Baner 600x80
Петък, 15 Януари 2016 10:54

Изкуството да говорим с децата си


178559983Светът се променя, а с него се променя семейството, променят се и родителите. Всяко следващо поколение е различно от предходното и поставя възрастните пред редица предизвикателства, някои от които изглеждат непреодолими. Повечето родители се осланят единствено на инстинктите си и не смятат, че трябва да бъдат поучавани как да отглеждат и възпитават децата си. Българските майки и бащи са абсолютни привърженици на традицията.

За щастие много от тях имат вроден талант и се справят доста успешно с предизвикателствата на съвременното възпитание. А те могат да бъдат непреодолими, ако не умеем да разговаряме с детето си. Това е дарба, която някои от нас притежават. Но това е и умение, което може да се придобие, като потърсим и се вслушаме в опита и професионализма на специалистите. Да се разговаря с детето е изкуство, за което са нужни талант, постоянство и непрекъснато актуализиране.
Редица проучвания сочат, че повечето родители рядко се замислят как говорят с децата си. Много от тях подценяват невръстните си събеседници. Говоренето с детето е много повече от усвояване на майчиния език. Говоренето с детето е възпитание и вложение в бъдещето му. Често родителите са прекалено уморени от битовизма и буквално не им се говори с детето. Те си мислят: „Какво да седна да му обяснявам, като и без това не ме слуша". По-лесно е да се заповяда, да се наложи наказание, да се демонстрира авторитет и да се изиска подчинение. Други родители споделят: „Аз му говоря, то си гледа телевизора и изобщо не ме чува". Има и такива, които смятат, че трябва задължително да повишат глас, за да бъдат чути. А всичко е въпрос на комуникация.
Ако говоренето с детето е изкуство, то има няколко основни техники, които ще ни превърнат във виртуози. Тези техники са педагогически издържани и доказани на практика като ефективни. Спазването им е не само добра препоръка. То е абсолютно задължително, ако сме поели задачата и отговорността да сме родители и да възпитаваме личности.

  • Бъдете търпеливи с детето! Дайте му време да се изкаже или да намери правилния отговор. Не довършвайте изреченията му. Не го прекъсвайте. Това са базисни положения за наличие на елементарна култура на общуване, с които най-вероятно се съобразявате, когато говорите с възрастни. Няма логика да е различно, когато говорите с детето си.
  • Отделете време! Не говорете с детето само докато миете чиниите, пазарувате или приготвяте вечерята. Необходимо е всеки ден да му посвещавате време според вашите възможности. И нека детето знае, че това е неговото време. Колкото и да сте заети, сигурно сте провели няколко приятелски разговора през деня. Нима детето също не заслужава това?
  • Не лъжете детето! Това, че е невръстно и неопитно, не го прави глупаво. Не измисляйте лъжи само за да спестите време или да избегнете неудобни въпроси. Дори да сте неподготвени или да не знаете как да отговорите, винаги се придържайте максимално близо до истината. Не забравяйте, че то ще порасне и рано или късно ще я научи.
  • Не избягвайте неудобните теми! Не ги превръщайте в теми табу. Сега вашето дете е симпатичен малчуган, на когото не знаете как да обясните откъде идва бебето например. Това не е причина да отклонявате въпросите му. Не е много ефективно и дълго време да го карате да вярва в щъркела. Не забравяйте, че в по-късна възраст ще е добре да обсъжда тези теми с вас. Не пропускайте моментите, в които ще имате възможност да градите доверие, защото те няма да са много.
  • Осъществете контакт! Винаги преди да започнете да говорите с детето, трябва да сте убедени, че сте осъществили връзка с него. Елементарното изискване е да сте в едно помещение.
  • Обърнете се към детето! Задължителен е контактът „очи в очи". Много често родителят започва да говори директно, което се случва от неговата височина. Това кара детето да надига глава. То остава с впечатление, че се говори на него, а не с него. По-добре е да седнете или да застанете в такава позиция, която ще даде на вас и на детето възможност да се гледате в очите, докато разговаряте. Това недвусмислено подчертава важността на разговора.
  • Погледът също е от значение! В стремежа си да не изтървете контакта, не бива да допускате да проличава напрежение. Така вместо да накарате детето да повярва, че искате да говорите с него, по-скоро го карате да се чувства контролирано. Не го гледайте гневно, защото ще изместите акцента от думите си. Колкото и хубави да са те, детето няма да ги чуе, ако се страхува от вас и действията ви.
  • Не удължавайте прекалено много времето за разговори! Отделете специално време на детето си, но не очаквайте то да говори с часове с вас. Колкото и да сте атрактивни, неговите интереси бързо се променят. Особено когато разговаряте на важни теми. Концентрирайте основното в първите няколко минути. Поставете акцента в началото, защото тогава детето е най-съсредоточено. Не бъдете сериозни твърде дълго – малчуганът ще се отегчи и ще забрави най-важното.
  • Обръщайте се към детето поименно, а не по принцип! Ако започвате изречението с името на детето, когато го молите да направи нещо, то със сигурност ще приеме молбата по-отговорно и с повече стремеж да я удовлетвори. Желателно е главната цел да се формулира ясно още в първото изречение. Колкото повече говорите, толкова по-голяма е вероятността детето да спре да ви чува.
  • Не прекалявайте с говоренето! Подобно на пълната липса на комуникация, прекаленото говорене също е често срещана родителска грешка. Когато родителят започне твърде много да се обяснява пред детето, то започва да придобива усещането, че не сте съвсем сигурни какво точно искате да кажете. Това го обърква и го прави лош слушател. Освен това ви отклонява от главната цел. Възможно е кратките изречения да ви звучат като заповед и затова да не ги предпочитате. Но те са най-работещият вариант, когато изисквате нещо конкретно.
  • Използвайте кратки изречения без многосрични думи! Празният поглед от страна на детето означава, че то не ви разбира, следователно - не слуша внимателно. Може би за вас казаното звучи добре, но то губи смисъл, ако детето не схваща посланието.
  • Не прекалявайте с „бебешкия език"! Колкото и сладко да ви звучи, така забавяте развитието на детето. Не забравяйте, че то трябва да се учи от вас, а не вие от него. В първите години от живота му вие сте единственият коректив за поведение. Това включва и начина на общуване.
  • Говорете бавно! Не забравяйте, че българският език е един от най-трудните за научаване. Възрастните говорят бързо, особено когато правят забележка на детето. Възприемайте себе си като модел за подражание. Изговаряйте думите по-бавно, за да му дадете възможност да ви разбере и да научи думите от вас.
  • Не съкращавайте! Думи като „к'во" вместо „какво" и „'що" вместо „защо" са нормални за ежедневната българска реч. Използваме ги, без да се замисляме, но не бихме искали да ги чуваме от устата на детето. Веднъж усвоени в този им вид, после много трудно се коригират.
  • Не налагайте категорична забрана за „лошите" думи! Независимо дали от вас или от друго място, детето задължително ще научи „лоши" думи. Това се случва рано или късно и вие не можете да го избегнете. Забравете за лютата чушка. Не удряйте детето през устата. Не бъдете крайни в забележките си, защото така само ще повишите неговия интерес. По-удачно е да работите върху вариант, в който „лошите" думи се използват в определени моменти и на определени места. В крайна сметка ще дойде момент, в който детето ще предпочита компанията на връстниците си и трябва да е адаптирано към нея. „Лошите" думи са част от ежедневието на подрастващите и те трябва да ги знаят. Запазете правилата на българския книжовен език за часовете по български език и литература.
  • Наблюдавайте! Много е важно да наблюдавате как детето говори с другите деца и изобщо как малчуганите общуват помежду си. Това е много показателно и може да ви даде безброй идеи за по-успешна комуникация.
  • Изисквайте! Помолете детето да повтори това, което сте му казали, за да сте сигурни, че правилно е разбрало посланието. Ако не успее да се справи с тази задача, значи посланието е твърде дълго, сложно и неразбираемо за него.
  • Рекламирайте и правете на детето атрактивни предложения! Предлагайте привлекателни „оферти", на които то не може да откаже, например: „Облечи се, за да излезем навън и да си играеш", „Ще ти прочета приказка, когато си измиеш зъбите" или „Щом си напишеш домашните, можеш да гледаш телевизия". Това автоматично превръща детето в съюзник и се оказва, че преследвате една и съща цел. По този начин се избягва евентуален конфликт или нежелание за сътрудничество от негова страна.
  • Намерете точния израз! Формулата „Когато направиш нещо, ще получиш друго в замяна" е много по-успешна от формулата „Ако направиш нещо, ще получиш друго в замяна". Разберете, че ако детето свикне да му се поставят условия и да получава всеки път нещо в замяна на усилието си, след време то също ще започне да поставя условия и да иска в замяна все повече и повече неща. Освен това „ако" предполага правото на избор от страна на детето, което още повече го обърква и затруднява. За него е далеч по-лесно да знае, че има определени правила, които трябва да спазва, а не само да избира дали да ги спазва.
  • Правото на свободен избор е различно от неподчинението! Вие може да си мислите, че възпитавате детето демократично, като му давате право на свободен избор. Позволете му да изразява личното си мнение, но не го учете на неподчинение, което рано или късно ще се обърне срещу вас. В този смисъл дайте му възможност, ако държи на това, да предяви изискване към дрехата, която ще облече например. Но не отстъпвайте – нека е ясно, че трябва да се приготви навреме за училище.
  • Бъдете позитивни в изказа си! Избягвайте отрицателни изречения. Вместо категоричната забрана: „Не ритай топка вкъщи!" ще прозвучи далеч по-добре: „Приготви си топката, за да риташ, когато излезем навън". Посланието е едно и също.
  • Как да изключите телевизора? Не викайте от коридора и не повтаряйте няколко пъти изискването си. По-удачно е да влезете в стаята, да поседнете за няколко минути до детето, да споделите интересите му, да погледате малко с него и в първия удобен момент да кажете: „Сега спираме телевизора, защото е време за вечеря". Така печелите повече от доверието на детето, защото звучите като партньор в неговото занимание, а не като тиранин, който не разбира желанията и чувствата му.
  • Бъдете гъвкави! Но не оставяйте много възможности за избор. Добре е, когато всичко се случва стъпка по стъпка по определен график. Децата често проявяват желание да си облекат определена дреха или пижама. Същото е по отношение на времето, в което ще си измият зъбите. Отстъпете за пижамата и уважете избора на детето, но не променяйте графика. Спазването на конкретна последователност в придобиването на битови навици улеснява детето. Не забравяйте, че ще дойде момент, в който то вече ще е голям човек и вие няма да имате възможност да изисквате от него, като застанете на главата му и повтаряте стотици пъти едно и също. Тогава именно придобитият навик ще го кара всяка сутрин да си мие зъбите.
  • Не задавайте въпроси, чиито отговори знаете! Безсмислено е да питате детето „Защо постъпи така?" или „Защо направи това?" особено в една по-ранна възраст (3-4 години). От психологическа гледна точка дори възрастните често не са в състояние да обяснят постъпките си. Винаги трябва да се взима под внимание нивото на разбиране от страна на детето. Отговорите на подобни въпроси са далеч извън неговата интелектуална зрялост и компетентност. Опитайте с „Хайде да си поговорим за това, което направи".
  • Спазвайте етикета! Изисквайте от детето да бъде учтиво. Продуктивно е от най-ранна възраст то да разбере, че възпитанието не е право на избор. Социално приемливото поведение ще му отвори много врати в бъдеще. Не изисквайте само да научи „вълшебните думички" и не му напомняйте да ги използва всеки път, когато трябва да благодари или да се извини. Използвайте ги, когато разговаряте с него и „чудото" ще се случи. Благодарете му всеки път, когато ви подаде нещо. Винаги когато му подавате, казвайте „заповядай". Когато сметнете за нужно, му се извинявайте. Ще видите резултата много скоро – детето ще стане точно толкова учтиво, колкото сте вие, а дори няма да сте разбрали кога сте го научили на това.
  • Изравнете позициите! Говорете с детето по начина, по който искате то да говори с вас. Не го нападайте с думи, които ще го поставят в отбранителна позиция. И не използвайте въпроси, на които то да има възможност да отговори негативно като „Ще си прибереш ли най-после играчките?" Не го обвинявайте и не го критикувайте, защото в крайна сметка родителят е този, който трябва да овладее ситуацията. Ако критикувате, най-вероятно го правите от безсилие и детето разбира това.
  • Говорете и пишете! Някои от посланията към детето могат да бъдат написани. Това е честа и работеща практика, особено в началното училище. Много педагози изработват заедно с децата различни постери, в които по атрактивен начин са посочени правилата на класа. Това, от една страна, подчертава тяхната важност, а от друга – помага на детето да не ги забравя.
  • Не отвръщайте! Не крещете на детето, когато то крещи на вас. Ако слезете на неговото ниво, увеличавате проблемите. Така се налага да успокоявате не само него, но и себе си. Отговорете с тих тон. Ще видите, че то ще намали звука, за да може да ви чуе.
  • Говорете тихо! Тихото говорене е за предпочитане и в ежедневния диалог. На детето не му пречат силните шумове. В известна степен то е свикнало с тях и няма да ви слуша, когато викате. Пробвайте с шепот и ще се уверите сами. Детето иска да ви чуе. Доставете му това удоволствие.
  • Създайте обстановка за диалог! Ако детето е разстроено, то ще отрече всичко, което му казвате. Трябва първо да го успокоите и да го уверите, че му прощавате. Това е много по-голямо наказание за него, защото то ще разбере, че е направило грешка и ще изпита вина. Ако му обясните, че му гласувате доверие и му вярвате, че повече няма да постъпва така, е много вероятно следващия път то наистина да ви послуша.
  • Накарайте детето да ви сътрудничи! Желателно е да ви слуша, защото вярва, че сте от един отбор, а не защото се страхува от вас. Не ставайте досадни и не повтаряйте едно и също нещо много пъти. Постарайте се да ви чуе от първия път. След това то се отегчава и отказва да сътрудничи. Дори започва да се забавлява и да прави напук.
  • По-забавно и по-интересно! Когато говорим за изкуство, в речта си към детето можем да използваме рими. Децата наистина харесват това. Лесно се запомнят и възпроизвеждат. При по-големите деца могат да се използват недовършени въпроси от типа на „Не си подредил стаята си, защото ...?" или „Ще си измиеш зъбите, когато ...?". Така ще накарате детето да се замисли. То ще разбере, че не може да намери адекватен отговор и ще изпълни вашето изискване.
  • А как да се държим, когато говорим!? Обърнете внимание на невербалната реч. Не ръкомахайте, не блъскайте, дори да ви се иска. Не се дръжте като дете, ако очаквате от детето си зряло поведение.
  • Внимавайте с алтернативите! Не е здравословно да обещавате на детето, че ще му купите шоколад или бонбони, ако си измие зъбите. Мислете какво говорите и винаги изпълнявайте заканите си, дори да ви се струват без смисъл, когато се успокоите. Отстъпвайте за дребните неща, за да се фокусирате върху най-важното.
  • Пазете тайните на детето! Не ги споделяйте с роднини и приятели, докато то самото не е готово да се разкрие. Не подценявайте детския срам и не подхвърляйте шеговити реплики в тази посока, защото детето ще се отдръпне от вас и ще спре да споделя. Доверието е всичко!
  • Дайте време на детето за реакция! Преди да си тръгнете от детската площадка, първо го известете. Обяснете му, че е време за прибиране и му дайте възможност да свикне с тази мисъл, да си събере играчките, да се сбогува с приятелите си. Не го поставяйте пред свършен факт, защото със сигурност ще предизвикате криза и неподчинение.
  • Задавайте въпроси! Използвайте въпроси, които изискват изречение за отговор, а не само „да" или „не". Вместо „Добре ли си прекара днес в училище?", попитайте „Какво се случи днес в училище".
  • Споделяйте с детето! Давайте информация, ако изисквате информация. Разкажете на детето случки от вашето ежедневие и го попитайте за неговото. Така се създава диалог – продуктивен и устойчив.
  • Обяснявайте точно защо сте ядосани! Ако счупи чаша, разкажете му за стъклата и порязването. Ако се изгуби в магазина, обяснете му колко много сте се притеснили. Ако не иска да се облече, споделете му колко се тревожите, когато се разболее. Наказанието няма да го научи на нищо друго, освен да се страхува от вас.
  • Финиширайте! Винаги е добре да сложите край на дискусията. Не използвайте изречения от типа на „Добре, щом така искаш!" или „Ще ти се разсърдя". По този начин не постигате нищо. Само признавате поражението си. Така след няколко загубени битки ще загубите и войната.
  • Замълчете при необходимост! Понякога е добре да млъкнете. Покажете, че няма да спорите с човек, с когото не можете да се разберете, както постъпвате в разговорите си с други възрастни. Изискайте от детето да е на вашето равнище и повярвайте – то може да се справи. Ако действително нямате какво да кажете, не казвайте нищо. Не говорете само за да запълните времето. Общувайте с него, защото ви е приятно. Гледайте на него като на приятен събеседник и то ще бъде приятен събеседник.
  • Регулирайте интонацията! Тонът на гласа е важен точно толкова, колкото и самите думи, които използвате в разговор с друга личност. Всеки човек е по-склонен да сътрудничи, ако бъде помолен, а не ако му бъде заповядано. Приятният глас е оръжие и привлича повече внимание от острия тон.
  • Правете комплименти на детето! Комплиментите са по-добър вариант от критиката. Ако критикуваме децата прекалено често, те ще натрупат много вътрешен гняв или несигурност. На по-късен етап това ще ги превърне в гневни личности или личности без самочувствие. Окуражавайте ги, вместо непрекъснато да им повтаряте, че не се справят добре.
  • Проявете нежност! Без да прекалявате, използвайте умалителни имена и нежни прякори. Никога не наричайте детето си „идиот", „малоумник" или „мързеливец". Всъщност не го мислите, нали? Но ако поставите на детето подобен етикет, то ще повярва, че го мислите, ще започне да се възприема по този начин и в крайна сметка ще започне да се държи като такъв. Негативните етикети водят до негативни резултати и не те са това, към което се стремите. Положителните обръщения карат детето да се чувства обичано, то придобива самоувереност, а тя ще му е безкрайно необходима през целия живот. Не му я отнемайте с няколко необмислени фрази, изказани в състояние на афект.
  • Покажете обич! Казвайте на детето, че го обичате. Интересувайте се как се чувства. Спрете за малко домашните си задължения и му се усмихнете, когато се прибере от училище или влезе в стаята. По този начин подарявате на детето един цял свят. Когато показвате на детето внимание, вие му доказвате колко много значи то за вас. Това е по-силно, от която и да е дума. Това е най-доброто послание, което някога можете да адресирате към детето си.
  • Не се оплаквайте! Говорете позитивно за детето си в негово присъствие. Много често след неприятен инцидент или някаква подобна случка родителите са нетърпеливи да го обсъдят с други хора. Обикновено майката бърза да го съобщи на таткото или обратно. Не го правете в присъствието на детето. Ако имате да кажете нещо на детето, го кажете на него. Ако сте прекалено афектирани, дайте си време да се успокоите. Премълчете, докато си изясните какво искате да му кажете и намерите верните думи, за да сте сигурни, че въпросната случка няма да се повтори. Оплаквайки се от детето пред самото него, ще постигнете следното: да, то ще разбере, че е направило нещо лошо и ще усети, че ви е разочаровало, а не се знае дали ще може да се справи с подобна отговорност. Нещо повече, то ще следи за реакцията на другия слушател. Така вашата реакция се обезсмисля.
  • Погледнете се отстрани! Дайте си сметка как изглеждате, когато разговаряте с детето. Наистина ли харесвате крещящи и ръкомахащи хора? Помислете как се държите в магазина например и какви думи използвате, когато искате да получите нещо. Нима другите хора са по-заслужили вашето внимание и учтивост.
  • Не отговаряйте вместо детето! Не се чувствайте неудобно заради него. Често на улицата ви спират познати или роднините започват да задават въпроси и очакват от детето адекватен и незабавен отговор. Ако детето не желае да каже името си на ваша стара приятелка, която не познава, не настоявайте. Това е неговото лично пространство. Ако не желае да каже стихотворение на фамилно събиране, не се разочаровайте. Представете си, че сте на негово място и трябва да изпеете песен пред 20 души... Не е лесно, нали?
  • Бройте до десет! Не реагирайте прибързано. Твърде е вероятно да объркате нещата и да кажете нещо необмислено. Детето няма да го забрави.
  • Съобразявайте се! Мислете как говорите с другите хора пред детето, защото то ви подражава във всяко отношение. Ако сте груби с другите, няма смисъл да го възпитавате в толерантност и учтивост.
  • Обучавайте детето! Говоренето е и учене. Слушането от страна на детето не е само с цел да бъде послушно. То попива всяка дума, казана от вас. Въвеждайте нови думи в речта. Обяснявайте, когато детето ви пита какво означава тази или друга дума. Това е най-сигурният начин за обогатяване на речниковия запас.

Не бива да се забравя, че докато говорим с детето, ние му предаваме нашите умения, включително и уменията за общуване. Освен всичко останало учим детето как да комуникира занапред през целия си живот. Задължително трябва да демонстрираме пред детето интерес. Да се държим с него като с равен и възрастен. Да слушаме какво ни казва и да мислим какво му казваме. Винаги когато казвате нещо, помислете за последствията. Това са техники, които ще ви направят по-добър родител и ще ви помогнат да овладеете изкуството да говорите с детето си, а то ще стане ваш достоен последовател. Дори най-вероятно ще надмине очакванията ви... Вашето дете заслужава да се постараете за него повече от всеки друг на света.
Мария Дишкова, социален педагог

blog comments powered by Disqus

19731885 1588698044497127 1006336300224858960 n

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини