Baner 600x80
Понеделник, 17 Октомври 2016 12:33

Детето боледува? Това е от нерви!


child afraid ofdarkНе е учудващо, че детските болести предизвикват у възрастните сериозни емоции. От една страна, се плашим, мислейки за всевъзможни усложнения от наглед безобидни настинки, докато не изпаднем в състояние да не можем да преценим как е най-добре за детето да се държим ние, неговите родители. Все пак трябва да помогнем на страдащото мъниче, което се мъчи, капризничи, отказва да се храни или да играе.

Още по-лошо става, ако внезапно се повиши температурата, ако неустановена болка му пречи да си намери място. Разбира се, на нас ни се иска колкото е възможно по-скоро да го избавим от болката и страха, изпитваме тревога за детето си, жалим го и много често се чувстваме виновни, затова че на малкото му е зле. „Когато дъщеря ми боледува, не мога нито да ям, нито да спя. Дори при безобидно неразположение ежедневието ни се преобръща с главата надолу." Това познато ли ви е?
Разбира се, болестите са нещо твърде неприятно и основната ни задача като родители е да отгледаме здраво дете, да запазим и укрепим даденото му от природата, да направим така, че да боледува възможно най-рядко. Когато детето е здраво, ние самите се чувстваме по-успешни родители и значително по-спокойни хора. Ако мъничето често се простудява, измъчват го коремни болки, а белезите от падания по коленете нямат брой, много често ни обзема мисълта, че ние не правим нещо както трябва и не сме особено полезни за детето си родители.
Какво да правите?
Не поставяйте пред детето повишени изисквания. В противен случай, възстановявайки го от заболяване, вие временно ще ги понижите, оказвайки му помощ, изразявайки съчувствие. Като резултат от това променено отношение малкото ще разбере как може да се „бори" с вас и постоянно ще се оплаква от неразположение. Учете детето си да оздравява, не да боледува. За съжаление, най-често децата се сдобиват с опит как да боледуват с „удоволствие" (да се радват на увеличените грижи от страна на родителите, да ги управляват, да изискват непрекъснато внимание и развлечения) или как да боледуват с отчаяние, с чувството, че са самотни и изоставени. Повече от всичко на децата е нужен опит как да оздравяват, без да се чувстват виновни и да стават по-силни и защитени, преодолявайки поредното изпитание за здравето им. Не се карайте на детето затова, че е било невнимателно и се е разболяло. Точно както вие самите, и то се чувства виновно. Ако мъничето не „излиза" от болестта и лекарите не намират причина за заболяването, обърнете внимание на това, което се случва около него. Възможно е да имате нужда от консултация с психотерапевт.
Какво е важно за детето?
Основната задача на мъничето е възможно най-успешно да се приспособи към околния свят и да се научи да живее в него, а не в стерилната обстановка на майчината утроба. Колкото и да е странно, именно на болестите е отредена главната роля в този процес: те трябва да помогнат на организма на детето да се „запознае" с различните вируси и микроби, да се научи да им устоява и да сформира имунитета, от който, както знаем, зависи доколко ефективно детето ще се противопоставя на вредителите в околната среда. Създаването на собствени защитни сили е колосална работа за малкия организъм, изискваща огромно количество енергия.
Помощ от родител
Всички заобикалящи детето възрастни и, разбира се, на най-вече родителите му са първата и главна психологическа бариера, която помага на детето да противостои на агресията на външния свят. Родителските грижи за здравето на детето, проявявани в достатъчна степен, познаването на възможностите на собствените му сили позволяват по-успешно и добре да изработва свои собствени средства за приспособяване и това го прави защитено при среща с такива „опасности" като студения, топлия или влажен въздух, слънчевата светлина, новата храна, смяната на режима или някакви други неизбежни, макар и напълно банални събития. Хубаво е, когато майката бързо и правилно се ориентира в това как се чувства детето: дали му е студено или топло, дали е сито или гладно, дали е уморено от нови впечатления или напротив – търси нови открития. Но не по-малко важно е у него да се формира собствено отношение към обкръжаващия го свят, собствена чувствителност към температурата на въздуха, чувството на ситост или глад, умора и възбуда. Наситените със силни емоции събития неизбежно се отразяват на състоянието на детския организъм. „При нас винаги всичко е наред, когато Дани е с мен" – разказва майката на двегодишен син. – „Но ако го оставя с баща му или с баба му, задължително се простудява или го заболява коремчето. Много се притеснявам, когато не е до мен, защото само аз го разбирам и усещам." Подобна майчина позиция е разбираема в първите месеци от живота на бебето, макар че по-късно, оказвайки се без майката, без привичното защитно обкръжение, детето се чувства безпомощно и срещата с всякакви микроби и вируси завършва с поредното разболяване. Известно е, че при най-малките деца емоционалният и психологически живот е тясно свързан с телесните усещания и границата между емоционалното и телесното е почти неразличима. Затова основните емоционални събития неизбежно се отразяват на здравословното състояние на мъничето. Силните психически натоварвания, присъствието в живота на семейството на такива негативни преживявания като тревога, скрито потиснато раздразнение, гняв, обида, да не говорим за плашещи събития - скандали, тежки заболявания на член от семейството, лишават детето от необходимата подкрепа и защита и на него му става непосилно да се бори с натоварването и напрежението. За своите трудности детето съобщава не с думи, а със разболяване.
За какво „говорят" детските болести?
Първото и най-важно послание към възрастните се състои в това, че детето не се справя със случващото се около него, не може да понесе натоварването с отговорности и му е нужна помощ. Много възрастни интуитивно улавят този призив, но често започват да помагат не с думи, а с дела – лекарства, процедури, лекари, болници. Достатъчно често, разболявайки се, детето ви съобщава за своето душевно и емоционално състояние и се нуждае преди всичко от съчувствие и разбиране. Когато родителите се карат, детето се чувства в опасност, струва му се, че не е нужно никому, че са го изоставили, забравили, но няма подходящи средства да изрази страха и протеста си от ставащото. И тогава преживяваното от него напрежение може да доведе до нарушения в дишането или сърцебиене.
Когато детето е в състояние да се справи с неприятните емоции, които изпитва, неговото напрежение може да се изрази преди всичко с вик или протест. Ако обаче емоциите от преживяванията са твърде силни, те могат да засегнат телесните, физиологични процеси в организма и да формират патологична реакция. В този случай отговорът на детето на дадена критична ситуация може да бъде повръщане или астматичен пристъп. Освен това ако физиологичният протест на събитията привлече вниманието на възрастните (да се окаже ефективно средство за надмощие), той може да се затвърди като устойчива реакция на случващото се. В резултат - детето се превръща в заложник на родителските отношения, а родителите се озовават в капана на детските болести.
Ако искате да разберете истинската причина за неразположенията на детето, опитайте да разберете какво се случва около него, какви чувства и отношения изпълват живота му, каква помощ му е нужна, за да се приспособи към света. Всъщност не само конфликтите и скандалите стават причина за неразрешими емоционални проблеми при детето. Продължителното напрежение между родителите, бабите и дядовците или други близки хора, болест или загуба на близък могат да бъдат източник на болезнени усещания при него. Например постоянната тревога, неизразената тъга могат да се проявят в слабост, болки в сърцето или гърба, на които детето да обърне внимание и да се оплаче. Две-тригодишното дете не е в състояние да каже на майка си: „Мен ме тревожи твоят тъжен вид, от това ми става зле." Но то чувства, че му се свива сърцето, трудно му е да диша и започва да плаче, за да привлече вниманието на възрастните. Неслучайно много често най-добрите лекарства за болното дете са уютното креватче, маминият ласкав глас, позната песничка – всичко това му позволява да се почувства любимо, нужно и разбрано. Но заради това, че източникът на напрежение си остава (родителите продължават да се карат и разделят временно, бабите да се обиждат и тревожат), напрежението у детето си остава и боледуването се превръща в редовен гост на семейството.
Протестът на коремчето
Друг източник на напрежение, което може да се проявява под формата на различни болестни симптоми, могат да станат прекалените изисквания от страна на родителите към детето. Разбира се, всички майки и татковци искат децата им да са силни, умни, уверени в себе си, за да постигнат повече, да не се плашат от изпитания и предизвикателства. Но понякога се получава така, че родителите прекалено бързат да видят детето си голямо, успешно, умно и самостоятелно, забравяйки съвсем, че в дадения момент то не може да съответства на тези изисквания. При това детето с всички сили се старае да не излъже очакванията и да не разочарова родителите си. Много често просто не му достигат сили, да направи това, което искат от него възрастните, защото за това е нужно твърде много да се контролира: да говори „умно", правилно да си служи с предметите и най-вече да се справя успешно с чувствата си, да не се плаши, да не плаче, да не крещи. Ако на детето не му стигат силите да се справи с поставените от възрастните задачи и изисквания, страхът от отрицателната им оценка може да се прояви в стомашни спазми и болки в корема. Това е един от най-силните аргументи в отношенията с възрастните и действа безотказно: родителите веднага се плашат и отстъпват от позициите си. Най-често болките в стомаха се проявяват като страх и протест срещу това, което се случва. „Кати винаги се оплаква от болки в стомаха, когато трябва да тръгвам за работа." Момиченцето се старае да бъде добро и послушно, да не капризничи и да не пречи на майка си да работи, но безпокойството и нежеланието да остане без нея се проявяват в истинска болка, която плаши и огорчава майката. В подобна ситуация трябва да намерите време да поговорите с детето, да му кажете, че тъгувате без него и не ви се иска да тръгвате – така постепенно ще прехвърлите усещанията от областта на корема в областта на отношенията.
Разбира се, много важно е да бъдете внимателни към болката и да не пропуснете сериозно заболяване, но ако лекарят не е намерил нищо обезпокоително в състоянието на детето, а ситуацията се повтаря отново и отново при едни и същи обстоятелства, значи ви е време да обърнете внимание на отношенията си с мъничето.
Боледувайки, детето се учи да оздравява и да се приспособява към околния свят. Задачата на възрастните е да го поддържат и подкрепят.

Последна редакция Понеделник, 17 Октомври 2016 12:49
blog comments powered by Disqus

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини