Baner 600x80
Вторник, 08 Март 2016 12:32

За батковците и каките


kids and mom photo 3 kidКогато се появи второ дете в семейството
(продължение)

„Войната вкъщи" е ежедневно срещано явление, което е почти невъзможно да се избегне, когато се появи второ дете в семейството. Ситуацията определено става трудна и доста сложна. Тя предлага различни предизвикателства.

Гальовните имена, милувките и прегръдките – разделете ги поравно между двете деца!
Опитайте се да се погледнете отстрани. Действително на моменти изглежда, че се радвате на бебето, а изобщо не забелязвате как страда голямото ви дете. Несъзнателно го пренебрегвате, а после го наказвате за това, че реагира с ревност. Често се случва да се обръщате към бебето само с нежност, а към по-голямото дете единствено със строгост и забележки. Разбира се, вие не го правите нарочно, но детето ви не знае това и страда. Естествено е, че по-малкото дете изисква повече внимание и грижи от ваша страна. Нормално е неговите бебешки реакции да ви разнежват и да ви правят по-отстъпчиви в сравнение с поведението на по-голямото дете. Грешно е, когато внезапно се окаже, че то е пренебрегнато, защото другите ви занимания са по-важни и изместват или омаловажават неговите интереси. Не го допускайте. Намерете начин да уверите първото си дете, че го обичате наравно с второто. Обяснете му, че то има своето незаменимо място в семейството. Не го карайте да се чувства вече ненужно и отхвърлено. Когато кърмите бебето, не забравяйте колко интимен момент е това. Всеки страничен наблюдател усеща невероятната нежност, която струи от майка, която кърми бебето си. Това важи и за децата, независимо от тяхната възраст. Техните детски инстинкти надхвърлят любопитството и често ги карат да се „вбебешават". Те не помнят времето, когато са били кърмени, и е нормално да ревнуват в такъв момент. Разбира се, това не означава, че трябва да им припомните. Гушнете ги, след като накърмите бебето. Разкажете им как сте ги кърмили, когато те са били бебета. Ако възрастта им позволява, седнете удобно и ги подръжте известно време като бебета. Ще видите, че след като задоволят първоначалното си любопитство и жаждата си за внимание, те сами ще ви отблъснат и ще се изправят, защото тази поза вече не им е удобна. Ако проявят желание, сложете капка кърма на пръста си и им дайте да опитат. Те няма да я харесат и ще разберат, че и да си бебе, не е много лесна работа. Направете им адаптирано мляко в чаша и им дайте да го вкусят. Ако им хареса, повторете няколко пъти – няма нищо лошо. Често по-големите деца проявяват желание да бъдат хранени или обличани като бебета. Няма да навреди, ако един път им угодите – отново ще се убедите, че те няма да са много настоятелни в това си желание, щом задоволят любопитството си. При всяка грижа, която полагате за по-малкото дете, не пропускайте да споделите с по-голямото, че сте правили същите неща и за него. Припомнете си комичните ситуации и му ги разказвайте отново и отново – как ви е напишкало, как ви е опръскало с храна, как си е изцапало дрехите отново секунди след като сте го преоблекли от предишното изцапване. Обяснете на детето колко много работа имате, колко сте затруднени и как не бихте се справили без неговата помощ. Похвалете го пред приятелите и роднините в негово присъствие. Кажете, че не сте си представяли по-добър батко или кака от него. Накарайте го да осъзнае собствената си значимост като член на семейството. По този начин детето ще привикне да цени значимостта на всички членове на семейството, включително и на по-малкото дете. Разпределете също и гальовните имена. Не е задължително да използвате едни и същи за двете деца, както не е задължително да са различни. Можете да се обръщате към тях по един и същи начин, но е желателно да има момент на диференциация, т.е. всяко дете да си има обръщение, което да е запазено само за него. Чувството за индивидуалност ще усили паралелно чувството за значимост на детето.
Не карайте детето да отстъпва само защото е по-голямо!
Педагогическата практика доказва, че това е един напълно погрешен метод на възпитание. Никога не забравяйте, че по-голямото ви дете е пораснало дете, но все още е дете, при това ваше дете. Не му натяквайте да се държи като възрастен, защото то не е възрастен. Не му нареждайте: „Дръж се като голямо дете!". То не знае какво означава това. Факт е, че разпределението на ролите на „по-големия" и „по-малкия" в семейството се случва автоматично при появата на второ дете. И всички възрастни очакват от „по-големия" да възприеме ролята си веднага и да започне да я изпълнява безропотно и безгрешно. Разбира се, за това следят всички: родителите, роднините, приятелските семейства, случайни хора по улиците. Детето чува непрекъснато отвсякъде: „Отстъпи, защото си по-голям!", „Дръж се като възрастен!" или „Не се дръж като бебе!". Нима по-голямото дете не се нуждае от обич, внимание и грижи. Нима, когато родителите се държат по този начин, те се държат като зрели възрастни? Нима това не е прехвърляне на отговорност от страна на възрастния върху детето, защото той самият не успява да се справи със ситуацията? Нима ние винаги отстъпваме пред бебето или детето, защото сме по-големи? Нима му позволяваме да си играе с най-скъпите ни вещи, защото сме по-големи? Тогава защо го изискваме от децата си? За да спечелите тази битка, по-добре накарайте детето да проумее преимуществото на възрастта си. Да, то е по-голямо и има повече отговорности, но това означава и, че вече може да гледа телевизия, да яде шоколад и други сладкиши, да си ляга по-късно. Поставяйте на детето различни задачи, които са поносими за него. С времето ще видите, че това да носи отговорност за различни неща, му носи удовлетворение и повишава неговото самочувствие. Включете по-малкото дете в диалога. Обяснявайте му от най-ранна възраст и винаги в присъствието на по-голямото дете, че винаги трябва да слуша по-големия си брат или сестра, защото те се грижат за него и му помагат за различни неща. С други думи, не натяквайте на по-голямото дете възрастта му, а го накарайте да се гордее с нея. Така наистина ще имате един малък възрастен за съюзник. Не скъпете похвалите за добре свършена работа. И не използвайте разликата във възрастта, за да оправдаете себе си. Споделете радостта между всички членове на семейството. Подчертайте безпомощността на по-малкото дете и не спирайте да се удивявате на самостоятелността на по-голямото.
Друга често срещана ситуация е да се намесите в спор между двете деца, когато сте изнервени или афектирани от шума и бъркотията. Обикновено по-голямото дете е ударило по-малкото, което плаче неистово и манипулативно търси вашата подкрепа. То вече знае, че ще го защитите за сметка на по-голямото дете, защото обикновено така постъпвате. Каката или баткото са изпаднали в остро чувство на страх и безсилие, защото знаят, че ще бъдат наказани, независимо дали са виновни, или не. Това е крайно несправедливо, защото може да се окаже, че малкото е ударило първо или по някакъв начин (обикновено изненадващо умело) е провокирало по-голямото дете. Запазете спокойствие. Разбира се, само ако сте сигурни, че двете деца не се застрашават едно друго, ги оставяйте по-често да разрешават конфликтите си сами. Ще се уверите, че по-малкото дете ще плаче по-малко, когато не сте наоколо, за да го видите, а по-голямото ще демонстрира повече зрялост, щом му се даде възможност да покаже авторитет. Ако ще се карате или ще наказвате, намерете повод да накажете и двете деца. Ако са се скарали за играчка, приберете я временно и им я дайте, когато са готови да си я поделят. Ако ще наблягате на това, че някой трябва да се държи като възрастен, обърнете се и към двете деца. Ако ще третирате възрастта на по-голямото дете и ще апелирате да се държи по-зряло, веднага наблегнете и на това, че малкото дете трябва да слуша по-големите. Ще се уверите сами – балансът ще се бъде постигнат трайно. По-трудно е, когато разликата е малка и голямото дете е още бебе, но тогава сте улеснени в това отношение, че можете съвсем да уеднаквите изискванията към двете деца.
Практическото измерение на всичко казано дотук може да се изрази в няколко конкретни стратегии за действие от страна на родителите:
• Не карайте по-голямото дете да отстъпи любимата си играчка. Поставете се на негово място и помислете дали вие бихте отстъпили ваша любима вещ. Предложете му да подари на бебето тези играчки, които вече не са му интересни. Повярвайте, ще сработи и за двете деца.
• Направете износването на старите дрехи забавно. Факт е, че по-голямото дете трудно отстъпва и в това отношение. Покажете му колко е било мъничко, намерете снимки. Не създавайте у по-малкото дете усещане, че е втора употреба. Нека да износва старите дрехи, но от време на време му купувайте и подарявайте нещо ново.
• Не сравнявайте двете деца за сметка едно на друго. Не създавайте комплекси за малоценност и не толерирайте обстановка на съревнование. Въздържайте се от коментари като: „Уж си по-голям, а се държиш като бебе!" или „Виж кака ти колко добре се справя, а ти не можеш!". Накарайте децата си да се чувстват като приятели, а не като конкуренти.
• Не позволявайте двоен стандарт както във възпитателните методи, които използвате, така и в отношението си към децата. Колкото и да се различават едно от друго, не забравяйте, че вие сте родителят и на двете деца.
• Не поставяйте по-голямото дете пред свършен факт: „Ще си имаме бебе и това е положението!". Подгответе го предварително за промяната и за всичко, което ще последва от нея.
• Не си мислете, че само на вас ви е трудно. Не е лесно да си батко или кака, но не е лесно и да си бебе и да зависиш от благоволението на толкова много хора, без да можеш да се защитиш.
• Направете по-голямото дете неотменима част от щастливото събитие. Включвайте го във възможно най-много съвместни дейности.
• Не забравяйте, че всичко е резултат от добрата подготовка, която изисква правилен подход и предварителна нагласа.
• Не забравяйте, че обичате и двете си деца поравно. Покажете им го.

Мария Дишкова, социален педагог

Последна редакция Вторник, 08 Март 2016 14:00
blog comments powered by Disqus

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини