Baner 600x80
Сряда, 28 Юни 2017 15:37

Малкият избухливец – предизвикателство за всеки родител


iStock 000020304011 LargeВероятно всеки от нас е ставал свидетел на сценка с неистово пищящо дете с родител до него, който се държи неадекватно (крещи, заплашва, плаче, успокоява). Положението се усложнява, ако детето лежи на земята, чупи предмети, удря главата си, обижда и посяга на хората около себе си, обикновено на най-близките си. Ситуацията се влошава най-много, когато родителят също загуби контрол. Тогава вместо да помогне на детето си вече самият той има нужда от помощ.


Ставали ли сте свидетел на подобна сцена? Или сте били участник в нея?
Родителите на деца с подобно поведение обикновено са объркани и не знаят как да постъпят. Всъщност изборът не е голям и вариантите са няколко. Най-често майките губят търпение, започват да викат, да заплашват, да се заканват, че ще направят или няма да направят това-онова, ако детето не спре да плаче и да се държи по този неприемлив начин. Недопустимо е да се удря детето - особено когато е в подобно състояние. Неудачно е да го вдигнете със сила от земята, да го държите пряко волята му и да го отведете далеч от мястото на събитието по възможно най-бързия начин, защото се срамувате от поведението му. А как ще постъпите, когато детето откаже да ви слуша, но вече е голямо и не можете да го вдигнете на ръце и да го отведете от проблема?

Безспорно поведението на „тръшкащото се" дете е особено притеснително, когато има и допълнителна публика. На първо място, това кара родителя да се чувства безсилен, а и вероятно изглежда така, че не може да се справи с възпитанието на детето си. Нещо повече, обикновено този тип поведение не се случва еднократно, а е повтарящо се и невинаги има предизвестие кога и какво ще го отключи.

Преди всичко родителите трябва да знаят, че това е период, който ще отмине. Излишно е да се напомня, че е необходимо много, много, много търпение. Майки, не го приемайте лично. Да, най-често вие сте родителят, при когото това поведение се отприщва. Сигурно си задавате въпроса: „Защо стана така?", и често получавате критики от останалите членове на семейството и други близки, че сте разглезили детето и то ви се е „качило на главата". И всичко това се случва в моменти, в които се нуждаете от подкрепата на околните, а не от техните нападки. Вероятно наистина детето си позволява да се държи така само пред вас, но това е, защото ви чувства най-близка, най-позната като ответна реакция, най-безопасна и най-предсказуема. Запомнете, че детето не се държи по този начин нарочно. То има конкретно затруднение, което се нарича емоционална незрялост. Иска да ви каже нещо важно, но не знае как да го направи, защото не е овладяло всички техники на общуване, с които разполага възрастният. Детето има нужда от любов, разбиране, топлина, прегръдки, търпение и ако не ги получава, реагира. Разбира се, невинаги по правилния начин.

Когато детето започне да се тръшка, реакцията на родителя е ключова за това как ще се развият събитията. Ако родителят остане съвършено спокоен, без да каже и думичка, има голяма вероятност „кризата" да отмине по-бързо. Никак не е лесно, особено в ситуации пред публика или когато наистина много бързате за някъде. Пример за това са сутрините, винаги изпълнени с интензитет и напрежение, всички са неспокойни и се подготвят за тръгване към работа, ясла, детска градина, училище. Точно в този момент детето, обикновено още сънено, ляга пред вратата и казва, че няма да тръгне, докато не си облече любимата тениска, която не е подходяща за атмосферните условия навън или е за пране, или е изпрана и не е изсъхнала, или не е изгладена, или не е подходяща за детската градина. Става страшно! Детето се тръшка, майката се суети, а останалите членове на семейството нервничат и дават съвети, някои от които са по-неизпълними и от желанието на детето. Но трябва да запазите спокойствие, защото това е най-удачният вариант за справяне със ситуацията.

Направете си експеримент: засечете колко време ще реве детето, ако го оставите да се нареве. Първия път ще се тръшка час и половина – два. На втория и третия път – пак толкова. Но ще видите как с всеки следващ път времето ще намалява, докато подобни реакции се сведат до минимум или напълно изчезнат. Втората част от експеримента предполага да засечете колко време ще продължи препирнята, ако се включите активно в нея. Вероятно времето ще бъде по-кратко и ситуацията ще се реши във ваша полза, тъй като имате някои основни преимущества: можете да заплашвате, да наказвате, да крещите по-силно. Обърнете внимание обаче, че макар и по-кратки, „кризите" запазват своята честота на проявление и не отминават. Въпросът тук е не какво да направим, за да преодолеем този проблем, а как да го преодолеем, така че да не се отрази негативно върху цялостното развитие на детето.

Можете да си измислите някакъв знак. Трябва добре да се знае, че подобно поведение у детето не се случва от само себе си, а обикновено има някакво предизвестие. Бъдете наблюдателни и забелязвайте знаците. Разбира се, това не е основание да отстъпвате на всичко, което направи или поиска детето, защото се страхувате от неговата избухливост. Договорете се за движение или знак, който да е с ясно послание и за двете страни. Например когато усетите, че се „задава буря", може да „заключите устата си и да изхвърлите ключа в кофата за боклук", за да покажете на детето, че няма да кажете нищо и отказвате да участвате в този нелогичен дебат. С течение на времето подобен сигнал добива магическа сила и започва да работи както в интерес на детето, така и във ваш интерес. Важно е всеки път да се уцелва моментът на употреба на договорения сигнал. Стига се до ситуация, в която майката усеща, че емоциите на детето набират сила, съответно „изхвърля ключа от катинара на устата си в кофата", детето спира, отива до кофата, вади ключа, подава го на мама и проблемът е преодолян, преди да се е появил. Този метод не е универсален и употребата му не гарантира успех във всеки случай, но си заслужава да се опита.
Мислено или писмено си отбелязвайте кога се случват проявите на избухване от страна на детето. Ще видите, че обикновено те следват някаква логика. Повечето деца са податливи на раздразнение, когато са гладни, когато им се спи, когато са сред непознати, когато имат затруднена адаптация. Най-лесно е да се открие причината и да се елиминира или да се избягва, доколкото е възможно. Но това невинаги е осъществимо, а понякога причината действително произтича от отношението на родителите към детето. Това е несъзнателно, но много често родителят позволява повече, когато е спокоен и отпочинал. Респективно, той е по-склонен да отказва желанията на детето, когато току-що се е прибрал от работа (изморен, изнервен и напрегнат) и трябва веднага да започне да мисли за приготвянето на вечерята. Така се получава, че за едно и също нещо детето понякога получава позволение, а друг път – забрана. То се обърква и това задължително се отразява на реакциите му. Затова е съвсем нормално да реагира бурно, когато му се откаже нещо, което му е било позволено предишния ден.

Може би трябва да сте малко по-благосклонни, когато детето не е съвсем виновно за постъпката си. Добре е понякога да се поставяте на негово място и да си дадете сметка за собственото си настроение, когато сте гладни или недоспали. Нима не сте по-избухливи и резки в отношенията си с другите? Ако е възможно, съобразете се с нуждите на детето си. Не се старайте винаги да налагате волята си, защото смятате, че това има възпитателен ефект. Проявявайте разбиране и не предизвиквайте гневни реакции, особено когато знаете, че те задължително ще последват след конкретно ваше изискване.

Разговаряйте с детето, но след като се успокои, и не еднократно, а колкото е възможно по-често. Не си мислете, че следният диалог ще ви свърши работа:
- Искам да ми обещаеш, че повече няма да правиш така!
- Добре, обещавам!

Заплахите от типа: „ако правиш така, ще ти забраня ... (нещо любимо)", също не са работещ вариант. Обикновено това са уговорки, които траят, но само до следващия път.
По-ефикасно е да се разговаря с детето за проблема. Не го превръщайте в тема табу от страх, че по този начин ще събудите интереса на детето и ще го стимулирате към подобен вид поведение. Напротив! Това е проблем, който трябва да се дискутира. Не се оплаквайте от детето в негово присъствие пред други хора. Не се срамувайте от него. Когато сте навън и то започне да се тръшка, разбира се, това създава неудобства. Често се намесват и околните, които разстройват допълнително детето и вас. Опитайте се да се дръпнете настрани, но не отстъпвайте пред детето. Оставете го да се наплаче и да разбере, че няма да толерирате подобно поведение. То трябва да проумее, че има определени поведенчески прояви, чрез които да поставя и отстоява своите желания. Разговаряйте с детето и бъдете личен пример за него. Предайте му вашето спокойствие. Научете го на търпение и толерантност.
Бъдете любящите родители, от които детето се нуждае!

Мария Дишкова, социален педагог

Последна редакция Сряда, 28 Юни 2017 15:49
Още в категорията: « Как мисли детето?
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини