Baner 600x80
Петък, 15 Януари 2016 12:29

Възпитание с приказки


10850257 697366360370685 7384359110636143196 nСъществуват много варианти за това как ефективно да общувате с детето, как да направите така, че то да израсне жизнерадостен и уверен възрастен. Но има един чудесен начин да коригирате нежелателното му поведение, да го научите на нещо, да му помогнете да се избави от страховете и вътрешните си преживявания, да му покажете как да се държи в една или друга житейска ситуация и това е така наречената приказна терапия. Открай време хората използват приказките с възпитателна цел.

Защо точно приказките?
Защото те са най-разбираемият начин, по който детето може да получи информация и да я възприеме. Разковничето е в особеностите на детското възприятие – децата възприемат цялата информация чрез вашите родителски чувства. Те виждат света през вашите очи. Запомнят жестовете и мимиките ви, реакцията ви на определени предмети и ситуации. Внимателно наблюдават проявата на чувства у вас и затова възприемат заобикалящия ги свят по вашия начин.
Ако майката в присъствието на детето си искрено се зарадва на цъфнало цвете или прелитаща пеперуда, детето разбира: „Това е нещо много хубаво, щом мама му се зарадва толкова, значи аз също мога да се радвам на тези неща". Ако майката реагира с уплаха на появило се насекомо, детето ще го възприеме като нещо много опасно за него и близките му. То също ще започне да се бои от всякакви буболечки и да изпитва неприязън към тях.
Децата възприемат само информацията, която им се предава в непосредствено общуване с възрастните и която е емоционално и интонационно украсена. А къде, ако не в приказките, да търсим ярки образи, които леко и живо създават определена представа в детското съзнание и остават задълго в него?
Слушайки приказката, малчуганът „вижда" героите й, съпреживява заедно с тях, радва се за тях, иска да прилича на тях или обратно, обещава никога да не постъпва като някой лош герой. Приказката трогва детето, заставя го да се замисли какво трябва да промени в себе си, помага му да намери изход в сложна ситуация. В приказките се противопоставят доброто и злото, щедростта и алчността, смелостта и страхливостта, добротата и жестокостта. Без излишна сложност приказката пряко и достъпно, с ярки примери обяснява на детето какво е да бъдеш лош – това означава да вредиш сам на себе си, а да си добър, е правилно и полезно. Все пак положителният герой винаги бива възнаграден за добротата си. Езикът на приказките е близък и разбираем за детето много повече от родителските забележки и наставления. Приказките не предизвикват вътрешно съпротивление, затова детето е склонно да се вслушва в тях. В тях децата не чуват наставления, не ги обвиняват и не ги принуждават да споделят трудностите и проблемите си – те просто ги слушат и правят собствените си изводи.

Какво може приказката?
Приказката може много неща – да помогне да се избавиш от страха си от тъмното и да заспиш спокойно, да се държиш възпитано и да печелиш нови приятели, да ти помогне да преодолееш тревогите и конфликтите си. С нейна помощ на детето може да се поднесе всякаква информация, даже такава, която то отказва да чуе и възприеме в разговор с родителите си. Слушайки, то неволно намира в нея прилика със собствения си живот и се стреми да се възползва от примера на положителния герой в борбата със собствените си проблеми. Приказката е способна да внуши в детето надежда, а това му дава сили отново да се устреми към успеха. Можете да четете и разказвате приказка от книга или да съчинявате своя (особено ако е възникнал някакъв проблем и не можете да намерите подходяща за случая). Не е необходимо да сте велики разказвачи. Могат да ви помогнат съвсем обикновени истории за катеричките, зайчетата или децата, които приличат поразително на вашето. Като историята за срамежливото мече например, което се научило да се сприятелява с другите животни. Тя много по-убедително от всякакви родителски съвети ще покаже на детето как да си намери приятели. Ако искате да научите детето си на нещо добро, разкажете му приказка, в която самото то извършва добра постъпка. Ако искате да коригирате нежелано поведение, разкажете история, в която друго дете има лошо поведение, но в края на краищата успява да се справи с това. Приказката може да ви помогне по-добре да опознаете и разберете детето си. Затова докато четете приказка, внимателно и незабелязано следете поведението му. Обсъдете след прочитането какво му е харесало в нея и какво не, кой герой му е най-близък, как би постъпило то на негово място. Важно е в процеса на обсъждане детето да може да изрази собственото си мнение, каквото и да сподели, не го подлагайте на анализ и обсъждане.
Попитайте го коя приказка и кой герой са му любими. Възможно е да си обясните някои постъпки и определено поведение у детето си.
Можете да създавате книжки приказки за вашето дете, използвайки картинки, изрязани от списания, или снимки на детето, измисляйки ситуации, в които то се държи достойно и заслужава похвала. Приказката за „лека нощ" е много ценна. Тя създава топла атмосфера. Действа успокоително както за четящия родител, така и за детето. То чува гласа ви, усеща присъствието ви. Вие заедно преживявате едни и същи емоции – в такива моменти между вас и детето се установяват много близки, доверителни отношения, пълен душевен контакт. Детето забравя дневните си тревоги. С помощта на приказката то намира изход от сложна за него ситуация и заспива успокоено. На следващия ден се събужда пълно със сили и увереност в себе си.

Практически съвети как да станете добри разказвачи

Използвайте преди всичко ентусиазма си, а не техниката на разказване.
Ако сте решили да разкажете история, направете я весела. Децата обичат разказите – те са най-добрата аудитория и за нея е по-лесно да направите разказа си приятен и за двете страни. Започнете с истории, които обичате да разказвате. Нека разказът ви започне с нещо удивително – „Няма да повярваш какво ми се случи!" Ентусиазмът добавя на разказа настроение и чувство. Така лесно ще привлечете и задържите вниманието на детето.

Историята трябва да бъде подходяща
Съществуват три основни елемента на разказа – разказвач, слушател и процес на общуване. Разказът ви ще е ефективен, ако съответства на всички изброени критерии. Първо, разказът трябва да е подходящ за детето. Това означава, че в него трябва да има нещо общо между характерите на героя и вашия малчуган. Децата в предучилищна възраст твърде много общуват с помощта на метафорите, когато играят. При децата на 4-5-годишна възраст голяма популярност имат приказките за животни, а по-големите обичат истории, чиито герои могат да бъдат най-различни – от персонажи в рисуваните филмчета до герои от популярен филм. Уповавайки се на вашата информация за тези герои и значението им в живота на детето ви, лесно ще измислите история за някой храбрец. Тази приказка непременно ще има отзвук в детската душа.
За да е по-ефикасен разказът, той трябва да импонира и на вас самите. Само ако на вас самите ви харесва, ще можете увлекателно да го пресъздадете и пред детето. Детето слушател ще хареса и запомни по-добре история, което ви е допаднала и на вас – разказвачите.

Направете приказката реалистична
Историята ви трябва да съдържа много детайли, защото те правят приказката убедителна. Описанията, прилагателните, които пробуждат чувства, използването на диалози – тези похвати добавят в историята чувство за реалност, настроение, изразяват емоции.
За да включите тези похвати в разказа си, използвайте чувствата си, видяното от собствения ви жизнен опит, общувайте с детето с помощта на светлината и сянката, цветовете и оттенъците на формите, които помагат да се определи и развие образното възприятие. Обръщайте внимание на ароматите, които присъстват в приказката. Включвайте тактилните усещания – не само какво преживяват героите, но и как реагират на вятъра, слънцето и т.н. Където е необходимо, използвайте и вкусовете, защото тези чувства и усещания добавят към историята реализъм, помагат на вашето собствено виждане за разказа и на способността ви да привлечете вниманието на детето. Разказвайте колкото е възможно по-емоционално. Включването на подходящи емоции в разказа съответства на естествения процес на придобиването на опит, внася реализъм в разказа, интригува детето и по-ефикасно предава основната идея.

Направете план на разказа си
Не е необходимо да пишете текста предварително и да го четете. По-лесно ще ви е, ако разработите само план, по който да се развива историята. Затова трябва да си отговорите на следните въпроси:
- какъв е финалът на историята;
- какви крачки са необходими, за да се стигне до този финал;
- от какъв проблем започва цялата история;
- какъв герой ще е най-интересен за детето ви.
Тъй като краят е най-важен, можете да започнете съчиняването на историята си от него. След като сте измислили ефектния завършек, трябва да прецените кой е най-поучителният или въздействащ начин да се стигне до този край и според това да подберете изпитанията, през които ще преминат героите. Можете да съчинявате заедно с детето. Изборът на герой може да е приоритет на детето, може да се включат любимите му играчки (все пак оттам са започнали и любопитните истории на Мечо Пух).

Отрепетирайте разказа
Разкажете го най-напред на себе си на глас. Можете дори да се запишете и след това да чуете как се е получил разказът ви. Експериментирайте с приказката, развийте историята, променяйте я, докато ви хареса. Помнете – историята никога не свършва, просто се променя според възрастта и особеностите на детето. Разкажете своята приказка на някой друг – нека това ви е генералната репетиция, полезно е да получите нечие обективно мнение за историята, която сте съчинили. Попитайте има ли слаби моменти и опитайте да ги промените.

Наблюдавайте слушателя
Когато започнете разказа си, следете детето и поведението му. Наблюдавайте кое задържа вниманието му и кога губи интерес. Забележете какъв ефект е имала приказката върху него – децата са достатъчно емоционални и открити. Тези реакции ще ви дадат ключа към разбирането на това как да адаптирате разказа си за вашето дете. Изследвайте реакциите му. Адекватни на събитията в разказа ли са, следи ли неотклонно развитието, по-спокойно или напрегнато е детето, когато слуша?
Ако вниманието е неустойчиво, разказвачът трябва да промени нещо в историята си, за да прикове интереса на невръстния слушател. Обърнете внимание на собственото си поведение – не говорите ли твърде много, достатъчно ли общувате с детето. Необходимо ли е повече да акцентирате върху емоциите в разказа си. Какви истории са подходящи за вашето дете. Интересен ли му е героят, или трябва да търсите друг персонаж. Можете дори да попитате детето как да направите приказката по-интересна.

Бъдете гъвкави
За всяко дете историята, която му представяте, е специална, както и стилът на разказвача – т.е. вашият стил е индивидуален, но вие несъмнено трябва да се водите от индивидуалността на детето ви. Това първоначално може да се окаже много трудна задача, но ако мислите за разказа като за нещо постоянно променящо се за вас и детето ви, гъвкавостта лесно се развива. Ако например вашето дете трудно се настройва за сън, можете да му предложите история за друго дете със същия проблем. В хода на разказа задавайте на детето въпроси как да се намери изход от тази ситуация, в която е изпаднал главният герой. Обсъдете с него възможните варианти. Нека и вашият малчуган помисли подходящ ли е и за него такъв вариант. Може да реши да съкрати или добави нещо към приказката. Дайте му възможност да съчинява заедно с вас, бъдете сигурни, че той има богато въображение и с радост ще се присъедини. Отдръпнете се леко и наблюдавайте как се развива разказът ви. Разказвайте на своите деца колкото е възможно по-често. Това не само е процес на общуване, но и обучение. Интензивното ви сътрудничество с детето в съчиняването на възпитателна приказка може да подобри и укрепи отношенията между вас и по този начин да засили ефекта от нея. Това обаче далеч не е всичко. Можете да снимате разказите на видео, да ги илюстрирате. Да ги презентирате с помощта на играчка разказвач или с помощта на любимата кукла. А можете и да поставите спектакъл по любимата ви приказка или дори да изработите цяла книжка с ваши съвместни приказки.

Последна редакция Вторник, 08 Март 2016 13:55
blog comments powered by Disqus

miniland

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини