Baner 600x80
Понеделник, 20 Юли 2015 14:06

Къде грешим – поглед на психолога


Fotolia 37081815 Subscription Monthly MВсеки отговорен родител е загрижен за правилното възпитание на своето дете. Има много моменти, в които си задаваме въпросите: „Дали постъпих правилно?", „Дали не реагирах малко грубо?" или „Защо моето дете е по-разглезено от другите деца?". Няма правилни отговори на тези въпроси. Факт е, че никой не ни учи как да бъдем добри родители и как да възпитаваме правилно децата си, а в същото време всички искаме най-доброто за тях. Нещо повече, съвременният живот е много по-различен от този, в който са ни възпитавали нашите родители.

Днес децата се развиват по-бързо, по-умни и по-креативни са. И изискванията към тях са много по-големи. Затова най-голямото предизвикателство, пред което е изправен съвременният родител, е: „Как да възпитам един добър, но пробивен и способен човек, който да запази в себе си общочовешките ценности, без да бъде тъпкан и подиграван от всички останали?".
В педагогическата теория и практика не е записана универсалната правилна формула, която да важи в еднаква степен за всички деца. Но има няколко грешки, които средният български родител често допуска. Това провокира да се направи проучване на мнението на българския родител относно възпитанието на неговите деца. Анкетата бе попълнена от 1000 родители, от които 500 майки и 500 бащи. Анкетираните са от различни градове, с различни степени и сфери на образование, както и с разнообразни професии или безработни. Обработените резултати дават основание да се направят няколко основни извода за най-честите грешки, които българският родител допуска във възпитанието на детето си.

• Престъпление и наказание!
Когато детето се наказва за извършена постъпка, то научава, че всяко негово действие има последствие. Съществуват редица изисквания, които всяко дете трябва да се научи да спазва. Въпросът е дали наказанието е най-добрият начин за постигане на тази цел. Физическото наказание възпитава детето в страх и неувереност. Да, то ще се научи да не прави това или онова, но няма да го прави от страх за последствията, а не защото е разбрало, че така не бива.
825 (82,5%) от анкетираните родители споделят, че използват наказанието като възпитателна мярка. Те обаче действат импулсивно и много често под въздействие на моментното си настроение. Така за една и съща постъпка в рамките на един ден родителят може да постъпи по два коренно различни начина: да се ядоса и да накаже детето или да се засмее и дори да го поощри. В резултат на това детето не научава нищо. То започва да следи настроението на майка си и с времето се научава да я манипулира и да проявява желанията си само в определени моменти.
Физическото наказание е насилие спрямо детето. За родителите е „само едно шамарче" или „потупване по дупето", за детето е болка и страх. Не бива да се забравя, че физическото наказание често е в резултат на това, че на майката „не са й издържали нервите", както споделят анкетираните жени. А децата запомнят само, че са ядосали мама, защото са били лоши и непослушни, но не е сигурно, че са разбрали грешката си. По-добрият вариант е спокойно да се обясни на детето, че е направило грешка.

• Детето иска да знае!
Често децата ни засипват с лавина от въпроси, които звучат досадно и наивно. Нещо повече, децата са способни да задават едни и същи въпроси отново и отново. Това е много чаровно, ако не се случва след тежък работен ден или във времето, в което майката е „бог Шива" и готви, чисти, пере, глади и се грижи за децата едновременно. Родителите споделят, че в подобни моменти се чувстват като обект на подигравка от страна на детето. Но то само иска да знае.
Времето, прекарано с нашите деца, е безценен дар, затова трябва да се използва пълноценно. Незаменими са моментите, в които нашето собствено дете все още ни смята за безспорен ерудит във всички области. То не оспорва нашите компетенции, а се обръща към тях без капка съмнение. Отговаряйте на въпросите на вашето дете. Ще дойде време, когато то ще търси отговорите на други места и от други хора. Тогава вие ще останете на заден план и всичко, което казвате, ще се оспорва или дори няма да се търси мнението ви.
Родителите често въздишат: „Само като спи, не говори!" или „Късно проговори, но от тогава не е спирал!" или „Не мога дори новините да изгледам спокойно!". Те често правят забележка на децата си, когато задават въпроси на други възрастни: „Не досаждай!" или „Тихо, не пречи на хората!". По този начин децата остават с впечатление, че правят нещо нередно и губят стойности от своето самочувствие. 729 (72,9%) от анкетираните родители признават, че невинаги намират време и нерви да задоволят любопитството на своите деца. Не бива да се забравя, че поставянето на въпроси и даването на отговори е в основата на междуличностния диалог. Начинът, по който отговаряме на децата си, ще бъде възприет като модел и ще се използва от тях занапред. Така както ние отговаряме на децата си, така ще ни отговарят и те. Ако реагираме нервно или пренебрегваме техните въпроси, те ще започнат да пренебрегват нашите. А и в резултат на това детето няма да научи нищо. То ще разбере, че е грешка да задава въпроси, и ще спре да пита. Умението да се задават въпроси е едно от задължителните за оптималното развитие и реализация на личността. Да научим детето си да комуникира, е едно от най-значимите и най-човешки умения, което го прави и лично постижение на родителя!

• С детето се говори като с дете!
Много са родителите и възрастните изобщо, които се разнежват пред вида на малкото беззащитно дете и се вдетиняват, като му говорят с бебешки изрази: „Хайде да папкаш и после да нанкаш". Ако възрастният може да се погледне отстрани в подобен момент, ще разбере, че се държи неуместно, но много малко родители го правят. Голям процент (53,4%) от анкетираните родители смятат, че ако използват други думи, децата няма да ги разберат. В резултат малчуганите започват да говорят по същия начин – на бебешки, което не е много удачно, когато детето е минало тази възраст възраст.
Не бива да подценяваме децата. Те разбират много повече, отколкото ние сме склонни да забележим и да приемем. Възприемат човешката реч, на първо място от нас – родителите. Следователно, ако се държим с тях като с бебета, и те ще се държат като бебета. И нищо ново няма да научат.
Децата копират поведението на своите родители, стремят се да се изразяват като тях. Не слагайте бариери пред развитието на речта им. Говорете с тях като с възрастен, но бавно и спокойно, за да имат възможност да възприемат това, което им казвате. Ако не ви разберат, опитайте да обясните с други, но не умалителни думи, за да не се налага да учат два пъти родния си език. Нужно е да се покаже уважение към децата, за да демонстрират и те уважение както към родителите си, така и към другите хора.

• Това е опасно, не го прави!
Родителските страхове са много и често напълно обосновани. Те обаче невинаги са в услуга на детето. Не му позволяваме да се катери от страх да не се нарани. Не го люлеем силно от страх да не падне. Не му позволяваме да бяга, за да не се изпоти. Не го допускаме до готварската печка, за да не се изгори. Внушаваме му, че ножът и вилицата са опасни оръжия и изместваме значението им като съоръжения за хранене в човешкото ежедневие. В стремежа си да предпазим детето от всички и от всичко ние го възпираме да учи нови неща и да се развива активно.
Да носи отговорност за детето си, безспорно е фундаментална и постоянна родителска функция. 92,8 % от анкетираните родители изпълняват безгрешно тази си роля, но изцяло водени от чувства като страх и неувереност. Особено показателен е фактът, че изследваните родители се страхуват по равно, независимо от техния пол, т.е. майките и бащите са еднакво обезпокоени за безопасността на децата си. Разбира се, не е нужно задължително детето да се възпитава по метода на естествените последствия, който предполага да го оставим да се изгори, за да се научи да не пипа печката повече. Но ако се възпитава със страх, то ще започне да се страхува, ще стане нерешително и мнително. По-добре е да свикне да бъде предпазливо, а това може да се случи, като търпеливо и постоянно му се обясняват рисковете от различни негови действия. По този начин детето ще се научи да мисли и занапред само да преценява последствията от своята активност, да решава самостоятелно дали да направи това или онова.

• Не играй с това дете, защото то е невъзпитано и лошо!
84,3% от анкетираните родители са на мнение, че голяма част от другите деца са крайно невъзпитани и са лоша компания за тяхното дете. Нормално е при комуникацията на родителите да има сблъсъци на интереси от различно естество. В резултат на това възрастните набелязват няколко деца от обкръжението, които веднъж са реагирали грубо или са бутнали тяхното дете, и налагат абсолютна забрана за игра с него. Така те предопределят социалните контакти на мъничето, подчинявайки ги на симпатиите на майката – 71,9% от анкетираните признават, че събират децата си най-вече с деца на свои приятели. Това е положителен модел на възпитание, който обаче носи няколко негатива за бъдещото развитие на детето. То свиква да играе само с познати деца и не търси нови познанства. Живее с представата, че родителите познават всичките му приятели и няма да се научи да им разказва за това с кого се среща и какво прави, когато дойде време да излиза само. Родителите не проявяват обективност по отношение на децата на своите приятели, независимо колко възпитани или невъзпитани са те. Ако в компанията родителите се чувстват добре, то на децата се позволява да играят заедно.
Тази стратегия също не дава възможност на детето да обогатява своя опит по отношение на социалните контакти. Не бива да се забравя, че децата са особено сензитивни и имат изградено много силно чувство за възприятие на околните. Факт е, че те могат да преценят с кое дете искат да играят и с кое – не. Отнемайки това им право, родителите възпрепятстват естественото развитие на техните социални умения за общуване с околните. Няма нищо лошо и неправилно в това детето да се скара или да се спречка с друго дете, защото по този начин то се учи да разрешава конфликти, което ще му се налага често като възрастен.

• Спри да мрънкаш и да ревеш!
Родителите лесно губят търпение, когато детето говори прекалено силно, плаче, крещи или е много шумно, но те пропускат истината, че в различните възрастови периоди личността изразява себе си по различни начини. Не можем да очакваме на крехките детски рамене да има глава на мъдрец. В очите на възрастните детските реакции често са крайно експлозивни и неадекватни. 80% от анкетираните родители споделят, че много често се изнервят от непрекъснатото хленчене и мрънкане на децата си. Ако те се поставят на мястото на своите деца и си представят, че им се отказва нещо, което силно желаят, може би ще разберат как се чувства детето точно в този момент, но няма да реагират по същия начин. Това е, защото възрастният има вече изградени психологически механизми за справяне с различните загуби, но у детето те все още не са изградени. Проявата на търпение от страна на родителите в подобни моменти ще им помогне да се възпрат от груби реакции спрямо детето, за които най-вероятно по-късно ще съжаляват.
Ако се караме на децата си затова, че плачат, те няма да се научат как да реагират правилно в различни житейски ситуации. Нека да оставим детето да се наплаче, докато е дете, за да може като възрастен да преодолява предизвикателствата с мислене и логика. Да не забравяме, че често когато сме ядосани или афектирани от нещо, ние също повишаваме глас, блъскаме врати и използваме „лоши" думи, което определено може да е последствие от това, че нашите родители не са ни оставили да се наревем и накрещим като деца.

• Дай на мама да те облече ...!
Би било добре, ако имаше рецепта за детско възпитание, в която да е предписано коя е най-правилната възраст, в която да направим детето самостоятелно. Кога да го отделим в друга стая? Кога да го оставим да започне да се храни и облича само? Кога да го пуснем само в банята? Кога да го научим само да си мие зъбите? За съжаление няма универсални отговори на тези въпроси. В това отношение отговорите на анкетираните бащи определено се различават от отговорите на анкетираните майки. Определено майките са тези, които не оставят децата си да пораснат. 445 от тях (от общо 500 анкетирани майки) смятат, че всичко, което детето направи само, е в пъти с по-ниско качество, отколкото ако те му помогнат да го направи, например:

  • ако се облече само, всичко ще е наопаки и няма да се загащи;
  • ако се изкъпе само, няма да се изкъпе добре и ще изхаби много вода;
  • ако се храни само, ще изцапа всичко и няма да изяде толкова, колкото ще изяде, ако му дават в устата;
  • ако си измие зъбите само, ще стане цялото в паста, а зъбите няма да са измити качествено.

Анкетираните бащи определено имат различна гледна точка. Едва 20 от тях (от общо 500) са на мнение, че на детето трябва да му се помага с тези дейности, независимо че вече е в предучилищна възраст например. Останалите не само мислят обратното, но дори споделят, че забелязват как майката дърпа назад детето в неговото развитие. Те допълват, че често спорят с майката точно по този въпрос, но с майка спори ли се?

При условие че родителите разсъждават по този начин, детето трудно ще се научи да се справя самостоятелно с различните си битови нужди. Колкото повече майката го обгрижва, толкова повече то свиква да бъде обгрижвано и задачата на родителя да го приучи към самостоятелност се усложнява. Няма една определена възраст за всички деца, на която те трябва да бъдат оставени да се оправят сами с гореизброените задачи. Все пак всяко дете е различно. Но правилната формула е, че колкото по-рано детето бъде оставено да се опитва да прави само тези неща, толкова по-голяма увереност ще придобие то по отношение на своите лични умения. В крайна сметка, всеки човек се стреми към самостоятелност. Защо децата трябва да са по-различни и да бъдат ограничавани в това отношение?

Мария Щерева, социален педагог

blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини