Baner 600x80
Вторник, 10 Ноември 2015 12:34

Страшните истории



altered-bookЗащо децата ги харесват?

Все пак Хелоуин е актуалният празник тези дни и темата за страшните истории и същества е много актуална. Със сигурност, в този ден, сте виждали всякакви зловещи екземпляри, някои от тях съвсем невръстни на вид. Явно от най-ранна възраст човек започва борбата със собствените си страхове, за да не я завърши никога. И така трябва да бъде!


Вероятно имате спомени от собственото си детство – лятна вечер, шайка деца са събрани накуп и едва си поемат дъх, защото някой разказва страшна история. От време на време потрепват от ужас, но продължават да слушат „гладно" всяка страховита думичка от разказа. Вероятно този „ужас" ви е струвал не един нощен кошмар. Но следващия път отново сте увлечени в разказа за Синята брада, Белия чаршаф, Зеления нокът или каквото друго сте чували. Сега, от дистанцията на времето, се чудите защо толкова сте ги харесвали, и това недоумение нараства, когато видите, че детето ви проявява същия интерес. Дори се питате как да реагирате, защото подобни сюжети могат да увредят крехката му психика, без да вземате под внимание факта, че с вашата психика всичко е наред, а биографията ви помни точно такива „страхотии".

Не ни ли идва в повече адреналинът?
Много, много отдавна животът на древния човек е бил изпълнен със страхове от всичко заобикалящо го – малко са били все още познанията му за света. Но именно тези страхове са го държали в нащрек. Постоянното напрежение се поддържало от отделяния в кръвта му адреналин.
Оттогава са минали хилядолетия, човекът вече е осигурил защитата си с дом, охранителна система и т.н. и на пръв поглед не му остава нищо друго освен да се радва на живота. Но всички знаем, че всъщност съвсем не е така. Организмът, еволюирал в хилядолетна борба за оцеляване, упорито търси своята доза адреналин. Особено младият организъм, на когото този адреналин е не по-малко необходим от витамините. В уютния свят на детството няма истински опасности, и слава Богу. Значи идва ред на мнимите опасности. Ето откъде води началото си този нестихващ през поколенията интерес.
Психолозите имат много интересни анализи за въздействието на „страшните" истории и герои върху детето. Оказва че, че при най-страховитите реплики се извършва силно изхвърляне на адреналин. При възрастните това може да се сравни с афинитета към екстремните видове спорт. Разбира се, подобна литература не е добра идея при чувствителни, леснораними деца. Веднъж наплашени, те могат дълго време да преживяват чутото, да станат страхливи и плачливи. Всъщност те по правило се нуждаят от специално отношение и специализирана помощ.

Откъде водят началото си страшните истории?
"Детският хорър" не е възникнал на пусто място. Техен предшественик е фолклора – Баба Яга, Торбалан и т.н. Сега децата тръпнат по истории, свързани с вампири, духове и други неидентифицирани „обекти", които обаче много често са по-скоро смешни, отколкото страшни. Според психолозите един от най-древните страхове на човека е свързан с възкръсването на мъртъвци. На този принцип работят и детските страшни истории, в които се появяват отдавна минали в отвъдното персонажи. Има мнение (може би малко крайно), че страхът от подобен вид истории формира в детска възраст рефлекс, който по-късно еволюира във философско мислене. Мирогледът на детето в известна степен е сходен с този на древните хора. Много от заобикалящото ги им е непонятно, следователно – опасно. Защитава го само присъствието на възрастните, които за най-малките са същества със свръхестествени сили, заместници на боговете за предците ни. Но и „боговете" често са заети и затова се налага малчуганите да проумяват нещата от света около себе си със собствени сили. Самосъзнанието на детето все още не е достатъчно развито и често собствените фантазии биват приемани за действителни. Както малчуганът, измислил Карлсон, искрено е вярвал в неговото съществуване. Детето е напълно зависимо от родителите си и преди всичко от мама (все пак тя е човекът, с когото прекарва най-голяма част от времето си). Става така обаче, че често възрастните сами плашат детето – с лекаря, с полицая, с друг неприятен за него непознат и правят това с добри подбуди – да бъде послушно.

Много важно е кой разказва страшните истории – в един случай те могат просто да създадат краткотрайна емоция, която вдига адреналина, в друг – да се превърнат в постоянен страх за мъничето (до степен да отказва да остава само в стаята).

Да си поделим страха!
Към петата-шестата година детето осъзнава, че е смъртно (звучи зловещо, но е вярно). Всеки детски страх - било то от тъмнината, от чудовището под леглото, от лекаря или уличното куче, е в крайна сметка глобален страх от смъртта. Главният принцип на действие в такива случаи е да не бъдат задържани подобни преживявания вътре в себе си. Затова страшните приказки, в които чудовището винаги бива постигнато от възмездие, имат терапевтичен ефект. Произнесени на глас, те вече са наполовина преодолян страх. А да слушаш страшни истории в компания, всъщност означава да споделиш страха си с останалите и да се убедиш, че не си единственият, който се бои. Така малчуганите се учат не само да преживяват страховете си, но и да формират правилна самооценка. За да са „полезни" страшните истории за детето, то трябва да е навършило 7-8-годишна възраст. Защото в по-ранна възраст може да го невротизират и да се затвори в себе си, да стане плашливо и емоционално неустойчиво.
Един от главните му страхове са чудовищата, които могат да изпълзят на практика отвсякъде според детската фантазия. В такъв случай трябва да измислите „противоотрова". Съвременното дете със заети родители много често бива оставяно само в стаята си. Затова е важно в тази стая да се чувства защитено и безопасно. Уплахата за детето може да е сериозно зло, с което то не е в състояние да се справи. В хармоничното семейство, където възпитанието без насилие и крясъци е норма, мъничето е много по-малко податливо на страх от „тъмните сили". Но ако усеща недостиг на обич и прекарва дълго време само със себе си, се появява ситуацията, в която трансформира преживяванията си в страшни истории. Потвърждение на това е класическата детска литература – муфлонът и Мечо Пух, Алиса в страната на чудесата, Герда и Снежната кралица. Цялата тази тайнственост, дебнещите опасности на всеки ъгъл – това е бягство в мрачния свят, където те очаква неприятност. И все пак детето с упорство се отправя в плашещата неизвестност с твърдата надежда, че ще бъде спасено.

Синята брада, Зеленият нокът и т.н.
Сюжетите на страшните истории могат да бъда дори класифицирани. Традиционни са „гробищните" страхотии, когато героите се отправят към някое изоставено място или гробище или викат духове. Има и такива, които са с изразена битова окраска – при тях действието се случва на улицата или в дома, а основните заподозрени са шпиони или убийци. Най-многочислените обаче са с ирационални персонажи – Червените обувки, Черното пиано...или друго което сте чували. Ако при първите два типа краят винаги е добър – с враговете винаги успяват да се справят, то сблъсъкът с ирационалните герои невинаги води до добър край. В тези истории много често присъстват зловещи ръце, очи и това е отражение на подсъзнателните страхове.
Първият сериозен шок за детето обикновено настъпва, когато разбере, че смъртта е неизбежна. Възрастните трудно се справят с тази мисъл, а за детето това е катастрофа. С други думи, това, което децата се опитват да изтикат от съзнанието си, упорито се връща в него под формата на страшни истории. Трябва да признаем, че почти всички малчугани се увличат от подобни истории. И това е период, който не завършва с настъпването на определена възраст – неслучайно филмите на ужасите се ползват с такава популярност сред възрастните.

Плаши се, плаши се и... взе, че порасна
Детето все още не познава себе си добре, за него собствените наблюдения и мисли са ежедневно откритие. Персонажите с променена външност или маска провокират преживяванията и спомагат да се преработят тези преживявания. Това е още един начин за осъзнаване на собственото поведение. Много често краят на „детския хорър" е комичен, а това само по себе си спомага за преодоляване на страховете у децата. Малчуганите преживяват заедно с героите всичките им ужасни приключения, побеждавайки собствените си страхове, ставайки по-уверени в себе си. И така порастват!

Последна редакция Петък, 15 Януари 2016 10:54
blog comments powered by Disqus

19731885 1588698044497127 1006336300224858960 n

MN

banner-moeto-bebe-opt

single parent200

300x300_9_plus-01

1-bebeta

fitpersona

Kuhni Bulgarche New logo final

Попитай специалиста

Ugrinova-homeopatia Д-р Зорка Угринова

Лекар хомеопат
www.phytolek.com

Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация. Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно-популярни статии. В своята лечебна практика д-р Угринова прилага и фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазaрувайте лесно онлайн

9plus_logo-01

Магазини