Baner 600x80
Четвъртък, 08 Декември 2016 13:05

Магията на детството или вълшебните години


7a920cafe1804554bffe402492acc8ff„Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за пръв път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им невинаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важно: боговете не падат постепенно, а с трясък.  След това божеството в детското съзнание рухва".
„На изток от Рая" Джон Стайнбек

Възпитанието е процес, който започва спонтанно от най-ранна детска възраст. Още с раждането си детето вече е подчинено на волята на родителя, който го подготвя за ролята на пълноценен човек в съвременния свят. Да си родител, е право, но и отговорност по отношение на отглеждането, възпитанието и цялостното развитие на детето.
В началото се придобиват някои основни битови навици (ходене до тоалетна, хранене, миене на ръчичките и зъбките). Заедно с битовите навици започват да се овладяват и общоприетите правила на поведение (какво може и какво не може; кое е позволено и кое е забранено; кога мама ще се скара и кога – не), защото битовите навици са съобразени с общоприетите правила на поведение. Паралелно с тях се усвояват първите думички („Браво!", „Не!", „Да!") и речта като цяло. После идва ред на базисните понятия (цветове, предмети, чувства). Следва предучилищната подготовка (букви, цифри, факти), училищното обучение и т.н., докато детето стане субект на приемствеността между поколенията и приеме културно-образователното наследство, завещано му от години еволюция.
Къде е мястото на детската фантазия тогава, ако всичко, което трябва да научи детето, е предварително подготвено и разпределено по възрастови периоди? Кога детето ще прояви своето творчество? Кога ще има право да възприема света по начина, по който могат да го възприемат единствено децата?
Детството е единственият период от човешкия живот, в който можем да си позволим да се държим като деца. Това е вълшебно и неповторимо преживяване. Неслучайно възрастните често се връщат към своите детски спомени, които са извор на чистота и сигурност. Оказва се обаче, че и да си дете, никак не е лесна работа. Около теб е пълно с възрастни, които те поправят на всяка крачка и твърдят, че трябва да правиш това вместо онова. Възрастните сякаш не разбират, че тревата може да бъде и оранжева; че може да се яде с ръце; че дъждът е забавен. Те не знаят, че цветовете зависят от гледната точка. Те са сигурни, че две и две винаги прави четири, но не са способни да обяснят защо. Не могат да отговорят на елементарни въпроси, например: „Защо слънцето не пада от небето?" Или може би са забравили всичко това? Изглежда сякаш възрастните бързат да превърнат децата в свое копие. Те нямат търпение децата да пораснат, да започнат да се държат като възрастни и да им спестят досадата да отговорят ежедневно на 1 000 000 въпроси „Защо?"
Факт е, че не само децата имат да учат от нас, възрастните. Ние също имаме какво да научим от тях. Не бива да забравяме това и трябва да се отнасяме с подобаващо уважение към детските фантазии. За съжаление невинаги го правим, защото около нас има твърде много ежедневие, твърде много действителност. Невинаги сме склонни да се засмеем на детската шега, тъй като сме се прибрали изморени от работа или бързаме за някъде. А детското въображение трябва да бъде стимулирано. Това е един феномен, едно неповторимо явление. Не е правилно да настояваме пред детето да нарисува картината си с цветовете, които искаме ние. Не е правилно да отричаме неговата логика с твърдението, че е грешна. Не е правилно да му повтаряме, че задава глупави въпроси и е крайно време да започне да се държи като „голям човек". Напротив, всяко твърдение на детето трябва да бъде прието сериозно; на всеки негов въпрос трябва да се отговори; всяко негово откритие трябва да бъде стимулирано. Така ще възпитаме една личност, която има мнение и се радва на живота, защото сама е открила пътя към истината. В противен случай детето ще привикне към това да бъде коригирано на всяка крачка, то ще развие една неувереност, една плахост, която ще го превърне в личност без желание за самоинициатива.
Звучи прекрасно, но как да го направим? Невинаги е лесно да се потопим в детската фантазия и да изиграем съответната роля. Нещо повече, не всички желания на децата са изпълними. Как да постъпим, ако едно 5-годишно дете иска да си купи кон и да го държи на терасата, защото на коня няма да му е приятно да живее затворен в апартамента? Това започва като една безобидна идея, но с времето придобива измерения на непреодолимо желание. Разбира се, немислимо е да купувате кон. Но не трябва и да казвате на детето в прав текст, че е невъзможно да му купите кон, който ще живее на терасата. Няма значение колко добре ще се аргументирате – детето няма да ви разбере. В неговата главичка ще се загнезди впечатлението, че вие или не желаете да изпълнявате най-съкровените му желания, или не сте способни да го направите. И в двата случая поставяте под въпрос доверието му във вас. По-добрият вариант е да обясните на детето, че конят струва много пари и да го стимулирате да си събере само нужните средства. Така постигате няколко положителни възпитателни ефекта наведнъж:

  •  детето ще разбере, че касичката служи не само за да взимаш от нея – тя трябва и да се пълни (предприемачество);
  •  не всички пари трябва да се харчат за бонбони, шоколади и играчки – има и други важни неща (спестовност);
  •  детето си поставя конкретна цел за изпълнение (отговорност);
  •  детето разбира, че вие приемате неговите желания (доверие към възрастния);
  •  докато детето събере достатъчно пари за „кон", ще навлезе в следващ възрастов период и ще насочи интереса си към нещо друго – така няма вие да сте лошите, които са му казали, че нещо не може, а то само ще стигне до това заключение (постигане на естествена зрялост и стимулиране на самочувствието).

Освен неизпълнимите желания на децата родителите често споделят, че са силно смутени от наличието на техни въображаеми приятели. Обикновено това не е психологически проблем, а по-скоро начин детето да ни каже нещо повече за себе си и своите чувства. Децата не могат да се изразяват като нас. Често те дори не могат да ни кажат защо плачат в момента, тъй като не са наясно как да обяснят чувството на тревога или дискомфорт, което ги кара да плачат. Нерядко разбираме, че детето е гладно, но не защото ни е казало, а защото започва да се изнервя. Същото е и със спането – на детето му се спи, но то не осъзнава нуждата от сън, а започва да се криви и да се разстройва от най-малкото. Въображаемият приятел има много функции. Той е средство за игра и забавление, дори понякога е по-забавен и разбран от възрастния, защото не противоречи на детето и не му прави забележки. Той е приятел – никога не се кара на детето, не му взима играчките, няма изисквания към него. Много често този приятел служи за изразяване на чувствата на детето – той е гладен, жаден, спи му се, гневен е, тъжен или разстроен. И най-вече е виновен за всички бели, които е направило детето. Не обвинявайте детето в лъжа, когато ви каже, че млякото се е изляло, защото неговият приятел е бутнал чашата. Това все още не е лъжа, това е въображение – детският начин да се справи с проблемната ситуация, което е още един значим аспект във възпитанието. Не наказвайте детето, но направете забележка на неговия приятел. Дори помолете детето да обясни на приятеля си, че е направил нещо нередно. Това е възрастов период, през който детето само минава. Извлечете от него максимална полза. Защото всички периоди минават, но оставят своя отпечатък върху крайния продукт. Дори можете да попитате детето за майката на неговия въображаем приятел. Помолете го да ви я опише. Сами ще разберете, че детето ще опише как ви вижда през собствените си очи и какво му липсва във вашето отношение към него. Шансовете да поправяме грешките, които допускаме по отношение на нашите деца, са толкова малко, че не бива да пропускаме нито един от тях.
А какво ще кажем за Дядо Коледа? Това е една детска фантазия, стабилно поддържана от възрастните, която е доказала своята ефективност през годините и е устояла на всякакви обществени промени. Не е лесно да се вярва в Дядо Коледа днес, когато има толкова много магазини за играчки около нас, когато информацията ни застига отвсякъде, когато почти не се пишат писма, на които се залепят марки, за да стигнат до получателя, и когато Дядо Коледа има мобилен телефон и кара шейна с марка „Мерцедес". Освен това в рамките на няколко дни децата се срещат с толкова много на брой Дядо Коледа (в детската градина, в магазина, по улицата, по телевизията, в кукления театър), че се губи очарованието на автентичността. Трудно е за децата, които имат по-големи братя, сестри или братовчеди, защото те отрано ги посвещават в тайната на скритите в шкафа на мама играчки, които ще бъдат наредени под елхата. Не бива да забравяме, че Дядо Коледа е значим в много аспекти, но най-вече това е така, защото той е незаменима част от всяко детство. Дядо Коледа не е човек, той е функция. Той е това хубаво нещо, което ще се случи, ако детето изпълни някои определени условия. Той е този, който се появява един път в годината и някак успява безшумно да остави желания подарък под елхата в един апартамент без комин. Той е този, който обикаля целия свят за една нощ. Вече не е ясно дали сам изработва играчките или ги купува от магазина. Откъде знае точно кой комплект си е избрало детето или от коя телевизионна реклама е впечатлено? Независимо от всички противоречия около личността на Дядо Коледа детето има нужда да вярва в него. Това е един събирателен образ на всичко, което детето търси във възрастния: веселост, добродушие, уникалност, справедливост, разбиране, магия. Рано или късно детето ще разбере, че Дядо Коледа не съществува, но за цял живот ще запази магията на спомена. Нима и ние, порасналите, не се оглеждаме все още всяка Коледа за нашето чудо?
Как да се държим, когато нашето дете настоява да бъде определен актуален герой от нашумяло детско филмче, да се държи като принц или като принцеса? Тази детска фантазия също не се поддържа лесно. Обикновено изисква закупуването и носенето на съответния костюм, чиято изработка не е съобразена с атмосферните условия навън. Изискват се и други атрибути, както и използването на съответната реч, изпълнена с термини, които често не ни звучат много възпитателно. Дори когато ролята, в която влиза детето, ни изглежда абсурдна, трябва да се отнесем с внимание към нея. Нима във всяка една пораснала жена не се е запазил стремежът да бъде нечия принцеса? Нима във всеки пораснал мъж не тлее борбеността на Супермен, който иска да прави добро и да спасява беззащитните? Ако пресечем този стремеж към идентификация със съответния приказен образ още от най-ранно детство, ще откраднем от детето един от най-важните му стремежи – стремежът към съвършенството и идеала. Понякога може да ни се струва, че детето прекалено много се вживява в избрания образ или че съответната роля го кара да се държи агресивно. Оставете го да изиграе ролята си. Представете си как принцесата ще се превърне в прекрасна майка и ще отгледа детето си с тази любов, с която сте я отгледали вие. Представете си, че Супермен осъзнае значимостта на ролята си и се превърне в прекрасен лекар, който да спасява животи. Не е рядкост детските мечти да станат реалност, но за това е нужно детето да разбере, че получава подкрепата на възрастния.
За съжаление независимо от голямото изобилие не може да се каже със сигурност, че съвременната играчка стимулира детското въображение. Съвременната играчка е пластмасово копие на действителността и прави автоматично точно това, което прави съответният предмет в ежедневието на възрастните. Това е една от причините пет минути след разопаковането й играчката да бъде захвърлена в някой ъгъл, където събира прах цял куп от вече захвърлени играчки. Не презадоволявайте детето – това не е правилният път към неговото сърце. Напротив, изберете играчка, която ще накара детето да си играе като дете. Забелязали ли сте, че вместо с купените играчки, детето се заиграва с предмети, които е изровило от кухненския шкаф? На детето трябва да му се даде възможност да фантазира. То трябва да изживее своите мигове на вълшебство. Задължително е да запази спомена за тях, защото ще му е нужен през целия живот. Спрете телевизора! Изключете компютъра! Не засипвайте детето с информация наготово! Дайте му възможност да направи своите собствени открития. Отказвате да му купите домашен любимец, но също така му отказвате, когато иска да поиграе с вас на куче (обикновено вие трябва да сте кучето). Вместо това му купувате поредната плюшена или интерактивна играчка, която лае и върви сама. Поиграйте с детето! Ако не ви се пълзи по пода, защото ви заболяват колената, можете да изпълнявате други „кучешки" функции – да лаете, да искате кокал, да се търкаляте с детето. И този период ще отмине, но вие ще сте донесли незабравима радост на детето.
Изслушайте фантастичния разказ на детето и не го прекъсвайте! Дори го стимулирайте да ви разказва още и още. Дайте му възможност да коригира местата в приказките, които не харесва, или да ги преразказва по свой си начин. Едно 3-годишно дете, което е запленено от боклукчийските коли, разказва на приятелчето си как един ден се е качил на подобен камион, който го е изхвърлил в боклука и после мама и тате са дошли и са го изкарали от кофата. Двете деца са се потопили в романтиката на случилото се – те искрено се забавляват, смеят се, доукрасяват историята. Но майката на детето, силно смутена от това, което ще си помислят другите майки, прави остра забележка на детето да млъкне, защото говори само „глупости". Детето се разплаква и настоява, че всичко казано от него е абсолютната истина. Майката го прибира у дома, където го наказва да мълчи. Детето никога повече не си позволява да изрече пред родителите си своя фантазия. То разбира, че те не го разбират!
Можете дори да си записвате различните „философски сентенции", които са формулирали вашите деца, първите думички, които са произнасяли смешно, първите им въпроси. Всяко нещо ви се струва забавно и неповторимо и си мислите, че ще го запомните, но повярвайте – тези неща се забравят. „Малките възрастни" заслужават да бъдат изслушани. В много отношения те са по-мъдри от нас и могат, без да се стремят към това, да ни дадат полезен съвет за справяне с конкретна ситуация. Записаните случки и мъдрости имат значението на документ, който ще покаже на детето колко е значимо то за вас. Винаги, дори когато детето порасне, можем да се връщаме заедно към написаното и да споделяме отново и отново тези незаменими мигове от детството.
Нима и ние, възрастните, понякога не живеем „наужким"? Нима не играем игри и не си представяме различни неща? Човешката същност вярва в магията и има нужда от вълшебство. Дали вълшебството е част от детството или детството е част от вълшебството? Няма отговор на този въпрос, а и да има – не е толкова важен. По-важно е да позволим на Питър Пан да живее във всеки от нас, защото ако спрем да бъдем деца поне от време на време, ще загубим онази магия, която ни прави по-добри и по-човечни.
Мария Дишкова, социален педагог

Последна редакция Четвъртък, 08 Декември 2016 13:23
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини