Baner 600x80
Сряда, 27 Септември 2017 12:42

Емоциите при децата


emotionsДнес се ценят умения като работа в екип, сътрудничество, умения за общуване, за решаване на конфликти, за преговори, меки умения. Но кой ни учи на това? Няма час по общуване в училище, ако имаме късмет, в семейството ще се научим на тези умения. Доскоро изобщо не се говореше за емоции и за емоционална интелигентност. Вашата роля като родители е да научите децата на това.

Доказано е на практика, че емоционално интелигентните хора са по-успешни, по-здрави, по-щастливи. Както е важно да се грижите за здравето на децата, за храненето, да са облечени, така е важно и да са емоционално и психично здрави, това е част от нашата цялост като хора. За да сме цялостни личности, не трябва да пренебрегваме една част за сметка на друга.

Отношението на родителите към децата е много важно за това какви хора ще станат. Науката епигенетика, която разглежда влиянията на средата върху гените и здравето, съответно отключването на заболявания, показва, че взаимоотношенията, стресът и общуването в семейството са много важни за здравето.
В първите години след раждането се развива мозъкът на детето, затова то трябва да усеща любов, съпричастност, интерес от родителя, за да се развива нормално. Като една от главните причини за хиперактивност и дефицит на вниманието, наред със замърсяванията от околната среда, генетичността и др., се сочи липсата на майчина любов.

Емоционалната интелигентност и емоционалните умения се зараждат у човек още докато е бебе. Мъниците плачат, когато и други бебета плачат. Опитват се да разберат какво изпитват другите, като им подражават. Около третата си година разбират, че някой друг страда и се опитват да го утешат.

От уменията за емоционална интелигентност зависи способността за учене. Има много изследвания, които показват, че когато децата са под стрес, напрегнати, има проблем вкъщи или в училище, те не могат да запаметяват и да приемат нова информация. За да може да се случва ученето, децата трябва да са спокойни, да има доверие, уважение, среда на сътрудничество, да се зачита тяхната личност и мнение. Тоест да са удовлетворени базовите им потребности според пирамидата на Маслоу.

До какво водят неизразените емоции? Емоцията е енергия, която се заражда в нас, с естествен ход отвън-навътре. В тялото се отделят различни вещества, които ни подготвят за действие. Важно е да научим децата да изразяват емоциите си с думи, чрез движение с тялото, чрез спорт, чрез писане/рисунка. Да им предложим друга алтернатива да покажат емоцията си, която е по-безопасна и подходяща за тях.

Когато са разстроени, не бива да бързаме да ги утешаваме веднага, понякога имат нужда да се наплачат, да излеят емоцията. Една майка сподели за сина си, че когато е ядосан, започва да ръмжи и така се успокоява. Ако не обръщаме внимание на емоциите на децата, постепенно те спират да ги изпитват и губят връзка със себе си. Или ако обръщаме повече внимание на негативните емоции, децата се научават да ги изпитват по-често, за да получат внимание.

Емоциите при децата. Децата общуват по начина, който знаят. Имаме да ги научим, че ако за да вземат играчката, която искат, е неприемливо да бутат, дърпат, хапят, а да казват „Може ли да си поиграя с играчката". Емоционалната интелигентност е процес, първо доста обясняваме, може да няма реакция в началото, да е нужно много време, но постепенно децата започват да използват нашите думи и аргументи. Давайте личен пример на моделите на общуване, затова е важно да работите върху себе си.

Може да използвате игри, театър, приказки, в които да обръщате внимание на емоциите на героите или да отгатвате как се чувстват в конкретната ситуация. „Мечето е тъжно, защото родителите му си играят с братчето му, или се ядоса, защото си счупи любимата играчка. Франклин е радостен, защото тръгва на училище и ще срещне нови приятели." По този начин развивате у децата емоционална грамотност.

Емоционална грамотност на децата
Емоционалната грамотност на децата, или умението да познават своите и чуждите емоции, е важна за тяхното развитие. Постепенно децата се научват с помощта на родителите да управляват емоциите си и да са по-съпричастни към околните, тоест развиват емоционална интелигентност. Важно е да учим детето да назовава емоциите си, да ги свързва с ежедневието, с това, което му се случва, да изразяваме своите емоции като родители, да си признаваме, когато сме сбъркали, да се стремим към „печеля - печелиш" решения, които са добри за всички.

Когато изразявате своите емоции, внимавайте да не ги свързвате директно с поведението на детето, защото много лесно му се вменява чувство за вина. Избягвайте изрази като: „Мама е щастлива, когато си изяждаш всичката храна. Мама е тъжна, когато не си изяждаш храната. Мама се ядосва, когато не си подреждаш стаята." Вие сте отговорни за вашите емоции, не действията на някой друг. Връзката е емоция - потребност (нещо важно за вас). Когато си изяждаш храната, се радвам, защото искам да си здрав. Когато е разхвърляно, се ядосвам, защото за мен е важно да има ред.

Коренът на емоциите са потребностите, те са мотивът за действията ни, а поведението на другите е само стимул. Емоциите са сигнали, както симптомите, те ни карат да се осъзнаем, да забавим темпото, да си обърнем внимание, че нещо важно за нас не се случва. Трябва да търсим потребността под желанията и капризите на детето – това може да е нужда от внимание, забавление, право на избор, автономност, да се зачита мнението им. Играчката или това, което прави в момента, може да му е интересно, забавно, ако искаме детето да ни съдейства, е добре да му предложим друга забавна алтернатива. За една потребност има много начини за удовлетворяване – нуждата от забавление може да се осъществи по най-различни начини.

Средно в напрегнатото ежедневие децата прекарват около 15 минути седмично време с родителя с пълноценно внимание за тях. Те имат нужда от концентрираното внимание на родителя, да ги слушат, да си играят, да излязат заедно някъде. Ако децата са много капризни и трудни, помислете дали прекарвате достатъчно време с тях - в това време не влизат обличане, хранене, водене на занятия и др.

Важно е да разграничаваме ролята си на родители, ние сме водещите, имаме повече опит, имаме възможности да защитим децата от опасности и да ги научим на много неща. От друга страна, имаме човешката връзка, децата също са хора и имат своето право да се чувстват по начина, по който се чувстват, да имат своите нужди и желания. Поставяйте се на тяхно място, сега може да ви изглежда, че се сърдят за нещо дребно, някоя играчка, някой нещо ги обидил, взел им играчката или др., но за тях това може да е голяма драма, те са в техния си свят.

Отнасяйте се към тях с любов, разбиране, съпричастност, с уважение към емоциите и потребностите им. Това не значи да им позволявате всичко и да ви се налагат, а значи да ги изслушвате, да предлагате алтернативи, когато отказвате да мотивирате защо не може и т.н. Вашите потребности също са важни, намирайте време за себе си, защото ако сте изхабени, изтощени, не може да сте от полза за децата.

Мирослава Делчева, холистичен здравен консултант
miradelcheva.com

Последна редакция Сряда, 27 Септември 2017 13:35
blog comments powered by Disqus

3

baner 300x300px

baner 300 300

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини