Baner 600x80
Сряда, 30 Август 2017 11:41

Имам ли гени на бърборко?


ВаEvgenyAtamanenkoжни ли са гените?
Генетично заложено е детето да говори. То е закодирано в ДНК на целия човешки род. Но кой ген отговаря точно за тази важна за обществото функция?


FOXP2 е първият ген, който по някакъв начин се свързва от учените с развитието на човешката реч и говор. Правени са проучвания върху цяло семейство, известно като „КЕ family", при което има мутация в този ген, причиняваща еднаква клинична картина в членовете му: затруднена артикулация на звукове, и по-точно трудности в последователностите от движения, нужни за тях, придружени от езикови и граматични дефицити. Но в същото време са правени и други проучвания на лица със специфично езиково нарушение, аутизъм и дислексия, при които не е намерена етиологична връзка с посочения ген. Сега започват да се правят все по-задълбочени проучвания върху FOXP2, намиращ се в седмата хромозома и отговарящ според редица учени за речевата дейност при хората.

Генетично дадено ни е да говорим, но има редица нарушения, които показват, че пътят на думите е много по-сложен!

Ролята на наследствеността
Много често в кабинета постъпват деца с фамилна предистория за комуникативно нарушение: майка или баща със заекване, по-късно проговорил дядо, братовчед с аутизъм, баба с шизофрения и други. Една част от наследствените фактори могат да имат решаваща роля в даден случай, а друг път да не се наблюдава пряка връзка и да се касае за изолирано нарушение. Но имайки предвид, че цветът на очите и кожата се онаследяват, ръкостта също (дали детето ще е с водеща дясна или лява ръка), може да се помисли и върху въпроса закодирано ли е в гените дали детето ще е ранен или късен говорител, дали ще говори плавно, или ще има трудности. Разбира се, в кабинета имам десетки примери и случаи на точно противоположното твърдение: родители, проговорили ранно, без информация за проблеми в тази сфера в рода с първо дете – ранен говорител, и второ – с изоставане в езиково-говорното развитие. Едни родители, еднакви стратегии за отглеждане, но различни деца. Моментите, в които трябва да се изяснява произходът на дадено нарушение, винаги са много дискусионни. И винаги ще бъдат, защото има хиляди фактори, които могат да стоят в основата на проговарянето и пълноценното общуване. Неслучайно говорът и езикът се проучват от генетици, невролози, лингвисти, психолози, психиатри, педагози, логопеди и други.

Ролята на родителите
Овладяването на езика няма как да стане в нестимулираща среда или при неговото отсъствие. Много са историческите факти за деца, отгледани от животни, при които не се развива реч поради липса на социално взаимодействие. Те демонстрират белези и поведение, доближаващи ги повече до животните, отколкото до хората, и дори след години терапия не могат да достигнат до когнитивното и езиково равнище, което се предполага за възрастта им, именно защото са пропуснали сензитивните периоди за тяхното изграждане. Децата „Маугли" нямат формирана реч, защото не им е трябвала и защото не е имало кой да ги научи на нея.

Точно родителите и близките на детето го въвеждат в света на думите. Затова решаваща функция има общуването между детето и възрастния, който полага грижи за него и му помага да опознае света около себе си. Те са в непрекъснат обмен на съобщения – вербални и невербални. Възрастният се ръководи от различни естествени комуникативни стратегии, за да подпомогне езиковото развитие на своето дете. Той има ръководеща роля, като насочва общуването, привлича вниманието на детето към различни обекти, поставя го в различни обучаващи ситуации, създава му различни преживявания, може да го успокои и да го накара да се чувства сигурно.

Възрастният много често адаптира речта си към тази на детето. Той опростява изказванията си, не използва сложни думи и граматически конструкции, избягва рядко използвани и литературни изрази. И това е напълно естествено, за да може детето по-лесно да достига до смисъла на отправените към него съобщения. Погрешно е схващането, че колкото повече се обяснява на детето, толкова по-добре то ще ни разбере - особено когато това се отнася до ранния етап на развитие. Използването на много думи, сложни изречения и подаването на прекалено много информация едновременно може да обърка детето, да направи съобщението недостъпно и дори впоследствие да затрудни продукцията на малчугана, защото той реално няма нужната зрялост да подражава на подобни изказвания нито езиково, нито артикулационно. Това може да натовари пасивния речник на детето и въпреки че то трупа непрекъснато познания и демонстрира добро разбиране върху комуникативната ситуация и отправеното съобщение, да не говори изобщо.

С времето родителят си изгражда различни обучаващи стратегии в общуването с детето. Възрастният дава непрекъсната обратна връзка на детските послания, отговаря на жестове и запитвания, прави догадки, отправя въпроси, допълва информацията, внася разяснение или поправя изказванията. Няма универсална формула как това да се случва в разговорите, а по-скоро е важно то да е налице при отглеждането, защото ясно показва интерес към света, към възрастните и комуникацията като цяло. Чрез множество повторения бебето се учи на думите за предметите, глаголите, обозначаващи действията на близките му, прилагателните, маркиращи техни характеристики. Но то трябва многократно да ги чуе, за да започне да ги разбира, и едва след време ще има чисто говорната способност да ги изговаря само. Между 1 и 3 години в пъти се увеличава вербалната продукция на детето: въпреки че още преди една година то може да разпознава близки, животни, предмети от бита и действия, едва в тези две години започва да възпроизвежда думите за тях. В началото те могат да са много опростени, маркирани само с една сричка, но след 3 години започват да стават много по-разбираеми както за близките, така и за околните (хора, които не са в обкръжението). След 3 години ще имате истински бърборко. Детето става много любознателно, задава непрекъснато въпроси и очаква отговори. Радвайте им се – един от най-важните показатели за добро езиково развитие, за добро разбиране и развиващи се познавателни способности е възможността на детето да пита и да задава въпроси. Тяхната липса е диагностичен критерий в логопедичната практика.

Даването на положителна обратна връзка, споделеното внимание по време на игра и общуване, обменът на информация са част от стимулите, които превръщат детето в малък бъбривец или които могат да му помогнат при проява на езиков или говорен дефицит.

Симона Миланова, логопед

Последна редакция Сряда, 30 Август 2017 11:51
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини