Baner 600x80
Сряда, 09 Ноември 2016 11:15

Крещите ли на детето си?


PJ-BS928 WORKFA GR 20140128172745Никак не е лесно да си родител 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата. Нормално е понякога да се чувстваме преуморени, изнервени и непродуктивни. Трудно е да съчетаваме умело всичките си задължения (домашни, семейни, професионални, социални) и в същото време да запазим спокойствие във всяка една ситуация. Изискват се много кураж и тренировки, за да се усмихваме непрекъснато, независимо от поредната изненада или пакост, която ни е подготвил малчуганът.

Но да крещим на детето, определено не е нито адекватен отговор, нито добро решение на ситуацията. Ако сме много ядосани и по този начин все пак постигнем някакъв временен ефект, не бива да се заблуждаваме. Последствията всъщност са много тежки и ще настъпят още преди да сме се усетили.
Защо родителите крещят на децата си?
Има хора, които са пристрастени към крещенето. Те са хронично зависими и не се замислят, преди да го направят. Това е техният начин да „овладеят" напрежението. Други хора повишават глас, за да бъдат чути. Много майки споделят, че говорят едно и също непрекъснато, но никой вкъщи не им обръща внимание. Тогава започват да викат. После споделят, че в началото викането е имало ефект, но детето е свикнало и вече и на това не обръща внимание. Оттук следва, че всъщност родителят е този, който трябва да намери правилния начин за общуване с детето си. Има хора, които крещят от безсилие. Те наистина не знаят или не могат да овладеят положението по никакъв друг начин. Може би смятат, че вече са опитали всичко и нямат повече стратегии за реакция. Тези родители обикновено се чувстват зле, след като са крещели на децата си. Първо, защото усещат своето безсилие, и второ, защото разбират, че наказват децата си заради своето безсилие. Педагогическата практика включва и безброй случаи, в които родителите просто губят контрол: над момента, над случващото се, над детето, над себе си и най-вече над поведението си. Тогава става страшно. Едва ли детето успява да разбере каквото и да било друго, освен че мама е много ядосана и много, много, много страшна. Картината е неприятна и за околните. Всеки път, когато искате да се разкрещите бясно на детето си, си спомнете как изглежда отстрани майка, която се е надвесила над малкото си, ревящо дете и му крещи неистово ...

Какъв е ефектът?
Педагогическата наука не е открила нито един положителен ефект. Много родители се оправдават, че го правят, за да постигнат някакво възпитателно въздействие. Повярвайте, крещенето възпитава точно толкова, колкото и боят. Последиците могат да бъдат много и различни, но нито една от тях не е благоприятна:

  • Детето се стресира. Вие смятате, че влагате „педагогика" в ситуацията, демонстрирате строгост и възпитавате на дисциплина. Нищо подобно. Ако сте се разкрещяли на детето по някакъв повод и то повече не прави същото нещо, това е, защото се страхува. Детето не е разбрало какво може и какво не може да прави, а се бои от реакцията ви. С времето то ще започне да се страхува от реакциите и на другите хора. Това ще доведе до ниска степен на увереност, а със сигурност не това е ефектът, който сте искали да постигнете.
  • Детето се забавлява за ваша сметка. Вие показвате педагогическа безпомощност, т.е. не можете да се справите с контрола върху поведението му. Започвате да крещите, говорите несвързано и по всяка вероятност изглеждате нелепо. Детето може да започне да ви иронизира, особено в по-късна възраст. Дори е много вероятно да ви провокира да избухвате по-често, за да ви имитира и да ви се присмива. По този начин определено губите авторитет пред него, както губите и уважението му към вас.
  • Детето също ще се научи да крещи. Никога не забравяйте, че както и да възпитавате децата си, те най-вероятно ще станат точно като вас. Това означава, че личният пример на мама и тате е най-важният за всяко едно дете. Ако вие си позволявате да крещите на детето си, почти сигурно е, че то също ще се научи да крещи на околните. Много е неприятно, когато разпознаете в детето си вашите гневни мимики и жестове или чуете ваши думи от неговата уста. Може би тогава си давате сметка колко нелогично и грубо звучите, когато крещите на детето си. А как изглеждате ...?
  • Детето ще расте без самочувствие. Не е желателно да правите забележка на детето пред околните. Независимо колко е неотложно, не си позволявайте да го нахокате пред други хора, особено пред негови връстници или приятели. Ако не можете да се стърпите, поне го дръпнете малко настрани. Същото важи и за крещенето. Не губете контрол на улицата, на детската площадка или в детската градина. Не забравяйте, че това е социалният кръг на детето. Не го карайте да се срамува или да се безпокои, че ще му се подиграват. Проявете повече толерантност и педагогически такт.
  • Детето ще бъде „етикетирано". Не допускайте да наричате детето с обидни думи. Не допускайте в речника си обръщения като „идиот", „малоумник", „тъпак", „глупак". Не използвайте изречения от типа на: „Не искам да си мое дете!" или „Повече няма да съм ти майка!". За вас това може да са само думи, казани в пристъп на ярост, но знаете, че децата, особено по-малките, приемат всичко буквално. Обидните думи, при условие че се повтарят често, ще накарат детето да се почуства точно такова, а впоследствие и да се държи като такова. Това означава, че му се поставя етикет, чието съдържание то се чувства длъжно да оправдае. Заплахи от типа на горепосочените също могат да имат негативно влияние върху цялостното развитие на детето. Не е изключено то наистина да повярва, че не го искате или не желаете да сте му родител – замислете се какво означава това за едно дете.
  • Детето ще разбере, че не сте позитивен родител. Това при всички положения не е добре за вас и вашата позиция на родител. Децата имат вродено чувство за хумор. При тях всичко е някак по-розово, нещата се случват наужким и под формата на игра. Това е очарователно. Но за съжаление децата живеят в света на възрастните и от най-ранна възраст ние ги възпитаваме как да бъдат възрастни. Без да се усетим, крадем от чара на детството. Затова те често не ни харесват, смятат, че сме лоши. Това е, защото все се сърдим, все се караме или все крещим. А колко хубаво би било, ако приемаме повече неща на шега.

Каква е алтернативата?
Едва ли може да се каже, че има родител, който се чувства добре, след като се е разкрещял на детето. Майки на вече пораснали деца разказват със съжаление колко много са им крещяли, когато са били малки. Сега си дават сметка, че са се карали за глупости или не чак толкова важни неща. Иска им се да върнат времето назад и твърдят, че никога не биха се разкрещяли на детето си, например за това, че си е разляло таратора върху килима. Родителите знаят на теория, че не трябва да го правят, но реално не знаят как да не го правят. Особено майки, които са по-темпераментни и да повишат глас за тях е точно начинът да направят забележка.
• Пребройте до 100, до 1 000 или дори до 1 000 000, ако е нужно. Не реагирайте автоматично и инстинктивно. Това определено не е добър вариант. Факт е, че в зависимост от настроението ви, е възможно за едно и също нещо да се разкрещите на единия ден, а на другия – не. Дишайте и бройте! Вашето дете заслужава да се успокоите и да подходите зряло към диалога си него. Дори да е направило сериозна беля, нищо няма да постигнете с истерия. Най-много да го изнервите и разплачете.
• Оставете забележките и наказанията за следващия ден. Това е при положение, че не знаете как да постъпите. Не крещете и не казвайте нищо необмислено или неизпълнимо от типа на: „Цяло лято без колело!". Не удряйте, не чупете играчките на детето. Не давайте лош пример. Положете усилие, стискайте зъби и си дръжте устата затворена. Ако не знаете какво да направите, не правете нищо. Не казвайте нещо, което после ще забравите или нямате намерение да изпълните. Говорете с детето тогава, когато знаете какво точно искате да постигнете.
• Спрете да крещите. След като сте започнали, не считайте, че сте длъжни да довършите работата до край. Винаги можете да спрете. Това ще покаже добър самоконтрол от ваша страна, което изглежда добре в очите на детето. Може би ако спрете по-бързо, ще избегнете задълбочаването на конфликта, а и после ще съжалявате по-малко.
• Не капитулирайте. Не правете следното: чувствате се фрустрирани, ядосвате се до пълна загуба на контрол, разкрещявате се на детето, след това ви минава, започвате безкрайно много да съжалявате, дори се разплаквате и започвате да гушкате детето, за да го успокоите. Това е напълно грешна формула. Не го допускайте. Ако се е случило да се разкрещите на детето и сте го разстроили, по-добре оставете нещата така. Постарайте се повече да не го правите, но не обръщайте ситуацията на 180 градуса. Детето ще се обърка. То изобщо няма да разбере какво се случва, но ще прозре несигурността ви и по-нататък ще се възползва от нея. Колкото и да ви е мъчно, колкото и да съжалявате, колкото и да ви е тежко, запазете строгия си вид, докато всичко отмине. И следващия път не забравяйте как сте се чувствали, за да не допускате същата грешка.
• Потърсете подкрепа. Действително не е солидно оправдание, но понякога преумората е основна причина да се разкрещим на детето. Търсете начини за почивка. Ако имате възможност, позволете на детето да прекарва повече време с роднините (баби, дядовци, лели). Заведете го на детски кът за няколко часа. Наспете се. Отидете на фризьор, посетете козметик, купете си дрешка, поглезете се. Не се чувствайте виновни и знайте, че след няколко часа време само за вас, ще бъдете много, много, много по-добра майка.
• Изкоренете причината. Не крещете на детето, защото се е загледало в телевизора и не иска да тръгне за детската градина, а вече закъснявате. Не му се сърдете, че не иска да става от леглото, защото не се е наспало. Не повишавайте глас, защото сте го взели с вас по магазините и то иска да му купите всичко. Започнете по-отдалеч и улеснете работата си. Въведете условие да не се гледа телевизия рано сутрин. Лягайте по-рано, за да сте свежи и бодри на сутринта. Напазарувайте в друго време, в което няма да ви се налага да го правите с детето. Ако сведете причините, които ви карат да се ядосвате, до минимум, ще намалите моментите на напрежение, както и възможностите да се държите грубо с детето си. То няма вина за лошата организация на дневния ред, нали?
• Разберете се със себе си – какъв родител желаете да сте! И помислете какво значи да сте добър родител, защото всички искаме да сме такива. Дайте си сметка в какъв човек искате да се превърне вашето дете и работете активно в тази посока. Бъдете позитивни и донякъде бъдете деца, за да разбирате децата си по-добре!
Мария Дишкова, социален педагог

Последна редакция Сряда, 09 Ноември 2016 11:24
blog comments powered by Disqus

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини