Baner 600x80
Понеделник, 17 Октомври 2016 11:24

Кога е време за чужди езици?


shutterstock 189291665До неотдавна упорито се твърдеше, че научаването на чужд език е талант и само надарените се справят успешно. Съвременните психолози не споделят тази теория – според тях всяко дете може да овладее чуждия език до съвършенство, но затова са необходими някои задължителни предпоставки.
Баланс на интересите
Най-важният въпрос е – кога да се започне? Някои родители пристъпват към обучение едва ли не още в първите дни след раждането и са толкова упорити, че до постъпване в училище детето им вече е успяло да се отврати от всякакъв вид обучение.

Други не бързат със записването на езиков курс. Те са убедени, че изучаването на чужд език трябва да започне едва след като детето е усвоило добре майчиния си – при това както устно, така и писмено. Това са две крайности, които невинаги водят до сериозни резултати. Полза от ранния старт има само в случай че методите на обучение съответстват на психическите възможности на детето. А в това тренингът да започне по-рано от установените възрастови норми, няма нищо лошо. Речевите навици започват да се формират веднага след раждането.
Какво казва науката
Психолозите са установили, че колкото по-рано детето започне да изучава чужди езици, толкова по-добре. При новородените в кората на главния мозък вече съществуват две речеви зони. Точно те помагат на детето да усвои родния си език. Първият център отговаря за импресивната реч, т.е. за слуховото възприятие: разпознаване на звуците и разшифроване на смисъла на казаното. Вторият център контролира артикулационния апарат. Тази област регулира експресивната реч: възпроизвеждането на звуци, построяването на фрази. През първите 12 месеца детето се учи да възприема звуците по слух, да ги имитира, да улавя асоциативните връзки между предметите и техните наименования, да разбира смисъла на думите. Натрупания „материал" то започва да използва към 1,5-2-та година. При това няма значение колко езика учи едновременно: тяхното усвояване протича паралелно и автоматично. Доказателство за това е феноменът – деца в билингвистични семейства. При тях родни стават едновременно два езика. Останалите малчугани са в по-неизгодна позиция, но и те имат високи шансове да постигнат сериозни резултати, ако обучението започне в доучилищна възраст. До 8-9-та година информацията за всички изучавани езици се съхранява в тези зони, в които се „записва" родният език. При това в дясното полукълбо се съхранява информацията за особеностите в произношението и интонацията, а в лявото – за фонетиката, граматиката и синтаксиса. Средно към 10-12-та година формирането на кората на главния мозък завършва. От този момент информацията за чуждите езици се съсредоточава само в доминиращото полукълбо (при десничарите – в дясното, при левичарите – в лявото). Това обстоятелство забавя процеса на обучение, защото усвояването на новите знания изисква вече по-дълго време. Освен това децата, които започват да учат чужд език след 8-та година, по-трудно постигат идеално произношение.
Обусловено от природата
Децата учат езици по съвършено различен начин от възрастните. За да се избере правилната методика, трябва да се имат предвид няколко момента.
Първото принципно различие: при малките деца е развита само образната памет. Те могат да запомнят думите чрез емоционално украсени образи, които възникват благодарение на чувствата в отговор на новите открития. Образната памет се смята за най-силна и дълговременна. След 6-7-та година доминира словесната памет. За нея „отговарят" разумът и логиката, които позволяват на детето да усвоява информация с помощта на символи, думи и знаци. Тези два вида памет задействат съвършено различни механизми на запомняне. Човек може да запомни информация произволно и непроизволно. В първия случай е необходимо осъзнато да постави пред себе си съответната цел и буквално да я назубри. За това е нужно преди всичко да се активира вербалната памет. Непроизволното запомняне става автоматично: не са необходими нито воля, нито специални усилия, нужна е само силна мотивация. Именно в такива обстоятелства най-често се активизира образната памет. При децата стимулът за обучение е природно обусловен и е жалко да не бъде използван.
Открит урок
Много важно е първият педагог на детето да има идеално произношение и добра дикция. Съществува един принципно важен момент: обучението на деца в доучилищна възраст трябва да преминава в игрова форма, защото играта е водеща психическа дейност докъм 7-та година. Усилията на педагозите ще имат резултат само ако детето посещава заниманията с удоволствие. Тогава и на родителите няма да се налага да настояват. За да носи радост, обучението трябва да бъде интересно, а това далеч не е по силите на всеки преподавател. Запознатите с особеностите на детската памет знаят: до 6-7-годишна възраст обучението трябва да става не по учебници и не на чина. В тази възраст децата още не владеят добре четенето и писането. Картите с думи биха могли да привлекат вниманието им, но няма да имат особен ефект. Подобен е резултатът и от преписването на букви или от четенето на текстове – разпознаването и запомнянето на символи (букви и цифри) им е не само трудно, но и безумно скучно. По-ефикасни са песничките, кратките сценки, филмчетата и аудиозаписите, защото малките деца запомнят информацията по слух, повтаряйки многократно чутото. Най-добрият начин да бъде учен чуждият език е да се употребява усвоеният материал в процеса на активно общуване. Задачите за малките деца трябва да са измислени така, че да съответстват на възрастовите интереси и да са максимално близки до действителността. Например вместо скучното преписване на думи можете да накарате детето да разкаже с прости думички за играчката си или да играе с конструктора си под акомпанимента на весела чуждоезикова мелодия.
Успешната стратегия
1. Ако мама или татко владеят чужд език, могат да отделят по един час дневно или всеки път по време на разходка да играят на „чужденци" и да говорят с детето - например на английски.
2. Всеки ден по 15-20 минути преди сън малкото дете може да слуша диск с песни или приказки на съответния чужд език.
3. Преди да запишете детето на курсове, трябва да го подготвите: непознатите деца и неразбираемият език могат да му създадат стрес. В навечерието на първото посещение можете да му разкажете легенда за това как са възникнали езиците или да му обясните какво ще научи на този курс. Ако детето се чувства неуверено, на първо време можете да посещавате заниманията с него (ако е твърде малко).
4. Детето трябва да посещава уроци, когато е отпочинало. Ако езиковият курс е едно от многото занимания за деня, желанието за изучаване на чуждия език бързо ще пропадне.
5. До 6-7-годишна възраст е излишно да се изискват резултати и да се оценяват знания. Незадоволителните оценки само ще привлекат вниманието към неуспеха и ще провалят мотивацията на детето.
6. Не бива да сравнявате постиженията на детето си с тези на другите деца, защото ще му изградите занижена самооценка.
7. Хвалете детето за всяко малко постижение, но го правете искрено.
8. Ако мъничето систематично отказва да посещава заниманията, трябва да откриете причината. Желанието му може да бъде потиснато от поведението на преподавателя или от конфликти с другите деца в групата. Стимулът може да пропадне и при твърде сложни задачи и нереално високи изисквания.
9. Ако детето в доучилищна възраст е усвоило приемливо за възрастта си даден чужд език, не би било зле в училище да изучава друг.
Индивидуален подход
Позната дилема на много родители е изборът между частен учител и езикова школа. Психолозите смятат, че за малките деца е по-полезно да се занимават в групи по 4-6 души. Така те активно взаимодействат помежду си и обучението е по-забавно. Сега съществуват курсове, които приемат деца от 3-годишна възраст. В този случай трябва да се има предвид, че в тази възраст децата бързо се уморяват и губят интерес и възможност да се съсредоточат. За да се съхрани мотивацията на малчуганите на възраст 2 години, заниманията не бива да продължават повече от 20 минути, за 4-5-годишните – до 30 минути, а за 6-7-годишните – до 30-35 минути. При това по време на уроците трябва задължително да има почивки (за пеене и танцуване). Заниманията могат да бъдат и ежедневни, но не по-рядко от 2-3 пъти седмично.
Въпреки възрастовите особености при някои деца по-ефективни са индивидуалните занимания. За да направите правилен избор, трябва да отчитате психологическите характеристики на детето. Децата екстроверти например са много подвижни и инициативни, винаги имат отговор на поставените въпроси. На тях им е по-комфортно в група, защото имат нужда от общуване и се чувстват по-уверени. Децата интроверти са по-затворени, рядко вдигат ръка, не търсят публично демонстриране на знанията си. По-бавно усвояват новата информация, затова задачите за бързина са неподходящи за тях, обикновено губят в такива състезания и заедно с това губят мотивацията си. Това не означава, че те са непригодни за групови занимания. Ако преподавателят е опитен, има правилен подход, би избегнал задачи, в които има противопоставяне на база темперамент и бързина. По-бавните деца имат нужда от индивидуален подход. Ако това не може да бъде осъществено в групови занимания, е добре да помислите за частни уроци.

Последна редакция Понеделник, 17 Октомври 2016 12:00
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини