, че китайките масово раждат със секцио - винаги намират причина, като цяло техните бебета имат големи глави, а самите китайки - тесни тазове. Беше рядкост да чуя позната да роди естествено.
Тъй като ми бяха ми казали, че детето ми е с оплетена около врата пъпна връв и не се знае дали ще се отплете до края, аз реших, че искам да раждам естествено в България, въпреки прекрасното обслужване в частните болници в Китай. И така в края на шестия месец се върнах. Когато дойдох тук, моята гинеколожка изобщо не коментира и до последно не разбрах оплетена ли е връвта, или не, но Миро си се роди нормално.

Родителски съвети
Различията спрямо нашата страна са огромни. Най-интересното за мен обаче беше, че между самите китайци такива няма. Без значение дали ще гледаш дете в Пекин на север, или в Гуанджоу на 3000 и повече км на юг, или в провинция Юннан, която граничи с Тибет, на 3000 км на запад - начините на отглеждане, практиките, захранването, възпитанието са едни и същи за всички китайци. Уникално. Няма две мнения по това кое е вярно и кое грешно. Кърми се до една година. След това е вредно. Захранва се на 4 месеца с оризова каша и жълтък на яйце. На 6 месеца се яде месо. Масово се практикува педагогическо захранване и естествена бебешка хигиена. Децата пият само топла преварена вода. Ходят с отворени на чатала панталонки, за да могат да пишкат, когато решат. Клякат и пишкат. Без значение къде - на тротоара, на площада, пред магазина, ако трябва и в магазина, ако има кошче за боклук (нищо, че някъде има и тоалетна). Може и в самолета, в найлонова торбичка, ако има опашка за тоалетната. Мястото не е от значение. Няма срам, няма предразсъдъци, няма задръжки - както за естествената бебешка хигиена, така и за кърменето. Когато майка кърми, го прави навсякъде – в градския транспорт, в заведения и т.н. Друг е въпросът, че част от моите колежки – високообразованото градско население – бяха решили да се отърват и от този ангажимент. Като цяло децата са предимно на естествен режим, това е практиката на бабите. Може би в последното десетилетие малко по малко са се наложили и режимите на хранене, но понеже все още се гледат основно от тях, не е масова практика да се гледат под час. Всичко е естествено и лесно. Затова и всички китайчета са едни дебелички, здравички и калени, като ходят с голо дупе и зиме, и лете и ядат, когато си поискат.

Градини и ясли
Определено са проблемни, но много китайци могат да си позволят лукса да изпратят децата си на частни детски градини и ясли, където условията са повече от прекрасни. За останалите по-скоро има проблем дали детето да бъде в по-добра или по-лоша, а не дали ще бъде в градина, или не. Както при нас, започват да ходят от 3-годишна възраст. Рядко ги пускат на ясли, нали имат баби. Не бях чувала за дете, от всичките ми местни познати, което да не ходи на градина. Имат и много седмични градини, от понеделник до петък вечер, както и полудневни, или просто занимателни часове, „курсове” за деца до 3 години, на които ходят и възрастни, и деца да се занимават заедно. Записах сина ми за два месеца на частна ясла. Условията бяха много добри, строга дисциплина, много добри условия вътре в самото заведение, чисто, с много инвестиции за двор, за занимални, за играчки, плащаха на чужденци да им преподават английски, научиха една две песни, на китайски и на английски. Първия месец, докато синът ми свикне да спи в яслата, жените го носеха на ръце на обяд, за да го приспиват.

teodora_peneva_2Детето в чуждата страна
Миро беше двуезичен първите две години, докато все още живеехме там. Проговори на китайски на 2 години и 3 месеца, след първия месец на китайската детска ясла. Разбираше ме на български, но ми отговаряше на китайски. По принцип вкъщи се говореше само на китайски с баща му и китайската му баба. Казваше цели изречения.

...и у нас
Когато се прибрахме в България, му беше много трудно, не знаеше кога да говори на китайски, кога на български. Един месец почти не говореше, само пищеше, когато искаше нещо, и изпадаше в истерии, въпреки че разбираше български. След което превключи на български, отказа и забрави китайския изцяло. Сега повтаря след мен двусрични думи насила, но само ако е в настроение. Знае как да каже „здравей”, „довиждане”, „виж (погледни)”, „обичам те”, една китайска песничка и името на любимата си мечка, която баща му донесе от там - Дабънсиун (голямата глупава мечка). Това е.

Българи в Китай
Обкръжението ми беше предимно от китайци. Взех си неплатен отпуск и първата година обикалях парковете с китайските бабички. Беше голям шок, защото са много нахални и ако не си гледаш детето по техните начини, ти се карат, даже да не те познават. Ако си оставях детето на слънце да се попече, се изреждаха да ме подканят да го скрия на сянка. Иначе имахме и хубави моменти и от тях научих много бабешки номера и практики. Събирахме се на кръгчета, всяка си носеше походно столче, снаксове и играчки. Контактувах и с майки от България. За късмет имаше и такива, с които родихме в един и същи месец, но Пекин е голям и се срещахме рядко. При тях ходех като на психотерапия, да се успокоявам, че не правя нищо лошо, ако слагам памперс на детето от време на време или му давам да си играе с пръчка, с вода и да рови в пясък, или че не ходя след него на 2 см винаги, да не би случайно да падне. Също и да разменя някоя детска книжка на български, да послушаме български детски песнички, да нахраним децата с гадна каша под час... Класика…

Предимствата
Много полезно ми беше да науча от бабите различни начини на лечението на детето чрез хранене. Следяха се и най-дребните симптоми, леко да изсъхнат устните и веднага давахме водичка от капака на тенджера с варен ориз. Ако започваше да кашля, се вареше вода от круши или бяла ряпа. Пилешката супа, джинджифилът бяха класика за лечение. Харесваше ми, че беше масова практика и дори случайните жени в парка имаха навика да гледат децата, да виждат в какво състояние са и да ми дават лечебни съвети. Бабите в парка и квартала обикновено се надпреварваха с това коя е била по-голям доктор на внучето и как откакто се е родило, не е ходило на лекар и в болница освен за ваксина. Най-много от всичко обаче ми харесваше, че целогодишно можех да си позволя да купувам най-различни зеленчуци и плодове за детето си. Това изобилие и стандарт на цените, които бяха там, тук липсват много. Там спокойно си позволявах да му давам голямо количество ананаси, грейпфрути и всякакви тропически плодове. Можех да си позволя всеки ден да му давам по пет различни плода. Разнообразието от зеленчуци също беше голямо, целогодишно.

В страната на чудесата
Сутрин преди работа качвах Миро на задната седалка на колелото си – бях монтирала детско столче, а отпред имах кош за продукти, и ходехме на ранния зеленчуков пазар до нас. Всички ни познаваха, даваха ни винаги малки подаръчета – едно портокалче или 5 стотинки отстъпка от сметката – бяха много дружелюбни с нас. Целият квартал ни познаваше и знаеше, че сме от България, говорехме си с всички. Липсва ми целият позитивизъм на страната и китайците, това, че въпреки че нямат високи заплати, всеки се труди и знае, че колкото повече работи, толкова по-добре ще бъде. Липсва ми и екзотиката – дори и в Пекин в рамките на една седмица ми се случваха поне 1-2 интересни запознанства, случки, странности. Веднъж се спряхме да си говорим с една жена, която за домашен любимец гледаше маймунка. Беше я извела на разходка и с Миро ни беше много любопитно да си поиграем и да разпитаме. Оказа се, че маймунката спяла през деня, а вечерите дивеела из апартамента, и жената я затваряла в хола, за да може да спи спокойно. В Китай бяхме като в страната на чудесата. Всеки ден беше различен и нов. Спокойствието, екзотиката и многообразието на култури, толерантността към други етноси, към чуждо мнение, положителното отношение към живота, вярата в бъдещето, са неща, които тук в България ми липсват.

Родината
В България обаче се върнах, за да дам възможност на детето си да расте като свободен дух, да бъде себе си, да бъде индивидът, който се е родил. Харесва ми много това, че тук децата по парковете се социализират – научават имената си, стават приятели, имат си собствен ред и правила, взаимно се учат и критикуват, което се възприема много по-устойчиво и лесно от тях самите. Не ми са налага да ходя след сина си, за да не удари случайно някое беззащитно китайче и след това да изслушам дълга лекция от бабата или дядото. Тук децата се защитават и бият, та не се оставят много-много на такива „похитители” като моя Миро. Харесват ми заведенията и кафетата с пързалките, харесва ми чистият въздух, планините, минералните басейни в Хисаря и Велинград. Най-много от всичко все пак ме впечатлява това, че детето ми тук може да се изгражда като самостоятелен човек, да твори, да развива собствената си личност много повече, отколкото в Китай, където дисциплината е жестока, дори и към майките, и ако искаш да избягаш от нормите, ще си порицан и необичан. Тук фантазираме с децата по парковете, измисляме разнообразни игри, рисуваме, ходим на пиано и гледаме евтино куклен театър всяка седмица - неща, които там определено са трудно достъпни и струват скъпо.

 

 

 

Последна редакция Понеделник, 23 Юли 2012 10:27
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини