Baner 600x80
Сряда, 27 Април 2016 15:24

Дете с аутизъм


Autism-051Представете си живот без способност да изразиш нуждите, представите, мечтите си, чувствата си, желанията си. Представете си съществуване без умение да създадеш контакт с околните или да споделиш с тях мислите си. Представете си един свят на изолация, причината за която е напълно непонятна за хората около теб, а ти си неспособен да им обясниш какво се случва в главата и сърцето ти.


Детският аутизъм е шокираща диагноза за близките на детето. Ако те не получат съответната специализирана подкрепа, започват да водят един живот на двойна изолация: от една страна е изолацията, която произтича от самата диагноза; от друга страна е изолацията, наложена от обществото, което все още не е приело напълно различните хора. Много семейства предпочитат да се скрият у дома, вместо да водят ежедневна борба за своите лични и за правата на детето си – борба с едно общество, пълно с предразсъдъци. Понятието аутизъм произхожда от гръцката дума „autos", която означава „себе си". То носи смисъл на цялостно отдръпване от социалния живот и затваряне в себе си. Речниковото тълкуване на думата „аутизъм" е „психично заболяване, при което болните (предимно деца) живеят в свой въображаем свят и отношенията им с другите хора са напълно разстроени", а на „аутистично поведение" - „поведение, което се определя от фактори, произтичащи от индивида, а не от реалната ситуация, в която той съществува". Основните симптоми на разстройствата от аутистичния спектър са: начало от първата година на детето; неспособност за създаване на емоционални или други контакти на комуникация със света и хората в него; натраплив стремеж към неизменност на обстановката.

Аутистичните разстройства атакуват: комуникативните умения на детето; уменията на детето за социална интеграция и междуличностно взаимодействие; сетивата на детето (зрение, вкус, слух, обоняние и осезание); игровото поведение на детето; поведенческите прояви на детето; самоконтролът на детето върху физическите и психическите му реакции; интелектуалното и цялостното развитие на детето. Редът на изброените области, които аутистичното разстройство най-често засяга, е абсолютно произволен. Обикновено те са наравно повлияни от диагнозата. Ранният детски аутизъм не е някакъв вид изостаналост. Той не се причинява от родители, които се държат лошо с децата си или ги възпитават неправилно. Аутистичните деца не са непокорни деца. Те не са педагогически занемарени и не избират сами лошото си поведение. Аутистичният синдром не познава расови, етнически или социални граници; не се влияе от семейния доход, начина на живот в семейството или образованието на родителите.
Броят на аутистичните деца нараства в световен мащаб; засяга по-често деца от мъжки пол, за което науката все още не е намерила обяснение; няма категорично доказателство за причините, които обуславят появата му. Повечето научни търсения се основават на тезата, че аутистичната диагноза е генетично заложена. Тази теза се е оформила като базисна след направени наблюдения върху различни двойки близнаци. Учените са открили, че ако близнаците са еднояйчни и единият от тях е с аутистично разстройство, има над 90% вероятност и вторият да е засегнат. Ако близнаците са двуяйчни и единият от тях е с аутистично разстройство, има под 10% вероятност и вторият да е засегнат. Вече се правят изследвания, резултатът от които е да се идентифицират някои от конкретните гени, които причиняват аутизъм. В някои случаи вече е доказана и родствена обремененост, т.е. семейство, в което вече е имало аутист, носи риск от появата на следващ. Освен генетичната и родствената предопределеност има и други възможни причини, върху които науката работи от десетилетия. Биохимичното направление изследва клиничните, социологичните, психологичните, генетичните, имунологичните и биохимичните характеристики на деца с тази диагноза. През 1976 г. работна група събира 78 аутистични деца в Ню Йорк и доказва завишено количество на серотонин в кръвта. Правят се много изследвания на взаимовръзката между поставянето на ваксини и появата на аутизъм. Работи се върху теория, която търси зависимост между бременността и аутизма. Изследвания в световен мащаб намират сигурни данни за патологични въздействия по време на бременността, които водят до появата на аутизъм. В това число са и родители, работили в среда, в която са били изложени на въздействието на химикали продължително време. Някои англо-американски учени смятат, че основното разстройство при ранния детски аутизъм е невъзможността за интеграция на постъпващите в съзнанието слухови стимули или нарушената преработка на слуховите и зрителните сигнали. Акцентира се върху нарушенията в зрителната перцепция, поради които аутистичното дете не може да се свърже със заобикалящите го хора и предмети. Като доказателство се подчертава неговият „реещ се, нефиксиращ нищо поглед". Съществуват научни теории за появата на аутизъм у детето, в основата на които се поставят травмиращи психични преживявания в ранното детство, които са променили дълбоко биологичните процеси. В тези теории има много терапевтичен оптимизъм, според който промяната на средата около болното дете, стимулирането на неговата активност, използването на остатъците от правилното му развитие, подкрепата на нормалното поведение и комуникативните възможности ще доведат до положителен краен резултат. Детските психиатри в Америка насочват вниманието си към изучаването на атмосферата около детето, особено взаимоотношенията между майка и дете. Възможно е, ако в ранна възраст детето е живяло в някаква изолация (болница, хоспис или друга специализирана институция), то да развие аутистични симптоми. Тази хипотеза лежи в теорията за емоционалното недохранване или емоционалния глад – детето не развива емоционална привързаност, защото няма към кого да я прояви. Тази научна теория също е недоказана, но редица изследвания сочат, че различни стресови ситуации могат да отключат аутистични прояви у детето като реакция срещу един враждебен свят. Някои учени изследват родителите на деца с аутизъм, които са интелектуалци и по принцип са с по-хладни отношения към детето. Те издигат образа на „авторитарната майка", която е хладна към детето си. Фактори за появата на аутистично поведение могат да бъдат ранното прекъсване на кърменето, ранното започване на работа на майката или ранното изпращане на детето в детски ясли. Някои изследователи смятат, че ранният детски аутизъм е паническа реакция на деца, които по един или друг повод се разделят с майката, преди да са готови за това.

Диагностициране
Дебатите за причините, които предопределят появата на симптомите, продължават. Все още е отворен и въпросът за диагностицирането на децата с аутизъм. Поставянето на диагноза на дете с разстройство от аутистичния спектър е трудна и отговорна задача. Базира се на продължително наблюдение на детето от страна на съответните специалисти, както и на разказите на близките на детето за цялостното му поведение. Препоръчително е родителите да не се доверяват на първата поставена диагноза, а винаги да потърсят и второ мнение. В световен мащаб съществуват психологически тестове, които са доказали своята ефективност при диагностика на заболяването, но те са само един компонент от цялостното наблюдение на детето. То се реализира от опитен и добре обучен екип, който включва невролог, психолог, педиатър, логопед, педагог, ресурсен учител. Има случаи на грешки в диагнозата, затова възникналите хипотези трябва да се проверяват систематично.

Особености на развитието
Развитието на деца с ранен детски аутизъм се различава в няколко аспекта, които първоначално могат да се забележат от майката. Симптомите се проявяват от най-ранна възраст, което е добра предпоставка за навременна диагноза и незабавна интервенция. В кърмаческата си възраст аутистичните деца са безразлични към обкръжаващите ги и при тях не настъпва оживление при появата на родителите. Всъщност те не реагират нито на присъствието, нито на отсъствието на майката. В замяна на това са кротки, неангажиращи и рядко плачат като реакция на дискомфорт. Аутистичното кърмаче няма да заплаче, ако някой му отнеме играчката от ръцете. На тази възраст за пръв път се появяват характерните за аутизма трудности в храненето (недостатъчно поемане на храна от страна на детето, проявата на извънредна изборност към нея, повръщането и бавното наддаване на тегло). Днешната наука препоръчва определена диета за децата с аутизъм, която изключва глутен, акцентира на суровоядството и набавянето на повече витамини. Наблюдават се и нарушения в съня: недостатъчна продължителност, трудности при заспиването, чести пробуждания с плач.
През втория месец след раждането аутистичното дете започва да се усмихва, но неговата усмивка не е адресирана до конкретен обект, а съществува сама по себе си. То рядко реагира на звуковите и зрителните стимули, защото те обикновено не привличат вниманието му. За здравото 4-5-месечно кърмаче е характерна антипационната поза, при която то леко повдига главата и раменете си и протяга ръце към майката, когато тя се навежда да го повдигне. Тя липсва при аутистичното дете, чието тяло е отпуснато и при кърмене то сякаш се изплъзва от ръцете на майката. Нещо повече, детето не нагажда тялото си към тялото на човека, който го носи.
Аутистичното дете обикновено прохожда навреме, но често сякаш не проявява желание да върви. Възможно е след леко падане при първите си самостоятелни крачки дълго време след това да не прави опити да се движи. През първата година от живота си аутистичното дете е с понижена активност и слаба реакция на дискомфорт. То е кротко, отпуснато, хипотонично, а понякога дори безжизнено. От друга страна, може да е нервно или неспокойно.
Във възрастовия период на активно формиране на речта много от аутистичните деца остават безмълвни или имат забавено говорно развитие. На двегодишна възраст липсва адекватен контакт с връстниците. Аутистичното дете ги възприема по-скоро като кукли, отколкото като одушевени предмети. Много ярко изразена е липсата на любознателност по отношение на външния свят и безразличното отношение към играчките. Ако детето ги използва, то играе изборно с една играчка, като играта с нея е стереотипна. Неговото безразличие към играчките става още по-явно, когато детето се пристрастява към определен предмет, заниманията с който също са стереотипни и могат да продължат с години.
През втората година от живота на детето проличава по-ясно емоционалното му отношение към майката и към близките в семейството, а с нарастването на възрастта нарушенията във взаимоотношенията на детето с околните стават по-явни и по-отчетливи. Опитите му за контакт са много ограничени и сякаш липсва нужда от сътрудничество с другите. При появата на непознат човек някои от децата стават напрегнати, а други изобщо не го забелязват и са напълно спокойни.
Между 3-5-годишна възраст се появява едно ярко изразено усещане за страх, което обикновено е свързано с различни битови шумове, зрителни раздрази и тактилни усещания. В тази т. нар. „защо - възраст" аутистичното дете не проявява желание да научи или да знае нещо за света на другите и на самите тях. С други думи, то не задава любознателни въпроси. Има случаи, в които към 7-8-годишна възраст аутистичният синдром загубва своята типичност и стремежът към изолация намалява. Това дава възможност детето да се включи в учебния процес в масово училище. По-нататъшното развитие на детето зависи изцяло от прогресията на заболяването и от ефективността на терапевтичното въздействие върху него.
В предучилищната възраст вече могат да се очертаят някои тенденции на характера и особености на поведението. Те се отнасят до начините за свързване с хората, социалната интеграция, възможността за изграждане на задръжки, развитието на интересите, емоционалното отношение към околните, изграждането на социални умения и професионални навици. Разделянето на тези тенденции в обособени групи е условно, защото много от характеристиките се припокриват.

  • Кротки, тихи, послушни и подчиняеми аутистични деца. Децата са безпомощни и неконфликтни. Предпочитат да играят сами. Търсят опеката на родителите и са типичен пример за рядката, но не невъзможна емоционална връзка между детето и неговите родители, която е нещо много повече от симбиотична зависимост.
  • Диспропорционални в развитието си аутистични деца. Тези деца са незрели в моторно отношение, но проявяват изключителни способности в различни области. Аутистичното дете е с изпреварващо развитие по отношение на определени неща, но едновременно с това поведението му не е адекватно на неговата възраст.
  • Затворени в себе си и активно отбягващи контактите с другите. Тези деца говорят малко и са заети единствено със собствената си личност, а по отношение на родителите си проявяват емоционална студенина.
  • Груби и хладни аутистични деца. Тези деца са негативно и взискателно настроени към всички и всичко. Те са склонни към речеви или действителни прояви на агресия и жестокост.
  • Аутистични деца с мозаична характерова и поведенческа структура, която съчетава противоречиви елементи. Тези деца могат да бъдат едновременно безразлични и груби към другите; симбиотично свързани с майката и жестоки към нея; изключително страхливи и некритични към реалната опасност; интелигентни и неспособни да се включват в образователни занимания.

Аутистичните деца дават вид, че са си самодостатъчни, и не търсят компанията на другите. Повечето от тях са слаби, бледи, деликатни и изключително красиви. Ето някои от основните проявления на аутистичното разстройство, без да е задължително да се наблюдават всички едновременно или при всяко дете с диагноза:
- моториката на детето е тромава, неловка и ъгловата; всичките му движения са стереотипизирани, с неизменна форма и последователност, и са неразбираеми за околните;
- то е учудващо предпазливо – почти никога не се наранява и не чупи предмети;
- детето превръща всяко свое действие в ритуал (поведение, хранене, игра, обличане);
- слабо изразени влечения, които водят до ниска степен на активност;
- изкусно манипулиране с определени предмети в контраст с неуменията за самообслужване и битово съществуване;
- чести смущения в съня и храненето;
- нарушение в чувството за самосъхранение; прекалена предпазливост в първите години от живота, която контрастира с прояви на безстрашие с напредването на възрастта;
- почти винаги добро настроение – детето често се усмихва;
- рядко е жизнерадостно, инициативно, общително и емоционално отзивчиво;
- чести прояви на страх, напрегнатост и плахост, които се отключват изключително лесно при наличието на неизвестност (непознати шумове, хора, храни, докосвания);
- независимо от нарушения контакт с родителите обикновено връзката с майката е най-устойчива;
- понякога връзката с майката е чисто симбиотична, без да се характеризира с истинска нежност и емоционална топлота; тази симбиоза се запазва и в по-късните периоди от живота, като се диктува повече от страх и необходимост от закрила;
- някои деца търсят емоционален контакт с близките си;
- когато детето привикне към определена обстановка, може да се остави да бъде водено за ръка или милвано – понякога детето само слага ръката на възрастния върху кожата си, за да бъде погалено; ако не хареса близостта на другите, то се отдръпва; понякога детето се стреми към физически контакт, но бързо му омръзва;
- при смяна на обстановката детето реагира със страх – когато свикне с обстановката, страхът отминава;
- при появата на родителите си детето не изпитва радост и вълнение – дори може да не промени израза на лицето си;
- детето може да реагира позитивно или негативно на околната среда; неразбирането си на околния свят то изразява чрез поведението си; поведението на детето често остава неразбрано от другите хора;
- детето може да е свръхспокойно, но може да е агресивно, нервно, избухливо и раздразнително;
- някои деца проявяват автоагресия и са склонни да се нараняват;
- детето притежава речеви заложби и потенциал за развитието им, но не ги използва, защото не чувства нужда да общува с околните;
- трудно е да се определи дали детето има речеви нарушения, или просто не желае да разговаря;
- вербалният и невербалният изказ са сериозно нарушени;
- възможни са говорни смущения - липсва спонтанен говор и се използва повече „папагалска реч";
- понякога детето мълчи дълго време, а после внезапно изговаря сложна дума, без изобщо да се затрудни при произнасянето й;
- детето не задава въпроси; ако задава въпроси, то пита за едни и същи неща и често си отговаря само или не обръща внимание на получения отговор;
- детето не отговаря на зададените му въпроси, а обикновено ехолално ги повтаря;
- при многократно задаване на въпроса е възможно да се получи кратък отговор, който е даден без желание и единствено за да може детето да прекъсне натрапения му контакт;
- гласът на детето може да е напевен и монотонен или силен и писклив;
- въпреки подчертаната незаинтересованост към околния свят, детето е способно чрез речта си след време да възпроизведе дума по дума някоя отминала вече ситуация – то прави това по изключително своеобразен начин;
- някои деца демонстрират феноменална памет и могат да репродуцират отдавна чути фрази с точната им интонация без връзка с моментната ситуация и без да е ясна схемата, по която е оживяло някога регистрираното в паметта на детето;
- граматическият строй на аутистичната реч е хаотичен – неправилна употреба на местоимения, глаголи и предлози;
- детето рядко говори за себе си като „аз" и предпочита да се поставя във второ или трето лице;
- в речта дълго време липсва думичката „да", но „не" се появява рано и се използва често, защото дава възможност на детето да брани собствения си свят;
- аутистичната реч не цели да информира околните за нещо, нито цели да изиска информация от тях; аутистичното дете приема нещата съвсем буквално;
- сетивата на детето могат да увредени, но могат и да функционират правилно;
- детето използва предимно контактните рецептори (мирис, допир), като обича да помирисва или облизва предметите и отбягва дистантните рецептори (слух, зрение);
- често използва периферното си зрение;
- някои деца са с много нисък коефициент на интелигентност, а други – с много висок;
- смята се, че разстройството на интелекта не е резултат от органична недостатъчност, а от нежеланието на детето да се развива – липсата на мотивация, интерес и подбуди за познание;
- налице е неадекватно използване на погледа, лицевото изражение, положението на тялото, жестовете;
- силно нарушен процес на социализация;
- наблюдава се страхово-натраплив стремеж към неизменност на обстановката: детето забелязва с поразителна точност разположението на предметите в стаята и регистрира всяко тяхно разместване или липса; когато излиза на разходка, настоява да върви в една и съща посока;
- изявява предпочитания към определена книга, определена играчка, определен предмет;
- реагира негативно на всяка промяна, колкото и малка да е тя; вероятно неизменната обстановка създава чувство на сигурност у детето и не му предлага нова информация, която то трябва да преработва и асимилира;
- склонността към стереотипи се изразява и в еднообразни, повтарящи се движения още от най-ранна възраст (поклащания на главата или тялото, гримаси, сгъване и разгъване на палците, пляскане с ръце, удари на гърба в леглото или стената, дърпане на ушите, издаване на определени звуци, включване и изключване на светлината, бързо и ритмично разгръщане на страници);
- детето предпочита да пие вода от точно определена чаша;
- обича да е в отделно помещение и да се занимава само; за някои деца присъствието на други хора, особено на връстници, е непоносимо;
- някои деца приемат подарък от възрастен, но не го поглеждат;
- липса на такт и емпатия; липса на фантазия;
- висока степен на тревожност, която чувствително се понижава, ако всичко се повтаря и не се променя изобщо; детето живее по създадена от него схема и отблъсква опитите за контакт отвън;
- ако присъстващите в стаята не се опитват да общуват с него, то забравя за тях – те стават част от интериора.

Учените смятат, че някои от аутистичните деца живеят в свой собствен свят, а другите живеят в нашия свят, но по свой начин. С подходяща терапия и лечение, както и с течение на времето, някои от изброените характеристики могат да загубят силата си. Комуникационните и социалните дефицити продължават през целия живот в една или друга форма, но нарушенията в други области могат да се намалят с възрастта или чрез образование и понижаване на нивото на стрес. Личността придобива определени умения, разширява обхвата на интересите и дейността си. Много хора с аутизъм компенсират недостатъците си и участват пълноценно в социалната общност като нейни пълноправни и независими членове. Те имат образование, работят, дори създават семейства. Важно е поставянето на диагнозата да не се окаже път без изход за детето и родителите му, а точно обратното. Професионалната помощ и подкрепа е задължителна, а вече демонстрира и положителни резултати. Няма универсално лекарство, но има надежда!
България определено може да се похвали с прогрес в предлаганите интервенции за деца с аутизъм: екипи от специалисти; дневни и седмични центрове за грижа и образование; специални диети; специализирани образователни програми; работа по международни проекти; сензорни стаи; асоциации на родителите и други неформални групи за взаимопомощ; нормативна база за деца със специални образователни нужди, която позволява интеграцията им в масовото училище; ресурсни учители. Всяко дете се повлиява по различен начин. Но науката доказва, че по-добре някаква интервенция, отколкото никаква.

Мария Дишкова, социален педагог

Последна редакция Сряда, 27 Април 2016 15:31
blog comments powered by Disqus

19731885 1588698044497127 1006336300224858960 n

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини