Baner 600x80
Петък, 15 Януари 2016 12:01

В света на родителите – на какво ни учат децата


tubing-winter-family"Можем да бъдем щастливи безпричинно. Можем да бъдем щастливи въпреки трудностите и дори въпреки нещастията. Детето винаги е способно на щастие – щастливо е, когато играе, щастливо е, когато чувства любовта на майка си. А много възрастни са твърде заети за щастието."
Григорий Померанц – литовски писател, философ

В детството си често мислехме, че правилата, забраните и възрастните ни пречат да правим това, което искаме. Но едва ли сме си давали сметка, че точно в този период сме притежавали свобода, която е достъпна само за децата. Добрата новина е, че можем да върнем в живота си любознателното, талантливо, с богато въображение и оптимистично дете, което е вътре в нас, само трябва да престанем да вземаме решения, основани единствено на задължения и дисциплинарни мерки.
Казват, че истинският учител е този, който е готов да се учи от всеки срещнат. Истинският ученик е този, който вижда във всеки свой учител. Затова е добре да не забравяме, че нашите най-добри учители са децата!

Урок първи. Способни ли сте да живеете в настоящия ден?
При възрастните голяма част от времето преминава в мисли за бъдещето или спомени от миналото. Сред мечтателите или сред носталгиците рядко може да бъдат забелязани истински щастливи хора. Щастливи са само тези, които живеят в настоящето. Точно така живеят нашите деца. И точно затова те се чувстват щастливи. Те ни учат на умението не да обичаш, защото..., а просто така. Това е нещо, за което ние, възрастните, често говорим с недоверие, а междувременно именно благодарение на него животът, колкото и да е сложен, придобива смисъл.
Децата са открити към света, затова и светът е открит към тях. Тук става дума за психологическа гъвкавост. Повечето възрастни „затварят вратите" на сърцето си. В някаква степен това е необходимо, тази закритост ни защитава, но често води до негативно възприемане на света и на себе си в него.

Урок втори. Можете ли да промените нагласата си?
Малките деца имат специалната дарба да посрещат абсолютно всеки ден с усмивка, независимо от обстоятелствата. Дори и вече да са наясно, че няма да получат това, което искат за обяд например, или да се досещат, че играта им ще приключи с наказателна почивка в другата стая, нищо от това няма да ги спре от желанието да видят и да вземат най-доброто от деня. Тази дарба би трябвало да ни подскаже как и ние да започваме дните си като родители и възрастни.
Може би една от най-големите привилегии на това да си родител е именно този малък учител, който буквално ни изтръгва от рутината на „възрастното" съзнание и ни принуждава да погледнем на света и живота с по-свеж поглед. Нищо не е в състояние да ви измъкне от тъмния облак така, както го прави детската усмивка.

Урок трети. Търпеливи ли сте наистина?
Повечето хора свързват родителското търпение с умението да запазиш самообладание, когато детето губи своето. Но поводите за демонстриране на търпение са далеч повече, когато наистина си родител. Помагането във всяка дейност, която детето иска, но все още не може да упражнява (а те са много), воденето и прибирането от всяко допълнително (и задължително) занимание, наблюдаването на целия процес на отвоюване на независимост точно от вас - всичко това изисква особен вид търпение.
Независимо дали приучването към гърне ще ви отнеме цяла вечност (според вас) или прохождането ще ви затрудни най-много, рано или късно разбирате, че цялото ви нетърпение дадена фаза от развитието да премине, за да си отдъхнете, остава наградено със следващ етап, който може и да се окаже още по-труден. И отново да изисква самообладание, на което не сте сигурни, че сте готови.

Урок четвърти. Способни ли сте на смирение?
Децата имат навика да ни вкарват в ситуации, за които никога не сме допускали, че ще позволим да ни се случат. Често възможните ни реакции са или да се примирим, или да се поддадем на срама (рядко ни побеждава, за щастие). Децата са известни и с умението си да ни карат да правим и да казваме неща, за които сме обещали, че никога няма да ни се случат. Не са единични случаите, в които чуваме собствения си глас да изрича фрази, които сме заклеймили още когато нашите майки са ни ги казвали.
Винаги сме се възмущавали от безпомощността на родител, опитващ се да контролира очевидно излязло извън контрол дете насред магазина - това никога няма да ни се случи, нали? Е, винаги идва и нашият ден, в който броим шумно (с надеждата за авторитетно) до три в опит да овладеем истерията насред мола.
Повечето родители си мислят, че знаят много и достатъчно, но задачата на децата често е да им докажат колко грешат. Не беше ли казал някой, че децата растат напук на родителите си?

Урок пети. Възможно ли е всичко да зависи от вас?
Вярно, има няколко неща в отглеждането на детето, които родителите наистина контролират, но те определено не са много. Колкото повече време минава, толкова по-незначителен е и реалният контрол, който родителят упражнява. Важно е да има правила и граници, но те далеч не гарантират, че имате какъвто и да е контрол над това какви са децата ви, техните личности, решения и реакции в конкретни ситуации.
Всички ние съчетаваме в себе си равни части от вроден характер и поведение и умения, които усвояваме с времето. Често като родители не можем да знаем кое подлежи на промяна и подобрение и кое не, докато не опитаме. Не трябва да се страхуваме да налагаме граници или по-скоро да опитваме да го правим - достатъчно е да сме наясно, че невинаги ще ни се получава. Бъдете настоятелни, но не и непреклонни.

Урок шести. Уморени ли сте?
Помните ли как в детството си изразходвахте енергията си за игри, но винаги спирахте, когато усетите глад? Това е реакция на тялото, в която сте се вслушвали. Пораствайки обаче, ние започваме да изтощаваме себе си – физически и морално, за да се справим с работата си или с друг възникнал проблем, и често игнорираме сигналите на своя биологичен часовник. Възможно е да е по-добре да се спрете, когато усетите, че сте на предела на силите си, да починете, да попълните запасите си с енергия и топлина, докато заредите батериите и сте в състояние да продължите.
Ако виждате света прекрасен, животът ви ще бъде прекрасен. Ако търсите приключения, животът ви ще бъде интересен. Би било добре от време на време да забравяте, че сте възрастни, и да вземате решения от гледна точка на удоволствието, а не на очакваните последствия.

Урок седми. Доверчиви ли сте?
Навярно сте забелязали, че при децата няма условности и ограничения, стереотипи в мисленето и поведението. Колкото по-възрастен става човек, толкова повече шаблони изграждат стената, заради която му е трудно да види новите пътища. Общуването с децата и съзнателното желание у тях да се учат помагат да се отслаби влиянието на тези ограничения и да се живее осмислено и свободно. Затова си струва да се учим от децата си на способността да бъдем щастливи хора.

Урок осми. Защо трябва да сте великодушни?
Случвало ли ви се е да шляпнете детето? Първо по дупето, после по ръчичката, която прави бели. След това се срамувате от себе си и се ненавиждате, но стореното е сторено. Малките деца обаче не се обиждат. Да, те плачат, но обикновено след шамарчето се сгушват във вас, търсейки ласка, и продължават да ви обичат и да се нуждаят от вас, дори в момент, в който вие самите не се понасяте. Колко хубаво би било и ние да можем да прощаваме като децата! Ако у всеки родител има достатъчно мъдрост и желание да се поучи от уроците, които ни преподават децата ежедневно, и светът би бил друг. Децата ни правят по-добри, по-чисти, по-искрени. А ние с поведението си нерядко ги учим да лъжат, да завиждат...После се удивляваме и си задаваме въпроси – на кого прилича това дете? Ами на родителите си, на кого друг!

Урок девети. Достатъчно смели ли сте?
В детството ни беше значително по-лесно да управляваме тялото си. Скачахме „като бомба" в басейните, катерехме се по шведска стена, дърпахме се с въжета и скачахме от люлката в движение. Сега сериозно ще помислим преди да направим каквото и да било обикновено движение, като да се вдигнем на стойка или да предприемем изкачване, макар и по не особено висока цел.
Понякога е полезно да помислите за това как детето се съсредоточава върху позитивната страна на действието, а не върху последствията или страха, че ще изглежда глупаво.

Урок десети. Къде отиде любопитството ви?
Децата непрекъснато задават въпроси, интересуват се кое как е устроено и как се е появило. Разбира се, не е нужно да преследвате хората с въпроси, но би било добре да сте любопитни към света винаги. Събудете в себе си този млад изследовател, който някога сте били и продължавайте да изучавате живота от всичките му страни, дори ако става дума за делови ангажименти. Любознателността ви помага да съхраните ентусиазма във всички свои начинания, защото благодарение на него вие непрекъснато научавате нещо ново.

Урок единайсети. Оптимисти ли сте?
Като деца разбирахме, че сме пораснали едва когато видим новата свещичка върху тортата си или когато са се откривали нови възможности пред нас и сме получавали разрешение да се качим на виенското колело или да се пуснем сами по пързалката... и по реализирането на тези възможности.
Кога престанахме да очакваме и да тържествуваме? Животът никога не е спирал да бъде пътешествие, пълно с нещо ново и интересно. Вместо да се боите от възрастта си, помислете за новите перспективи, които се откриват пред вас.

Урок дванайсети. Как обичате?
Като родители се опитваме да научим децата си колко важни са любовта и разбирателството, но на финала се оказва, че те вече го знаят дори по-добре от самите нас. Точно когато чувството за вина за изпуснатия пред детето скандал с половинката стига връхната си точка, детето ви просто идва и ви прегръща. Какво ви казва това? Често сме по-строги и безпощадни към себе си като родители, отколкото децата ни някога ще бъдат. Непрекъснато анализираме наново вече взети решения и преувеличаваме грешките си. Понякога се чувстваме като най-ужасните родители на света - как да знаем, че се справяме? Може би ще познаем успеха си в усмивката, която грейва всеки път на детското лице, когато ни види и протяга ръчички за прегръдка.

Няколко съвета
Нашите деца имат чудесни качества, които и ние някога сме имали и с които не е трябвало да се разделяме.
1. Не спирайте да задавате въпроси
Според статистиката децата задават средно 125 въпроса на ден, което десет пъти превишава обема въпроси на средностатистическия възрастен. Ние, възрастните, толкова се страхуваме да не изглеждаме глупави, ако зададем въпрос, че сме престанали да питаме, следователно – да се развиваме.
2. Бъдете себе си
Децата не се безпокоят за това какво ще си помислят другите за тях. Те не се стремят да направят впечатление. Те са такива, каквито са, и искат да научат повече, да разберат защо са били създадени. Бъдете истински. Няма нищо по-впечатляващо от вас самите.
4. Не се вълнувайте излишно
Децата не се вълнуват толкова, колкото възрастните. Разбира се, вие може да възразите, че не го правят, защото родителите им се грижат за тях и постоянно ги закрилят, но те също имат своите страхове и притеснения, просто не организират живота си около тях.
4. Не съдете хората
Всеки от нас има своите предпоставки. И те не са вродени, но се придобиват с времето. Децата не се раждат с някаква форма на расизъм, сексизъм или нещо подобно. Никой или нищо не ги заставя да се отнасят към другите по различен начин или да ги съдят, основавайки се на външността им. За голямо съжаление на това те се учат от нас.
5. Веселете се
Смехът е най-доброто лекарство и вие го знаете. За един ден детето се смее повече, отколкото един възрастен за цял месец. Възрастните се специализират в драмата, децата нямат равни в комедията. Децата никога не са прекалено сериозни и затова не сдържат радостта си и интереса си към света. Гледайки от тях, ние, възрастните, можем да се научим да се разтоварваме и да се наслаждаваме на живота.

Янка Петкова

Последна редакция Сряда, 17 Февруари 2016 14:03
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини