Baner 600x80
Сряда, 20 Юни 2012 11:47

Майчинство "на палци"


Черният или белият лебед? Ето този въпрос ни изникна след излизането на екран на филма „Черният лебед” на Дарън Арновски. Едновременно с естетическата дилема вниманието ни привлякоха ежедневието на балерините, стремежът им към перфекционизъм, към силната роля, към съвършенството на всяка цена. И веднага се запитахме: възможно ли е всичко това да се съвмести с предизвикателствата на майчинството, които са не по-малко висока летва? Как се справят майките „на палци”от Софийската национална опера и балет?

Майчинството е най-трудната ми „роля”

darina_bedeva_1Дарина Бедева, прима балерина, майка на две деца – Ангела и Алекс

Черният или белият лебед?
Белият лебед ми е по-близък като душевност, но понеже съм го играла, натюрелът ми, чисто техническите ми възможности, са по-добри в черния лебед. Така че има известен сблъсък. И черният, и белият са по своему трудни и много различни. Не могат изобщо да се съпоставят. Това е може би най-трудният като партия балет, защото е много дълъг и вътре има две роли. По принцип този спектакъл е бил замислен да се играе от две жени, но явно е имало амбициозна балерина, която е решила, че трябва да изиграе и двете роли. И оттогава е станал предизвикателство. Всеки знае, че изиграеш ли „Лебедово езеро”, оттам нататък няма нищо друго, което би могло да те затрудни като изпълнение в технически аспект.

Първа среща с балетното изкуство
Сигурно съм била на седемгодишна възраст, когато съм започнала да се занимавам целенасочено. За първи път видях балет на 4-годишна възраст и започнах да играя пред телевизора. Майка ми ме попита искам ли да играя балет, аз казах, че искам. На другия ден баща ми ме заведе в една школа, аз съм от Бургас, и така започнах да играя балет. На седем години ме заведоха за първи път в Бургаската опера да гледам балет, тогава за първи път видях какво представлява един балетен спектакъл. Влизайки в балетното училище, попаднах и на добър педагог, който ме научи да обичам това изкуство. Бях на 10 години, когато дойдох в София. Оттогава все това правя. Със сигурност не е поради амбиция, а още по-малко поради голямата заплата. Играя балет, защото балетът е краста. Пристрастяваш се.

Заслужава ли си цената, която сте платили, за да сте прима?
Заслужава си, защото това, което изживява една балерина на сцената, малко хора могат да го изживеят. Този екстаз, тази еуфория, тръпката, адреналинът… хората се занимават с екстремни спортове, за да усетят адреналина, а ние го имаме два пъти в седмицата. Разбира се, не може без компромиси и жертви. Балетът е трудно изкуство. От сутрин до вечер труд. Имала съм дни, в които започвам училище в 7,30 и се прибирам в 23,30. Никога не ми е хрумвала идеята, че мога да се откажа.

Беше ли определяща професията ви за момента на създаване на семейство?
За съжаление има такъв момент, въпреки че когато забременях, се замислих, че всъщност човек никога не е готов да има дете, дори да не работи тази професия. Бях почти на 25. Мислех си, че дори да не се занимавам с балет, пак ще ми се струва много рано, просто финансово не си готов. Винаги така се получава, но когато дойде, или го приемаш, или не.

От „блясъка на сцената” към прозаичното майчино ежедневие
Когато си решил, че ще имаш дете, психически си се настроил, че това ще се случи. Шокът по-скоро беше след като родих и трябваше да се върна, защото аз бързах да се върна, колкото и да исках да бъда майка. Знаех, че колкото повече време минава, толкова по-трудно ще вляза във форма. Буквално на 5-ия месец се върнах на работа и тогава изпаднах в ужас, в страшна депресия. Реших, че съм дотук с балета. Бях наддала 25 килограма. Свалих ги за една година, борбата беше жестока. Влязох в залата и все едно никога не бях играла балет. Една от по-старите колежки ме успокои, че на другата година всичко ще е по старому. Беше права, защото го е преживявала.

Възможна ли е бременност „на палци”?
Да, първия път си го позволих, бях бременна в четвъртия месец и играх точно „Лебедово езеро”, след което горчиво съжалявах за глупавата си постъпка, защото беше много тежко. За мен беше лош спектакъл, аз не бях доволна от себе си. Неприятно беше за мускулатурата ми, тя през цялото време се схващаше и крампираше. Това беше най-големият проблеми – няма я тая еластичност на мускулите. Но го изживях. Втория път обаче не си го позволих. Носи дискомфорт, но когато човек е решил нещо, приема и всичките негативи, които могат да произходят от това. И двете бременности са ми донесли както радост, така и много травми – гърбът и кръстът ми си отидоха с всичките тия 25 килограма в повече, след това с безкрайното носене на ръце, което е изпитала всяка майка, но съм си го приела и не се оплаквам.

Как възстановихте формата си?
Това за диетите е мит. Само с работа. Всяка сутрин имаме екзерсиз, който е задължителен години наред. В 9 сутринта на станката - един час, и след това сам започваш да работиш. Никой не те насилва. Винаги те питат можеш ли, ако се чувстваш готов, започваш, ако ли не - ти дават време. Но във форма се влиза с този ежедневен екзерсиз и с това, че постепенно започваш да репетираш, самото движение те кара да отслабнеш. Няма смисъл да пазиш диети.

Между балета и децата
Да са живи и здрави бабата и дядото. Много ни помагат. Майката на мъжа ми е изключително разбран човек. Тя самата е дъщеря на оперна певица, от дете е израснала в театъра и много добре разбира за какво става дума. В това отношение съм благословена. Разбира се, „крада” от времето за децата и се опитвам да компенсирам, като в останалото време сме заедно, организираме си много семейни екскурзии. Дъщерите ми идват на спектаклите. Радват се, харесва им. Имат любими балети – „Лешникотрошачката” например е един от тях.

darina_bedeva_2Майчини промени
Това да си майка не се учи. Няма школа, няма методи, защото всяко дете е различно. Да си майка, означава да си обичаш децата, а когато си обичаш децата, винаги знаеш какво да направиш за тях и от какво те имат нужда. Майката е чувство, което развиваш към децата си, защото те са твои и ги обичаш. Майчинството промени отношението ми към балета като цяло. Защото докато си млад, си нахъсан, искаш да направиш всичко на всяка цена и ако това не се случи, започваш да страдаш. Когато родих двете си деца и видях, че има и нещо друго, си дадох сметка, че нищо никога не е на всяка цена и че човек трябва да бъде търпелив както към другите, така и към себе си. Колкото и да си поставяш високо летвата, не е болка за умиране, ако не успееш сега да я прескочиш. Научих се на търпение към себе си. Майчинството безспорно е най-трудната ми „роля”, защото всеки ден е изненадващ. Децата растат и се променят и всеки ден ти сервират нещо ново. Едновременно с това станах много по-спокойна, по-уравновесена.

Трудно ли е съжителството с балерина?
Сигурно е трудно. Имала съм приятел, който няма нищо общо с балета. Много пъти не ме разбираше. Защо съм на работа до толкова късно, защо непрекъснато съм на репетиции. Трудно е за един нормален човек да проумее как можеш да отнемаш от свободното си време, за да работиш. С мъжа ми се познавам от 10-годишната си възраст, той беше в балетното училище, след това бяхме заедно в театъра, въпреки че доста късно се събрахме - след три или четири години в театъра. Това, че сме с една и съща професия, и помага, и пречи. Знаеш, че човекът до тебе винаги ще те разбере, когато имаш проблем, когато не можеш да се прибереш навреме, защото имаш спектакъл. Но не помага, когато сте по цял ден заедно и ако трябва да пренесете проблемите от театъра вкъщи, става страшно. Имахме такива случаи и в един момент решихме, че повече за балет вкъщи няма да се говори. Това е тема табу. А последните години и не танцуваме заедно. Защото предпочитам да си опазя семейството.

Първото нещо, което правите, когато свалите палците?
Това е много дълъг период. Като се затвори завесата, все едно са ми свалили три торби с цимент от гърба. Абсолютно всички колеги се прибират изтощени в съблекалнята, нямат сили да мръднат. Това продължава сигурно около един час. Понякога от превъзбуда, преумора не се спи след спектакъл, обикновено се събираме и ходим някъде, след това се прибираме, но няма заспиване.

Децата ви ще наследят ли любовта ви към балета?
Голямата категорично не. Не че не й харесва, но като професионалист виждам, че няма достатъчно амбиция. Дори не говорим за физически качества, но няма хъс, спортна злоба. Малката притежава тия качества. Иска да танцува, иска и да пее и го прави, ще видим, тя е на 4,5 години. Но за бъдещето на тази професия у нас е много сложно да се говори. Макар че ако детето наистина има талант, качества и желание, защо да го спираш? Талантът е талант и винаги ще пробие и може дори извън България, защото тук парите са малко.

Изиграли ли сте вече мечтаната роля или тепърва предстои?
Има роли, които наистина те пленяват. Аз съм се хващала да вървя по улиците и да мисля за дадена роля, без да усетя къде се намирам. Марина от „Зорба гъркът” беше драматургично силна роля и Мирта в „Жизел” също много ме е завладявала.
Харесвам „Жизел”, за мен това е най-великият балет като драматургия, като режисьорско решение и цялостен спектакъл, но никога няма да изиграя Жизел и това ще остане неосъществената ми мечта. Защото съм драматична балерина, а тази роля е за лирична балерина. По-феерична, с повече лекота, ефирност и прозрачност – нещо, което аз нямам.

Най-популярният мит, свързан с професията ви?
Един от най-разпространените митове според мен е, че мъжете балетисти са с нестандартна сексуална ориентация.
Другият е, че всички сме умрели от глад и пазим безумни диети.

Реален ли е сюжетът на филма „Черният лебед”?
Подобни случаи са единични. Чак до там не може да се стигне. Имаш понякога „отклонения”, но те са за момента, за ролята. Не може една роля да е ролята на живота ти. Ти правиш една роля, вярно, завладява те, може да те изкара в някаква степен от релси, но тя минава, идва следващата и ти трябва да я поемеш. Ако всеки път така се губиш, ти самият накрая ще полудееш. Не е нормално. Това значи, че не си със здрава психика и трудно би издържал дори един тричасов спектакъл. Балерините се научават да бъдат здрави психически и много трудно би било нещо да ги срути.



Последна редакция Сряда, 24 Октомври 2012 13:34
blog comments powered by Disqus

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини