Baner 600x80
Сряда, 27 Април 2016 15:08

Варивата


3 1437330133В стремежа си да обогатите менюто на детето несъмнено ще погледнете и към варивата. Те предлагат разнообразие от видове и вкусове, а освен това съдържат изобилие от полезни за организма вещества.

В царството на бобовите култури

Те са рекордьори по съдържание на растителни белтъчини – около 25%. Съдържат и много витамини от група В и А, калций, магнезий.

Мазнините в бобовите храни нямат сериозно присъствие, около 1-2%. Една от най-важните съставки е целулозата. Тя бива разтворима и неразтворима. Именно последната е причина за появата на метеоризъм (газове) и други проблеми със стомашно-чревния тракт. Попадайки в червата, целулозната обвивка трудно се разгражда от чревните бактерии, причинява ферментация, усилва перисталтиката и предизвиква повишено газообразуване. Затова при приготвянето на ястия от бобови култури за детето трябва да се придържате към определени правила.

Соя
Това е лидерът сред бобовите култури. Тя е белтъчно-мастен концентрат. Съдържа 40% белтъчини, които по своята хранителна ценност не отстъпват на белтъчините от животински произход, близки по състав до смятания за еталон белтък на яйцето. В състава й има около 20% ненаситени мастни киселини. В соята се съдържат още калий, фосфор, калций, магнезий, натрий, желязо и много витамини: бета-каротин, Е, В1, В2, В6, D, които осигуряват острота на зрението, правилно развитие на костната система, еластичност на кожата. Фолиевата киселина има положително въздействие върху умствената дейност и кръвотворенето. Соята съдържа минимум калорийни въглехидрати, много полезни захари, които се използват от чревните бифидобактерии като източник на хранителни вещества. Затова соята снижава риска от дисбактериоза. Тези захари извеждат тежките метали от организма. Продуктите на соева основа се препоръчват при непоносимост към белтъка на кравето мляко, лактазна недостатъчност и диабет.

Фасул
Белтъчините на фасула се усвояват лесно, а в съдържанието на това вариво са включени и жизненонеобходими аминокиселини, витамини В1, В2, В6, К, РР, С, каротин, желязо, калций, фосфор, калий, магнезий, натрий, йод. По количеството мед и цинк фасулът превъзхожда повечето зеленчуци. Има противомикробно действие. Захаропонижаващото действие на фасула се използва при диабета. А благодарение на свойството си да засилва секрецията на стомашен сок той се препоръчва при деца, страдащи от гастрит с понижена киселинност.

Зелен грах
Плодовете на това растение съдържат витамини от група В, каротин, витамини С, РР, йод, фолиева киселина, соли на желязото, калция, фосфора, магнезия и селена. Младият грах има леко диуретично действие и блокира постъпването на радиоактивни метали в организма. При анемия е полезно да се дават 3-4 чаени лъжички млад зелен грах дневно, но само ако децата са навършили три години.
Зърната на качествения грах са едри, почти еднакви по размер, цветът им е бял, жълт или зелен. Беленият грах съдържа по-малко целулоза, бързо се разтваря и е подходящ за малки деца.

Леща
Плодовете на лещата се състоят от почти една трета белтъчини и са богати на незаменими за организма аминокиселини (лецитин), както и на основните витамини и минерали, които напълно се усвояват от човешкия организъм. В лещата има огромни запаси желязо. Тя не натрупва никакви вредни или токсични елементи (нитрати) и благодарение на това може да се счита за един от екологично чистите продукти. Целулозата й е по-нежна, заради което лещата е по-лесно смилаема, причинява по-малко ферментация.

Кога да се въведат
Мненията на педиатри и диетолози за въвеждането на бобовите храни в менюто на детето често се разминават. Някои смятат, че грахът и лещата могат да се въведат след 9-ия месец, фасулът след първата година. По-предпазливите определят възрастта 1,5 години като най-подходяща за въвеждане на тези продукти в менюто на детето. Надделява мнението за „златната среда" с уговорката, че непременно трябва да се имат предвид индивидуалните особености на детето. Това означава да се съобразите с евентуалната склонност към алергии и състоянието на стомашно-чревния тракт.

Как да се предлагат
Възрастните неслучайно добавят в ястията с бобови култури всякакви подправки, които стимулират работата на жлъчния мехур, като по този начин подобряват усвояването на тези продукти и снижават риска от поява на метеоризъм (газове). При децата употребата на подправки не се поощрява. За да се сведат проблемите до минимум, зърната трябва да се смелят до хомогенна консистенция. Колкото по-нежно е пюрето, толкова по-лесно организмът ще възприеме грубата целулоза и последствията ще бъдат значително по-малко. Като при всяко захранване, бобовите храни се въвеждат в микродоза – 1 ч.л. с постепенно увеличаване на дозата до 50-70 грама дневно в разстояние на една седмица. Не се препоръчва да се дават повече от веднъж седмично. Използвайте само млади плодове – „зелени" и само в пресен или замразен вид. Зрелите бобови култури според диетолозите е най-добре да се приемат след 1,5-2 години, но не бива да се прекалява с консумацията им. За предпочитане е да са във вид на крем-супа, защото са трудни за усвояване. Сухият грах е най-добре да се предлага след тригодишна възраст. В началото на захранването е най-добре грахът и фасулът да се използват като част от супи и пюрета, за да може детето да привикне към вкуса им, а стомахът му да се научи да ги преработва.

С какво да ги съчетаете?
Най-добре е да ги комбинирате с други зеленчуци – морков, картоф, домат, зелени подправки. Добра идея е и съчетаването с месо. При децата на възраст 2-3 години можете да предложите и млад грах в минимално количество, като следите детето да не се задави, тъй като малките грахови зърна могат да предизвикат подобна реакция.

Как да приготвяте ястия от бобови култури?
Готовите пюрета имат необходимата консистенция. Ако решите да приготвите ястие в домашни условия, е най-добре предварително да накиснете фасула, царевицата или сухия грах за няколко часа в хладка вода. Като започне да набъбва фасулът, може се разтърка между дланите, така че да се отделят люспите, които след това да се отстранят с решетъчна лъжица. Разбира се, уместно е първата вода, в която са сложени варивата, да бъде сменена. За окончателно сваряване ще са ви нужни около два часа. Как да варите правилно – диетолозите препоръчват в много вода, на тих огън с капак върху тенджерата. Кожата на фасула е твърда и дебела, затова е добре да не слагате сол в ястието, докато се вари.

Зърнените храни – рогът на изобилието

Зърнените продукти осигуряват половината от енергията за деня. Несмлените зърнени растения са стойностен източник на протеини, въглехидрати, витамини от група Б, съдържат и някои мазнини, желязо, Е витамини и малко минерали и са много добър източник на фибри. Някои зърнени култури (пшеница, ечемик, овес и ръж) съдържат протеина глутен, което означава, че трябва да сте внимателни с въвеждането им при деца, склонни към алергия.

Ечемик (съдържа глутен)
Ечемикът съдържа протеини, мазнини, въглехидрати, фибри, фолиева киселина, желязо и калций. Може да се готви самостоятелно (1:3 части вода за 45-60 минути) като алтернатива на ориза.

Елда (без глутен)
Елдата е изключително богата на белтъчини, желязо и калций. Може да се сготви (1:2 части вода за 6 минути и да престои още 6 минути) и да се сервира като ориз или да я добавяте към варени и печени ястия. Брашното от елда може да се добавя в сладкиши, кексове, палачинки и другаде, където се използва брашно.

Царевица (без глутен)
Царевицата е богата на протеини. Популярно е приложението й като брашно, което се добавя към супи, палачинки, кексчета.

Просо (без глутен)
Просото също е богато на протеини и желязо. Този продукт е вкусна алтернатива на ориза. Приготвя се, като се вари (1:3 части вода), след завиране се оставя за 15-20 минути, докато стане готово.

Овес
Овесът е богат на белтъчини, калций и желязо. Предлага се на цели зърна (олющен), но най-често като различни видове овесено брашно и овесени ядки. Олющеният овес се готви 45 минути (1:3 части вода). Всички видове могат да се използват за направата на овесена каша, във варени и печени ястия, като заместител на ориза (мляко с ориз, супи).

Ориз (без глутен)
Оризът е добър източник на въглехидрати, но няма толкова много протеини колкото някои други зърнени култури (6.5 г на 100 г). Неполираният ориз (пълнозърнест/кафяв ориз) е добър източник на витамини от група Б.

Пшеница (съдържа глутен)
Сред хранителните вещества съдържащи се в пшеницата, се открояват протеините, въглехидратите, фибрите, желязото, калцият. Пшеничените зърна могат да се ядат цели (приготвени в съотношение 1:3 части вода за 40-60 минути). Булгурът и кускусът са производни на пшеницата. За да бъдат приготвени, е нужно да се запарят в гореща вода (1:2 части), след като са били накиснати до набъбване. Пшениченият зародиш е чудесен източник на хранителни вещества, особено витамин Е.

Как да се приготвят
Целите зърна трябва да се измиват старателно. Изчакайте необходимото количество вода да заври, добавете измитите зърна, разбъркайте, покрийте тенджерата с капака и варете, колкото време е необходимо, докато течността се поеме от зърната. Целите зърна могат да се добавят към сварени или печени ястия или да бъдат готвени, докато омекнат. Царевичното брашно може да се използва в супи или смесено с пшенично брашно за получаването на интересен вкус на обикновения хляб, бисквити, кексчета и др.

Кога и как да се въвеждат
Зърнените храни, наред със зеленчуците, са сред първите немлечни продукти, с които бебетата се запознават на 5,5-6-месечна възраст. Започва се с познатите каши, приготвени от зърнени продукти, които не съдържат глутен – оризова, царевична, елда. След 7-8-и месец може да се включат и тези с глутен - овесена, пшенична. На зърнена основа са и т.н. кисели (нишестен крем), съответно с царевично или пшенично нишесте, към които се препоръчва добавянето на пресен плод или прясно изцеден плодов сок. С кашите не бива да прекалява, тъй като в зърнените храни (брашната) се съдържат вещества, които намаляват усвояването на калция и желязото и наред с бързото наддаване на тегло водят до риск от развитие на рахит и желязо-дефицитна анемия. Затова кашите се дават веднъж дневно, а ако детето наддава повече - и през ден. Като алтернатива може да се предложи плодово или зеленчуково пюре с добавена кърма (адаптирана формула). Традиционно у нас се консумира повече хляб, затова, за да се намали рискът от затлъстяване, е желателно да се контролира приемът на тестени изделия, особено когато основното ястие съдържа ориз, картофи или десертът е тестен. При деца до 2,5-3 години се използва предимно бял хляб, след това 2-3 пъти седмично може да се включат пълнозърнест хляб, зърнени закуски.

Малко известни и много полезни

Нахут
Богатите на въглехидрати и белтъчини семена на нахута, както и многото му форми на приготвяне го правят все по-популярен като храна. Като растение, използвано за храна още от доисторически времена, начините за приготвяне и консумиране на нахут са изумително много. Най-лесният – както готвите зрелия фасул. В България тепърва се запознаваме с хумуса като храна. Хумус се приготвя от смлян сварен нахут, сусамов тахан, лимонов сок и чесън или други подправки - чудесен е за намазване върху филия, като разядка или гарнитура. Вероятно един от най-интересните (за съжаление позабравени) начини за използване на нахут е разпространен на Балканския полуостров, включително и в България. Счукан нахут се залива с гореща вода, която след известно престояване се прецежда и се използва за замесване на хляб. Тази вода подквасва хляба и освен че кара тестото да бухне, му придава и много специфичен и приятен вкус. Някога този хляб се е наричал „слънчев хляб" или „сладник".

Киноа
Дребните (3-4 мм) почти бели семенца на киноата наподобяват формата на леща, това е един от търсените продукти на пазара за диетични и полезни храни.
Най-важната полза от дребните зрънца като храна е голямото количество протеини, което съдържат, както и фактът, че в тях присъстват всички основни аминокиселини, които са необходими на човешкия организъм. По този начин киноата е почти перфектният заместител на месото, поне по отношение на качество на белтъчното съдържание. Освен това е и много добър източник на калций, който е в много по-лесноусвоима форма, отколкото в прясното мляко например. Много важно е да се каже, че в киноата няма глутен, което я прави идеален продукт за деца, склонни към алергии. Едно от големите преимущества на киноата е, че се готви много бързо – не повече от 15-20 минути. Основният метод е варенето, като зърната се заливат с два пъти повече вода и врат, докато станат прозрачни. Може да бъде включени в супи - както вегетариански със зеленчуци по избор, така и с месо или риба. Добра идея е да добавите вече сварените зрънца в сутрешната порция мюсли. С киноа могат да се заместят както булгурът, така и кускусът, а дори и оризът. Киноата в българските магазини обикновено е произведена по биологични методи, т. е. без изкуствени пестициди и торове. Това е още една причина да я включите в менюто си, ако сте заинтересовани от липсата на потенциално опасни вещества в храната на детето си.

Спелта
Спелтата е специален сорт жито, познатo още от най-дълбока древност и наричано „житото на фараоните". Тази дива пшеница е наричана още лимец, камут или капладжа. През 20 век почти навсякъде спелтата е заменена с обикновеното (хлебно) жито, тъй като добивите от него могат да се увеличават с торене и генни модификации. Спелтата по идеален начин съчетава предимствата на пълноценното хранене: съдържа високо количество полезни хранителни вещества - 57,9% въглехидрати, 17,0% протеини, 3% мазнини, 9,2% фибри, наред с това тя е богата на витамините A, E, B1, B2 и ниацин, който е необходим за функционирането на нервите, за нормалната обмяна на веществата и за кожата. Съдържанието в нея на ценни мастни киселини и минерални вещества (желязо, магнезий, фосфор и калций) е по-високо в сравнение с останалите видове житни растения. За спелтата се смята, че засилва естествените съпротивителни сили на организма, повишава тонуса и работоспособността, грижи се за прочистване от отровите, тъй като активизира бъбречната дейност. Спелтата съдържа балансирано количество глутен и е изключително подходяща за приготвяне на тестени изделия - хлебчета, гевреци, снаксове, макарони, мюсли. Може да се използва дори и за приготвяне на безкофеиново кафе. Спелтата е полезна не само като храна. Ако се постави на определени места по тялото, тя облекчава много болестни симптоми и има нежен възстановителен ефект. Затова обвивките на спелтата се използват за пълнеж на различни видове възглавници и матраци – за спане и почивка, за медитация, за бебета и майки и др.

Кога се въвеждат?
Нахутът се въвежда подобно на варивата - след 9-10 месечна възраст.
Киноата и спелтата могат да се включат наред с безглутеновите зърнени храни около 6-8 месечна възраст, приготвени с подходяща консистенция за възрастта на бебето. Спелтата влиза в състава на някои бебешки пюрета.

Консултант д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Последна редакция Сряда, 27 Април 2016 15:20
blog comments powered by Disqus

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини