Baner 600x80
Петък, 18 Декември 2015 13:14

Детето и новите медии


iStock 000016016075LargeSOS – Детето ми пак е пред компютъра! Темата за възпитанието на децата в съвременните условия на живот е особено интересна и актуална. Родителите са улеснени в много отношения и процеси, но наравно с това са изправени и пред редица труднопреодолими препятствия и предизвикателства. Едно от тях са новите информационни технологии, чието влияние върху възпитанието на детето е безспорно, защото те са навсякъде около нас. Друг е въпросът дали това влияние е положително или негативно. Мненията за полезността на съвременните информационни технологии са различни.

Гледната точка на възрастните невинаги се разминава с тази на децата и младите хора, но често е по-негативна, особено при хора, за които новите медии са непозната област. Когато става въпрос за това дали те вредят на възпитанието на днешното дете, или го подпомагат, педагогическата наука също не може да отговори еднозначно. Мненията на педагозите са разнопосочни. Има такива, които са категорични в подкрепата си за новите медии като задължително средство за възпитание на съвременното дете, и такива, за които те са пагубни за него. Преди да се задълбочим в темата за това дали лесният достъп до информация е полезен или вреден за възпитанието на съвременното дете, трябва да си отговорим на няколко конкретни въпроса. Кои са новите информационни технологии? Това са интернет, компютри, лаптопи, таблети, айфони, смартфони, игрови конзоли, интерактивни игри, 3D, 5D, социални мрежи, youtube, vbox, и други сайтове за споделяне.

Присъстват ли новите медии в ежедневието на съвременното дете? Категорично да.
Присъстват ли новите медии в ежедневието на съвременния родител? Категорично да.
Защо съвременното дете развива зависимост към новите медии?
А нима неговите родители не са също зависими?!
Вредят ли новите медии на възпитанието на детето?

Много родители се тревожат от факта, че детето им прекарва по-голяма част от свободното си време пред телевизора или лаптопа, правейки кой знае какво вместо да играе, да спортува или да комуникира с връстниците си. От друга страна, същите тези родители се хвалят с децата си, които на 2-3-годишна възраст вече могат да включват компютъра и да играят различни игри на него. Факт е, че самите родители неусетно повишават интереса на детето си към тези нови медии.

  • Те често оставят детето да играе на лаптопа, телефона или таблета, защото това означава глътка въздух за тях. По този начин детето се занимава само и майката намира малко свободно време за себе си или за изпълнение на домашните си задължения.
  • Родителят също прекарва много време пред екрана и изглежда изключително задълбочен в заниманието си. Какво ли толкова интересно има в този лаптоп? Детето от най-ранна възраст си задава въпроса и в първия момент, в който успява да стигне до тази вещ, то се влюбва в нея.
  • Когато съвременното дете направи беля или прояви непослушание, първото наказание, за което се сеща майката, е да забрани достъпа до интернет за определен период от време. Това повишава не само стойността на таблета в очите на детето, но й интереса му към него.

За съжаление определено може да се каже, че много деца развиват „абстиненция" към новите информационни технологии. Ако родителят постави условие, според което времето, прекарано пред компютъра, не трябва да надвишава 30 минути на ден, детето играе 30 минути, а през останалите 23 часа и 30 минути от денонощието мисли за това кога ще дойдат тези 30 минути. Много деца мрънкат и непрекъснато водят преговори, за да измолят още някоя минута пред лаптопа. Постепенно това се превръща в една постоянна борба, която в крайна сметка изнервя както родителя, така и детето. Не може да се отрече, че възрастните също са „абстинентни". Много майки признават, че чакат с нетърпение да дойде времето, в което детето ще се заиграе, било то и за половин час, за да могат да си отдъхнат. Други родители споделят, че използват рекламите по телевизията, за да извършат тези дейности с детето, които при други обстоятелства са „мисията невъзможна" - например хранене, обличане, сменяне на памперса при по-малките деца. Детето се вторачва в телевизора и тези минути са безценни за родителя, който хваща лъжицата и пълни устата му, докато то е „в транс".
Съвременната наука доказва, че децата на нашия век се развиват със съвсем различна скорост и действително техните потребности се задоволяват по-трудно. Интерактивните играчки много отдавна изместиха парцалените кукли и дървените колички. Модерните информационни технологии навлязоха не само във възпитанието, но и в обучението и образованието на децата. Начинът на общуване между хората също се промени. Сайтовете за търсене и споделяне на информация спестяват време и осигуряват удобството на това човек да контактува с целия свят, докато си седи на топло у дома. Интернет е вече естествена среда за комуникация, работа, обучение. Потребителите непрекъснато се увеличават, защото освен на информация той е източник и на много средства за забавление. Мястото пред компютъра е предпочитано от възрастните и, разбира се, децата виждат ежедневно това.

Важен е балансът
За да се определи едно нещо като полезно или вредно, винаги трябва да се вземе под внимание количеството. Формулата е валидна за почти всеки аспект от човешкия живот, в това число е и животът пред компютъра. В никакъв случай не може да се отрече полезността на съвременните информационни технологии, както е безспорна и необходимостта от тях. Неутолимата жажда за информация днес, действително може да бъде задоволена единствено от високоскоростен интернет. А нуждата от информация вече се появява така належащо, че само мобилното устройство може да ни се притече на помощ. Разработени са много детски сайтове, игри и компютърни програми, които помагат на детето да учи и да иска да се учи. Например умението да разпознава часовника започва да става желано за детето на една определена възраст, но е трудно за родителя да му обясни. Тогава той търси помощ от лаптопа, където са на разположение различни интерактивни методи за справяне с проблема. Всички са доволни. Но не забравяйте, че това е ценно време, което вие няма да прекарате с детето си. Съответно и то няма да прекара това време с вас. И колкото повече търсите помощ от интернет и спасение в компютърните игри, толкова повече вашето дете ще наследява и възприема тези действия като нормални и ще ги повтаря. Така ще дойде моментът, в който интернет ще е по-знаещият и по-можещият от родителя, а това ще го направи по-търсения и предпочитания.

Как да се намери балансът?
Пълната родителска забрана да се използват информационните технологии от детето определено не е работещ вариант. Това почти е неприложимо, дори невъзможно в днешните условия на живот. Скоростта на разпространение на информацията вече не подминава никое дете, колкото и семейството му да се опитва да налага ограничения. Забраната не само ще направи интернет по-привлекателен, но и ще превърне детето в социален аутсайдер. Представете си един приятелски кръг, в който всички говорят за най-новата компютърна игра и само вашето дете не знае за какво става въпрос. Твърде е възможно дори да стане обект на подигравки от страна на връстниците си, което само по себе си води до затваряне в себе, социално отчуждаване и бягство във виртуалния свят в една по-късна възраст. Освен това само защото родителят е от друго поколение и е израснал при по-различни условия, не означава, че трябва да ограничава детето си в употребата на новите информационни технологии, които правят информацията много лесно достъпна за голям брой хора едновременно и особено атрактивна. Ако се замислим за момент и си припомним поведението на хората от първобитното общество при вида и звука на гръмотевиците, можем да направим аналогия с нашето поведение пред вида на новите медии. Нека не ги отричаме само защото не ги познаваме и не ги разбираме!
Не бива да изключваме интернет като ново средство за информация. Това е съвремието, това е действителността, това е новото поколение. Колко често ни се случва да се събираме с приятели и да си прекарваме шумно (смях, музика, разговори, закачки), а в другото помещение децата вместо да си играят, са седнали тихо едно до друго и всяко се е „зомбирало" в собствения си телефон или таблет. Няма разговори, няма комуникация, няма смях. Някои родители споделят, че това чак е плашещо. А ако наистина това е съвременният начин за общуване между децата и младите хора? Дали е правилно да ги лишим от това? Дали лишавайки ги от това, правим най-доброто за възпитанието им? И дали трябва да ги наказваме, защото са различни? А и реално какво друго да правят тези деца, след като всичките им приятели и връстници са в мрежата? Как по друг начин да комуникират с тях?

Онлайн се пътува по-евтино и до най-различни дестинации. Докато играят на различни компютърни игри, децата се сблъскват с различни реалности, много от които са напълно достоверно копие на отминали епохи. По този начин децата научават много повече, отколкото с помощта на учебника по история или друга литература, лишена от привлекателност. Ако търсим баланса, именно тук е една от допирните точки, която оправдава употребата на интернет като полезен за възпитанието на детето – неговата образователна функция, защото информацията така, както се предлага във виртуалното пространство, се запомня по-лесно. Това я прави търсена и желана.
Наравно с това интернет има и обучителна функция, която може да се използва от много родители. Налице са различни сайтове за стимулиране на творческото мислене, например за рисуване. Има много сайтове за слушане на музика. Това, което се изисква от родителя, е не само да остави детето пред компютъра, да му намери подходящия сайт за получаване на информация и да се отдръпне. Повтарям, че времето, което ще прекарате с детето, докато учите заедно часовника или как да си връзва връзките на обувките, е незаменимо. Затова, ако се обръщате за помощ към компютъра, седнете заедно с детето и се забавлявайте с него. Приемете предложената по достъпен начин информация, но бъдете до детето си. Така ще извлечете ползата, без да допуснете вредата. Старомодният социален контакт ще е налице едновременно с предимствата на новото време. След като изключите компютъра, използвайте научените техники на лист и хартия, защото по този начин ще покажете на детето, че в получената информация има смисъл, ако тя се използва и е полезна. С други думи, сърфирането в мрежата трябва да има цел, за да не е безполезно.

Социалните мрежи
Социалните мрежи и сайтовете за споделяне са особено атрактивни за новото поколение. Създаването на голям брой контакти онлайн не вреди и не означава, че детето няма да има приятели в училище. Напротив, има случаи, в които това води до придобиване на самочувствие и самоувереност, която е безкрайно полезна, особено при по-свитите деца. Това, което се изисква от родителя, е да обясни на детето, че колкото безопасен, виртуалният свят може да бъде и толкова опасен. Не крийте от детето тази важна информация. След като борави с интернет, то трябва да знае какво прави. Разкажете му за кибер-насилието, за опасностите, до които могат да доведат онлайн контактите, и за рисковете, които крият те. Не се учудвайте, че детето ви иска да снима и да публикува във Фейсбук. Преди да критикувате, помислете дали не го е видяло от вас. Обяснете му смисъла на онлайн споделянето и най-вече го накарайте да разбере, че то се случва със съгласието на снимания обект, защото противното е насилие. Ако е информирано, то ще направи разликата и ако се сблъска с подобен проблем или някакво друго действие, което буди съмнение, ще сподели с вас, а това е най-важното – каквото и да прави детето ви, вие да сте информирани за това. Социалните мрежи са мястото, където подрастващите могат да намерят връстници със сходни интереси. Детето обаче трябва да наясно, че и в интернет общуването има правила, които трябва да се спазват. И трябва да знае коя информация е за споделяне. Именно родителят е човекът, който трябва да го научи на това.

Покажи ми какво правиш на компютъра

Друга идея, която може да направи връзката между тези различни светове, е да позволявате на детето да ви показва какво прави на компютъра. Преглътнете чувството на досада и позволете на по-малкия да ви обучава. По този начин и вие не само ще свикнете с „дяволската машина". Не е изключено дори да започнете да я намирате за полезна.
Спокойно, родители! Компютърната игра не е най-прекият път до агресивното поведение на детето. Често от детската стая се чуват викове от типа на: „Ще те убия!", „Ще те пребия!", „Ще те смачкам!". Използването на тези изрази не означава, че детето ви е агресивно. Но със сигурност означава, че ги е научило отнякъде и ако не ги е чуло у дома, това ви прави наистина добър родител. Някои психологически проучвания доказват, че компютърните игри дори спомагат за намаляването на агресивното поведение, защото психиката се разтоварва пред екрана и след това е по-склонна да проявява толерантност в реалния свят. Вярно или не, тук също е важен балансът. Детето трябва да е наясно, че се намира в едно измислено измерение и това, което прави там, е неприложимо в действителност. Така е и с времето, което детето прекарва във виртуалното пространство. То не е прекалено много, ако не пречи на другите му занимания и задължения. Щом детето си пише домашните, учи си уроците, посещава редовно извънкласните занимания, спортува, играе навън, означава, че е съвсем нормално да прекара един дъждовен уикенд пред екрана. Това е вид почивка и начин за разтоварване. Ако не е застрашено здравето на детето: проблеми с очите, обезводняване, затлъстяване, нарушения на съня, проблеми от нередовно хранене – звучи страшно, но за щастие не е чак толкова често срещано, нещата са си съвсем в равновесие.

Научете се да живеете в света на детето, така както го учите да живее във вашия свят. Въвеждайте своите правила, но изслушайте и неговите. Проявете интерес – винаги питайте какво е правило детето ви, докато е било пред компютъра. Гледайте на него като на своеобразна детска площадка или виртуален аниматор. Попитайте детето дали се е забавлявало, дали се е чувствало добре. Изслушайте разказа му за това как е преминал неговият виртуален ден. Така ще знаете всичко и ако нещо ви безпокои, ще имате шанса да го промените. Идете с детето на 3D кино, дори и след това да ви боли глава. Бъдете предпочитаната компания, за да имате незаменимо място в ежедневието на детето, от което ще можете да го направлявате по-лесно. Позволете на детето да ви поддържа млади и актуални, за да сте актуални възпитатели. И не стойте толкова много пред компютъра, защото детето ви гледа...

Мария Дишкова, социален педагог

blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини