Baner 600x80
Петък, 18 Септември 2015 13:48

Да научим детето да споделя



mother-and-son-hugging-008Всяка секунда, прекарана в комуникация и разговор с вашето дете, е безценен дар. Използвайте го максимално и никога не го омаловажавайте. Всяка дума, разменена с него, е от фундаментално значение. Независимо от възрастта, независимо от пола на детето. Мит е, че мъжете (момченцата) изпитват по-малка нужда да споделят от жените (момиченцата). Потребността от общуване е базисна за всяко живо същество, за всеки човек. А именно в детската възраст се залагат основите на нашата общителност, на взаимоотношенията ни с другите хора, както и на способността ни да комуникираме с тях.

Как да говорите с детето
Не съществува по-ефикасен възпитателен метод от диалога, в който детето заема позицията на пълноправен партньор. Подобен диалог оставя отпечатък върху цялостното развитие на вашето дете. Естествено е, когато разговаряте с него, да оставите сърцето да води и да правите това, което подсказва то. Въпреки това, има някои основни положения, които биха улеснили диалога и предизвикали повече активност от страна на детето. Например:

  • контакт „очи в очи" – застанете така, че вашите очи да са на нивото на очите на детето (приклекнали, седнали или сложете детето да седне нависоко) – по този начин детето се чувства равнопоставено с възрастния и ще се опита да се държи и говори като възрастен;
  • изслушвайте детето – не го прекъсвайте само защото ви се струва, че говори „детинщини", и не го обиждайте, като му казвате, че говори „глупости", небивалици или невъзможни, нереални неща. Напротив – дръжте се така, че детето да повярва в смисъла на диалога и с течение на времето то ще говори все по-малко измислици и все по-важни неща;
  • обяснете на детето, че вместо да плаче и да хленчи непрекъснато и по различни причини, може спокойно да сподели желанията си и заедно да обсъдите дали е възможно те да бъдат задоволени. Сами ще се уверите как с времето детето ще започне да се държи далеч по-поносимо и ще замести голяма част от мрънкането с думи, които определено улесняват комуникацията с него;
  • научете детето да се аргументира, като се аргументирате и вие – избягвайте да казвате само „не" или категорично „не може", а обяснете, като използвате „ако": „Ако пипаш тази играчка, която не е твоя, а на другото дете, то ще се натъжи и ще се разплаче" или „Ако ядеш шоколад всеки ден, ще ти се развалят зъбите", или „Ако гледаш толкова много телевизия, най-вероятно ще ти се развалят очите и след това изобщо няма да можеш да гледаш детски филмчета". Скоро резултатът ще е налице и повярвайте – ще ви хареса: самото дете ще започне да използва много по-рядко „не" и „не искам" в собствената си реч, което също ще ви е отличен помощник в общуването.

Трудният път към споделянето
Детето ви е записано в I-ва група на детската градина и на вас ви се иска да сте запознати с всичко, което се случва във времето, когато няма да сте с него. Не се заблуждавайте: факт е, че никога няма да разберете как се държи детето във ваше отсъствие. Много често ще чувате информация, която ще ви изненадва, дори ядосва или ще ви се струва нереална, може би и невъзможна. Най-сигурният начин да се справите с тази ситуация е да имате адекватен контакт със собственото си дете, т.е. да го научите да споделя.
За много родители това е непосилна задача. Задължително трябва да се отчете фактът, че все пак говорим за възраст от 2 до 4 години, когато все още речниковият запас на повечето деца е доста беден и много от тях не се изразяват разбираемо. Когато става въпрос за споделяне, не бива да се разбира този смисъл на думата, който бихме вложили от позицията си на родители и възрастни с вече натрупан житейски опит. Да споделя с вас (в тази възраст), означава да разбира, че всичко, което иска да ви каже, представлява интерес за вас. Ето това е напълно постижимо и определено носи много положителни резултати от комуникацията с детето ви.
Вероятно докато четете тази статия, си мислите: „Специалистът смята, че това е лесно, защото е професионалист в тази област. Но аз нямам педагогическо образование. Как да го постигна?" Не е възможно да се изведе една универсална формула, която да действа еднакво ефективно при всички деца или да се следва от всички родители. Не съществува поетапна стратегия, която да ви води към несъмнен успех стъпка по стъпка. Някой може да ви посъветва отстрани, но той не е родител на детето ви и няма да вижда нещата от вашата гледна точка. Има няколко предписания, които биха могли да ви бъдат полезни.
Разбира се, не бива да забравяте, че както всяко друго нещо, което желаете да постигнете във възпитанието на вашето дете, ще са необходими много търпение и любов.

  • Намерете време за разговор с детето си. Независимо от това колко сте изморени след дългия и вероятно тежък работен ден, не оставяйте детето да „споделя" с таблета, компютъра или телевизора, които са идеални средства за отдушник на лошото настроение, но с времето водят до затваряне в себе си. Дори да сте изнервени или да ви предстои втора смяна (готвене, гладене, почистване на дома, пране, разтребване, пазар и другите познати и обичайни дейности след тежък работен ден), намерете време. И не го правете между другите си дейности и задължения, а накарайте мъничето да разбере, че това е времето за разговор само и единствено с него. Създайте подходяща обстановка. Ако е необходимо, временно изключете мобилния си телефон, намалете звука на телевизора, независимо колко сте погълнати от новините или развитието на любимия сериал. Всяко прекъсване и отвличане на вниманието ви може да демотивира детето. Изберете подходящия момент да седнете и да разговаряте с него така, както бихте разговаряли с близък приятел, за да споделите. След време то ще ви се отблагодари, като се научи да споделя с вас като с приятел. Добър вариант е да се използва пътят до дома, но не е най-ефективният, защото обикновено не е много продължителен, шумно е, а и вие все още не сте се отърсили от всичко, което ви се е случило през деня. Все пак ако не разполагате с друга възможност, използвайте поне тази. Не оставяйте днешния разговор за утре. В началото въпросите могат да бъдат едни и същи и да са насочени към най-важните за детето теми: играта, храненето, спането, приятелите. Много е полезно да запомните имената на приятелите му – децата, с които то играе най-често. По този начин ще демонстрирате заинтересованост, защото ще сте запомнили получената информация.
  • Не задавайте въпроси, които са насочени към това да оправдаят страховете ви. Не подвеждайте детето. Като родител безспорно винаги ще се безпокоите дали то е добре, дали е облечено подходящо, дали се е наспало, дали е нахранено, дали се намира в благоприятна обстановка, дали някой го наранява или обижда, дали има кой да го гушка и успокоява, ако се чувства напрегнато. В този смисъл често насочвате разговора именно в тази посока и постепенно ще накарате детето да обръща внимание само на негативните си впечатления, което задължително ще повиши тяхното количество. Въпроси от типа на: „Днес някой буташе ли те?" или „Госпожата кара ли ти се?", или „Не ти ли харесват децата?", ще предизвикат у детето впечатление, че това са най-важните неща от деня и то ще се концентрира върху тях. Това определено няма да направи детската градина предпочитана дестинация. Далеч по-непринудените въпроси като: „Днес какво ти сготви леличката?" или „Как се казва госпожата?", или „Ти как постъпи, когато детето те бутна?", или „На какво си играхте с Никол?", или „Какви играчки има в детската градина", биха придали положителен заряд на диалога. Чрез тях детето ще проумее, че е по-важно да се съсредоточи върху играта в детската градина, а не да мисли за събитията, които го притесняват.
  • Използвайте въпроси с положителен заряд. В смисъла на гореказаното много по-добрият вариант е да използвате въпроси с положително значение. Особено подходящи в случая са опашатите въпроси – „нали", например: „Днес много си игра, нали?" или „Твоите госпожи са много красиви и добри, нали?", или „Леглото ти в детската градина е много удобно, нали?" С тези въпроси ще внушите на детето позитивизъм в отношението му към детската градина, който ще му е особено необходим в първите месеци. Слушайки ви, мъничето ще разбере, че всъщност нещата не са чак толкова лоши и това ще бъде в подкрепа на неговата по-бърза и по-лесна адаптация. Помогнете му, като се настроите позитивно и му го кажете с думи: „Всъщност, да се ходи на детска градина е страхотно, нали?".
  • Дайте информация, за да получите информация. Тази формула вече е била обект на обсъждане в предишния брой на списанието и означава да споделите с детето информация за това как е минал вашият ден, докато сте били разделени. Дори можете да започнете разговора с това и да оставите диалога да следва логичната линия на взаимното споделяне от сорта на: „Аз направих това, а ти?" или „На мен ми се случи това, а на теб?". Не е трудно да накарате детето да се почувства значимо наравно с вас и да разбере, че това, което му се случило през деня, е не по-малко важно от онова, което се е случило с вас. Така не само ще се увеличи обемът на информация, която получавате от детето, но и ще се обогати нейното качество и значение за двете страни (за детето и за вас). Не забравяйте, че за да има диалог, са необходими двама, и не подценявайте ролята си в това начинание. Никак не е трудно. Определено ще направите по-малко грешки в разговора си с детето, отколкото в мълчанието си пред него.
  • Не карайте детето да споделя информацията, която получавате, пред всички роднини и семейни приятели. Ако сте успели да научите нещо от това как детето е прекарало деня си в детската градина, в никакъв случай не го карайте да преразказва пред всеки, когото срещнете, ако то самото не пожелае това. Редно е, особено в първите месеци, да помолите всички роднини и близки на семейството да не задават на детето въпроси, свързани с пребиваването му в детската градина. Практиката показва, че се случва именно това. Който и да срещне детето, знаейки че вече ходи на детска градина, задължително му задава въпрос, свързан с това. За съжаление много малко възрастни могат да говорят адекватно с деца. Те ги подценяват, а което е по-лошото: говорят с тях само защото смятат, че трябва да им кажат нещо, без да се замислят за съдържанието на казаното или за последствията от него. Обикновено детето не желае да отговаря на въпроси, свързани с първите му дни в детската градина, което от своя страна провокира задаването на още въпроси. Ако преживява тежък период, тези въпроси, които валят отвсякъде, определено не му помагат. Затова родителят решително трябва да заеме позиция и да сложи край на подобни разпити. Ще дойде момент, в който детето вероятно ще иска да разказва всичко на всички, да пее песнички и да рецитира стихотворенията, които е научило в детската градина, но това определено няма да е в първите месеци от постъпването му там.
  • Не задавайте въпроси на учителката за поведението на детето пред самото дете. Не само е нормално, но дори е задължително да говорите с учителите за поведението и цялостното състояние на детето в рамките на детската градина. Може да не го правите всеки ден, за да не става досадно, но да не го правите изобщо, също не е целесъобразно. Изключително важно е да намерите начин да не провеждате тези разговори пред детето. Възрастните често разговарят пред децата си за тях в трето лице и не могат да си представят дори колко много влияят на поведението им по този начин. Малчуганът често чува за себе си различни факти, които нерядко са плод на чувствителността и субективността на родителя. В резултат на непрекъснатото повтаряне на тези факти те постепенно се превръщат в прояви от поведението на детето. Много родители изобщо не се замислят, че ако непрекъснато повтарят пред детето си, че е „злоядо" например, то наистина ще бъде злоядо. Така е и с поведението му в детската градина. Да говорите с госпожите пред него, е положителен акт и води до повишаване на взаимното доверие, но не обсъждайте подробности от поведението му пред него, защото може да му подскажете как да се държи недобре.
  • Не забравяйте, че ако създадете у детето навик да споделя с вас, това ще ви бъде много полезно в процеса на неговото цялостно израстване, особено във възрастта на пубертета. Неоспорим факт е, че с напредването на възрастта ще ви бъде все по-трудно да контролирате детето си. Винаги идва време, когато вече сте безсилни и само берете плодовете от начина, по който сте го възпитавали през годините. Приемете научаването на вашето дете да споделя като вложение с бъдеще. Ще почувствате резултата най-недвусмислено във възрастта на пубертета, когато е по-добре да играете ролята на приятел, отколкото на враг, щом става въпрос за непоносимо (според вас) поведение. Както повечето човешки действия, споделянето е въпрос на навик и се възпитава с постоянство и търпение. Научете детето да ви споделя с кого и на какво си играе от най-ранна възраст. Може да ви е безинтересно, когато е на 3 години, но повярвайте: когато стане на 13 години и прекарва голяма част от времето си извън вашето присъствие и контрол, то ще продължи да разказва къде е, с кого е и какво прави. Това ще ви спести много тревоги и ще ви помогне да изградите доверени взаимоотношения, в процеса на които дори ще ви бъде позволено да давате задочно съвети.
  • Не разпитвайте детето пред родителите на други деца. На вас може да ви изглежда безобидно, но реално това е предателство спрямо детето. Не позволявайте на другите родители да черпят информация от него за поведението на техните деца, за отношението на госпожите или децата към тях. Това обикновено се случва толкова небрежно, че рядко му се обръща внимание, например: „Ели, ела да ми кажеш дали днес моят Ванко слушаше в детската градина и плака ли сутринта, когато го оставих?" Подобни въпроси объркват и двете деца. Нещо повече, те са еднакво вредни и за двете. Ели автоматично попада в ролята на детето-доносник. Тя може и да се почувства добре от това, че временно акцентът се измества от нейното собствено поведение, но вниманието й определено се насочва към негативните събития в детската градина. Тя дори може неволно да бъде приучена към това да „изказва" другите деца, вместо да споделя собствените си чувства и впечатления. От друга страна, Ванко директно получава ролята на детето, което ще бъде „предадено", а както и да се погледне, това никак не е приятно. Нещо повече, това може допълнително да понижи самочувствието и самооценката на детето: то ще разбере, че не само е постъпило грешно, но е и било забелязано. Подобно чувство не само че няма да му помогне да споделя, но дори може да го откаже от това.
  • Не упражнявайте натиск върху детето, накарайте го да повярва, че се интересувате от това, което има да ви каже. Бъдете най-добрият му слушател, за да се превърнете и в най-предпочитания през годините на израстване. Слушайте активно, участвайте в разговора и не подценявайте важността на информацията. През първия ден тя ще ви се стори безсмислена, както и на втория, и така ще продължи седмица, месец, година. Няма да усетите как ще дойде време, в което срещу вас ще седи детето ви и не само ще разговаряте с него спокойно, но и ще се разбирате отлично по различни теми. Много майки ще ви завидят, други ще се учудят, трети ще ви попитат как сте постигнали това. Детето ви често ще чува израза, че се държи много „зряло за възрастта си".

Не е нужно да се опитате да приложите всичко прочетено дотук на практика. Достатъчно е да повярвате в детето си и да го убедите, че се интересувате от него. Може би ви се струва скучно да разговаряте с 2-3-годишно дете. Задавали ли сте си въпроса дали на децата не им е скучно да разговарят с нас, възрастните?

Мария Дишкова, социален педагог

Последна редакция Петък, 18 Септември 2015 14:01
blog comments powered by Disqus

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини