Baner 600x80
Понеделник, 17 Октомври 2016 13:45

Нарушения на четенето


readingЧетенето и писането са сложни процеси, при които се изисква детето да се запознае с писмената форма на езика и възможността да приема и предава съобщения чрез нея. За да се сформират тези важни за училищния период форми на комуникация, трябва да са налице редица предпоставки през годините на ранното детство, бележещи в известна степен готовността на малчугана за тях.


Ето и една малка част по посока на четенето
До една година се очаква от бебето да повтаря звуковете, които чува от околните, в звукови вериги. То трябва да отговаря на отправените към него съобщения чрез жестове и думи, да вокализира, сочи и да прави всевъзможни опити за комуникация. Дори в тази малка възраст то вече демонстрира интерес към бебешки книжки, заглежда се в техните картини и показва познатите му изображения след запитване. На възраст между 1 и 3 години отговаря на по-сложни въпроси, относно съдържанието на книгата – „Къде е...?", „Какво прави...?" за предмети, дейности и техни характеристики, без проблем може да разгръща страниците и да търси обекти след запитване. Детето вече има любими книги, които разпознава по корицата, любими герои и сюжети, като може да се прави, че ги чете или да довършва част от текста, докато вие му четете. На три години е готово да изслуша по-дълга история и дори да се опита да я преразкаже, ако му е повтаряна няколко пъти.
След 4-годишна възраст започва и интересът към символите. Първоначално вниманието му може да е привлечено от различни марки, табели по улицата, рекламни брошури и други. Тогава могат да започнат и първите въпроси: „Какво пише?" „Кой номер е?" и др. Да започне да разпознава някои от буквите, да се прави, че пише и чете. В тази възраст детето трябва да се опита да преразкаже история, която чува за първи път. Детето усеща, че думите се римуват и започва да измисля свои рими (с псевдо-думи, напр. „рими – барабими"). На следващия възрастов етап то може да подбере думи, които се римуват помежду си, и да изключи тези, с които няма такава звукова прилика в края. Интересът към знаковата езикова система със сигурност ще расте – детето може да започне да се интересува от първи букви, да иска да ги пише, непрекъснато да пита „Коя е първата буква на...?" Може дори да започне да разпознава собственото си име или често срещани думи, които преди това са му казвани или писани графично. Но тук все още не говорим за същински процес на четене, а по-скоро за добре развита памет и цялостно разпознаване на думите.
Първо детето трябва да се научи да прави звуково-буквен анализ. То трябва да направи сложната връзка, че това, което чува, може да бъде представено и графично. Стартът на четенето буква по буква е начало за последващото възприемане на по-големите единици – сричките. Чрез тяхното четене много по-лесно достига до крайната цел, а именно – разпознаването на думата. То зависи и от други предпоставки като: честотност на думата, сложност и контекст, в който е поставена.
Трудности при четене
Възможно е скоростта на четене да не е достатъчно добра, така че да се стигне до смисъла на прочетеното. Прекалено бавното четене затруднява достигането до смисъла на думата или изречението. А прекалено бързото може до такава степен да автоматизира процеса, че той отново да отиде в грешна посока (да се минава механично през редовете) и отново резултатът да е четене без разбиране. Добрата пространствена ориентация ляво-дясно и горе-долу е задължителна за усвояването на четенето. Тя позволява ориентирането добре в рамките на думата, изречението, реда, абзаца и текста. Децата с проблеми в четенето често пропускат, разместват или добавят букви, заменят една буква с друга, изчитат неправилно представки и наставки или пропускат цели думи. Това може да се дължи на незрялост във възприятията на пространствените отношения между елементите или да се търсят причини във формирането на езиковата система и възможности за дефицити в нея. Грешките в пространственото проследяване могат да се забележат при огледалното четене (отзад-напред), при пропускането на думи, недоброто ориентиране в рамките на реда или пропускане на цели редове. Детето може да не знае кое е началото на думата, къде е нейният край, къде е началото на изречението, неговата среда или край, което се отнася за абзаците или текста. А тези умения могат да бъдат усвоени и от деца, които не могат да четат, а просто бъдат обучени пространствено да се ориентират в писмен текст. В тази връзка децата със сходни проблеми в четенето могат да имат и проблеми в ляво-дясната си ориентация, проблеми с определянето на позициите на предметите в пространството и др.
Грешките при разчитането на буквите може да са:
• по визуално сходство (Б-В; П-Н);
• по звуково сходство (на принципа „звучни-беззвучни" – Г да се чете като К; С като З).
Интонацията е важна за възприемане границите на изречението и неговия вид. Безизразното и монотонно четене може да доведе до неотчитане границите на изречението, дали чрез него се задава въпрос или се възклицава, което отново може да затрудни достигането на идеите на текста и отделните съобщения.
Паметови проблеми се регистрират в краткосрочната памет и запаметяването на серия от букви при лоши четци. Това може да кара детето да се връща отново и отново в началото на думата, за да започне с четенето отначало, в невъзможността си да запамети и обедини всички елементи в едно цяло. Връзката с дългосрочната памет също може да е засегната и детето да не може да достигне бързо до семантичното значение на думата. Тук отново механичното прочитане на цяло изречение не позволява да се достигне до същината на писмения текст. Добрата езикова компетентност, познаването на езика и неговото разнообразие е основа за доброто четене. Но не е задължително детето да е проговорило късно, да е демонстрирало трудности в говора или усвояването на граматични правила, за да се появи проблем с четенето. При наличие на изброените проблеми обаче може да се очакват и трудности в писмената форма на езика. В този случай езиковата система може да страда в своята цялост – по-беден речник, да не се използват коректно глаголни времена, да се грешат окончанията на думите, да не се използват думи с абстрактно значение, да не се разбират многозначни и други.
Трудности в метафонологичните умения – не се определят правилно първи и последен звук в думата, колко са общо звуковете, колко са гласните и съгласните и др.
Много важна е активността на очите по време на четене. Трудностите при извършването на фиксации и движения могат да възпрепятстват обработването на писмена информация и да затруднят автоматизирането на четенето. Една от причините може да е „мързеливо око", но наличието й трябва да се установи от лекар. За всички останали затруднения при автоматизирането на процеса четене е добре да се потърси помощта на логопед.


Симона Миланова, логопед

Последна редакция Понеделник, 17 Октомври 2016 14:02
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини