Baner 600x80
Сряда, 09 Ноември 2016 12:22

Децата се държат добре, ако могат


Izbuhlivoto deteЗнаете какво обикновено се говори за децата с проблемно поведение – че са манипулативни, търсещи внимание, немотивирани, упорити, своенравни, неотстъпчиви, лигави, невъзпитани, контролиращи, непокорни, неуправляеми и предизвикателни. И не само това – че много добре знаят как да изпробват границите, да натискат бутоните ни, да ни принуждават да отстъпим, за да стане тяхното.

Знаете (вероятно от личен опит) и какво се говори за родителите на такива деца – че са пасивни, слабоволеви и непоследователни в налагането на дисциплина. Накратко казано – че са се провалили като родители.
Не вярвайте на тези приказки. Проучванията, извършени през последните петдесет години, ни отвориха очите. Това, което разбрахме, може да се обобщи в едно-единствено изречение:
Децата с проблемно поведение са трудни, защото им липсват уменията да бъдат други.
За мнозина тази идея е твърде радикална, затова е нужно да внесем някои разяснения.
На децата с проблемно поведение им липсва отстъпчивост, приспособимост, търпимост и умения за решаване на проблеми – неща, които повечето от нас приемат за даденост. Как да разберем, че им липсват тези умения? Първо, можем да се доверим на направените проучвания. Но по-важното е, че тези деца не са проблемни през цялото време. Те са такива понякога, най-вече в ситуации, които изискват проява на отстъпчивост, приспособимост, търпимост и умения за разрешаване на проблеми. Помислете кога за последно детето ви избухна в ситуация, която не изискваше именно тези умения?
А те са неизменна част от общуването с изискващите подчинение авторитетни фигури, както и от взаимодействието с другите хора – родители, братя и сестри, учители, връстници, треньори и съотборници. Овладяването на споровете, изпълнението на трудни домашни и приемането на промени във вече установените планове също изискват въпросните умения. Повечето деца имат късмет, че ги притежават. Но вашето проблемно дете не е сред тях. И затова неговият живот, както и вашият, ще бъде по-труден поне докато не вземете нещата в свои ръце. А първата стъпка е да разберете защо детето ви има проблемно поведение?
Втората е да разберете кога се отключва това проблемно поведение. Сигурно си спомняте, че вече обсъдихме това. Нека сега да внесем някои пояснения:
Проблемното поведение възниква, когато детето не притежава нужните умения, с които да реагира адекватно на предявените към него изисквания.
Когато притежава уменията да реагира адекватно на чуждите изисквания и очакванията, детето го прави. Ако умееше да овладява споровете, да се нагажда към промените в плановете, да уважава границите на възрастните и да се подчинява на техните заповеди, без да избухва, то щеше да се справи с тези предизвикателства. Но тъй като тези умения му липсват, то не се справя. Не ме разбирайте погрешно – детето би искало да може да се държи добре, защото доброто държание е за предпочитане. И защото – това несъмнено е най-важното от цялата книга – децата се държат добре, ако могат.
Затова не може да се каже, че децата, на които е посветена тази книга, се държат предизвикателно, защото обичат да пищят, крещят, плачат, ругаят или удрят. В никакъв случай. Ако зависеше от тях, те не биха избрали да се държат така, както и децата с дислексия не биха избрали да се родят такива. Биха предпочели да се държат добре като всички нас. И като всички нас се представят зле, когато обстоятелствата ги притискат да проявят умения, които им липсват.
Как реагират вашето дете в подобни ситуации? Някои плачат, цупят се, сърдят се или се затварят в себе си. И макар това да не са „сериозни провинения", детето все пак се нуждае от помощ. Други започват да се задъхват, пищят, обиждат, ритат, удрят, изпадат в паника или събарят и рушат. Трети бягат от дома, хапят, нараняват се, повръщат, използват оръжия или по-лошо. Реакциите в този край на емоционалната скала са доста по-обезпокоителни и опасни.
Разбираемо е, че досега сте се фокусирали основно върху начините, по които детето ви реагира, когато е разстроено, но това всъщност е най-маловажното нещо в случая. Както скоро ще видите, най-важното, върху което трябва да се фокусирате, са липсващите умения на вашето дете и конкретните обстоятелства, при които това ви създават трудности. И ако щете вярвайте, но тези обстоятелства, които аз наричам нерешени проблеми, всъщност са лесно предсказуеми. С други думи, убеждението, че избухванията са непредвидими и настъпват „като гръм от ясно небе" (Никога не знаем какво ще го разстрои), обикновено е невярно. Защо това трябва да ни радва? Защото ако нерешените проблеми, които отключват изблиците, са предсказуеми, те биха могли да бъдат разрешени своевременно, а не в разгара на бурята.
Основната стратегия, която ви предлагаме тук и с чиято помощ ще намалите броя на изблиците, е да решавате проблемите. Не да лепите червени точки върху таблото. Не да наказвате детето „в ъгъла" (и да го затваряте някъде против волята му). Не да крещите. Не да му се карате. Не да го мъмрите. Не да му четете конско. Не да го лишавате от привилегии. Не да му отнемате електронната игра за цяла седмица. И определено не да го биете. Всъщност както вероятно сте забелязали, вместо да предотвратяват неприятните изблици тези стратегии по-скоро предизвикват нови такива.
Нека да се върнем към тезата, че децата се държат добре, ако могат. Тази философия е важна, защото години наред се ширеше схващането, че децата се държат добре, ако искат. Ако вярвате, че детето не се държи добре, защото не иска, ще бъдете склонни да използвате традиционните стратегии от типа „награда – наказание", с които да го накарате да иска да се държи добре. Но ако сте открили, че тази философия и съпътстващите я стратегии не са ефективни при вашето дете, знайте, че не сте сами. Естествено, ако тази остаряла система от убеждения продължаваше да ви служи, сега нямаше да четете тази книга.
Оттук нататък ви насърчавам да оставите настрана традиционната мъдрост и стратегии и да приемете следната алтернатива – че детето ви вече е силно мотивирано да се държи добре и че неговите избухвания отразяват липсата на умения като приспособимост, търпимост и способност за решаване на проблеми. Причината за неефективността на стратегиите от типа „награда – наказание" е, че те не помагат на детето да усвои липсващите му умения, нито решават проблемите, допринасящи за трудните моменти. На практика вие сигурно вече сте забелязали, че наказанията само доливат масло в огъня и че детето се разгневява още повече, когато не получи очакваната награда. Вместо да се вкопчвате в стратегии, които само влошават положението и не водят до никакъв траен напредък, можете да вложите енергията си в едно продуктивно сътрудничество и заедно с детето да се опитате да решите проблемите, които предизвикват неприятни сцени.
Навярно вече сте забелязали и това, че психиатричните диагнози не разкриват почти нищо за липсващите на детето ви умения, нито за конкретните обстоятелства, в които липсата на тези умения поражда конфликти. Диагнози като хиперактивност с разстройство на вниманието (ADHD), опозиционно предизвикателно разстройство (ODD), биполярно разстройство, разстройства от спектъра на аутизма, реактивно разстройство на привързаността, новооткритото разстройство с разрушителна смяна на настроенията или всяко друго разстройство могат в известен смисъл да бъдат полезни. Те например „потвърждават" това, че вашето дете наистина е по-различно от останалите. Но от друга страна, могат и да навредят, тъй като карат възрастните да се фокусират по-скоро върху конфликтното поведение на детето, вместо върху уменията, които му липсват, и върху нерешените проблеми, които предизвикват гневните му изблици. Освен това диагнозите внушават, че проблемът е само и единствено в детето. Но на практика за тангото са нужни двама. Да си го кажем ясно – детето ви наистина е по-различно. Но вие също сте част от ситуацията. И ако искате да помогнете на детето си, трябва наистина да се постараете да го разберете и откликнете на нуждите му.
Сега вече знаете, че ако можеше, детето ви щеше да прояви повече адаптивност, търпимост и вещина в решаването на проблемите. Знаете също, че липсата на определени умения му пречи и утежнява затрудненията му. Разбрахте, че нерешените проблеми, които отключват конфликтните ситуации, са лесно предсказуеми и че нещата ще се оправят единствено ако действате в екип с детето.
Решаване на проблемите в екип? Естествено. Вие и вашето дете сте един отбор, а не противници. Партньори, не врагове.
Трудно ви е да го схванете? В началото е трудно, но пътешествието едва сега започва. Предстои ви много сериозна работа. И макар да смятате, че вече сте направили доста, целта на нашето съвместно начинание е да видите реални резултати от усилията си.

откъс от книгата „Избухливото дете" на д-р Рос Грийн, ИК „Хермес"

blog comments powered by Disqus

baner 300x300px

baner 300 300

baner300x300

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини