Baner 600x80
Петък, 07 Април 2017 11:31

Детски успехи и родителски принос


DSC 0112Детето ви плува страхотно, на колко е години, как успяхте да го научите?!
Както се досещате, няма родител, колкото и да се опитва да е земен, който при подобни реплики да не се чувства като балонче, пълно с хелий, готово да скъса връвчицата и да полети висооооко над нещата.
Още повече че жената нямаше как да знае, че синът ни плува буквално от 2 седмици, но с дни научава нови неща и буквално ни смайва.
И понеже винаги съм се старала заради децата - и наши, и чужди, да бъда честна и да споделям практиката си с хората, ще се опитам съвсем кратко да споделя и с вас.


Доверих на дамата, чието дете беше видимо по-голямо, че всъщност заслугата ни за факта, че малкият ни син плува така, е на практика символичен.
Тайната съставка № 1 е в това, че просто следваме неговите интереси, развитие и дадености.
Е, сега, все пDSC 6785ак като родители трябва и да приложим малко креативност и критичен подбор по избора на интереси, защото пък част от другите му интереси включва гледане на филмчета, игрички на компютъра и тъпчене с шоколад.
Всъщност ролята на родители по тази точка се свежда до това просто да съпортваме добрите идеи и да им даваме поле за изява.
Така и с плуването на най-малкия. Следвайки страстта му към водата, сме прекарали безброй часове с него по всякакви басейни, записахме го на плуване, примирихме се с вечно пълната вана и мократа баня...
Докато в един момент той просто започна да плува сам - въпреки моя страх, въпреки недоумението ми за какво кратко време, няма и 2 седмици от махането на плувките, минава 3-4 дължини на басейн с олимпийски размери, без да спира да почива. Как буквално само от гледане започна да плува по гръб, все едно е роден във водата, докато миналата година се опитвах да го накарам да се отпусне и да плува по гръб и не успях.
Започна, защото му дойде времето, започна, защото вече беше уверен, опитен и го искаше повече от нас. Ние просто бяхме до него, следвахме го и му помагахме, но не повече от нужното.
За да не реши някой, че горните редове са просто родителски възторзи, ще дам друг аналог с големия си син, който преди месец защити първи дан карате и кикбокс, защити ги, защото се готви постоянно, защото от години вече е фокусиран върху това, а е фокусиран, защото той го избра като спорт и предизвикателство и поради тази причина положи повече усилия, отколкото в тениса, на който го бях записала с мечтата си да го направя тенисист!
DSC 9760Това е тайна съставка № 2 – следвайте мечтите на децата си, а не своите!
Ако бях натискала големия си син за тениса, той щеше да продължи да играе, щеше да продължава да му е скучно (защото сподели, че това е причината да не иска да се занимава с този спорт) и на финала въпреки моя натиск пак щеше да се откаже и нямаше да излезе нищо от него – освен просто посредствен тенис-познавател. Аз тайно продължавам да си съжалявам, че не стана тенисист, пък и за мен тенисът е прекрасен спорт и нищо скучно няма в него, но...
Нашият принос тук беше, че просто му дадохме шанс да опита максимален брой спортове и странични занимания, докато намери своето и докато потъна в него и сега е трудно да бъде спрян. Смея да кажа, че един от редките моменти да изявявам гордостта си така явно и да ги хваля публично, дойде не точно след като той получи бленувания от всеки практикуващ бойни изкуства черен колан. Не! Дойде след като прочетох спортното CV, което беше написал за кандидатстване по далечните университети.
В него той пишеше, че е благодарен на родителите си, че са му дали шанса да намери себе си и своя спорт, помагали са му и са го подкрепяли във всяка негова стъпка!
Да, определено се гордея с него и да, определено съм щастлива, че той е оценил най-важното, което сме му дали – свободата да избере, както и помощта и подкрепата да бъде себе си!
Не ми се иска да се изживявам като възпитателен гуру, затова ще спомена само и последната тайна съставка № 3 за родителя, съпортващ успеха на детето си. Всяка цел на детето ви е важна за него и вие трябва да я уважавате, но има цели, на които трябва да имате сили да кажете НЕ.
В спортния път на големия с мъка поставихме едно не точно НЕ, но просто го накарахме да определи приоритета си на даден етап от развитието си, тъй като имаше два спорта, в които беше станал много добър, а вече трябваше да се фокусира над единия. Той направи избора си и ние го подкрепихме! По същия начин подкрепихме и избора му на училище след 7 клас, така както подкрепихме и средния си син при желанието му за тотална промяна за гимназиално развитие спрямо дотогавашното му училище. Изборът трябва да е техен, след като сте им дали всички най-добри шансове, така ще бъдат ангажирани и силни.
Другото ни категорично поставено НЕ беше пред всеобщата им цел и на тримата да гледат повече ТВ, повече филмчета и да речем да пият газирани напитки:).
И не че това ни прави по-добри родители или пък тях по-добри деца, не! Просто за всички е ясно, че играта има правила и че те ще се спазват, независимо от моментните настроения и фактори.
Елена Хаджигенова

Последна редакция Петък, 07 Април 2017 11:47
blog comments powered by Disqus

19731885 1588698044497127 1006336300224858960 n

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини