Baner 600x80
Сряда, 11 Февруари 2015 14:02

Чувствата и емоциите на децата


Baby emotionsБанално е твърдението, че децата са чист лист хартия. Повечето психолози поддържат противоположната теория - детето се ражда с оформен характер и темперамент. Това могат да потвърдят и много майки, които са напълно в състояние да опишат характера на бъдещото си дете още в периода на бременност, провокирани от „вътрешните" му прояви. Развитието на най-добрите качества у детето са заложени в природата му, както и изглаждането на недостатъците. За осъществяването на тази нелека мисия е важно да „усещате" детето си, да разбирате мотивите за постъпките и желанията му. А затова ви е необходимо да знаете как се развива емоционалната му сфера.

Новороденото: светът е черно-бял
Бебето разполага с ограничен ресурс от чувства: глад, страх, болка, удоволствие. Светът на емоциите му е контрастен - мъничето или се чувства много добре (и тогава спи), или много зле (и тогава плаче). И ако за майка му е лесно да разбере кога изпитва удоволствие, то причините за плача създават малко повече трудности. Ясно е обаче, че вътрешното състояние на новороденото е изцяло свързано с физическите му усещания и това продължава през целия първи месец.
Новороденото все още не може да прецени откъде възниква едно или друго чувство (защо неговото „хубаво" е свързано с майка му) и просто изпитва удоволствие, когато суче, лежи на ръцете й, чува гласа й и усеща туптенето на сърцето й. Понякога на лицето му се появява мимика, но това по-скоро са произволни движения на мускулите, отколкото целенасочена реакция. От самото раждане бебето проявява една от най-важните човешки потребности – да общува. За новороденото това почти на 100% е свързано с възрастните и преди всичко с мама. Нейната близост и топлина са много нужни още в първите 12 часа след раждането, период, който е решаващ не само за процеса на адаптация към новата среда, но и за формирането на емоционалното му здраве. Новородените много точно реагират на настроението на близките си и особено на майчиното емоционално състояние. Ако тя се сърди, мъничето притихва, ако нервничи - започва да се безпокои и да плаче. След година съпреживяванията стават активни: детето може да изпита съжаление към мама, да я погали, ако не се чувства добре, да опита да я утеши с любимата си играчка.

0-6 месеца: простите човешки удоволствия
През втория месец мъничето започва да разбира, че приятните усещания му доставят другите хора. Осъзнаването предизвиква ответната му реакция – радост. Това чувство става първата му „придобивка" в „списъка" с емоции. Двумесечното дете се радва на любимите си хора, които го приласкават, говорят му нежно - и отново фаворит е мама. Бебето демонстрира своята радост с цялото си тяло – то не просто се усмихва, а размахва ръчички и крачета, издава звуци и прави смешни физиономии.
Към четвъртия месец тази реакция се допълва от смях, при това в отговор на гъделичкане, вдигане високо във въздуха. Смее се на смешните гримаси на тате едва към първата година, а в отговор на смешна дума - към втората си година.
Интересно е, че новороденото възприема възрастните не като цяло, а на „части". Майката в неговото съзнание не е цялостен образ, а отделно лице, ръце, мирис, глас и всичко това не е свързано едно с друго. Светът на бебето се състои от фрагменти: топлата вода във ваната, силният глас на бащата, ярките петна по креватчето. Към шестия месец звуците, ароматите и изображенията в съзнанието му започват да се съединяват в единен цялостен и постоянен образ. Когато това се случи, мъничето най-после започва да различава близките от чуждите хора. Радостно се усмихва, когато го приближат родителите му, и се плаши при вида на непознат.
Уплахата е една от първите негативни емоции, които изпитва бебето. След нея към 4-я месец се появява гневът. Той се проявява още по-активно от радостта. Родителите знаят кой вик е реакция на забраната да вземе мобилния телефон на тате и кой е звукът на недоволство, когато пресичат опитите му да достигне клавиатурата на компютъра.

6-12-и месец: удивление и радост
В края на първото полугодие към палитрата емоции на бебето се добавя удивлението, а заедно с него и главният стимул за развитие – интересът. Детето може да бъде привлечено от някаква новост: то все още не може да съсредоточава вниманието си по-дълго от 1-2 минути и затова му е необходима нова „храна" за ума. Така се появява желанието за общуване и
научаване. Става любопитно и понякога неговото „искам" и маминото „може" не съвпадат. Малките капризи все още не са проблем, защото мъничето бързо прехвърля вниманието си от един обект към друг. Постепенно желанията и интересите му стават по-постоянни; от тях „израстват" предпочитанията и вкусовете – в храната, играчките, развлеченията, книжките, песните. Родителите забелязват какво харесва и какво решително отхвърля невръстното им дете.
След 8-я месец, когато става физически по-активно, детето започва да пълзи и да се изправя на крака, настъпва първият етап от психологическото му отделяне от майката. От една страна, то болезнено преживява кратките раздели с нея, но все по-ясно осъзнава, че тя продължава да съществува дори когато не я вижда. В тази възраст една от най-любимите игри е „криеницата": винаги ще предизвикате бурен смях, ако закриете лице с ръце и после го откриете. В същото време се появява т. нар. от психолозите „тревога на осеммесечните"- детето надава вик на безпокойство, ако го доближи непознат, често се събужда нощем, става неспокойно. В тези няколко месеца на повишена чувствителност трябва да избягвате да правите глобални промени в ежедневието му: не му е сега времето да започвате работа или да сменяте бавачката, точно в този период мъничето се нуждае от чувството за сигурност и постоянство.
За разлика от позитивните емоции, родителите по всякакъв начин се стремят да пресекат възможностите за проява на негативни чувства. Помислете: детето често го хвалят за това, че не плаче (но не и за това, че се смее) или за това, че не проявява отрицателни емоции. Само че тихите послушни деца също изпитват стрес като другите. Във всяка възраст детето има право да изпитва страх, негодувание, раздразнение и да ги демонстрира, а родителите му трябва да го научат как да ги проявява, без да предизвиква негативна реакция у другите.

1-1,5 години: Аз съм!
Основният ориентир на детето в тази възраст са собствените му желания. То все по-разбираемо ги изразява и все по-настойчиво се старае да ги реализира. Сега вече напълно самостоятелно взема решения и ако реши да прави нещо, много по-трудно може да бъде разубедено.
Въоръжете се с търпение, с времето то ще се научи да контролира стремежите си и ще разбере, че освен думата „искам" съществуват и „не може" и „трябва".
Чувствата и действията на детето са неразривно свързани. Ако нещо не му харесва, се сърди и дори удря майка си, когато му е страшно – плаче, когато е весело – се смее и пляска с ръце. Малчуганът вече се е научил ясно да изразява отношението си към това, което му се случва, започва малко по малко да разделя емоциите и действията си. Това означава, че може да е сърдит, но мама повече няма да му позволи да хапе или да се бие.
Важното емоционално постижение на детето в този период е формирането на представата за себе си. Започва да отъждествява себе си с името си („Ванко – това съм аз"), тялото („Хлябът не падна сам, Ванко го хвърли"), отражението в огледалото („Кой е там – това е Ванко").

1,5-2 години: криза на противоречията
Дребосъчето чувства, мисли, действа – но все още не си дава сметка нито за емоциите, нито за действията. Сложно му е да обясни защо плаче или защо отказва да се къпе. Детето расте и става все по-самостоятелно, желанията му се увеличават, но възрастните кой знае защо не бързат да ги изпълняват. Естествената му реакция в такава ситуация е протестът. С наближаването на втората година то вече започва да разпознава чувствата си: че когато ти трепери брадичката, това е страх, а когато искаш да се скриеш някъде – това е срам. За да научите детето по-бързо да се ориентира в собствените си емоции, трябва да говорите с него за тях и за това, което ги предизвиква. Упорството и отказите могат да изпитат сериозно търпението ви, но и на детето също не му е лесно. То се плаши от собствените си изблици на гняв, бои се да не загуби мамината любов, затова в този период смяната на настроенията от истерия до бурна любов е много честа. За да смекчите „тоналността" на този период, давайте на детето по-често правото на избор, позволявайте му понякога да постъпи, както желае. Бъдете настойчиви само в случаите, когато става дума за принципна позиция: винаги ясно и точно формулирайте и повтаряйте на детето изискванията си. Колкото по-стабилни са правилата ви, толкова по-лесно детето ще ги разбере.
След навършването на година и половина мъничето започва да проявява жив интерес към връстниците си. Ако по-рано му е било достатъчно вашето присъствие, сега вече настойчиво ще ви води към местата, където играят останалите деца. Макар в тази възраст все още да не играят заедно, малчуганите обичат да се близо един до друг, появяват се зачатъци на симпатия и приятелство. Умението на детето да създава контакти с връстниците си в голяма степен зависи от тези първи опити за общуване с другите.

2-2,5 години: Декларация за независимост
Родителите на двегодишното дете вече могат да го контролират не само с действия, но и с думи, общуват с него от разстояние. Личното му пространство се увеличава, но все още не се възприема като отделна личност и постоянно усеща връзката си с тях. Малчуганът е в състояние да тръгне по алеята в парка, без дори да се обръща - сигурен, че сте до него, тъй като винаги досега сте били заедно.
В същото време понякога чувството за „отделност" приема формата на страх. Мъникът започва да се бои, че ще ви загуби, плаче пред вратата на банята, която е „погълнала" майка му, упорито отказва да я пусне, когато се налага тя да излезе. Няколко месеца са достатъчни да проумее, че тези раздели са само временни.
Между 2-та и 3-та година все по-често ще чувате детето да произнася думата „аз". Така отстоява правото си на независимо съществуване. В тази възраст децата са крайно егоцентрични, все още не осъзнават, че другите също имат право на желания. Искат да получат всичко - веднага. За детето играчките му са част от него, затова категорично отказва да ги сподели. Уважете периода му на егоцентризъм и не го насилвайте да дава нещо, което не иска. После ще го научите на щедрост.

 

2,5-3 години: От „Аз" към „Ние"
С наближаването на третата година у малчугана се формира цялостна представа за него самия. Светът вече се дали на „аз" и „другите", може да определи своето отношение към себе си и към останалите. Ако по-рано чашката е падала от ръцете му и той не е можел да си обясни как се е случило това, сега вече е напълно наясно, че „виновникът" е той. В тази възраст постепенно децата започват да се заиграват сами, да изпитват гордост от малките си постижения (особено ако ги поощрявате). Започват да се чувстват значими и важни и се стремят да се утвърдят в група – това се случва с тръгването на детска градина. Ако сте успели с такт и достойнство да преминете периода „аз", вече е твърде възможно войните за себеутвърждаване да отстъпят пред трайния мир. Детето става по-спокойно, усещайки, че с него вече се съобразяват. Вашата задача е да се научите да се споразумявате с него, без да повишавате тон.
Третата година е времето на откриване на другите. Укрепнало в своята самостоятелност, мъничето започва да забелязва околните с техните желания и интереси. Сега вече може да разбере, че е нужно не само да вземе играчката в магазина в ръцете си, за да е негова, а да попита мама за разрешение. Появява се уважението към по-големите. То вече е готово да слуша другите, ако и те го слушат.

blog comments powered by Disqus

19731885 1588698044497127 1006336300224858960 n

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини