Baner 600x80
Петък, 07 Април 2017 14:39

Вторият език – мода или необходимост?


oalln2kzctil0ltajdie copyВсяко дете може да научи втори език. Да го използва вкъщи, в детската градина или в училище. Въпросът е има ли нужда от това?
В семейства, в които се говори повече от един език или родителите са носители на различни езикови системи, детето от най-ранните си години се сблъсква с възможността да се изразява по различен начин, като използва различен езиков код. То се научава още в този ранен етап, че една дума може да звучи по различен начин в зависимост от партньора или мястото, на която я чува.

Има семейства, които предпочитат да говорят един език вкъщи, а в социалната среда извън дома да използват друг. Така и подрастващите се научават къде и с кого кой език да използват. Употребата на два езика в семейството е избор на всеки един партньор и негово лично право. Така всеки един член от семейството може да избере език, на който да се изразява най-свободно и чрез който ще осъществява най-пълноценна и емоционална връзка с детето. Това ще му даде богатството от думи и граматика, с които възрастният разполага, и може да го въведе в пълноценно общуване.
Ученето на втори език не е предпоставка за езиково или говорно нарушение, но той е най-големият „враг" за децата с езиков дефицит. Това се отнася за случаите, в които детето е имало достъп от самото си раждане (а вече знаем, че и в утробата бебето възприема шумове и звукове от околната среда) само до един език, а впоследствие семейството се опитва да въведе втори чрез детската градина, допълнителни курсове и школи.
Това не е универсално правило за тези, които естествено са поставени в двуезична среда още от раждането си. Напротив, при деца със сериозни езикови проблеми, които се отглеждат в билингвистични семейства, винаги се търси към кой език проявяват по-голям интерес или какво е представителството от думи в пасивния и активния речник на детето и на двата езика. Важното е какви препратки и логически връзки могат да се образуват и как речта да стане възможно най-пълноценна за постигането на комуникативните цели. Има редица проучвания и изследвания в тази връзка, които показват нуждата на децата от „майчиния" им език, дори те да са поставени в нова езикова среда, ограничаването им от него по-скоро ги отблъсква от общуването, отколкото да ги кара да се адаптират по-бързо към новата. И дори спирането на единия език не е препоръчително, тъй като ощетява познанията и може да повлияе ученето на втория или на езика изобщо като комуникативно средство.
Но когато се демонстрират значими проблеми с изразяването на основния или допълнителния език, трябва да се обърне специално внимание на нивото на езиково функциониране на детето и отговаря ли то на календарната му възраст.
За да могат да изградят своя речник, бебета трябва да направят връзка между фонологичната структура на езика и неговото значение – най-общо казано, да направят връзка между звученето на думата и нейното предназначение. Този процес е значително по-сложен при деца, които са в среда на два езика. При тях може да се наблюдава „фонологичен конфликт", при който за един и същ обект се използват две различно звучащи думи. Но и децата, които са в двуезична среда, също проговарят около първата си година и на 2-годишна възраст казват първите си фрази. На един по-късен етап могат да объркват граматичните правила на двата езика и понякога при въвеждането на втория език може да има „тих" период, който бързо отшумява. При монолингвистичните деца хронологичната възраст е добра отправна точка за определяне на тяхната езикова компетентност, но при децата с повече от един език трябва да се вземе под внимание, че техните познания се разпределят между два.
Децата могат да имат достъп до двата езика едновременно (често още преди 3-та си година те имат двуезичен опит) или последователно (след третата година се предлага втори език). В единия случай бебето се ражда в семейство, в което родителите говорят два различни езика и взимат решение да използват майчините си езици в комуникацията с бебето. В другия случай може в семейството да се говори само един език, а на по-късен етап да се реши да се въведе втори. Това може да се случи в дома, но повечето родители предпочитат да не объркват представите на детето със смяната на езиковия код от тяхна страна, а това да се случи посредством детското заведение, което малчуганът посещава. В първите си години децата са изключително сензитивни и адаптивни към промените в езиковата среда, бързо изграждат стратегии за справяне и приобщаване. Поставени в ситуация на избор, децата могат ясно да заявят на кой език искат да се изразяват или да отказват да говорят на майчиния си език за сметка на втория. Билингвистичните деца могат да преценят ситуацията, човека и езика, който да използват. Във времето тези предпочитания могат да се сменят многократно в зависимост от индивидуалните наклонности. Децата с два езика демонстрират вариативност в езиковите си познания в сравнение с използващите само един език, тъй като техните познания са тясно обвързани с количеството на подаваната информация. За да се научи втори език, той трябва да е представително застъпен в средата на детето. То да има лесен достъп до него и среда, в която да го упражнява. Колкото повече информация приема, толкова повече думи ще знае за в бъдеще. Честотата на възприемане на езика е решаваща за неговото научаване, но и важно значение имат индивидуалните особености в процеса на учене. Ако ученето на даден език бъде преустановено, той най-вероятно ще бъде забравен или изместен изцяло от основния, но на по-късен етап при желание за подновяване има голяма вероятност по-лесно да бъде възприеман и да бъдат подновени паметовите следи.
В клиничната практика – какво се случва с децата, които не са готови за втори език?
В голяма част от случаите тези деца демонстрират трудности и с овладяването на първия. По-късното проговаряне, опростяването и погрешното изговаряне на думи (разместване, пропускане на срички, многократни опити и грешки при изговаряне на една дума, липса на ранни звукове или замени с други), бебешкото бърборене, нежеланието да се слушат детски приказки, съобщенията на детето са неразбираеми за близките и околните, липсата на комуникативни стратегии за общуване и игра с връстници са само част от сигналите, които могат да подскажат на родителите, че детето се забавя в езиковото си развитие.
В клиничната си практика често се сблъсквам със случаи на деца с изключително ограничен речник, но които знаят определен брой думи на български и английски език. Тук не отчитам плюсове, че детето знае два езика (като винаги подлагам под съмнение доколко ги разбира), след като не може да съобщи свободно, че му се пие вода или че го е страх от кучето, но може да брои стъпалата на английски език. Все пак знанията на детето са възрастово обусловени и трябва да са в негова услуга, за да бъде пълноправен участник в процеса на комуникация.
Още един от компонентите, който сериозно страда при децата с езиков дефицит, е граматиката. При наличието на два езика те не могат да си изберат една стратегия за изразяване и един граматичен модел, който да спазват. Объркването е думите от кой език да се използват, как да се съгласуват и невъзможност да се построи правилно изказване. Думите от двата езика се смесват, объркват се граматичните правила на двата езика и изреченията стават неправилни, а детето – неразбрано. Често децата демонстрират познания на двата езика относно определени думи или категории (например знаят имената на плодовете на български език, а цветовете на английски), но демонстрират пълна невъзможност да направят комбинации между тях, така че да използват само един от тях. Трудно се определя характерът на комуникативната ситуация, особеностите на събеседника и носител на какъв език е. Получава се смесица от фрагментарни знания, в които нито детето може да се ориентира, нито възрастният.
Мода или необходимост е употребата на два езика?
Моят отговор е: и двете. Въпросът е има ли детето потребност да се изразява на два езика, какви са неговите възможности за учене и справяне с двуезична среда? Въпросът за втория език е личен избор на семейството и негова отговорност.

Симона Миланова, логопед

Последна редакция Петък, 07 Април 2017 14:45
blog comments powered by Disqus

19731885 1588698044497127 1006336300224858960 n

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини