Baner 600x80
Четвъртък, 14 Август 2014 09:59

Три грешки, които родителите допускат, когато децата им са гневни


sf-apprehensive-child

Децата от всички възрасти, като започнем от най-малките, минем през учениците и стигнем до тийнейджърите, имат своите моменти на лошо настроение и гневни изблици. Тези състояния имат широк спектър от прояви — когато се приготвяте за сън; като несъгласие с дневното меню или като негодувание срещу големия брой домашни и прочие. За своите сцени децата често избират публични места, но и „тишината" на дома ви не е застрахована от тях.

Начинът, по който родителите реагират при внезапното раздразнение на детето, е определящ за това колко често детето ще изпада в подобни състояния и колко дълго ще продължат те. В стремежа си да успокоят своето дете родителите допускат няколко основни грешки:
1. Да се опитваш да говориш рационално с дете, което е в емоционален срив
На всички понякога ни се случва да използваме „успокоителни думи", звучащи като: „Всичко ще бъде наред", „Успокой се", „Спри да плачеш", „Иди да си играеш с нещо друго", „Нека ти помогна", „Хайде сега, какво толкова е станало", „Пийни си малко вода" и др. Проблемът с тях е, че когато детето е гневно, то е състояние на висока емоционалност и обикновено е извън възможностите му да се съобрази с вашите рационални предложения. Аз наричам тази ситуация: „Наливам успокоение през обърната фуния". Колкото по-гневно е детето, толкова повече се стеснява „гърлото на фунията" и вероятността рационалните ви доводи да стигнат до него рязко намалява. Освен това с продължаващите безуспешни опити за комуникация само затвърждавате у малчугана усещането, че гневният изблик е една успешна стратегия за привличане на вниманието ви.
Уважете настроението на детето си, не му отнемайте правото да проявява негативни емоции. Гушнете го или просто изчакайте гневът да отмине и едва тогава се опитайте да коментирате обстоятелствата, които са го причинили, и дали това е било най-адекватното поведение за момента.
2. Да бъдеш спокоен и непоколебим и после внезапно да избухнеш
Има ситуации, когато просто не можем да продължаваме да толерираме непрестанния рев, караници и кисели физиономии. Повечето родители много добре знаят, че в тези ситуации трябва да останат спокойни, но не всички притежават стоицизма на будистки монах и просто избухват. За нещастие това поведение само доказва на детето, че с известно постоянство по отношение на негативните постъпки то рано или късно ще привлече вниманието ви.
Не си позволявайте сривове пред него. Влезте в съседна стая, обърнете се с гръб или просто излезте, опитайте се да разтоварите напрежението и едва тогава влезте в контакт с детето. Поведението ви трябва да е продиктувано от една проста формула - „спокойна сила и топла категоричност". В противен случай рискувате да се превърнете в пример за доста негативно поведение — „Когато чашата ми прелее, аз започвам да крещя".
3. Да наливаш масло в огъня
Гневните избухвания на децата са състояния, в които само си търсят за какво да се захванат, за да се развихрят още повече. Когато родителите реагират на това държание със силно порицание, дори понякога с физическо наказание, те само наливат масло в огъня и гневът не само че продължава, а често ескалира. В случай че избухнете и физически се опитате да спрете гнева на детето си, то научава, че това е един чудесен начин да ви вбеси, разстрои и да ви покаже, че има власт над вас.
Дори и да не му харесва като отговор от ваша страна да получава круто наказание, детето с поведението си го търси, за да получи „гориво" за гнева си, дори и това „гориво" да е с отрицателен знак.
Дайте си сметка, че когато избухвате или използвате насилие спрямо детето си вие сами продуцирате негативното му поведение, чрез своя пример. Вариант е, да преведете на вашия малчуган с думи емоциите, които бушуват в него: „Разбирам, сега си гневен, защото......" или „Зная, че си много ядосан заради......". Така той се чувства разбран и това е първа стъпка към успокоението. Когато ситуацията ви се стори неовладяема можете да си измислите някакъв ритуал, с който да успокоите детето....и себе си – бройте до десет, кажете „ще поговорим, когато и двамата сме по-спокойни" или използвайте, някой специален похват, който е част от семейната ви история. Това, което не бива да забравяте е, че вие сте ролевия модел на вашето дете и от вас то учи как да се справя с напрежението си.

автор: Галя Даскалова, специалист детско-юношески психолог

blog comments powered by Disqus

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини