Baner 600x80
Сряда, 17 Февруари 2016 11:26

За батковците и каките


Older-sister-and-younger-sisterКогато се появи второ дете в семейството

„Войната вкъщи" е ежедневно срещано явление, което е почти невъзможно да се избегне, когато се появи второ дете в семейството. Ситуацията определено става трудна и доста сложна. Тя предлага различни предизвикателства. От една страна - първото дете е с вече отработено поведение, установен модел на общуване с възрастните и донякъде извоювани позиции.

В един момент обаче се оказва, че извоюваните с годините позиции съвсем не са гарантирани и трябва да бъдат защитавани и отбранявани, при това от напълно непознат и непредвидим гост, който изведнъж се превръща в любимец на всички още с появата си. От друга страна, новият член на семейството се оказва в една недружелюбна, дори враждебна среда и автоматично става участник в борбата за завладяване и спечелване на територии, които очевидно вече принадлежат на друг. От трета страна са родителите. Те се оказват изправени пред едно чисто ново и трудно преодолимо предизвикателство. В повечето случаи родителите разбират, че не само са неподготвени да преодолеят предизвикателството, но и са в абсолютно неведение за това, което ги очаква, осъществявайки решението за увеличаване на семейството. Те стават съдии, рефери в борбата у дома, но без да са надарени с професионализъм и обективизъм. Необучени, недоспали, уморени и объркани, родителите започват да раздават правосъдие напосоки. С взимането на решения, според случая, те не целят толкова трайното възпитание на децата в семейството, колкото постигането на временен мир, за да си осигурят поне няколко минути относителна тишина. Разбира се, че родителското поведение не може да се проектира. Няма теория в педагогиката, която да се е доказала на 100% в практиката: да важи с еднаква сила във всички случаи и по всяко време, за всички участниците във всяка възпитателна ситуацията. Но има някои основни положения, които биха могли да помогнат на родителите в постигането на желания баланс в семейството при отглеждането на повече от едно дете. Става дума за някои често срещани грешки, които родителите допускат. Знанието за тях няма да разреши всички домашни конфликти, но със сигурност ще подскаже някои трикове за справяне с „войната вкъщи". Естествено поведението и на децата, и на родителите се определя от много странични, но значими фактори. Това са: възрастта и пола на децата; възрастовата разлика между децата; броят на децата в семейството; възрастта на родителите. Не на последно място трябва да се вземе под внимание темпераментът на малчуганите и цялостното поведение и отношение на родителите към тях. Ето няколко съвета, които може да ви бъдат от полза:

Не се сърдете на голямото ви дете, че ревнува от по-малкото!
Неговата реакция е напълно нормална. Опитайте да анализирате ситуацията от детската гледна точка. В крайна сметка се появява натрапник, който иска да му отнеме всичко най-мило наведнъж: любовта на мама, вниманието на тате, радостта на роднините, стаята, играчките... Това се случва без предупреждение, без сигнал за тревога, без възможност за мобилизация на силите. Първото дете определено попада в трудна ситуация, а все още не притежава необходимия социален опит, за да се справи адекватно с нея. Започва да ревнува, защото се чувства пренебрегнато, а не разбира причината за това – нали не е направило нищо лошо. Детето не знае как да сподели с новодошлия любимите си неща, как да ги раздели с него. Можете да му помогнете. Това ще предотврати много проблеми занапред. Ако започнете да го наказвате за това му поведение, ако му се карате или го съдите, че ревнува, ще усложните допълнително ситуацията. Не забравяйте, че реакцията на детето е напълно естествена и нормална, а не проява на инат или лошо възпитание. Постъпките на ревност не бива да се задълбочават, а това ще постигнете, ако се отнесете към тях с острота и строгост. Представете си как ще се почувства детето: не стига, че новият член на семейството му се бърка във всичко, а и то самото бива наказвано, затова че си брани нещата. Звучи малко несправедливо, нали? Подобни реакции от ваша страна вероятно ще озлобят още повече детето и ще доведат до желание за някакво отмъщение от негова страна. Както в повечето случаи решението на проблема се крие в общуването. Разговаряйте с детето си, вместо да му правите забележки, без да сте оценили докрай ситуацията. Намерете време да го гушнете, да го погалите, да му обърнете внимание. Дайте му възможност да осъзнае чувствата си. Разкажете му за своите чувства. Обяснете му, че обичате всеки от семейството и се опитвате да му предоставите най-добрата грижа. Предпазете детето от самото него. Правете забележки и на двете деца, когато правят една и съща беля. Говорете на по-малкото дете за неговото братче или сестриче в присъствието му, като засягате най-различни теми. Например, макар да е още бебе, трябва да знае, че когато хапе или щипе по-големия си брат или сестра, им причинява болка. Така по-голямото дете ще погледне на вас като на съотборник, не като на враг. А безспорен факт е, че в общуването с деца винаги е важно да сме от един отбор с тях. Само тогава комуникацията може да доведе до положителни резултати във връзка с възпитанието и цялостното развитие на детето. Проявите на ревност от страна на детето лесно могат да се превърнат в прояви на внимание и загриженост. Вие само трябва да ги побутнете в правилната посока, за да не ескалират в злоба, затваряне в себе си и отмъстителност. Проявите на ревност могат да бъдат най-различни: от агресия до пълна липса на интерес. Детето може да се опитва да нарани бебето или родителите, да чупи бебешките играчки, да плаче, да крещи, да заплашва, да ви казва, че мрази бебето и не го иска, да започне да се напишква през нощта, да стане агресивно. Вие трябва да разберете, че всичко това е временно и от вашата реакция зависят по-нататъшните взаимоотношения между децата ви. Бъдете особено внимателни в тези периоди и не оставяйте двете деца сами в едно помещение. Повярвайте, в момента, в който намалите поводите за ревност до минимум, те ще изчезнат. Голямото дете ще се успокои и вече няма да сте сами в борбата.

Не се сърдете на голямото си дете, че е разочаровано от бебето!
Не прекалявайте със суперлативите и не изпреварвайте времето. Помнете, че детето приема буквално вашите изказвания, че когато се появи братчето или сестричето, то ще може да си играе с него и всичко ще бъде много забавно. Впоследствие детето е разочаровано, защото се оказва, че бебето не става за нищо – нито за игра, нито за забава, нито за компания. То прави само едни и същи неща: яде или спи, или плаче. Оказва се, че това никак не го прави интересен брат или сестра. Не стига, че не е забавно, ами и често пречи. Избегнете разочарованието. Не подлъгвайте очакванията на детето, защото няма смисъл от това. Най-вероятно само ще го разстроите. Голям брой са родителите, които допускат грешката да създадат една невярна представа за бебето у по-голямото дете. То наистина започва да живее със съвсем други очаквания, които не се оправдават и оставят у него чувството, че е било излъгано от най-любимите си хора - мама и тате. Защо родителите прибягват до тази тактика? Някои го правят съвсем неволно и не се замислят за ефекта от действията си. Много родители го правят, защото подценяват по-голямото дете и смятат, че то няма да направи разлика между обещанията на мама и реалността. Други родители звучат така, сякаш се оправдават пред децата за действията си: „Мама ще ти роди едно бебе, с което ще можеш да си играеш"... По-голямото дете в семейството трябва да знае, че ще мине време, преди да може да си играе със своето по-малко братче или сестриче. Редно е още от самото начало детето да разбере, че става въпрос за бебе. Обяснете му за бебетата и как трябва да се грижим за тях. Разказвайте многократно на детето за неговите бебешки години – това винаги помага. Споделете му интересни моменти от бременността, например къде живее бебето, как се храни, колко е мъничко и беззащитно, защо дебелеете и коремът ви расте. Извадете старите албуми и покажете на детето снимки от времето, когато е било бебе. Обяснете му, че цялото семейство има отговорната задача да научи бебето на всичко, на което по-голямото дете вече е научено: да върви, да се храни, да се облича, да използва гърне, да си мие зъбите, да говори, да чете, да смята, да си подрежда стаята. Делегирайте права на по-голямото дете – кажете му, че то ще отговаря за това бебето да си прибира играчките, когато порасне малко. Повярвайте, децата понякога са по-добри педагози от нас и намират много по-ефикасни методи за възпитание, защото са практични и целеустремени. Накарайте детето да разбере, че трябва да е пример за по-малкото си братче и сестриче. А игрите между двете деца ще дойдат от само себе си, независимо от възрастовата разлика и техния пол. Дотогава всеки ден намирайте време, дори само за час или за няколко минути, да поиграете с детето на неговата любима игра.

Не прехвърляйте детето на роднините!
Не го карайте да се чувства ненужно и отхвърлено. Факт е, че имате нужда от помощ, особено в най-първите седмици след появата на второто дете. Това обаче не е повод да прехвърлите автоматично родителските си задължения към бабите, дядовците и други близки родинини. Нормално е да ползвате техните услуги, но преди това обяснете на детето защо го правите. Дайте му да разбере, че ще гостува на баба и дядо през уикенда, за да си почине малко от суматохата и шума у дома; за да порадва баба и дядо; за да може мама хубаво да почисти и подреди къщата; за да сготви вкусна супа; за да си почине малко мама така, че когато детето се прибере, мама да поиграе с него на любимата му игра. Не го правете като наказание или нещо, което се подразбира. Превърнете го в екскурзия, дори приключение. Включете детето в подготовката на багажа. Дайте му възможност да си приготви любимите играчки и книжки. Обяснете му колко време ще гостува на баба и дядо. Не пропускайте да му споделите какво ще правите вие през това време. Невинаги е добър вариант да му се обаждате по телефона по няколко пъти на ден, за да проверите как е. Много често децата се разстройват, когато чуят майчиния глас по телефона и стават носталгични. По-добре е да поддържате телефонен контакт с възрастния, който се грижи детето, и да го оставите то да ви потърси, ако почувства нужда. Когато детето се върне у дома, постарайте се да сте му приготвили малка изненада – сгответе му нещо любимо или му направете малък подарък. Не крийте радостта си от появата на детето, посрещнете го, прегърнете го, целунете го. Не пропускайте да го разпитате и изслушате как е прекарало времето си. В отговор му разкажете всичко, което се е случило у дома в негово отсъствие. Кажете му, че е липсвало на вас и братчето или сестричето си и го попитайте дали на него сте му липсвали също. Обяснете му, че го пускате на гости при баба и дядо, защото вече е голямо и може да справи с подобно предизвикателство, докато бебето все още трябва да е постоянно покрай мама. В допълнение поговорете предварително и с роднините. Обикновено бабите и дядовците безспорно са незаменима помощ за родителите в отглеждането на децата, но често са директни и не обмислят твърденията си. Те изпитват психологическа нужда да са по-доверените лица на децата, отколкото техните родители. Затова нерядко смятат за абсолютно излишно да завоалират истината и я поднасят на децата съвсем неподправена. В този смисъл, напълно възможно е да кажат на детето, че родителите му са го изпратили да им гостува, за да се отърват от него. Предупредете ги да се въздържат от подобни коментари и дано ви послушат. Когато разделяте двете деца принудително, например заради поредния вирус, който бате или кака са донесли от яслата, детската градина или училището, също не допускайте коментари от типа на: „Гледай само да не заразиш бебето" или „Бебето е по-важно, затова не бива да го разболяваш". Чувството за вина и отхвърленост ще засегне трайно детската психика. По-добре му обяснете, че ако го отделите временно от бебето, ще се излекува по-бързо и лесно. В противен случай може да зарази и него, а после бебето да му върне вируса. Така детето ще сподели чувството на вина с бебето: „Значи и то може да заразява, тогава аз не правя нищо лошо и мама не ми се сърди, а се опитва да ни предпази".

Мария Дишкова, социален педагог

blog comments powered by Disqus

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини