Baner 600x80
Сряда, 25 Май 2016 12:32

Физиологично заекване


o-TALKING-WITH-BABY-facebookЗаекването е говорен проблем, който засяга речевата плавност и времевите модели на говора. Както специалистите, работещи в сферата на речевата терапия, така и родителите могат да отчетат типичните за него особености:

повторенията на звукове, срички или цели думи; удължаванията на звукове в рамките на думата; нерегламентираното вмъкване на звукове, за да е по-лесен изговорът на думите; паузирането в рамките на думата; звучните или беззвучни блокажи на говорния апарат, които са провокирани от мъчителни спазми; замяната на думи (за да се избегнат трудните) и не на последно място – изказванията се правят с физическо напрежение и усилие. Това прави речта трудно разбираема, а детето започва да изпитва неудобство и смущение по време на говор, стигащо дори до отказ да влиза в комуникативни ситуации.
Физиологичното заекване може да съдържа част от симптомите, но то е явление на нормална речева неплавност, която може да се срещне още под наименованието „развитийно заекване". Типично е за възрастта между 2 и 5 години, когато детето овладява различните езикови правила, научава значението на множество думи и се учи как да се изразява пълноценно. Има различни етапи в неговото езиково и говорно развитие, в които могат да се появят белези за такава неплавност – именно когато те са най-интензивни, когато детето става най-любопитно, започва да се интересува от всичко заобикалящо го, задава непрекъснато въпроси и др.
В английската литература се дава още по-дълъг период на типично проявление на проблема: от 18 месеца до 7 години, като се смята, че в първия възрастов етап (18-36 месеца) той може да се изразява в повторения на звукове, срички и думи главно в началото на изречението, а тяхната честота е при едно на всеки десет изречения. Повторенията не са многократни, а 1-2 в рамките на думата („ма-ма-маса"), както и не се отчитат повече от 9-10 нарушени думи в рамките на 100 изговорени. При нормалната дисфлуентност не е нарушена употребата на гласни в изказванията, а повторенията на звукове, срички и думи звучат ритмично. В следващия етап (между 3 и 7 години) по-скоро се съблюдава за повторенията на цели думи или фрази, вмъкване на междуметия в рамките на изказванията („ъ", „а", „и", „ъм", „ох"), дори когато те не ги предполагат. Това може да е налице, когато детето е развълнувано, уморено или карано да говори. Речевата неплавност може да се прояви за няколко дни или седмици, да отшуми и след това да се възобнови. Периодът може да е преходен и да отшуми с овладяването и усъвършенстването на говорните и езикови способности, но също така съществува и риск да се закрепи и да стане постоянен.

Разликата с хроничното заекване може да се открие в няколко направления:
Първо – при нормалната речева неплавност детето не проявява физически усилия при говор. Липсват задъхвания и трудно регулиране на издишната струя, мъчителни спазми, напрежение в лицевата мускулатура, гримаси, чести примигвания или съпътстващи движения в крайниците.
Второ – детето не осъзнава и не се тревожи от начина, по-който говори. То лесно се включва в социални занимания и активности.
За разлика от много други говорни нарушения тук бих посъветвала родителите напълно да неглижират проблема и по никакъв начин да не дават индикация на детето, че се случва нещо, което ги тревожи. Задължително се обърнете към логопед още при първите прояви на физиологичното заекване, защото то може да премине в хронично, но не етикетирайте детето. Това засилва стреса в комуникативните ситуации и симптоматиката се утежнява. Дори предложението на Американската психиатрична асоциация е да не се използва повече диагнозата „заекване", a "нарушение на речевата плавност, започващо през детството", за да се избегне допълнителното фрустриране (излъгано очакване) на лицата, демонстриращи този проблем. А той много бързо може да стане осъзнат. Тревожността на детето ще се повиши, което може да доведе до негативни емоции и преживявания, свързани с говоренето. Като му кажете: „Стига си заеквал! Кажи го нормално!", няма да му помогнете. По-добре се обърнете към специалист, който ще изясни характера на проблема и ще даде предложения за ефективното му разрешаване. Ролята на логопеда в тази ситуация е да констатира дали се касае за нормална речева неплавност или е налице хроничен проблем. При първия случай може да не се стигне до терапия, но не трябва да се рискува и да се пропуска тази диагностична фаза, тъй като заекването е едно от най-сериозните говорни нарушения и може да остави следа върху целия живот на индивида.
Трето – в семейството на детето няма никакви регистрирани случаи на други родственици със същия проблем.
Четвърто – говорното развитие на детето в предишните етапи е било в норма. Гукало е като бебе, бъблило е, проговорило е около една година и на две е започнало да конструира първите си фрази.

Какво да правим?
Наблюдавайте и слушайте детето, без да критикувате
Важно е да регистрирате какъв е периодът на проявление на проблема. Ако той продължи повече от няколко месеца, това може да доведе до неговото затвърждаване. Не губете ценно време в чудене, стрес и натрупващо се чувство за вина. По-добре да се обърнете към терапевт и неговата функция да е само превантивна, отколкото да отлагате и да чакате детето да го израсте. А ако това не стане?
Осигурете му спокойна среда
Понякога всяка смяна на средата може да доведе до излишен стрес или точно обратното, когато смените вече познатата такава, може да се облекчи симптоматиката. Това зависи изцяло от детето и неговото усещане за спокойствие.
Не затрупвайте детето с много нова информация
Въпреки че интересите на детето може да са разностранни, да ви задава непрекъснато въпроси за заобикалящата среда, добре е в периода на нормална речева неплавност да преструктурирате комуникативните ситуации. Можете да му предложите повече конструктивни задачи, да рисувате и работите с различни тактилни стимули (пясък, глина, пластелин, платове). Пренасочете вниманието му към по-манипулативни задачи, така че да има време, в което артикулационният апарат да е в покой.
Свържете се със специалист
Преди да си правите заключения относно сериозността на проблема, обърнете се към професионалист, който може да ви даде ценни насоки за преодоляването му. Логопедът ще направи оценка на неговата тежест, бъдещи терапевтични стратегии, поведенчески тренинг и подходящи говорни техники.

Симона Миланова, логопед

Последна редакция Сряда, 25 Май 2016 12:39
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини